Младите хора днес мечтаят за далечни дестинации и безкрайни купони,

Младите хора през днешния ден мечтаят за далечни дестинации и безкрайни купони, хипнотизирани от екраните на своите мобилни устройства, където светът наподобява по този начин бляскав, безпроблемен и занимателен.

Днес опаковката е доста по-важна от това, което оставяш след себе си и мъчно и най-съвестния родител съумява да възпита у наследниците си усърдие и предпочитание за достижения в триизмерния свят, вместо лайкове в обществените мрежи.

В нашата Асоциация обаче си имаме към този момент доста позитивни образци на млади и амбициозни хора, които, повлияни от фамилията си или водени от личната си обич към животните, се наемат с тази хронична болест, наречена „ отглеждане на животни “, написа Narms.bg.

Много от тях остават „ попарени “ от шамарите на суровата и несправедлива реалност да си фермер в България и се оказва, че са се впуснали в нещо доста мъчно напълно неподготвени. Ние се гордеем с тях, тъй като не се отхвърлят и скоро след първичния потрес се активизират, наваксват неналичието на опит и скоро се трансформират в съвременни фермери с доста ясни цели.

Днес ще Ви срещнем с Реджеп Вакльов, който от близо 2 години отглежда чистопороден Симентал в покрайнините на с. Бел Камен, общ. Якоруда.

Той за жалост има неприятния шанс да се заеме с отглеждане на животни тъкмо, когато се случиха всички вероятни рецесии и компликации. Зад гърба си има цялостната поддръжка на родителите си и можем да му пожелаем сложното начало да се трансформира в основа на един дълъг и сполучлив път.

– Здравейте, Реджеп. Представете се за тези, които не Ви познават.

– Здравейте, споделям се Реджеп Ибрахимов Вакльов и съм на 26 години от с. Бел Камен. Не съм фамилен и към момента нямам деца. Завършил съм Технически Университет в гр. София. Със фамилията ми отглеждаме животни от години, главно кръстоски и черно-шарени. Отскоро преминахме към порода Симентал.

– Вие сте младеж и в днешно време отглеждането на животни не е изключително атрактивно за хора на Вашата възраст. Вие по какъв начин решихте да се занимавате с това?

– Винаги ми е било забавно, както отглеждането на животни, по този начин и земеделието. Това са моите ползи и се надявам да се развъртвам сполучливо в тези посоки. Предишният ни опит в фамилията с други породи ме накара да желая да опитвам да направя нещата по-професионално и да увелича броя на животните.

Симентал е страхотна порода и няма база за съпоставяне с останалите. Те са доста подобаващи за развъждане в нашия район. Логично беше след закупуването на първите крави да се включим и в Асоциацията.

– Завършили сте образованието си в гр. София. Защо не останахте там, където всички младежи намират развиване и развлечения в днешно време?

– Аз желая успокоение и да съм покрай фамилията си. Искам да се развъртвам там, където родителите ми са построили дом с доста труд и мисля, че няма по-добър и потребен метод от развъждането на животни.

– Често споменавате родителите си. Помагат ли Ви в развъждането?

– Истината е, че те са се нагърбили главно с ежедневните грижи за животните. Със сигурност не им е елементарно и съм им доста признателен! Без тях нямаше да се оправя. Ние сме един екип и си оказваме помощ, както във фермата, по този начин и в магазина, който имаме в с. Бел Камен.

– Като млад животновъд несъмнено сте тръгнали с възторг към новото начинание. Успя ли действителността да Ви изненада неприятно?

– Реалността и цените на фуражите всеки ден се трансформират, за разлика от цената на млякото. Не мога да кажа, че е липсващ ентусиазмът ми, само че сигурно става все по-трудно да се оправяме с разноските откакто няма съответно възнаграждение на продукцията ни.

Някои фуражи усилиха цената си двойно и тройно за една година, а за сметките напряко не ми се приказва. Според мен тази рецесия ще принуди огромна част от животновъдите да се откажат.

– А Вие ще бъдете ли един от тях?

– Не, за момента не считам да се отхвърлям. Аз по принцип не се отхвърлям елементарно. Трудно е, само че ще се оправим, уповавам се!

В началото се бяхме подготвили сносно. Бяхме обезпечили всичко належащо за животните и това ни даде едно успокоение, до момента в който нещата потръгнат. За страдание в нашия район няма по какъв начин да отглеждаме фуражите си сами, само че за момента намираме разновидности. Не съм очаквал, че ще бъде елементарно, а и няма нищо несъмнено нито в живота, нито в бизнеса! Който може се оправя!

– Успявате ли да излезете на облага при тези условия?

– В момента не можем да приказваме за облага. По-скоро сме „ нула на нула “ през последните месеци, само че и това е добре в тази рецесия.

– Разкажете ни за стопанството? Вие ли го изградихте или закупихте към този момент построени обори?

– Стопанството е ново и построено от нас. Постройките, които бяха на терена бяха разрушени, с цел да може да го проектираме и построим, както е планувано за потребностите на нашите животни. Успяхме да спазим всички условия и нямахме проблем с узаконяването и инспекциите на институциите.

Това, което остана за създаване е един заслон от железна структура, само че сега с възходящите цени на металите сходни структури са доста скъпи и ще го оставим за по-нататък.

– Как доите и осеменявате животните сега?

– С елементи, само че отсега нататък планираме да създадем централен млекопровод. В момента осеменяваме единствено изкуствено. Преди имахме бик, само че натежа и го махнахме.

– А някакви други модернизации планирате ли?

– Необходимо е уголемение, защото сме достигнали оптималния потенциал за брой животни. В момента отглеждаме 25 животни от порода Симентал, имаме и няколко кръстоски.

Много неща сме мислили, само че всичко изисква средства. Мислил съм за финансиране от страната, само че знаете по какъв начин е в България, че пари при пари отиват, а до оборите, за които в действителност е нужна помощ, тя не доближава.

– А Вие не сте ли пробвал да сте от тези, които притеглят парите и да намерите „ верния човек на вярната позиция “?

– Не, човек или е подобен, или не. Аз не желая по този метод да ми се получават нещата. Работя в допълнение в Ирландия и оказвам помощ с тези пари, където и за колкото доближат.

Искам в България да е като в западните страни – подпомагането да е с ясни правила, които се съблюдават и да е ориентирано съответно за тези, които имат потребност. Не знам останалите по какъв начин се оправят, само че макар спомагателната ми работа и бизнеса на родителите ми за нас е доста мъчно.

Как се чака младежите да желаят да се занимават с тази тежка работа, когато всичко е по този начин незаслужено и мъчно. Сменят се държавни управления, а единствено цените стават по-високи и условията повече. С времето е обикновено човек да се демотивира. Тази работа е една непрекъсната битка!

– Вярвате ли, че нещо ще се промени?

– Трудно ми е почтено казано. Както споделих – сменят се държавни управления и обещания, а става все по-трудно. Като те излъжат 100 пъти, спираш да вярваш на 100 и първия.

Доскоро изкупната цена на млякото беше 70 стотинки, а цената на фуражите доближи 80 стотинки. Няма по какъв начин да ни излезе сметката и не се връзват нещата.

– И какво е решението? Всеки самичък се оправя или дружно?

– В България всеки самичък се оправя. За мен персонално решението е да създадем една мини мандра с дребен потенциал и да не сме подвластни от млекопреработватели.

– Какво планирате отсега нататък?

– За момента ще се борим да задържим нещата такива, каквито са, до момента в който обстановката не се успокои и не забележим накъде ще тръгнат нещата. Инвестиции сега е безумно да се вършат, тъй като в случай че рецесията се задълбочи всичко ще се разпадне. Аз виждам по какъв начин огромни стопанства сега завършват активност. Какво остава за дребните.

Ако издържим и нещата се възстановяват, се надявам да увеличим броя на животните от порода Симентал, да разтеглим обора, да изградим млекопровод и в някакъв миг сами да си преработваме суровото мляко.

– Звучите демотивиран. Не Ви ли се желае като останалите младежи да обиколите света, да се забавлявате и да не водим в този момент тези диалози?

– Не, на мен вкъщи ми е най-хубаво. Благодарен съм, че съм имал опцията да пътувам до разнообразни страни и да усетя живота там, само че в България и в родния ми дом ми е най-добре. Иска ми се просто тук да имаме опция да живеем обикновено, а не да си слагаме въпроса дали не би трябвало да избягаме някъде в чужбина.

Нормално е да се почита труда на тези, които отглеждат животни, както е на Запад. В България чувството е тъкмо противоположното. Дори тези, които си отглеждат по 1-2 животни в двора започнаха да се отхвърлят.

– Може би тези, които устоят на тази тежка обстановка след това ще бъдат в доста по-изгодна позиция.

– На това се надявам и аз. Със сигурност не желая да се отхвърлям, изключително след всички старания, които аз и родителите ми сме положили. Наистина се надявам скоро нещата да се възстановяват.

Искам някой ден да имаме съвременно стопанство с всички нужни технологии и да не подвластен от работна ръка. В момента, в случай че не са майка ми и татко ми и би трябвало да разгадавам на служащи, сигурно ще се откажа. Виждам, че доста сътрудници се отхвърлят затова. На хората не им се работи и не може да се разчита на тях.

– Смятате ли, че ще има кой да поеме някой ден всичко реализирано и изстрадано от фермерите?

– Не, считам, че все по-малко хора ще се занимават с отглеждане на животни и идващото потомство надали ще има интерес да продължи. В България никой не си прави труда да подтиква младежите, с цел да имат интерес да отглеждат животни, а те,като гледат какъв брой е мъчно на родителите им, сигурно се демотивират още повече.

– И въпреки всичко Вие сте взел това решение… Нещо положително за край ще пожелаете ли на сътрудниците си от Асоциацията?

– Аз към този момент се срещнах с огромна част от тях за моя наслада. Пожелавам на всички здраве и непримиримост!

– Благодаря за отделеното време!

-И аз Ви благодаря!