Младите българи масово не искат да работят в производството
Младите българи, които скоро ще завършат гимназия, всеобщо не желаят да работят в производството. Момчета и девойки, които през 2018 година са били на 15 години, си показват да имат най-много специалности от сферата на услугите.
Мащабните промени, засягащи работните места по света през последните 20 години, съвсем не са се отразили на упованията на младежите. С едно изключение - ИТ експерти - въображението им за това с какво ще се занимават в България до 2030 година е тотално доминирано от специалности от предишния век.
При това изборът се стопира на автомонтьор, фризьорка, служител на реда или готвач, само че няма финансист или откривател, да не приказваме за бизнесмен.
Това демонстрират следващите резултати от международното изследване PISA, извършено по поръчка на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) през есента на 2018 година в десетки страни и публикувани в четвъртък.
В него няма пояснение за какво тъкмо такива специалности избират младите българи. Но измежду разумните отговори има най-малко два - че това наподобяват занимания, носещи триумф в българското общество, както и че елитът и ръководещите в страната не оферират някаква по-модерна визия и хората нямат визия какво да чакат в близко бъдеще, с цел да се приготвят за него.
В България 5 294 възпитаници от 199 учебни заведения са попълнили анкетата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Те показват 47 851-те 15-годишни български възпитаници през 2018 година
Любопитно е, че до момента в който PISA сподели съществени проблеми на младите българи с функционалната просветеност, всяко шесто момче си показва развиване в ИТ бранша (в Германия, да вземем за пример, това е изборът на повече от два пъти по-малко - 6.7% от анкетираните). Макар по математика девойките да не се отличават по резултати доста от момчетата, тази специалност въобще отсъства в фантазиите на младите българки. Друг любопитен факт е, че на второ място по избор на момчетата - почти един от всеки 11 - е да стане професионален състезател, както и че на шесто място е специалността автомонтьор.
" Проблемът на българската просветителна система е компликацията да трансформира познания в умения. PISA мери в доста по-голяма степен умения ", разяснява при започване на декември министърът на образованието Красимир Въчлев. " Нашата система е прекомерно амбициозна в даването на познания и прекомерно неамбициозна в даването на умения, надграждането на умения, трансформирането на познания в умения. "
Свиващ се избор на специалности
Общият извод на Организацията за икономическо сътрудничество и раз е, че по принцип младежите по света са свили (спрямо началото на века) избора си до стеснен кръг специалности. Под половината (47%) от момчетата и 53% от девойките от проучваните 41 страни са се спрели на една от единствено 10 специалности. Става дума за обичайни за ХХ и даже за ХIХ век занимания като доктор, преподавател, ветеринар, бизнес управител, служител на реда, инженер. Но това е бил изборът и преди съвсем 20 години в епохата преди обществените мрежи и ускорение на софтуерните промени като появяването на първото потребление на изкуствен интелект на работното място.
Авторите считат, че това стесняване на въображението се дължи на момчетата, на младежите от обществено по-слаби групи и от тези със слаби резулати от тестванията на PISA. В Топ 10 на специалностите, посочени през 2018 година от учениците със слаби PISA резултати са управител в бизнеса, доктор, преподавател, служител на реда, състезател, инженер, механик в музей/галерия/библиотека, юрист, здравна сестра/акушерка, автомонтьор.
Докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз
Андреас Шлайхер, шеф на Организацията за икономическо сътрудничество и раз по въпросите на образованието, сподели в Давос след разискването на резултатите, че за повече младежи мечтаната работа се оказва нещо обичайно. " Проучванията ни демонстрират, че прекалено много младежи подценяват или даже не знаят за нови видове работа, които се появяват изключително вследствие на дигитализацията. "
Докладът демонстрира също, че колкото повече една просветителна система залага на професионалното образование, толкоз по-разнообразен е изборът на учениците. Така в Германия или Швейцария под 40% са показали интерес към тесния кръг от 10 специалности, до момента в който в Индонезия 52% от девойките и 42% от момчетата са се спрели на единствено 3 специалности: бизнес управител, преподавател и доктор (при момичетата) или боен (при момчетата).
© Красимир Юскеселиев
Социалният генезис въпреки всичко има значение
Друга регистрирана специфичност е, че не е задъжително всички младежи с високи достижения да имат високи цели за реализацията си. Оказва се, че идващите от обществено по-слаби фамилии имат до 4 пъти по-малки упоритости за разрастване на капацитета си по отношение на връстниците си от по-заможни фамилии.
В България, да вземем за пример, на въпроса дали чакат, че няма да завършат следване в университет, с " да " дават отговор към 8% от младежите от по-заможни и близо 33% от тези от по-слаби фамилии. Приблизително същите са резултатите и измежду най-добре далите отговор на тестванията на PISA, когато ги питат дали си показват да са мениджъри и търсени експерти - 30% обществено слабите се съмняват в такова бъдеще макар персоналните си качества.
Често фантазията на момчетата и девойките за кариера става жертва на неприятно обучение и подготовка за постигането ѝ и отсъствието на ефикасна система за упътвания и тясна връзка с действителностите на работната среда. Цитирани са проучвания, съгласно които над 5 диалога на 14-15-годишните с хора отвън учебно заведение за това по какъв начин да стартират и напреднат в работата и визитата на изложби за търсене на работа и информиране по какъв начин да финансират следването си действително оказва помощ даже да имат по-високи заплати още на 26 години.
Мащабните промени, засягащи работните места по света през последните 20 години, съвсем не са се отразили на упованията на младежите. С едно изключение - ИТ експерти - въображението им за това с какво ще се занимават в България до 2030 година е тотално доминирано от специалности от предишния век.
При това изборът се стопира на автомонтьор, фризьорка, служител на реда или готвач, само че няма финансист или откривател, да не приказваме за бизнесмен.
Това демонстрират следващите резултати от международното изследване PISA, извършено по поръчка на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) през есента на 2018 година в десетки страни и публикувани в четвъртък.
В него няма пояснение за какво тъкмо такива специалности избират младите българи. Но измежду разумните отговори има най-малко два - че това наподобяват занимания, носещи триумф в българското общество, както и че елитът и ръководещите в страната не оферират някаква по-модерна визия и хората нямат визия какво да чакат в близко бъдеще, с цел да се приготвят за него.
В България 5 294 възпитаници от 199 учебни заведения са попълнили анкетата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Те показват 47 851-те 15-годишни български възпитаници през 2018 година
Любопитно е, че до момента в който PISA сподели съществени проблеми на младите българи с функционалната просветеност, всяко шесто момче си показва развиване в ИТ бранша (в Германия, да вземем за пример, това е изборът на повече от два пъти по-малко - 6.7% от анкетираните). Макар по математика девойките да не се отличават по резултати доста от момчетата, тази специалност въобще отсъства в фантазиите на младите българки. Друг любопитен факт е, че на второ място по избор на момчетата - почти един от всеки 11 - е да стане професионален състезател, както и че на шесто място е специалността автомонтьор.
" Проблемът на българската просветителна система е компликацията да трансформира познания в умения. PISA мери в доста по-голяма степен умения ", разяснява при започване на декември министърът на образованието Красимир Въчлев. " Нашата система е прекомерно амбициозна в даването на познания и прекомерно неамбициозна в даването на умения, надграждането на умения, трансформирането на познания в умения. "
Свиващ се избор на специалности
Общият извод на Организацията за икономическо сътрудничество и раз е, че по принцип младежите по света са свили (спрямо началото на века) избора си до стеснен кръг специалности. Под половината (47%) от момчетата и 53% от девойките от проучваните 41 страни са се спрели на една от единствено 10 специалности. Става дума за обичайни за ХХ и даже за ХIХ век занимания като доктор, преподавател, ветеринар, бизнес управител, служител на реда, инженер. Но това е бил изборът и преди съвсем 20 години в епохата преди обществените мрежи и ускорение на софтуерните промени като появяването на първото потребление на изкуствен интелект на работното място.
Авторите считат, че това стесняване на въображението се дължи на момчетата, на младежите от обществено по-слаби групи и от тези със слаби резулати от тестванията на PISA. В Топ 10 на специалностите, посочени през 2018 година от учениците със слаби PISA резултати са управител в бизнеса, доктор, преподавател, служител на реда, състезател, инженер, механик в музей/галерия/библиотека, юрист, здравна сестра/акушерка, автомонтьор.
Докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз
Андреас Шлайхер, шеф на Организацията за икономическо сътрудничество и раз по въпросите на образованието, сподели в Давос след разискването на резултатите, че за повече младежи мечтаната работа се оказва нещо обичайно. " Проучванията ни демонстрират, че прекалено много младежи подценяват или даже не знаят за нови видове работа, които се появяват изключително вследствие на дигитализацията. "
Докладът демонстрира също, че колкото повече една просветителна система залага на професионалното образование, толкоз по-разнообразен е изборът на учениците. Така в Германия или Швейцария под 40% са показали интерес към тесния кръг от 10 специалности, до момента в който в Индонезия 52% от девойките и 42% от момчетата са се спрели на единствено 3 специалности: бизнес управител, преподавател и доктор (при момичетата) или боен (при момчетата).
© Красимир Юскеселиев
Социалният генезис въпреки всичко има значение
Друга регистрирана специфичност е, че не е задъжително всички младежи с високи достижения да имат високи цели за реализацията си. Оказва се, че идващите от обществено по-слаби фамилии имат до 4 пъти по-малки упоритости за разрастване на капацитета си по отношение на връстниците си от по-заможни фамилии.
В България, да вземем за пример, на въпроса дали чакат, че няма да завършат следване в университет, с " да " дават отговор към 8% от младежите от по-заможни и близо 33% от тези от по-слаби фамилии. Приблизително същите са резултатите и измежду най-добре далите отговор на тестванията на PISA, когато ги питат дали си показват да са мениджъри и търсени експерти - 30% обществено слабите се съмняват в такова бъдеще макар персоналните си качества.
Често фантазията на момчетата и девойките за кариера става жертва на неприятно обучение и подготовка за постигането ѝ и отсъствието на ефикасна система за упътвания и тясна връзка с действителностите на работната среда. Цитирани са проучвания, съгласно които над 5 диалога на 14-15-годишните с хора отвън учебно заведение за това по какъв начин да стартират и напреднат в работата и визитата на изложби за търсене на работа и информиране по какъв начин да финансират следването си действително оказва помощ даже да имат по-високи заплати още на 26 години.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ