Това не е нашата война. Как руски войници бягат от фронта
Млади руснаци бягат от фронта и отхвърлят да се бият във войната на Кремъл в Украйна, макар риска да влязат в пандиза. Някои от тях са мобилизирани, други са на контракт, само че виждайки какво се случва в съветската войска, не желаят повече да държат оръжие.
Един от тези мъже е 27-годишният Кирил Березин - дърводелец от Санкт Петербург. След като е мобилизиран и му е отказана гражданска слубжа, той е изпратен наложително за украинската граница, където спи на земята. Отказва да вземе картечница и на 25 октомври бяга назад след закани за ликвидиране от своя пълководец.
В момента Кирил се намира във военно поделение, където чака ориста си. В изявление пред кореспондента на той описа, че преди " въобще не се е интересувал от политика ", а в този момент за първи път в живота си мисли за емиграция от Русия.
В събота сутринта на 24 септември , единствено три дни след оповестяването на мобилизацията, Кирил Березин намира под вратата си съобщение за военна регистрация, което унищожава предходния му живот.
Той има непрекъсната работа, другари, другарка, която обича, и баба си Екатерина Владимировна - единственият член на фамилията, който го отглежда от дете. Сега той се грижи за нея.
Кирил отива във военната работа и по този начин и не излиза оттова. Още същия ден се озовава във военното отделение в село Каменка . Веднага подава молба за различна гражданска работа, като изяснява, че в никакъв случай през живота си не се е сражавал и не е кадърен да стреля по различен човек. Но комисията по плановете му отхвърля, като даже не ползва документа към материалите по делото.
Березин е изпратен във военно отделение в Белгородска област покрай границата с Украйна, където подава още един доклад до командира си, подполковник Анатолий Смердов . Той обаче освен подценява този отчет, само че и стартира да заплашва Кирил, като му дава обещание да му " избие зъбите ", да го " вкара в яма " или да го " удари с приклада по главата ".
Правозащитници и роднините на Кирил не съумяват да го измъкнат. На 18 октомври Невският областен съд в Санкт Петербург му отхвърля правото на различна работа. Той не участва на чуването, защото се намира във военно отделение. В отговор на доводите на юриста, че Березин не може да вземе оръжие и да убие човек, представител на службата за военна регистрация споделя, че хората в армията се образоват не да убиват, а да пазят родината си.
Решението е обжалвано, само че дата за съвещание към момента не е планувана.
На 25 октомври, откакто научава, че палатковият лагер край Хохлово , в който се намира, трансформира местоположението си, Кирил се уплашва, че ще бъдат изпратени в Украйна. В суматоха се обажда на приятелката си Марина : " Това е всичко, довиждане! Просто се грижи за баба ми, апелирам те, не забравяй! ".
Това беше трезво, умишлено решение
Само ден по-късно обаче той звъни по интеркома в Санкт Петербург, където е съумял да се върне.
" Това беше трезво, умишлено решение. Оставих военната униформа, която ми бяха дали в поделението, и се преоблякох с тази, която си бях купил. Не желаех да вървя на никое място с човек, с който съм имал такива връзки (с Анатолий Смердов). Така че просто си събрах багажа и си потеглих. Намерих един таксиметров водач и се договорих с него ", споделя Березин за бягството си.
Когато вижда млад мъж във военна униформа, водачът не задава въпроси и се съгласява да го закара до дома му против 35 000 рубли (около 1100 лева). По пътя към дома единствената мисъл на Кирил е да стигне до такава степен. Той няма паспорт и всичко би могло да завърши на всеки пост на пътната полиция. Но за благополучие никой не стопира колата.
На идващия ден той отива да се съобщи на Разследващата комисия, откакто се е съветвал с юрист.
" Все още не мога да заспя добре. Не дремя задоволително, откогато ме активизираха. Събуждам се измежду нощ и не мога да заспя, чудейки се какво ще се случи по-нататък ", споделя Кирил.
Сега той се намира във военно отделение в Санкт Петербург и ще би трябвало да премине през военномедицинска комисия, каквато не е имало при мобилизацията му. От разнообразни елементи на Русия всеобщо имаше недоволства за липса на медицински прегледи, както и че военните комисариати на процедура си затварят очите за заболявания и недоволства.
Никифор Иванов , юристът на Березин, към момента не може да каже дали той ще успее да получи право на различна гражданска работа и да има наказване за подп. Смердов.
" Кирил не е задържан при идването, защото против него не е формирано наказателно дело. В момента се организира следствие, след което ще бъде взето решение дали да се наложат някакви ограничения ", изяснява Никифоров.
Що се отнася до вероятността Кирил още веднъж да бъде изпратен назад в палатковия лагер в Белгородска област, а оттова - в Украйна, юристът споделя:
" След всичко, което се случи, след изказването за заканите от страна на началника на щаба, е ясно, че връщането му там може да има доста съществени последствия. Тук даже не става въпрос за това дали ще бъде измамен под отговорност или не, а за неговия живот ".
" По-добре в пандиза, това не е нашата война "
Кирил Березин не е единственият боец, който напуща частта си и отхвърля да се бие. В самото начало на мобилизацията различен гражданин на Санкт Петербург - Михаил , боец на трудов контракт, напуща територията на Украйна. Служил е по контракт, бил е офицер и пълководец на група. Преди началото на мобилизацията му оповестяват, че ще напусне военното отделение край Санкт Петербург и ще замине в командировка за Белгород.
Както офицерът, по този начин и подчинените му незабавно схващат, че ги изпращат на война и отхвърлят да отидат, само че командването ги заплашва с наказателно дело. Те идват в Белгородска област и единствено след три дни против тях стартира мощен обстрел.
Войниците молят командирите си да ги реалокират на по-безопасно място, само че вместо това се озовават на украинска територия, където командирите просто ги изоставят за 11 дни без храна и подобаващи униформи. Тогава ставаш все по-студено и те имат единствено тънки камуфлажни наметала.
Михаил взема решение да напусне. С кола, наета със лични средства, той стига до военното отделение в Белгород. Там той предава оръжията си против автограф и се явява в подразделението си.
Искам да отида в лудницата, тъй като имам възприятието, че обезумявам
Вече трети месец Михаил е в отпуск по болест, сред пандиза и войната. В поделението му споделят, че има единствено две благоприятни условия: или да се върне на война, или да получи престъпно досие. Пристъпите на суматоха, тежките нарушавания на съня и нарасналата тревога го водят при психиатър.
" Искам да отида в лудницата, тъй като имам възприятието, че обезумявам ", споделя Михаил. - " Онзи ден не можах да вляза в асансьора, тъй като скърцаше, когато се издигаше. Започнах да слушам гласовете на убитите си приятели. Отидох при психиатърката, описах ѝ всичко. Сега съм на мощни успокоителни, с цел да се усещам малко по-добре ".
Един ден върви по улица " Невски " и усеща миризма на " трева ". Отива при момчетата и ги моли за цигара. Чувства малко по-добре. След това отива и си прави кръвен тест. Предполага, че не желаят наркоман в армията и му споделят, че може да го уволнят от поделението.
" Готов съм да работя няколко години. Ако съм оживял във войната, съм сигурен, че ще оцелея и в пандиза ", споделя Михаил.
Друг военнослужещ на контракт, 23-годишният Егор Т. (името е променено), бяга от Украйна по време на отстъплението на съветските войски към Харков и се връща в своя 33-ти мотострелкови полк, ситуиран в град Камишин, Волгоградска област. Той съумява да премине границата с Русия, без да бъде арестуван, единствено с помощта на помощта на правозащитници от Санкт Петербург.
Егор споделя, че в Украйна не открива нацистите, за които са му разказвали по малкия екран, само че научава по какъв начин командирите се отнасят към бойците в реалност - да вземем за пример, че ги хвърлят в ями, тъй като отхвърлят да продължат службата си. Подобно на Березин, той имал спорове с началниците си и непрекъснато е заплашван, унижаван и обиждан.
Затова Егор изрично не желае да се върне на фронтовата линия.
" С такова отношение, с такова командване, с такова управление всички ние просто ще загинем там. Предпочитам да отида в пандиза, в сравнение с да се удрям. Това не е нашата война ", споделя младият мъж.
Липсващият декрет
На 28 октомври министърът на защитата Сергей Шойгу рапортува на президента Владимир Путин, че частичната готовност е завършила, само че правозащитниците незабавно обърнаха внимание на неналичието на подобаващ президентски декрет и посъветваха всички, които биха могли да бъдат наранени от мобилизацията, " да не се успокояват ".
На 1 ноември на конференция в Сочи на въпрос по кое време ще се появи декрет за преустановяване на мобилизацията Путин отговори, че не е обмислял дали е нужен подобен документ и че би трябвало да се съветва с адвокати. По-късно Андрей Клишас , началник на Комисията по конституционно законодателство и създаване на Съвета на федерацията, сподели, че няма потребност от обособен документ за преустановяване на мобилизацията.
Според Павел Чиков , началник на правозащитната организация " Агора ", до момента в който няма декрет на Путин за преустановяване на мобилизацията, тя към момента е в действие. Междувременно Телеграм каналът " Санкт Петербург против мобилизацията " заяви, че не престават да се раздават призовки както след известието на Беглов, по този начин и след изказването на Шойгу.
В коментар за обстановката правозащитникът Алексей Табалов съобщи, че нежеланието да се издаде декрет за готовност е метод да се остави опция за в допълнение набиране на хора, в случай че се наложи. Освен това указът гласи, че срокът на военните контракти се удължава за времето на мобилизацията и в случай че тя завърши, военнослужещите по контракт имат правна опция да заявят напускането си, а управляващите се притесняват, че това ще стане всеобщо събитие.
Един от тези мъже е 27-годишният Кирил Березин - дърводелец от Санкт Петербург. След като е мобилизиран и му е отказана гражданска слубжа, той е изпратен наложително за украинската граница, където спи на земята. Отказва да вземе картечница и на 25 октомври бяга назад след закани за ликвидиране от своя пълководец.
В момента Кирил се намира във военно поделение, където чака ориста си. В изявление пред кореспондента на той описа, че преди " въобще не се е интересувал от политика ", а в този момент за първи път в живота си мисли за емиграция от Русия.
В събота сутринта на 24 септември , единствено три дни след оповестяването на мобилизацията, Кирил Березин намира под вратата си съобщение за военна регистрация, което унищожава предходния му живот.
Той има непрекъсната работа, другари, другарка, която обича, и баба си Екатерина Владимировна - единственият член на фамилията, който го отглежда от дете. Сега той се грижи за нея.
Кирил отива във военната работа и по този начин и не излиза оттова. Още същия ден се озовава във военното отделение в село Каменка . Веднага подава молба за различна гражданска работа, като изяснява, че в никакъв случай през живота си не се е сражавал и не е кадърен да стреля по различен човек. Но комисията по плановете му отхвърля, като даже не ползва документа към материалите по делото.
Березин е изпратен във военно отделение в Белгородска област покрай границата с Украйна, където подава още един доклад до командира си, подполковник Анатолий Смердов . Той обаче освен подценява този отчет, само че и стартира да заплашва Кирил, като му дава обещание да му " избие зъбите ", да го " вкара в яма " или да го " удари с приклада по главата ".
Правозащитници и роднините на Кирил не съумяват да го измъкнат. На 18 октомври Невският областен съд в Санкт Петербург му отхвърля правото на различна работа. Той не участва на чуването, защото се намира във военно отделение. В отговор на доводите на юриста, че Березин не може да вземе оръжие и да убие човек, представител на службата за военна регистрация споделя, че хората в армията се образоват не да убиват, а да пазят родината си.
Решението е обжалвано, само че дата за съвещание към момента не е планувана.
На 25 октомври, откакто научава, че палатковият лагер край Хохлово , в който се намира, трансформира местоположението си, Кирил се уплашва, че ще бъдат изпратени в Украйна. В суматоха се обажда на приятелката си Марина : " Това е всичко, довиждане! Просто се грижи за баба ми, апелирам те, не забравяй! ".
Това беше трезво, умишлено решение
Само ден по-късно обаче той звъни по интеркома в Санкт Петербург, където е съумял да се върне.
" Това беше трезво, умишлено решение. Оставих военната униформа, която ми бяха дали в поделението, и се преоблякох с тази, която си бях купил. Не желаех да вървя на никое място с човек, с който съм имал такива връзки (с Анатолий Смердов). Така че просто си събрах багажа и си потеглих. Намерих един таксиметров водач и се договорих с него ", споделя Березин за бягството си.
Когато вижда млад мъж във военна униформа, водачът не задава въпроси и се съгласява да го закара до дома му против 35 000 рубли (около 1100 лева). По пътя към дома единствената мисъл на Кирил е да стигне до такава степен. Той няма паспорт и всичко би могло да завърши на всеки пост на пътната полиция. Но за благополучие никой не стопира колата.
На идващия ден той отива да се съобщи на Разследващата комисия, откакто се е съветвал с юрист.
" Все още не мога да заспя добре. Не дремя задоволително, откогато ме активизираха. Събуждам се измежду нощ и не мога да заспя, чудейки се какво ще се случи по-нататък ", споделя Кирил.
Сега той се намира във военно отделение в Санкт Петербург и ще би трябвало да премине през военномедицинска комисия, каквато не е имало при мобилизацията му. От разнообразни елементи на Русия всеобщо имаше недоволства за липса на медицински прегледи, както и че военните комисариати на процедура си затварят очите за заболявания и недоволства.
Никифор Иванов , юристът на Березин, към момента не може да каже дали той ще успее да получи право на различна гражданска работа и да има наказване за подп. Смердов.
" Кирил не е задържан при идването, защото против него не е формирано наказателно дело. В момента се организира следствие, след което ще бъде взето решение дали да се наложат някакви ограничения ", изяснява Никифоров.
Що се отнася до вероятността Кирил още веднъж да бъде изпратен назад в палатковия лагер в Белгородска област, а оттова - в Украйна, юристът споделя:
" След всичко, което се случи, след изказването за заканите от страна на началника на щаба, е ясно, че връщането му там може да има доста съществени последствия. Тук даже не става въпрос за това дали ще бъде измамен под отговорност или не, а за неговия живот ".
" По-добре в пандиза, това не е нашата война "
Кирил Березин не е единственият боец, който напуща частта си и отхвърля да се бие. В самото начало на мобилизацията различен гражданин на Санкт Петербург - Михаил , боец на трудов контракт, напуща територията на Украйна. Служил е по контракт, бил е офицер и пълководец на група. Преди началото на мобилизацията му оповестяват, че ще напусне военното отделение край Санкт Петербург и ще замине в командировка за Белгород.
Както офицерът, по този начин и подчинените му незабавно схващат, че ги изпращат на война и отхвърлят да отидат, само че командването ги заплашва с наказателно дело. Те идват в Белгородска област и единствено след три дни против тях стартира мощен обстрел.
Войниците молят командирите си да ги реалокират на по-безопасно място, само че вместо това се озовават на украинска територия, където командирите просто ги изоставят за 11 дни без храна и подобаващи униформи. Тогава ставаш все по-студено и те имат единствено тънки камуфлажни наметала.
Михаил взема решение да напусне. С кола, наета със лични средства, той стига до военното отделение в Белгород. Там той предава оръжията си против автограф и се явява в подразделението си.
Искам да отида в лудницата, тъй като имам възприятието, че обезумявам
Вече трети месец Михаил е в отпуск по болест, сред пандиза и войната. В поделението му споделят, че има единствено две благоприятни условия: или да се върне на война, или да получи престъпно досие. Пристъпите на суматоха, тежките нарушавания на съня и нарасналата тревога го водят при психиатър.
" Искам да отида в лудницата, тъй като имам възприятието, че обезумявам ", споделя Михаил. - " Онзи ден не можах да вляза в асансьора, тъй като скърцаше, когато се издигаше. Започнах да слушам гласовете на убитите си приятели. Отидох при психиатърката, описах ѝ всичко. Сега съм на мощни успокоителни, с цел да се усещам малко по-добре ".
Един ден върви по улица " Невски " и усеща миризма на " трева ". Отива при момчетата и ги моли за цигара. Чувства малко по-добре. След това отива и си прави кръвен тест. Предполага, че не желаят наркоман в армията и му споделят, че може да го уволнят от поделението.
" Готов съм да работя няколко години. Ако съм оживял във войната, съм сигурен, че ще оцелея и в пандиза ", споделя Михаил.
Друг военнослужещ на контракт, 23-годишният Егор Т. (името е променено), бяга от Украйна по време на отстъплението на съветските войски към Харков и се връща в своя 33-ти мотострелкови полк, ситуиран в град Камишин, Волгоградска област. Той съумява да премине границата с Русия, без да бъде арестуван, единствено с помощта на помощта на правозащитници от Санкт Петербург.
Егор споделя, че в Украйна не открива нацистите, за които са му разказвали по малкия екран, само че научава по какъв начин командирите се отнасят към бойците в реалност - да вземем за пример, че ги хвърлят в ями, тъй като отхвърлят да продължат службата си. Подобно на Березин, той имал спорове с началниците си и непрекъснато е заплашван, унижаван и обиждан.
Затова Егор изрично не желае да се върне на фронтовата линия.
" С такова отношение, с такова командване, с такова управление всички ние просто ще загинем там. Предпочитам да отида в пандиза, в сравнение с да се удрям. Това не е нашата война ", споделя младият мъж.
Липсващият декрет
На 28 октомври министърът на защитата Сергей Шойгу рапортува на президента Владимир Путин, че частичната готовност е завършила, само че правозащитниците незабавно обърнаха внимание на неналичието на подобаващ президентски декрет и посъветваха всички, които биха могли да бъдат наранени от мобилизацията, " да не се успокояват ".
На 1 ноември на конференция в Сочи на въпрос по кое време ще се появи декрет за преустановяване на мобилизацията Путин отговори, че не е обмислял дали е нужен подобен документ и че би трябвало да се съветва с адвокати. По-късно Андрей Клишас , началник на Комисията по конституционно законодателство и създаване на Съвета на федерацията, сподели, че няма потребност от обособен документ за преустановяване на мобилизацията.
Според Павел Чиков , началник на правозащитната организация " Агора ", до момента в който няма декрет на Путин за преустановяване на мобилизацията, тя към момента е в действие. Междувременно Телеграм каналът " Санкт Петербург против мобилизацията " заяви, че не престават да се раздават призовки както след известието на Беглов, по този начин и след изказването на Шойгу.
В коментар за обстановката правозащитникът Алексей Табалов съобщи, че нежеланието да се издаде декрет за готовност е метод да се остави опция за в допълнение набиране на хора, в случай че се наложи. Освен това указът гласи, че срокът на военните контракти се удължава за времето на мобилизацията и в случай че тя завърши, военнослужещите по контракт имат правна опция да заявят напускането си, а управляващите се притесняват, че това ще стане всеобщо събитие.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ