Младен Захариев издаде първия си роман - Сезонът на Миговете.

Младен Захариев издаде първия си разказ - " Сезонът на Миговете ". Задъхани мигове, които водят героите до  нови прозрения или  значими промени в живота. Майсторски роман и познаване на  сферите, в които навлизат  събитията - ветроходство, гмуркане,  философия, логика на психиката, история, археология, иманярство,  хазарт,  наркотици…Няма негативни герои  има чувство за  непосредственост и  любов, същинско другарство.

Още от първите фрази проличава, че няма да става дума просто за забавна история, само че и за съществени размишления.

Много разсъждения - за егото, за желанията, за фантазиите, за богатството-как въздействат парите, за алчността като прелъщение, за отказването от изкушението, за това по какъв начин да пуснем най скъпото, което имаме, само че какво е главното обръщение на Младен Захариев и защо  написа тази книга - ще разберете, в случай че чуете изявлението в прикачения звуков файл.

Цитати:
Хората обичат илюзиите...  това е идващият блян-чисто нов капан…Няма значение какви илюзии имаш, значимото е по какъв начин се справяш с тях...
Само, когато си на ръба можеш да бъдеш оптимално съсредоточен и единствено на ръба можеш да се изправиш самичък против себе си...

Чувството за виновност е просто паразит...
Късметът е все едно да вярваш в суеверия...
От астрологията няма никаква полза  -Астролозите просто следят зъбните колелца в часовника…Цялата галактика е един огромен часовников механизъм...

Егото с присъщата си лакомия и алчност пожелава да реализира даже духовния път…то постоянно търси път към нещо познато и несъмнено всички старания обаче са обречени на неуспех, до момента в който човек не осъзнае, че няма противоположен път и че е нужна една безрезервна, безспорна жертва…абсолютна жертва на нашите показа, стремежи и амбиции…. И в най същинските си и  съкровени моменти ние реагираме като егоценрици….спускайки се по въжето, се опитваме да се хванем и за най дребното листенце дори…ние през целият си живот се стремим да бъдем добре хванати  за нещо- за работата си, за фамилията, за къщата, колата, за яхтата за обичаната музика…жертва на опорната си точка, това без което не можем...Човек би трябвало да пожертва визиите си за нещата, тъй като до момента в който има точни и ясни показа нямаме независимост да излезе отвън нормалното...

Суевелието и шансът са едни комфортни килии, в които от време на време се крием...

След всяка реализирана цел, човек продължава да търси...осъзнавайки, че търсейки по нормалния метод, се освобождава от задачите и амбициите  си...

Когато се затвори една врата, се отваря друга...