Ендрик стъпи на един пиедестал с великия Пеле
Младата вяра на Бразилия и Реал Мадрид – Ендрик, влезе в историята на „ селесао “ след попаденията си против Англия и Испания.
17-годишният гений се трансформира в едвам вторият футболист в историята на 5-кратния международен първенец, който вкарва в два следващи мача преди да навърши 18 години. Другият е Пеле.
Попаденията на Ендрик бяха извънредно запаметяващи се и ще вдигнат упованията към него. Той вкара на „ Уембли “ против Англия и на „ Сантиаго Бернабеу “ против Испания.
Endrick’s goal vs England
ASMR version????️
— SpiderWan????️ (@mister_mufc)
Вчера самият Ендрик направи прочувствена изповед за пътя от глада и мизерията до сбъднатата фантазия Реал Мадрид в " Писмо до моя брат ".
" Скъпи Ноа,
Обичам те. Това е първото нещо, над всичко останало.
От първия ден усещам, че имаме специфична връзка. Никога не съм ти го казвал, само че когато трябваше да се родиш, ти в действителност ме чакаше да вкарам гол.
Вярно е, братко. По това време играех значим мач, бях единствено на 13 години, само че ти към момента не искаше да влезеш в този свят. Часовникът тиктакаше и тиктакаше, а мама и баща се чудеха какво чакаш. Тогава внезапно баща получи позвъняване от негов другар, който беше на мача.
Той сподели: „ Дъглас!! Дъглас!! Ендрик преди малко вкара!! “
И тогава тъкмо в този миг всичко, което чухте в болничната стая беше Уууууаааааааааааааааааааааааааааааа!!!!!!!!!
Най-накрая пристигна да празнуваш с мен. Когато отидох в болничното заведение, ти направих подарък за рождения ден. Нямах пари за играчка, само че ти взех златната топка от шампионата.
Ще видиш? В нашето семейство не сме родени в благосъстояние. Ние сме родени във футбола.
Не знам по кое време ще четеш това писмо, само че тъкмо в този момент си на четири години и животът ни се трансформира доста бързо. През идващите няколко месеца отивам в Испания, с цел да играя за Реал Мадрид – да, тимът, който постоянно предпочитам на PlayStation-а. Знам, че светът ще желае да знае за историята на нашето семейство. И това е луда история, братко! Така че това е моят късмет да ти го опиша по този начин, както в действителност се случи, и с мама и баща тук, с цел да ми оказват помощ.
Както знаете, в нашето семейство постоянно се стартира и свършва с бал. Мама споделя, че когато бях бебе, в никакъв случай не съм правил врууууууум!!! като теб. Ако ми дадеш играчка, щях да я държа пет секунди и по-късно незабавно да я върна в кутията. Всичко, което желаех беше „ бау, бау, бау, бау “.
Endrick`s goal vs Spain
— Seun (@oluwaseunpetr)
Топка от тиксо. Чорап. Баскетболна топка. Нямаше значение. Ако беше кръгло или даже квадратно, желаех да го ритна. Когато ми подариха топката на Световното състезание – Бразука, от тима на баща във Варзеа, просто се взирах в цветовете, като че ли беше картина. Преди спях с нея! В кръвта ни е, братко.
Можеш да попиташ мама по какъв начин се представях на хората.
— А по какъв начин се казваш, хлапе?
„ Ендрик Фелипе Морейра де Соуса, НАПРЕД. “
Щяха да ми се смеят, разбираш ли? Какво сладко малко дете.
Но братко, в действителност го споделих.
Бях уверен, че ще съумея, а мама още плаче, когато си спомня това.
Винаги е казвала, че думите имат мощ.
Тогава не живеехме в първокласен апартамент, както в този момент. Нямахме цялостен ледник с киселите млека, които толкоз обичаш. Живеехме на място, наречено Вила Гуайра, и животът ни беше доста друг. Ще чуеш всичко за живота ни от други през идните години и те ще кажат, че всичко е било болежка и злощастие. Но истината е, че изживях необикновено детство, с помощта на Бог и с помощта на всичко, което мама и баща пожертваха за мен. И с помощта на футбола, несъмнено.
Не мисля, че съм ти казвал това, само че когато бях на твоята възраст, нашата улица беше на този рид. Играехме футбол там с всички момчета в квартала и част от повода, заради която бяхме толкоз положителни, е, че в случай че топката се търкулне надолу по хълма, този, който пропусна задачата, беше този, който трябваше да отиде да я преследва надолу във фавелата изпод. И по този начин, тичаш около състезател, пропускаш късмет и по-късно би трябвало да тичаш още по-силно, с цел да хванеш топката, преди да се търкулне на дъното.
Беше изтощително, само че разпоредбите на улицата бяха доста ясни.
Пропускаш? Ти бягаш!
Липсва ми доста това време, когато бях дете и футболът беше просто игра, когато бяхме другари, седяхме и си бъбрихме добре... резеня, както го назоваваме. Наистина ми се желае с теб да преживеем тези дни дружно, братко.
Като се замисля се веселя и наскърбявам по едно и също време. Добри мемоари, към които в никакъв случай не мога да се върна, разбираш ли?
Дори неприятните мемоари от време на време са сладки.
Когато пораснеш, ще чуеш тази история за „ диалога на дивана “. Те към този момент приказват за това в Бразилия, само че множеството хора го схващат неправилно. Казват, че сме били небогати, че не сме имали храна, само че това не е правилно. Те не познават мама, разбираш ли? Тя постоянно споделя на хората: „ Аз съм прекомерно огромна жена, с цел да оставя децата си без храна. “
Вярно е, че видях баща да плаче оня ден. Като 10-годишно дете мисля, че за първи път в живота си разбрах, че ситуацията ни е мъчно.
На нашата маса постоянно имахме задоволително за това, от което се нуждаехме.
Но не постоянно имахме задоволително за това, което искахме.
Разбирате ли разликата?
Винаги сме черпели от минимума. Татко споделя, че седнах на дивана и му споделих: „ Не се притеснявай. Ще ставам футболист и ще ни извадя от тази обстановка. ”
Преди този ден бях просто дете, а футболът беше просто игра.
След този ден футболът се трансформира в нашия път към по-добър живот.
Няколко седмици по-късно отпътувах за град Сао Пауло, с цел да отида в академията в Палмейрас, и си сложих първата цел: да направя по-добра обстановка за нашето семейство.
Целите са огромна част от моя живот. Това е моят метод да приказвам с Бог. Когато отпътувах за Палмейрас, знаех, че ще имам най-малко две или три хранения дневно в учебно заведение и подготовка. За страдание, за мама не беше толкоз просто...
Тя остави живота си вкъщи, с цел да поддържа моята фантазия в Сао Пауло. В клуба имаше място единствено за мен, само че тя сподели, че няма метод да отида без нея. Татко остана да работи и да ни изпраща пари, а тя се реалокира при мен в дребна къща дружно с някои от съотборниците ми. Всички под един покрив. Но когато излязохме да упражняваме, тя нямаше с кого да приказва. Нямахме тв приемник или интернет в къщата, тъй че тя носеше Библията си в парка и седеше и говореше с Бог напълно сама. Всичко, което в действителност имаше на това място, беше стол. Тя слагаше чантата си върху него и когато си лягахме, тя спеше на дребен матрак на пода.
Знам, че ти е мъчно да си представиш мама да спи на пода, само че това е истината. Това в действителност се случи.
Понякога мама безусловно броеше последните ни стотинки. Татко ни изпращаше пари, само че това бяха дните преди „ Pix “, когато не можеше да изпратиш пари неотложно и щеше да отнеме ден или два, с цел да ги получим. В положителните дни, когато парите идваха, мама готвеше наденички за другите момчета. Но множеството дни имахме единствено едвам се нахраним, а тя се усещаше толкоз отговорна, до момента в който готвеше в къщата, тъй като усещаха миризмата на готвеното месо и питаха дали има и за тях... Какво би могла да каже? Нищо не остана.
Всъщност това беше толкоз мъчително за нея, че тя спря изцяло да готви.
Спомням си, че имаше моменти, когато бях някак гладен, тъкмо преди лягане, нали знаеш? Например, можех да хапвам. Питах мама дали има нещо и тя споделяше: „ Просто заспи, Ендрик. Сънят ще го накара да изчезне “.
Понякога, когато бяхме в действителност обезверени за пари, мама можеше да заеме малко ориз или дребни пари. Но един ден, брат... Не ѝ бяха останали никакви услуги. Тя нямаше пари и нямаше при кого да отиде.
Тя се обади на баща и сподели: „ Дъглас, гладна съм... не знам какво да върша. “
Татко изпрати 50 реала, само че нямаше да бъдат налични до идващия ден. Тя падна на колене и се помоли на Бог да й помогне. Тогава тя взе чантата си от стола си и стартира да вади всичко, ровейки в дъното.
Тя откри два реала, братко. Ресто. Дар от Бога.
Отишла до бакалията и си купила самун на два дни. И в случай че я попитате в този момент, тя ще ви каже, че беше необикновен на усет. Тя споделя, че гладът е доста необичайно чувство и кара даже остарелият самун да има божествен усет.
Честно казано, бих желал да не се постанова да ти споделям това, тъй като гладът не е хубаво нещо. Надявам се, че в никакъв случай няма да го преживееш, както и мама. Но това е значима част от нашата история. Следващият път, когато я видиш, прегърни я и кажи благодаря, тъй като без нейните жертви нямаше да имаме живота, който имаме през днешния ден.
Всъщност до неотдавна даже не знаех доста от тези истории, тъй като мама постоянно криеше болката си, с цел да отбрани фантазията ми. Никога не съм я виждал да плаче. Тя влизаше в банята, с цел да не я виждам. Тя се обаждаше на баща доста пъти, казвайки му, че не може повече и че желае да се прибере вкъщи, само че по-късно се прибирах от подготовка и аз и моите другари щяхме да описваме истории за случилото се оня ден и головете, които отбелязахме... И тя виждаше по какъв начин очите ми блестят.
Така тя остана. Заради мен. Заради нас.
Това е нашата майка, постоянно прави каквото е належащо. Понякога тя е сержантът, този, който се бие, крещи и споделя нещата, които би трябвало да чуем, само че не желаеме да чуем. А различен път тя може да ни прегърне и да ни направи най-хубавите омлети на света. Каквото и да прави, не забравяй, че всичко е заради една елементарна причина. Тя постоянно желае най-хубавото за нас.
Татко също пожертва доста. След няколко месеца той пристигна в Сао Пауло, с цел да ни поддържа и отиде в Палмейрас и помоли клуба за всяка работа, която може да получи. Имаха едно свободно място. Беше в екипа за разчистване на стадиона. Той постоянно е мечтал да бъде в тази съблекалня, когато е бил момче, по тази причина е отивал на работа с усмивка. Той работи там три години, като първо събираше боклука към стадиона, а по-късно беше нараснал да чисти съблекалнята на първия тим. Казваше на играчите, че един ден синът му ще играе с тях.
Един ден вратарят Джейлсон видя, че баща става все по-слаб и по-слаб. В кафенето чистачките и личният състав се хранеха с играчите и той видя, че баща яде единствено чорба. Така че той прегърна баща и сподели: „ Хей Дъглас, дай ми телефона си, желая да се обадя на жена ти. “
Татко сподели: „ Жена ми? Какво искаш от жена ми??? ”
Джейлсон сподели: „ Не, не, желая тя да ми каже какво става с теб. Никога не ядеш нищо. Добре ли си? "
Татко беше прекомерно обезпокоен да изясни, тъй че Джейлсон в действителност се обади на мама и тя му описа същинската история. Как баща беше изгорил ръката си като малко дете на барбекю и по какъв начин беше толкоз неприятно, че едвам не изгубва ръката си. Дадоха му мощни медикаменти за битка с инфекцията и това направи зъбите му слаби. По времето, когато работеше за Палмейрас, всички те се разминаваха. Можеше да яде единствено чорба.
Джейлсон събра пари от всички играчи и те изненадаха баща с пари, с цел да си направи зъбни протези. Бог работи по невероятни способи, братко.
Татко споделяше: „ Мечтата ми е да отхапя ябълка “.
Днес, с помощта на Бога, той може да хапе каквото си изиска.
По това време беше реализирана и втората ми цел. Преместихме се в апартамент над лотарийния магазин тъкмо до стадиона на Палмейрас. Можех да виждам през прозореца и да виждам съня си всяка заран, когато се събуждах, и всяка вечер, когато си лягах.
Беше красиво.
Чакай, забравих да ти опиша цялата история за баща...
Мама е нашата канара, а баща е нашият другар. Така е било постоянно. Но в историята му има още доста неща, които не си чувал. Ако мислиш, че ми беше мъчно, грешиш. Аз съм роден в парадайса спрямо баща. Когато беше момче, дядо ни не постоянно е бил до фамилията. Футболът също е бил неговият излаз. Когато е на 15 години, баща напуща дома си и пътува на автостоп от Бразилия до Сао Пауло. Половината време върви пеш по автомагистралата! Вървял! Това е дълъг път, братко. Той даже не споделил на майка си! През целия път той носи живота си на гърба си: чифт футболни обувки, две двулитрови бутилки - едната с вода, другата със сок на прахуляк - и няколко багети. Планът му бил да направи проби с всеки клуб в града. Отнема му цяла седмица, в това време вървене на стоп и вървене.
Когато най-сетне дойде в Сао Пауло, той няма пари и няма къде да отиде, тъй че просто се разхождаше и чукаше по вратите на клубовете, питайки по кое време имат проби. Някой от ФК Сао Пауло видя, че той се бори и му даде малко храна от тяхното кафене. В една от най-студените нощи друга дама от благотворителна организация го видяла да спи под дърво в парк и го поканила в подслон. Но беше толкоз топло в приюта и бяха минали повече от три нощи, откогато не беше спал в леглото, тъй че той проспа и пропусна пробите си в Насионал на идващия ден.
Можете ли да си визиите какъв брой изтощен би трябвало да е бил баща? Можете ли да си визиите да прекарате една седмица в вървене, с цел да преследвате фантазията си, с цел да стигнете до това едно тестване... и по-късно да го пропуснете?
Като ми сподели, братко, не знаех да се дръзвам ли, да рева ли.
Имаше друга нощ, когато валеше и баща нямаше къде да отиде, тъй че отиде пеш до стадиона на Палмейрас и спа под покрива на будката за билети. Не съумя да сбъдне фантазията си, само че даде всичко от себе си.
Когато се върна в Бразилия, той играеше във Варзеа за прехраната си. Знаете Варзеа, нали? Там заплати няма, брато. Това е чиста пристрастеност. Те играят за малко „ помощ “, в случай че не друго. Татко играеше за сметката си за електричество или за дребна торбичка ориз. Когато бях дребен, ходех на всеки мач с него и играех с топка в профил. Когато беше полувремето и пускаха музика и всички купонясваха и правеха залози, аз излизах на терена и правех трикове. (Мислиш ли, че това е повода към момента да пея песни на себе си, до момента в който играя в мач?)
Татко в действителност ме виждаше след игрите и споделяше: „ Ендрик, по какъв начин, по дяволите, взе Кока Кола? Да не си я откраднал от някого? “
Бих споделил: „ Не, не, ударих гредата и Дуду завоюва 10 реала. Той ми купи кола, тъй като му помогнах да завоюва залога си. Ако го ударя още веднъж, ще ми купи шиш с месо! “
Това беше моята неразбория! Мама споделя, че се прибирах изцяло прошарен от толкоз дълга игра в мръсотията. Познаваш пепелявата земя в Бразилия. Надявам се, че към момента го знаеш. Мама трябваше да ме измие като куче. В момента, в който бях чист, пфююююююю — още веднъж на открито като ракета.
(Помните ли какво споделих? Роден във футбола.)
Моята фантазия не беше единствено моя фантазия, а фантазията на татко ни, фантазията на дядо ни, фантазията на цялото ни семейство.
Мислиш ли, че когато баща спеше под будката за продажба на билети на стадион Палмейрас, би мечтал, че синът му ще играе там един ден?
Когато бях на 15 и станах експерт с Палмейрас, мога почтено да кажа, че имах всичко, което в миналото съм желал в живота си, популярност Богу. Успях да купя къща на мама и да преместя и двете ни баби от Чапарал, което е доста рисково място. След този диалог, който организирах с баща на дивана, знаех, че съм постигнал първата си цел: да оказа помощ на фамилията си да има по-добър живот.
Какъв миг!
Но също по този начин... брат... какво облекчение.
По времето, когато беше бебе, ние живеехме напълно друг живот и този живот ще продължи да се трансформира през идните години.
След няколко месеца ще отпътува за Испания и вие идвате с мен. Реал Мадрид…. Това беше третият ми гол, само че подобен, който в никакъв случай не посмях да запиша. Когато бях на 7 или 8 години, нямах телефон или нещо, тъй че вземах назаем компютъра на мама и гледах най-интересните моменти от Реал Мадрид. Знам, че си прекомерно млад, с цел да запомниш тези имена, само че бях захласнат от оня тим от 2013/14 с Кристиано, Модрич и Бензема. Това беше моята врата към историята на клуба.
Започнах да влизам в YouTube и да узнавам за Галактикос и по-късно все по-дълбоко и по-дълбоко – Пушкаш, Ди Стефано... Повярвай ми, в Мадрид скоро ще чуеш повече за тези имена.
Можеш да научите всичко в YouTube. Това е като университет. Повече от всеки различен гледах Кристиано. Не единствено неговите най-хубави моменти, само че и какъв брой старателно е работил и какво споделиха другите за манталитета му. От него научих, че трудът е по-голям от гения.
Един ден се надявам да го срещна. Все още не съм, до момента в който пиша това. Но неговият наследник ме следва в Instagram, тъй че се надявам, до момента в който четеш това, да съм съумял да му стисна ръката. Дай Боже всичко да върви добре в Реал Мадрид и с моята кариера, а Кристиано ще ме последва! Може би ти и аз двамата! Хахаха.
За среща с Кристиано Роналдо. Това е цел номер 4.
Цел номер 5 е остатъкът от този сезон с Палмейрас да приключи в естетика със спечелването на Паулиста.
И цел номер 6... в действителност имам занимателна история за това. Когато отидох да посетя Реал Мадрид за първи път преди няколко месеца, се случиха доста невероятни неща. Когато се срещнахме с Флорентино Перес, той погледна баща в очите и сподели: „ Реал Мадрид ще бъде единственият клуб, който ще третира Ендрик като наследник. ”
Трябваше да видиш лицето на баща, когато сподели това. Това в действителност означаваше доста за него.
Срещнах Белингам, в действителност положителният, който постоянно ми вкарва на PlayStation-а, когато играя против него, ръководен от компютъра, и всички го назовават Джуд, тъй че му споделих: „ Хей, Джуд, за идващия си гол ще чествам като теб. “ Когато вкарах, му изпратих видеото в Instagram и той го разгласява още веднъж.
Дори получих съвет от Роналдо Феномена. Всичко беше размазано, като че ли бях в сън. Но нещото, което си припомням най-вече, е когато влязох в съблекалнята и Модрич приказва с мен. Фланелката му с номер 10 висеше и той уточни седалката до себе си и сподели: „ Номер 9 и номер 10. Кой знае... идващия сезон, може би ще седнеш до мен. “
Това в действителност ми хареса на сърцето. Помислих си, дребосъче, в случай че Модрич има вяра, че съм заслужен да нося номер 9, тогава би трябвало да съм заслужен, в действителност Господи! Все още не съм дошъл в Мадрид, тъй че не знам, само че се надявам един ден да нося номер 9 за Реал Мадрид.
А що се отнася до цел номер 7? Искам лична къща в Мадрид с офис, където мога да слага огромна бяла дъска, с цел да мога да напиша всичките си цели на нея! Хахаха. Мама отново не ми разрешава да сложа бяла дъска в дома ни!
„ Няма място, Ендрик! Просто няма място! “
Знаеш каква е тя. Трябва да я почитаме.
Всъщност имах друга цел, само че няма да я изреждам, тъй като към този момент е реализирана. Тази цел е да живееш живота, който искаш, какъвто и да е той.
Три генерации, а може би и повече, фамилията ни преследва фантазията за футбол. Опитваме се да променим събитията си. Но в този момент можете да правиш каквото желаете. Можеш да си доктор или юрист, или може би, защото отиваме в Испания, страната на Надал и Алкарас, можеш да станеш професионален тенисист. Ти към този момент гониш топката, като мен. Така че можеш да станеш футболист, в случай че искаш. Но не е нужно да бъдеш. Вече няма стрес, с помощта на Господ, с помощта на мама и баща и с помощта на футбола.
Просто се наслаждавай на живота си както искаш, братко. Това е моят подарък за теб.
И в този момент тук свършва това писмо и стартира бъдещето. Виждаш ли, хората ме питат от самото начало за Реал Мадрид и за националния тим и по какъв начин считам, че ще върви кариерата ми. Но знаете ли каква е истината?
Просто не знам.
В живота не знаем какво ще ни донесе утрешният ден. Не знаем дали въобще ще получим на следващия ден. Всичко, което можем да създадем, е да благодарим на Бог за всичко, което ни е дал.
Надявам се, че в този момент разбираш, братко. Животът, който живеем сега, не се е появил от нищото. Заслужено е, с труд и доста сълзи. Мама постоянно споделя, че една неточност може да го разпадне и тя е права.
В момента, в който забравим от кое място сме тръгнали, рискуваме да се изгубим.
Ето за какво ти давам този подарък от историята на нашето семейство.
Мама яде остарелия самун
Татко спи под будката за билети.
Мама плаче в банята.
Татко плаче на дивана.
Нека постоянно го пазите в сърцето си.
Обичам те, братко.
От дъното на сърцето ми,
Ендрик Фелипе Морейра де Соуса, НАПРЕД! "
17-годишният гений се трансформира в едвам вторият футболист в историята на 5-кратния международен първенец, който вкарва в два следващи мача преди да навърши 18 години. Другият е Пеле.
Попаденията на Ендрик бяха извънредно запаметяващи се и ще вдигнат упованията към него. Той вкара на „ Уембли “ против Англия и на „ Сантиаго Бернабеу “ против Испания.
Endrick’s goal vs England
ASMR version????️
— SpiderWan????️ (@mister_mufc)
Вчера самият Ендрик направи прочувствена изповед за пътя от глада и мизерията до сбъднатата фантазия Реал Мадрид в " Писмо до моя брат ".
" Скъпи Ноа,
Обичам те. Това е първото нещо, над всичко останало.
От първия ден усещам, че имаме специфична връзка. Никога не съм ти го казвал, само че когато трябваше да се родиш, ти в действителност ме чакаше да вкарам гол.
Вярно е, братко. По това време играех значим мач, бях единствено на 13 години, само че ти към момента не искаше да влезеш в този свят. Часовникът тиктакаше и тиктакаше, а мама и баща се чудеха какво чакаш. Тогава внезапно баща получи позвъняване от негов другар, който беше на мача.
Той сподели: „ Дъглас!! Дъглас!! Ендрик преди малко вкара!! “
И тогава тъкмо в този миг всичко, което чухте в болничната стая беше Уууууаааааааааааааааааааааааааааааа!!!!!!!!!
Най-накрая пристигна да празнуваш с мен. Когато отидох в болничното заведение, ти направих подарък за рождения ден. Нямах пари за играчка, само че ти взех златната топка от шампионата.
Ще видиш? В нашето семейство не сме родени в благосъстояние. Ние сме родени във футбола.
Не знам по кое време ще четеш това писмо, само че тъкмо в този момент си на четири години и животът ни се трансформира доста бързо. През идващите няколко месеца отивам в Испания, с цел да играя за Реал Мадрид – да, тимът, който постоянно предпочитам на PlayStation-а. Знам, че светът ще желае да знае за историята на нашето семейство. И това е луда история, братко! Така че това е моят късмет да ти го опиша по този начин, както в действителност се случи, и с мама и баща тук, с цел да ми оказват помощ.
Както знаете, в нашето семейство постоянно се стартира и свършва с бал. Мама споделя, че когато бях бебе, в никакъв случай не съм правил врууууууум!!! като теб. Ако ми дадеш играчка, щях да я държа пет секунди и по-късно незабавно да я върна в кутията. Всичко, което желаех беше „ бау, бау, бау, бау “.
Endrick`s goal vs Spain
— Seun (@oluwaseunpetr)
Топка от тиксо. Чорап. Баскетболна топка. Нямаше значение. Ако беше кръгло или даже квадратно, желаех да го ритна. Когато ми подариха топката на Световното състезание – Бразука, от тима на баща във Варзеа, просто се взирах в цветовете, като че ли беше картина. Преди спях с нея! В кръвта ни е, братко.
Можеш да попиташ мама по какъв начин се представях на хората.
— А по какъв начин се казваш, хлапе?
„ Ендрик Фелипе Морейра де Соуса, НАПРЕД. “
Щяха да ми се смеят, разбираш ли? Какво сладко малко дете.
Но братко, в действителност го споделих.
Бях уверен, че ще съумея, а мама още плаче, когато си спомня това.
Винаги е казвала, че думите имат мощ.
Тогава не живеехме в първокласен апартамент, както в този момент. Нямахме цялостен ледник с киселите млека, които толкоз обичаш. Живеехме на място, наречено Вила Гуайра, и животът ни беше доста друг. Ще чуеш всичко за живота ни от други през идните години и те ще кажат, че всичко е било болежка и злощастие. Но истината е, че изживях необикновено детство, с помощта на Бог и с помощта на всичко, което мама и баща пожертваха за мен. И с помощта на футбола, несъмнено.
Не мисля, че съм ти казвал това, само че когато бях на твоята възраст, нашата улица беше на този рид. Играехме футбол там с всички момчета в квартала и част от повода, заради която бяхме толкоз положителни, е, че в случай че топката се търкулне надолу по хълма, този, който пропусна задачата, беше този, който трябваше да отиде да я преследва надолу във фавелата изпод. И по този начин, тичаш около състезател, пропускаш късмет и по-късно би трябвало да тичаш още по-силно, с цел да хванеш топката, преди да се търкулне на дъното.
Беше изтощително, само че разпоредбите на улицата бяха доста ясни.
Пропускаш? Ти бягаш!
Липсва ми доста това време, когато бях дете и футболът беше просто игра, когато бяхме другари, седяхме и си бъбрихме добре... резеня, както го назоваваме. Наистина ми се желае с теб да преживеем тези дни дружно, братко.
Като се замисля се веселя и наскърбявам по едно и също време. Добри мемоари, към които в никакъв случай не мога да се върна, разбираш ли?
Дори неприятните мемоари от време на време са сладки.
Когато пораснеш, ще чуеш тази история за „ диалога на дивана “. Те към този момент приказват за това в Бразилия, само че множеството хора го схващат неправилно. Казват, че сме били небогати, че не сме имали храна, само че това не е правилно. Те не познават мама, разбираш ли? Тя постоянно споделя на хората: „ Аз съм прекомерно огромна жена, с цел да оставя децата си без храна. “
Вярно е, че видях баща да плаче оня ден. Като 10-годишно дете мисля, че за първи път в живота си разбрах, че ситуацията ни е мъчно.
На нашата маса постоянно имахме задоволително за това, от което се нуждаехме.
Но не постоянно имахме задоволително за това, което искахме.
Разбирате ли разликата?
Винаги сме черпели от минимума. Татко споделя, че седнах на дивана и му споделих: „ Не се притеснявай. Ще ставам футболист и ще ни извадя от тази обстановка. ”
Преди този ден бях просто дете, а футболът беше просто игра.
След този ден футболът се трансформира в нашия път към по-добър живот.
Няколко седмици по-късно отпътувах за град Сао Пауло, с цел да отида в академията в Палмейрас, и си сложих първата цел: да направя по-добра обстановка за нашето семейство.
Целите са огромна част от моя живот. Това е моят метод да приказвам с Бог. Когато отпътувах за Палмейрас, знаех, че ще имам най-малко две или три хранения дневно в учебно заведение и подготовка. За страдание, за мама не беше толкоз просто...
Тя остави живота си вкъщи, с цел да поддържа моята фантазия в Сао Пауло. В клуба имаше място единствено за мен, само че тя сподели, че няма метод да отида без нея. Татко остана да работи и да ни изпраща пари, а тя се реалокира при мен в дребна къща дружно с някои от съотборниците ми. Всички под един покрив. Но когато излязохме да упражняваме, тя нямаше с кого да приказва. Нямахме тв приемник или интернет в къщата, тъй че тя носеше Библията си в парка и седеше и говореше с Бог напълно сама. Всичко, което в действителност имаше на това място, беше стол. Тя слагаше чантата си върху него и когато си лягахме, тя спеше на дребен матрак на пода.
Знам, че ти е мъчно да си представиш мама да спи на пода, само че това е истината. Това в действителност се случи.
Понякога мама безусловно броеше последните ни стотинки. Татко ни изпращаше пари, само че това бяха дните преди „ Pix “, когато не можеше да изпратиш пари неотложно и щеше да отнеме ден или два, с цел да ги получим. В положителните дни, когато парите идваха, мама готвеше наденички за другите момчета. Но множеството дни имахме единствено едвам се нахраним, а тя се усещаше толкоз отговорна, до момента в който готвеше в къщата, тъй като усещаха миризмата на готвеното месо и питаха дали има и за тях... Какво би могла да каже? Нищо не остана.
Всъщност това беше толкоз мъчително за нея, че тя спря изцяло да готви.
Спомням си, че имаше моменти, когато бях някак гладен, тъкмо преди лягане, нали знаеш? Например, можех да хапвам. Питах мама дали има нещо и тя споделяше: „ Просто заспи, Ендрик. Сънят ще го накара да изчезне “.
Понякога, когато бяхме в действителност обезверени за пари, мама можеше да заеме малко ориз или дребни пари. Но един ден, брат... Не ѝ бяха останали никакви услуги. Тя нямаше пари и нямаше при кого да отиде.
Тя се обади на баща и сподели: „ Дъглас, гладна съм... не знам какво да върша. “
Татко изпрати 50 реала, само че нямаше да бъдат налични до идващия ден. Тя падна на колене и се помоли на Бог да й помогне. Тогава тя взе чантата си от стола си и стартира да вади всичко, ровейки в дъното.
Тя откри два реала, братко. Ресто. Дар от Бога.
Отишла до бакалията и си купила самун на два дни. И в случай че я попитате в този момент, тя ще ви каже, че беше необикновен на усет. Тя споделя, че гладът е доста необичайно чувство и кара даже остарелият самун да има божествен усет.
Честно казано, бих желал да не се постанова да ти споделям това, тъй като гладът не е хубаво нещо. Надявам се, че в никакъв случай няма да го преживееш, както и мама. Но това е значима част от нашата история. Следващият път, когато я видиш, прегърни я и кажи благодаря, тъй като без нейните жертви нямаше да имаме живота, който имаме през днешния ден.
Всъщност до неотдавна даже не знаех доста от тези истории, тъй като мама постоянно криеше болката си, с цел да отбрани фантазията ми. Никога не съм я виждал да плаче. Тя влизаше в банята, с цел да не я виждам. Тя се обаждаше на баща доста пъти, казвайки му, че не може повече и че желае да се прибере вкъщи, само че по-късно се прибирах от подготовка и аз и моите другари щяхме да описваме истории за случилото се оня ден и головете, които отбелязахме... И тя виждаше по какъв начин очите ми блестят.
Така тя остана. Заради мен. Заради нас.
Това е нашата майка, постоянно прави каквото е належащо. Понякога тя е сержантът, този, който се бие, крещи и споделя нещата, които би трябвало да чуем, само че не желаеме да чуем. А различен път тя може да ни прегърне и да ни направи най-хубавите омлети на света. Каквото и да прави, не забравяй, че всичко е заради една елементарна причина. Тя постоянно желае най-хубавото за нас.
Татко също пожертва доста. След няколко месеца той пристигна в Сао Пауло, с цел да ни поддържа и отиде в Палмейрас и помоли клуба за всяка работа, която може да получи. Имаха едно свободно място. Беше в екипа за разчистване на стадиона. Той постоянно е мечтал да бъде в тази съблекалня, когато е бил момче, по тази причина е отивал на работа с усмивка. Той работи там три години, като първо събираше боклука към стадиона, а по-късно беше нараснал да чисти съблекалнята на първия тим. Казваше на играчите, че един ден синът му ще играе с тях.
Един ден вратарят Джейлсон видя, че баща става все по-слаб и по-слаб. В кафенето чистачките и личният състав се хранеха с играчите и той видя, че баща яде единствено чорба. Така че той прегърна баща и сподели: „ Хей Дъглас, дай ми телефона си, желая да се обадя на жена ти. “
Татко сподели: „ Жена ми? Какво искаш от жена ми??? ”
Джейлсон сподели: „ Не, не, желая тя да ми каже какво става с теб. Никога не ядеш нищо. Добре ли си? "
Татко беше прекомерно обезпокоен да изясни, тъй че Джейлсон в действителност се обади на мама и тя му описа същинската история. Как баща беше изгорил ръката си като малко дете на барбекю и по какъв начин беше толкоз неприятно, че едвам не изгубва ръката си. Дадоха му мощни медикаменти за битка с инфекцията и това направи зъбите му слаби. По времето, когато работеше за Палмейрас, всички те се разминаваха. Можеше да яде единствено чорба.
Джейлсон събра пари от всички играчи и те изненадаха баща с пари, с цел да си направи зъбни протези. Бог работи по невероятни способи, братко.
Татко споделяше: „ Мечтата ми е да отхапя ябълка “.
Днес, с помощта на Бога, той може да хапе каквото си изиска.
По това време беше реализирана и втората ми цел. Преместихме се в апартамент над лотарийния магазин тъкмо до стадиона на Палмейрас. Можех да виждам през прозореца и да виждам съня си всяка заран, когато се събуждах, и всяка вечер, когато си лягах.
Беше красиво.
Чакай, забравих да ти опиша цялата история за баща...
Мама е нашата канара, а баща е нашият другар. Така е било постоянно. Но в историята му има още доста неща, които не си чувал. Ако мислиш, че ми беше мъчно, грешиш. Аз съм роден в парадайса спрямо баща. Когато беше момче, дядо ни не постоянно е бил до фамилията. Футболът също е бил неговият излаз. Когато е на 15 години, баща напуща дома си и пътува на автостоп от Бразилия до Сао Пауло. Половината време върви пеш по автомагистралата! Вървял! Това е дълъг път, братко. Той даже не споделил на майка си! През целия път той носи живота си на гърба си: чифт футболни обувки, две двулитрови бутилки - едната с вода, другата със сок на прахуляк - и няколко багети. Планът му бил да направи проби с всеки клуб в града. Отнема му цяла седмица, в това време вървене на стоп и вървене.
Когато най-сетне дойде в Сао Пауло, той няма пари и няма къде да отиде, тъй че просто се разхождаше и чукаше по вратите на клубовете, питайки по кое време имат проби. Някой от ФК Сао Пауло видя, че той се бори и му даде малко храна от тяхното кафене. В една от най-студените нощи друга дама от благотворителна организация го видяла да спи под дърво в парк и го поканила в подслон. Но беше толкоз топло в приюта и бяха минали повече от три нощи, откогато не беше спал в леглото, тъй че той проспа и пропусна пробите си в Насионал на идващия ден.
Можете ли да си визиите какъв брой изтощен би трябвало да е бил баща? Можете ли да си визиите да прекарате една седмица в вървене, с цел да преследвате фантазията си, с цел да стигнете до това едно тестване... и по-късно да го пропуснете?
Като ми сподели, братко, не знаех да се дръзвам ли, да рева ли.
Имаше друга нощ, когато валеше и баща нямаше къде да отиде, тъй че отиде пеш до стадиона на Палмейрас и спа под покрива на будката за билети. Не съумя да сбъдне фантазията си, само че даде всичко от себе си.
Когато се върна в Бразилия, той играеше във Варзеа за прехраната си. Знаете Варзеа, нали? Там заплати няма, брато. Това е чиста пристрастеност. Те играят за малко „ помощ “, в случай че не друго. Татко играеше за сметката си за електричество или за дребна торбичка ориз. Когато бях дребен, ходех на всеки мач с него и играех с топка в профил. Когато беше полувремето и пускаха музика и всички купонясваха и правеха залози, аз излизах на терена и правех трикове. (Мислиш ли, че това е повода към момента да пея песни на себе си, до момента в който играя в мач?)
Татко в действителност ме виждаше след игрите и споделяше: „ Ендрик, по какъв начин, по дяволите, взе Кока Кола? Да не си я откраднал от някого? “
Бих споделил: „ Не, не, ударих гредата и Дуду завоюва 10 реала. Той ми купи кола, тъй като му помогнах да завоюва залога си. Ако го ударя още веднъж, ще ми купи шиш с месо! “
Това беше моята неразбория! Мама споделя, че се прибирах изцяло прошарен от толкоз дълга игра в мръсотията. Познаваш пепелявата земя в Бразилия. Надявам се, че към момента го знаеш. Мама трябваше да ме измие като куче. В момента, в който бях чист, пфююююююю — още веднъж на открито като ракета.
(Помните ли какво споделих? Роден във футбола.)
Моята фантазия не беше единствено моя фантазия, а фантазията на татко ни, фантазията на дядо ни, фантазията на цялото ни семейство.
Мислиш ли, че когато баща спеше под будката за продажба на билети на стадион Палмейрас, би мечтал, че синът му ще играе там един ден?
Когато бях на 15 и станах експерт с Палмейрас, мога почтено да кажа, че имах всичко, което в миналото съм желал в живота си, популярност Богу. Успях да купя къща на мама и да преместя и двете ни баби от Чапарал, което е доста рисково място. След този диалог, който организирах с баща на дивана, знаех, че съм постигнал първата си цел: да оказа помощ на фамилията си да има по-добър живот.
Какъв миг!
Но също по този начин... брат... какво облекчение.
По времето, когато беше бебе, ние живеехме напълно друг живот и този живот ще продължи да се трансформира през идните години.
След няколко месеца ще отпътува за Испания и вие идвате с мен. Реал Мадрид…. Това беше третият ми гол, само че подобен, който в никакъв случай не посмях да запиша. Когато бях на 7 или 8 години, нямах телефон или нещо, тъй че вземах назаем компютъра на мама и гледах най-интересните моменти от Реал Мадрид. Знам, че си прекомерно млад, с цел да запомниш тези имена, само че бях захласнат от оня тим от 2013/14 с Кристиано, Модрич и Бензема. Това беше моята врата към историята на клуба.
Започнах да влизам в YouTube и да узнавам за Галактикос и по-късно все по-дълбоко и по-дълбоко – Пушкаш, Ди Стефано... Повярвай ми, в Мадрид скоро ще чуеш повече за тези имена.
Можеш да научите всичко в YouTube. Това е като университет. Повече от всеки различен гледах Кристиано. Не единствено неговите най-хубави моменти, само че и какъв брой старателно е работил и какво споделиха другите за манталитета му. От него научих, че трудът е по-голям от гения.
Един ден се надявам да го срещна. Все още не съм, до момента в който пиша това. Но неговият наследник ме следва в Instagram, тъй че се надявам, до момента в който четеш това, да съм съумял да му стисна ръката. Дай Боже всичко да върви добре в Реал Мадрид и с моята кариера, а Кристиано ще ме последва! Може би ти и аз двамата! Хахаха.
За среща с Кристиано Роналдо. Това е цел номер 4.
Цел номер 5 е остатъкът от този сезон с Палмейрас да приключи в естетика със спечелването на Паулиста.
И цел номер 6... в действителност имам занимателна история за това. Когато отидох да посетя Реал Мадрид за първи път преди няколко месеца, се случиха доста невероятни неща. Когато се срещнахме с Флорентино Перес, той погледна баща в очите и сподели: „ Реал Мадрид ще бъде единственият клуб, който ще третира Ендрик като наследник. ”
Трябваше да видиш лицето на баща, когато сподели това. Това в действителност означаваше доста за него.
Срещнах Белингам, в действителност положителният, който постоянно ми вкарва на PlayStation-а, когато играя против него, ръководен от компютъра, и всички го назовават Джуд, тъй че му споделих: „ Хей, Джуд, за идващия си гол ще чествам като теб. “ Когато вкарах, му изпратих видеото в Instagram и той го разгласява още веднъж.
Дори получих съвет от Роналдо Феномена. Всичко беше размазано, като че ли бях в сън. Но нещото, което си припомням най-вече, е когато влязох в съблекалнята и Модрич приказва с мен. Фланелката му с номер 10 висеше и той уточни седалката до себе си и сподели: „ Номер 9 и номер 10. Кой знае... идващия сезон, може би ще седнеш до мен. “
Това в действителност ми хареса на сърцето. Помислих си, дребосъче, в случай че Модрич има вяра, че съм заслужен да нося номер 9, тогава би трябвало да съм заслужен, в действителност Господи! Все още не съм дошъл в Мадрид, тъй че не знам, само че се надявам един ден да нося номер 9 за Реал Мадрид.
А що се отнася до цел номер 7? Искам лична къща в Мадрид с офис, където мога да слага огромна бяла дъска, с цел да мога да напиша всичките си цели на нея! Хахаха. Мама отново не ми разрешава да сложа бяла дъска в дома ни!
„ Няма място, Ендрик! Просто няма място! “
Знаеш каква е тя. Трябва да я почитаме.
Всъщност имах друга цел, само че няма да я изреждам, тъй като към този момент е реализирана. Тази цел е да живееш живота, който искаш, какъвто и да е той.
Три генерации, а може би и повече, фамилията ни преследва фантазията за футбол. Опитваме се да променим събитията си. Но в този момент можете да правиш каквото желаете. Можеш да си доктор или юрист, или може би, защото отиваме в Испания, страната на Надал и Алкарас, можеш да станеш професионален тенисист. Ти към този момент гониш топката, като мен. Така че можеш да станеш футболист, в случай че искаш. Но не е нужно да бъдеш. Вече няма стрес, с помощта на Господ, с помощта на мама и баща и с помощта на футбола.
Просто се наслаждавай на живота си както искаш, братко. Това е моят подарък за теб.
И в този момент тук свършва това писмо и стартира бъдещето. Виждаш ли, хората ме питат от самото начало за Реал Мадрид и за националния тим и по какъв начин считам, че ще върви кариерата ми. Но знаете ли каква е истината?
Просто не знам.
В живота не знаем какво ще ни донесе утрешният ден. Не знаем дали въобще ще получим на следващия ден. Всичко, което можем да създадем, е да благодарим на Бог за всичко, което ни е дал.
Надявам се, че в този момент разбираш, братко. Животът, който живеем сега, не се е появил от нищото. Заслужено е, с труд и доста сълзи. Мама постоянно споделя, че една неточност може да го разпадне и тя е права.
В момента, в който забравим от кое място сме тръгнали, рискуваме да се изгубим.
Ето за какво ти давам този подарък от историята на нашето семейство.
Мама яде остарелия самун
Татко спи под будката за билети.
Мама плаче в банята.
Татко плаче на дивана.
Нека постоянно го пазите в сърцето си.
Обичам те, братко.
От дъното на сърцето ми,
Ендрик Фелипе Морейра де Соуса, НАПРЕД! "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ