Болна с COVID-19 разказа как е била спасена в Спешното в Русе
Млада жена от Русе описа какъв брой топло са се отнесли към нея от Спешното поделение на болничното заведение в града, където е била закарана поради затруднения от ковид.
Тя разказва умората на лекарите, само че и тяхната угриженост.
Ето какво написа Ева Иванова:
Здравейте бих желала посредством вас да изкажа Своята признателност към Екипа на доктор Ангелова от Спешно поделение към УМБАЛ Канев гр. Русе.
ПСР пробата ви е позитивен, болна сте от Ковид 19. Чуваш към този момент от дълго време си го схванал, тъй като няма по какъв начин да се обърка с друго респираторно заболяване, само че въпреки всичко не искаш да повярваш.
Казваш си, то при мен ще мине леко аз съм на 37 в разцвета на силите си, и до момента в който го повтаряш, усещаш по какъв начин тъкмо тези сили те напущат и по този начин до ден 7-ми от болестта петък 13-ти. Когато към този момент не можеш да станеш до тоалетната без помощ, когато всичко се върти и си прекарал последните 20 часа в делириум!
Звъните на 112 а те споделят, ще се наложи да изчакате има доста повиквания.. Но ще дойдат... и Те в действителност идват макар че сме чакали. Карат те в Спешното и виждаш едни хора вперили обезсърчителен взор в бялата врата... чакащи благовейно и надяващи се да чуят дълго чаканите думи.
"Заповядайте, с какви недоволства сте? "
Вкарват те с количка, краката не те държат и чуваш "Хайде миличка единствено още малко.... ето легни тук дай ръчичка! " Поглеждам през маранята на лекарственото замъгление, а мен ме гледат Големи топли кафяви очи... Усмихва ми се като че ли...Маската закрива всичко. Очите нежно се присвиват.
"Сега ще създадем Електрокардиограма и ще сложа абокат и ще ти взема кръв. " Чакам да ме заболи, само че болката по този начин и не идва. Отварям очи и споделям "Много лека ръка имате, Благодаря ", а тя дава отговор "Много се старая, само че като че ли не помня да запитвам по какъв начин сте. Толкова доста заболели, просто няма време. "
Кафявите очи още веднъж се присвиват леко във усмивка.... "Сега би трябвало да станеш, хайде да те преместим с количка на по-тихо място. "След мен идва дядо, а леглото е едно!
Благодаря за нежността, за търпението, за топлите думи и загрижеността, когато си най-уязвим и беззащитен, те ти дават сили да продължиш да се бориш.
Кураж, продължавайте по този начин и знайте, че Бог вижда, че ние виждаме и ви
БЛАГОДАРИМ!!!
Ева Иванова, една от многото! "
Тя разказва умората на лекарите, само че и тяхната угриженост.
Ето какво написа Ева Иванова:
Здравейте бих желала посредством вас да изкажа Своята признателност към Екипа на доктор Ангелова от Спешно поделение към УМБАЛ Канев гр. Русе.
ПСР пробата ви е позитивен, болна сте от Ковид 19. Чуваш към този момент от дълго време си го схванал, тъй като няма по какъв начин да се обърка с друго респираторно заболяване, само че въпреки всичко не искаш да повярваш.
Казваш си, то при мен ще мине леко аз съм на 37 в разцвета на силите си, и до момента в който го повтаряш, усещаш по какъв начин тъкмо тези сили те напущат и по този начин до ден 7-ми от болестта петък 13-ти. Когато към този момент не можеш да станеш до тоалетната без помощ, когато всичко се върти и си прекарал последните 20 часа в делириум!
Звъните на 112 а те споделят, ще се наложи да изчакате има доста повиквания.. Но ще дойдат... и Те в действителност идват макар че сме чакали. Карат те в Спешното и виждаш едни хора вперили обезсърчителен взор в бялата врата... чакащи благовейно и надяващи се да чуят дълго чаканите думи.
"Заповядайте, с какви недоволства сте? "
Вкарват те с количка, краката не те държат и чуваш "Хайде миличка единствено още малко.... ето легни тук дай ръчичка! " Поглеждам през маранята на лекарственото замъгление, а мен ме гледат Големи топли кафяви очи... Усмихва ми се като че ли...Маската закрива всичко. Очите нежно се присвиват.
"Сега ще създадем Електрокардиограма и ще сложа абокат и ще ти взема кръв. " Чакам да ме заболи, само че болката по този начин и не идва. Отварям очи и споделям "Много лека ръка имате, Благодаря ", а тя дава отговор "Много се старая, само че като че ли не помня да запитвам по какъв начин сте. Толкова доста заболели, просто няма време. "
Кафявите очи още веднъж се присвиват леко във усмивка.... "Сега би трябвало да станеш, хайде да те преместим с количка на по-тихо място. "След мен идва дядо, а леглото е едно!
Благодаря за нежността, за търпението, за топлите думи и загрижеността, когато си най-уязвим и беззащитен, те ти дават сили да продължиш да се бориш.
Кураж, продължавайте по този начин и знайте, че Бог вижда, че ние виждаме и ви
БЛАГОДАРИМ!!!
Ева Иванова, една от многото! "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ