Този път е сериозно, пази се!
Млада жена носи защитна маска на лицето. Случаен минувач ги заплюва - и маската, и самата жена. Млад мъж с монголоидни черти също носи маска. Но навалица стартира да подвиква: „ Ей, прибирай се в Китай! ”. Маски ли? Цените им са скочили десеторно. Собственик на затворено заведение пък се надява на обезщетения. Правителството ги дава обещание, само че се оказва, че помощта е алегорична.
Това са случки от разнообразни краища на света посред пандемията от ковид. Разказаха ги българи, живеещи в чужбина. Историите им – от време на време рискови, различен път най-обикновени, сглобяват живота отвън формалните сводки – какъвто го водят милиони хора. При съпоставения разказите им не демонстрират по-трудно или по-парадоксално съществуване у нас сега.
Надежда Георгиева е 21-годишна студентка в Кентърбъри, малко градче в Югоизточна Англия. От много дни тя и петима съквартиранти стоят заключени в квартирата. Две от състудентките й имат проблеми с имунната система, всички от къщата се стремят да ги пазят (и себе си, схваща се). Но има и по-обща причина за самоизолирането: хората в Кентърбъри се движат без маски, събират се на групи, посещават заведения - контактите биха били рискови. „ Няма прецизна възбрана за излизане, предлага се носенето на маски, ръкавици.
Хората обаче не приeмат съществено нещата.
Никой не съблюдава напътствията ”, споделя Надежда (разговорът е воден на 23 март – б.а.). Именно тя става очевидец на експанзия. Случайни минувачи плюят и наскърбяват нейни другари. Става дума за два обособени случая, а най-малко в единия сигурно няма расизъм, а чиста гаменщина – казусът бил само маската, носена от заплютото бяло локално момиче.
Университетските лекции в Кентърбъри от 16 март се правили посредством интернет. Маски в началото нямало, в този момент се появили из комерсиалната мрежа. Другото е тресчица за продоволствия. След като изчезнали яйца, тоалетна хартия, консерви, спагети..., бил въведен предел за покупка на най-вече три идентични продукта в магазин.
Търговски рестрикции в Бостън, Съединени американски щати, най-малко на този стадий няма. А би трябвало. „ Маски ли? Такива няма в лечебните заведения, вие питате за аптеките ”, споделя 49-годишният програмист Иво Андреев. И изяснява: „ Има дефицит на маски, а тези, които ги създават, продават на пазарен принцип. Губернаторът на Ню Йорк желае да купи за лечебните заведения си, а сътрудника му от Калифорния наддава. В резултат
цената от 70 цента скочи на 7-8 $ ”.
Така или другояче по улиците на Бостън нямало доста хора с маски. „ Повечето не се опасяват и не съблюдават рестриктивните мерки. Викат си: Млади сме, ще го преживеем! ”, изяснява българинът. Той и жена му (също програмист) работят от у дома – непринудено решение на работодателите им.
В Калифорния пък живее Кристина Лисет. Насред пандемията на 17 март тя пропътува дистанцията София – Франкфурт – Сан Диего с 4-годишната си щерка. След като 4 дни по-рано Доналд Тръмп обявава затваряне на границите за част от Европа, настъпват промени: в маршрута е прибавен Вашингтон, тъй като влизането в Съединени американски щати става през 11 летища, а Сан Диего не е измежду тях;
необичайно возило, сходно на боен фургон,
извозва пасажерите след кацането в столицата; води ги в постройка отвън терминала, където се ревизира кой от кое място идва. Българката и щерка й са пуснати бързо, само че група американски студенти от Бавария (рискова провинция) са арестувани за в допълнение изследване. В момента Кристина и дъщеричката й са под 14-дневна карантина вкъщи - води се " препоръчитена доброволна ", в качеството на новопристигнали. Мерят си температурата (по-рано на летищата не е проверявана), записват я на лист. Засега никой не се е обадил да пита за градусите.
„ Съседът ни, възрастен мъж, пристигна да се интересува имаме ли потребност от нещо. Гледахме се през стъклена врата. На хартия той бе изписал телефонния си номер, искаше и аз да напиша продуктите, от които нуждая се ”, споделя преживелица от всекидневието Кристина. И още за живота край Сан Диего: „ Като цяло хората не са доста по улиците, само че има и такива, които се струпват. Мнозинството поддържа рестриктивните мерки и недоволства, че по-младите не ги съблюдават ”.
В самият Европейски Съюз животът е друг. На север към момента е умерено, на юг - боязън и карантини.
55-годишната Венета Василева живее в Олборг. В датското кралство са отворени само магазините за хранителни артикули, заведенията за доставка и аптеките. Който може, работи от вкъщи. Но няма възбрана за събирания навън. Българката споделя:
„ В момента виждам повече хора по улиците,
в сравнение с преди - спортуват, разхождат се. Дори в градинка край нас видях две девойки на пикник. Датчаните доста обичат спорта, отмората. Сега им се любуват ”. Василева не е виждала човек с маска. Тя поставила един път, всички я гледали учудено. Но пък споделя, че дистанциите по опашки и в градския превоз се съблюдават. Забелязала е и още нещо: " Хората са привикнали да имат доверие на държавното управление. Те знаят, че страната ще се погрижи за тях ”.
До скоро Василева е била учителка в България, по тази причина с любознание наблюдава датското отдалечено образование. Ето откъс: класът на дребната й щерка учи, дава им се домашно, а който не го показа, получава неявяване. Домашното, както и в „ спокойно време ”, се написа в електронен дневник
В пристанищния френски град Сен Назер ограниченията са строги: „ От дома се излиза с записка, в която попълваш повода. Отбелязани са пет варианти – отиваш на работа, до магазин, по здравни аргументи, неотложни фамилни грижи, спорт или разходка на куче. Но наложително излизането е самичък и покрай дома. Бележката се разпечатва от интернет, в случай че не я представиш при инспекция - санкция 135 евро при първо нарушаване. Ако пътуваш за работа, би трябвало и втора записка - от работодателя. В няколко аптеки има надписи, че липсват маски и дезинфектанти ”. Описанието е на 50-годишната Ирена Цекова. Местната корабостроителница, където съпругът й работи с хиляди сътрудници от Европа, е затворена до 5 април. (От през вчерашния ден към главната записка са добавени нови атрибути - час на овакантяване на дома и варианти " излизане заради правосъдна или административна призовка ", както и " присъединяване в социална задача - б.а.).
Ситуацията в Испания е извънредно трагична. Палма де Майорка – богат и отворен град, през днешния ден се е свил в черупката си. До преди 4 месеца 47-годишният Иван Китински е държал огромен клуб с жива музика, а два дни преди карантината отваря тапас бар (вид локална храна).
„ Уволнил съм четирите си служителки с ангажимента,
че при рухване на рестриктивните мерки незабавно се връщат. Те минават на помощи, които са към 700 евро. Дал съм им предплатено по 500 евро, уповавам се да им стигнат до края на месеца ”, споделя Иван. Първоначално държавното управление дало обещание безлихвен заем за потърпевшия бизнес. После обаче се оказало, че лихвата ще е 1.5%. „ Със заема ще замажат очите на самоосигуряващите се като мен ”. Ако употребяваме български термини, юридическият статут на Иван е Едноличен търговец. А ЕТ-тата кардинално били най-прецакани в Испания. Дори поради карантината компенсации за тях нямало да има (но пък ограничения се насочват към наетия персонал).
„ До през вчерашния ден цялата блъсканица ми изглеждаше странна и далечна. Но в този момент научих, че брачната половинка на мой прочут, българка, е постъпила в болница по неотложност поради ковид ”, споделя Иван.
Всеки един диалог с тези хора завършваше с взаимното „ Да се пазиш! ”. С маска или без, има терзание и несрещана до момента откровеност в пожеланието.
Това са случки от разнообразни краища на света посред пандемията от ковид. Разказаха ги българи, живеещи в чужбина. Историите им – от време на време рискови, различен път най-обикновени, сглобяват живота отвън формалните сводки – какъвто го водят милиони хора. При съпоставения разказите им не демонстрират по-трудно или по-парадоксално съществуване у нас сега.
Надежда Георгиева е 21-годишна студентка в Кентърбъри, малко градче в Югоизточна Англия. От много дни тя и петима съквартиранти стоят заключени в квартирата. Две от състудентките й имат проблеми с имунната система, всички от къщата се стремят да ги пазят (и себе си, схваща се). Но има и по-обща причина за самоизолирането: хората в Кентърбъри се движат без маски, събират се на групи, посещават заведения - контактите биха били рискови. „ Няма прецизна възбрана за излизане, предлага се носенето на маски, ръкавици.
Хората обаче не приeмат съществено нещата.
Никой не съблюдава напътствията ”, споделя Надежда (разговорът е воден на 23 март – б.а.). Именно тя става очевидец на експанзия. Случайни минувачи плюят и наскърбяват нейни другари. Става дума за два обособени случая, а най-малко в единия сигурно няма расизъм, а чиста гаменщина – казусът бил само маската, носена от заплютото бяло локално момиче.
Университетските лекции в Кентърбъри от 16 март се правили посредством интернет. Маски в началото нямало, в този момент се появили из комерсиалната мрежа. Другото е тресчица за продоволствия. След като изчезнали яйца, тоалетна хартия, консерви, спагети..., бил въведен предел за покупка на най-вече три идентични продукта в магазин.
Търговски рестрикции в Бостън, Съединени американски щати, най-малко на този стадий няма. А би трябвало. „ Маски ли? Такива няма в лечебните заведения, вие питате за аптеките ”, споделя 49-годишният програмист Иво Андреев. И изяснява: „ Има дефицит на маски, а тези, които ги създават, продават на пазарен принцип. Губернаторът на Ню Йорк желае да купи за лечебните заведения си, а сътрудника му от Калифорния наддава. В резултат
цената от 70 цента скочи на 7-8 $ ”.
Така или другояче по улиците на Бостън нямало доста хора с маски. „ Повечето не се опасяват и не съблюдават рестриктивните мерки. Викат си: Млади сме, ще го преживеем! ”, изяснява българинът. Той и жена му (също програмист) работят от у дома – непринудено решение на работодателите им.
В Калифорния пък живее Кристина Лисет. Насред пандемията на 17 март тя пропътува дистанцията София – Франкфурт – Сан Диего с 4-годишната си щерка. След като 4 дни по-рано Доналд Тръмп обявава затваряне на границите за част от Европа, настъпват промени: в маршрута е прибавен Вашингтон, тъй като влизането в Съединени американски щати става през 11 летища, а Сан Диего не е измежду тях;
необичайно возило, сходно на боен фургон,
извозва пасажерите след кацането в столицата; води ги в постройка отвън терминала, където се ревизира кой от кое място идва. Българката и щерка й са пуснати бързо, само че група американски студенти от Бавария (рискова провинция) са арестувани за в допълнение изследване. В момента Кристина и дъщеричката й са под 14-дневна карантина вкъщи - води се " препоръчитена доброволна ", в качеството на новопристигнали. Мерят си температурата (по-рано на летищата не е проверявана), записват я на лист. Засега никой не се е обадил да пита за градусите.
„ Съседът ни, възрастен мъж, пристигна да се интересува имаме ли потребност от нещо. Гледахме се през стъклена врата. На хартия той бе изписал телефонния си номер, искаше и аз да напиша продуктите, от които нуждая се ”, споделя преживелица от всекидневието Кристина. И още за живота край Сан Диего: „ Като цяло хората не са доста по улиците, само че има и такива, които се струпват. Мнозинството поддържа рестриктивните мерки и недоволства, че по-младите не ги съблюдават ”.
В самият Европейски Съюз животът е друг. На север към момента е умерено, на юг - боязън и карантини.
55-годишната Венета Василева живее в Олборг. В датското кралство са отворени само магазините за хранителни артикули, заведенията за доставка и аптеките. Който може, работи от вкъщи. Но няма възбрана за събирания навън. Българката споделя:
„ В момента виждам повече хора по улиците,
в сравнение с преди - спортуват, разхождат се. Дори в градинка край нас видях две девойки на пикник. Датчаните доста обичат спорта, отмората. Сега им се любуват ”. Василева не е виждала човек с маска. Тя поставила един път, всички я гледали учудено. Но пък споделя, че дистанциите по опашки и в градския превоз се съблюдават. Забелязала е и още нещо: " Хората са привикнали да имат доверие на държавното управление. Те знаят, че страната ще се погрижи за тях ”.
До скоро Василева е била учителка в България, по тази причина с любознание наблюдава датското отдалечено образование. Ето откъс: класът на дребната й щерка учи, дава им се домашно, а който не го показа, получава неявяване. Домашното, както и в „ спокойно време ”, се написа в електронен дневник
В пристанищния френски град Сен Назер ограниченията са строги: „ От дома се излиза с записка, в която попълваш повода. Отбелязани са пет варианти – отиваш на работа, до магазин, по здравни аргументи, неотложни фамилни грижи, спорт или разходка на куче. Но наложително излизането е самичък и покрай дома. Бележката се разпечатва от интернет, в случай че не я представиш при инспекция - санкция 135 евро при първо нарушаване. Ако пътуваш за работа, би трябвало и втора записка - от работодателя. В няколко аптеки има надписи, че липсват маски и дезинфектанти ”. Описанието е на 50-годишната Ирена Цекова. Местната корабостроителница, където съпругът й работи с хиляди сътрудници от Европа, е затворена до 5 април. (От през вчерашния ден към главната записка са добавени нови атрибути - час на овакантяване на дома и варианти " излизане заради правосъдна или административна призовка ", както и " присъединяване в социална задача - б.а.).
Ситуацията в Испания е извънредно трагична. Палма де Майорка – богат и отворен град, през днешния ден се е свил в черупката си. До преди 4 месеца 47-годишният Иван Китински е държал огромен клуб с жива музика, а два дни преди карантината отваря тапас бар (вид локална храна).
„ Уволнил съм четирите си служителки с ангажимента,
че при рухване на рестриктивните мерки незабавно се връщат. Те минават на помощи, които са към 700 евро. Дал съм им предплатено по 500 евро, уповавам се да им стигнат до края на месеца ”, споделя Иван. Първоначално държавното управление дало обещание безлихвен заем за потърпевшия бизнес. После обаче се оказало, че лихвата ще е 1.5%. „ Със заема ще замажат очите на самоосигуряващите се като мен ”. Ако употребяваме български термини, юридическият статут на Иван е Едноличен търговец. А ЕТ-тата кардинално били най-прецакани в Испания. Дори поради карантината компенсации за тях нямало да има (но пък ограничения се насочват към наетия персонал).
„ До през вчерашния ден цялата блъсканица ми изглеждаше странна и далечна. Но в този момент научих, че брачната половинка на мой прочут, българка, е постъпила в болница по неотложност поради ковид ”, споделя Иван.
Всеки един диалог с тези хора завършваше с взаимното „ Да се пазиш! ”. С маска или без, има терзание и несрещана до момента откровеност в пожеланието.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ