„Спасените”: Петя, която мечтае отново след животоспасяваща трансплантация
Mлада жена и бебе получиха късмет за втори живот след трансплантация на черен дроб във Военномедицинската академия и болница " Лозенец ".
Донорът за по този начин наречената сплит интервенция, при която един орган се разделя сред двама души, е 24-годишна жена от Пловдив. Реципиенти са 7-месечно бебе в МБАЛ " Лозенец " и 27-годишна във Военномедицинската академия, оперирана от екипа на професор Никола Владов.
Намираме се във Военномедицинската академия. Преди 2 седмици 27-годишната Петя получава нов черен дроб. Само след няколко дни тя ще бъде изписана от болничното заведение и ще продължи живота си по нов метод.
Изолаторът е мястото, където още веднъж се ражда вярата. Раждат се още веднъж фантазиите. И погледът още веднъж се вперва бъдещето. Това е мястото, където сполучливо трансплантираните пациенти се възвръщат преди да бъдат изписани.
Един месец след трансплантацията срещаме Петя в дома й в родния Димитровград. Няма самообладание да се върне на работа – тя е детска учителка. Но до момента в който това се случи, се занимава с друго обичано занимание – да аранжира цветя.
Разказва ни за сложния път, по който е предходна. Всичко стартира, когато била едвам на 13 години.
„ Тогава бях направила чревна зараза, от която се влошвам. В детската болница ми споделиха,че имам проблем с черния дроб след биопсия и проучвания, при което за всички беше потрес. До 13 години не е имало никакви показания, че има нещо”, описа Петя Йорданова.
Диагнозата е сложена: " примитивен склерозиращ холангит " в последна фаза - възпалително автоимунно чернодробно заболяване, което нелекувано, може да докара до съдбовни последствия - чернодробна непълнота и рак на черния дроб.
„ 2019 година беше най-критично, август месец, преди Голяма Богородица. Беше чернодробната кома, в която изпаднах. Енцефалопатията. Тогава бях в Интензивно, във ВМА ме одобриха. Тогава професорът от Интензивно, който е бил, е споделил, че нещата са доста зле и надали не родителите ми да се приготвят за най-лошото. Което е било и най-тежкият миг за тях най-вероятно. Да чуеш, че детето ти може да не оцелее. И на Голяма Богородица, на 15-и аз се разсъниха, както и да звучи, за мен това е моето знамение! Успях да събера сили и се разсъниха. И продължих да се боря”, добави Петя.
Така, тя е включена в листата на чакащите за трансплантация. Докато чака, за положението й се грижат проф. Кацаров, доктор Томова и целият екип гастроентеролози на ВМА. На 25 октомври тази година Петя получава по този начин чаканото позвъняване.
„ Д-р Томова ми се обади, тя ми е лекуващ доктор, за което й благодаря за всичко. Тя сподели " Пете, по кое време можеш да тръгнеш за София, имаме обстановка. " При което аз даже не си помислих, че става въпрос за донорска обстановка. " Кога можеш да тръгнеш и до какъв брой време ще си тук? " Аз си помислих, че се майтапи и че това не е действителност!
Половин час по-късно Петя към този момент пътува към София и към своето избавление.
- Къде ви завари позвъняването за следващата донорска обстановка у нас?
- Завари ме, както нормално в болничното заведение, тъй като ние живеем повече по лечебните заведения, в сравнение с у дома. В листата на чакащите фигурираше и едно бебе. Тъй като бебетата и децата са с приоритет, се взе решение за сплит трансплантация, която да даде част от дроба на донора на бебето и другата част да бъде за Петя, изясни проф. Никола Владов, чернодробен хирург и трансплантолог, ВМА
Така, в деня на Свети Димитър Чудотворец, екипът на проф. Никола Владов правят за първи път делене на донорски черен дроб – с цел да спасят не един, а два живота.
„ За първи път се случва тази сплит трансплантация във ВМА. Това, което е рисковото при нея, е да стане по този начин, че да не доближи задоволително размер дроб за огромния реципиент. Но в нейния случай не се получи, в противен случай, тя доста елементарно възприе дроба”, сподели проф. Владов.
„ В 10:25 ч анестезиологът сподели, че е време. Аз им споделих, че им имам вяра и че желая да ги видя след операцията”, спомня си Петя.
В продължение на 6 часа лекарите дават всичко от себе си, с цел да спасят Петя. Тези фотоси са запечатали този ден. „ Всичко е добре отработено по какъв начин се работи като екип, събира се целият екип, разпределят се функционалностите. Уточнява се кой какво ще прави и всеки си поема организацията от своята част”, изясни доцент Ивелин Такоров, шеф на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА.
„ В този случай аз направих сплита, това значи делене на един черен дроб на две елементи. Такава процедура продължава колкото е належащо – 2-3 часа, защото би трябвало доста точно да се раздели органът на две функционални части”, означи доцент Васил Михайлов от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във ВМА.
„ Всяка една трансплантация стартира с експлантация на болния черен дроб от реципиента. В случая аз трябваше да направя това. Всички претърпяваме пациентите – тяхното възобновяване. Това ни прави удовлетворени от специалността, която сме избрали, тъй като всеки един избавен пациент ни носи удовлетворение”, добави доктор Такоров.
За страдание, макар дадения късмет, бебето в болница " Лозенец " губи живота си малко след трансплантацията, само че Петя отваря очи два дни по-късно.
- Кое беше първото нещо, което си намерения, когато се разсъни?
- Първото, което си помислих, беше, че това се е случило в действителност, а не е сън!”, сподели Петя.
Благодарна е на лекарите спасители и на фамилията, което в тъгата си, е направило положително. Донорът е 24-годишно момиче от Пловдив.
„ И мога да им кажа единствено, че тяхното момиче ще живее с мен сигурно, и ще живее, както би трябвало да живее – пълноценно”, безапелационна е Петя.
Петя е 80-ият пациент, който професор Никола Владов и екипът му избавят от началото на трансплантационната стратегия през 2007 година.
- Като погледнете обратно във времето, каква е вашата равносметка? Повече усмивки ли видяхте на вашите пациенти или повече горест?
– Категорично повече усмивки! Разбира се, имаме пациенти, които са умряли, дълго време след трансплантацията, имали сме и горест, само че във всички случаи усмивките са били повече от тъгата. И това ни стимулира!
Сега усмивката на Петя не слиза от лицето й. Успешната трансплантация е нейното Коледно знамение.
„ Това е подаръкът, който желая от доста време насам. И това, което постоянно съм си пожелавала, е здраве. В този миг осъзнаваш, че нито пари, нито материални движимости, нищо няма значение”, сподели Петя.
И няма по-щастливи на света от нейните родители, които още не могат да повярват и споделят, че са получили най-хубавия подарък.
Лекарите сбъднаха фантазията на една жена, която мечтаеше за нов живот. И защото на Коледа се случват чудеса, нашият екип сбъдна една друга младежка фантазия.
- Кажете ни, професор Владов, Вие цялостен живот ли искахте да бъдете доктор или имахте и други фантазии?
– Ами имах, в един миг имах фантазия да бъда кинооператор.
- Ще Ви помолим последният кадър от този роман да бъде изработен персонално от вас. Който да бъде знак на вашата работа, помислете си кое ще снимате и дано го създадем дружно с нашия сътрудник Борис Пинтев.
- Ами то е ясно кое ще бъде снимано. Ще фотографирам връх Тодорка! Символът на устрема да бъдем на върха през целия живот. И това, което е значимо е, че хората мъчно се задържат на върха. Те го изкачват, след това слизат, сложното е да останеш там!
Последният кадър на тази история е фрагментът на професор Владов. Връх Тодорка - признакът в операционната, където избавят него - Животът. Връх Тодорка, чието име в действителност значи " Божи подарък ".
Донорът за по този начин наречената сплит интервенция, при която един орган се разделя сред двама души, е 24-годишна жена от Пловдив. Реципиенти са 7-месечно бебе в МБАЛ " Лозенец " и 27-годишна във Военномедицинската академия, оперирана от екипа на професор Никола Владов.
Намираме се във Военномедицинската академия. Преди 2 седмици 27-годишната Петя получава нов черен дроб. Само след няколко дни тя ще бъде изписана от болничното заведение и ще продължи живота си по нов метод.
Изолаторът е мястото, където още веднъж се ражда вярата. Раждат се още веднъж фантазиите. И погледът още веднъж се вперва бъдещето. Това е мястото, където сполучливо трансплантираните пациенти се възвръщат преди да бъдат изписани.
Един месец след трансплантацията срещаме Петя в дома й в родния Димитровград. Няма самообладание да се върне на работа – тя е детска учителка. Но до момента в който това се случи, се занимава с друго обичано занимание – да аранжира цветя.
Разказва ни за сложния път, по който е предходна. Всичко стартира, когато била едвам на 13 години.
„ Тогава бях направила чревна зараза, от която се влошвам. В детската болница ми споделиха,че имам проблем с черния дроб след биопсия и проучвания, при което за всички беше потрес. До 13 години не е имало никакви показания, че има нещо”, описа Петя Йорданова.
Диагнозата е сложена: " примитивен склерозиращ холангит " в последна фаза - възпалително автоимунно чернодробно заболяване, което нелекувано, може да докара до съдбовни последствия - чернодробна непълнота и рак на черния дроб.
„ 2019 година беше най-критично, август месец, преди Голяма Богородица. Беше чернодробната кома, в която изпаднах. Енцефалопатията. Тогава бях в Интензивно, във ВМА ме одобриха. Тогава професорът от Интензивно, който е бил, е споделил, че нещата са доста зле и надали не родителите ми да се приготвят за най-лошото. Което е било и най-тежкият миг за тях най-вероятно. Да чуеш, че детето ти може да не оцелее. И на Голяма Богородица, на 15-и аз се разсъниха, както и да звучи, за мен това е моето знамение! Успях да събера сили и се разсъниха. И продължих да се боря”, добави Петя.
Така, тя е включена в листата на чакащите за трансплантация. Докато чака, за положението й се грижат проф. Кацаров, доктор Томова и целият екип гастроентеролози на ВМА. На 25 октомври тази година Петя получава по този начин чаканото позвъняване.
„ Д-р Томова ми се обади, тя ми е лекуващ доктор, за което й благодаря за всичко. Тя сподели " Пете, по кое време можеш да тръгнеш за София, имаме обстановка. " При което аз даже не си помислих, че става въпрос за донорска обстановка. " Кога можеш да тръгнеш и до какъв брой време ще си тук? " Аз си помислих, че се майтапи и че това не е действителност!
Половин час по-късно Петя към този момент пътува към София и към своето избавление.
- Къде ви завари позвъняването за следващата донорска обстановка у нас?
- Завари ме, както нормално в болничното заведение, тъй като ние живеем повече по лечебните заведения, в сравнение с у дома. В листата на чакащите фигурираше и едно бебе. Тъй като бебетата и децата са с приоритет, се взе решение за сплит трансплантация, която да даде част от дроба на донора на бебето и другата част да бъде за Петя, изясни проф. Никола Владов, чернодробен хирург и трансплантолог, ВМА
Така, в деня на Свети Димитър Чудотворец, екипът на проф. Никола Владов правят за първи път делене на донорски черен дроб – с цел да спасят не един, а два живота.
„ За първи път се случва тази сплит трансплантация във ВМА. Това, което е рисковото при нея, е да стане по този начин, че да не доближи задоволително размер дроб за огромния реципиент. Но в нейния случай не се получи, в противен случай, тя доста елементарно възприе дроба”, сподели проф. Владов.
„ В 10:25 ч анестезиологът сподели, че е време. Аз им споделих, че им имам вяра и че желая да ги видя след операцията”, спомня си Петя.
В продължение на 6 часа лекарите дават всичко от себе си, с цел да спасят Петя. Тези фотоси са запечатали този ден. „ Всичко е добре отработено по какъв начин се работи като екип, събира се целият екип, разпределят се функционалностите. Уточнява се кой какво ще прави и всеки си поема организацията от своята част”, изясни доцент Ивелин Такоров, шеф на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА.
„ В този случай аз направих сплита, това значи делене на един черен дроб на две елементи. Такава процедура продължава колкото е належащо – 2-3 часа, защото би трябвало доста точно да се раздели органът на две функционални части”, означи доцент Васил Михайлов от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във ВМА.
„ Всяка една трансплантация стартира с експлантация на болния черен дроб от реципиента. В случая аз трябваше да направя това. Всички претърпяваме пациентите – тяхното възобновяване. Това ни прави удовлетворени от специалността, която сме избрали, тъй като всеки един избавен пациент ни носи удовлетворение”, добави доктор Такоров.
За страдание, макар дадения късмет, бебето в болница " Лозенец " губи живота си малко след трансплантацията, само че Петя отваря очи два дни по-късно.
- Кое беше първото нещо, което си намерения, когато се разсъни?
- Първото, което си помислих, беше, че това се е случило в действителност, а не е сън!”, сподели Петя.
Благодарна е на лекарите спасители и на фамилията, което в тъгата си, е направило положително. Донорът е 24-годишно момиче от Пловдив.
„ И мога да им кажа единствено, че тяхното момиче ще живее с мен сигурно, и ще живее, както би трябвало да живее – пълноценно”, безапелационна е Петя.
Петя е 80-ият пациент, който професор Никола Владов и екипът му избавят от началото на трансплантационната стратегия през 2007 година.
- Като погледнете обратно във времето, каква е вашата равносметка? Повече усмивки ли видяхте на вашите пациенти или повече горест?
– Категорично повече усмивки! Разбира се, имаме пациенти, които са умряли, дълго време след трансплантацията, имали сме и горест, само че във всички случаи усмивките са били повече от тъгата. И това ни стимулира!
Сега усмивката на Петя не слиза от лицето й. Успешната трансплантация е нейното Коледно знамение.
„ Това е подаръкът, който желая от доста време насам. И това, което постоянно съм си пожелавала, е здраве. В този миг осъзнаваш, че нито пари, нито материални движимости, нищо няма значение”, сподели Петя.
И няма по-щастливи на света от нейните родители, които още не могат да повярват и споделят, че са получили най-хубавия подарък.
Лекарите сбъднаха фантазията на една жена, която мечтаеше за нов живот. И защото на Коледа се случват чудеса, нашият екип сбъдна една друга младежка фантазия.
- Кажете ни, професор Владов, Вие цялостен живот ли искахте да бъдете доктор или имахте и други фантазии?
– Ами имах, в един миг имах фантазия да бъда кинооператор.
- Ще Ви помолим последният кадър от този роман да бъде изработен персонално от вас. Който да бъде знак на вашата работа, помислете си кое ще снимате и дано го създадем дружно с нашия сътрудник Борис Пинтев.
- Ами то е ясно кое ще бъде снимано. Ще фотографирам връх Тодорка! Символът на устрема да бъдем на върха през целия живот. И това, което е значимо е, че хората мъчно се задържат на върха. Те го изкачват, след това слизат, сложното е да останеш там!
Последният кадър на тази история е фрагментът на професор Владов. Връх Тодорка - признакът в операционната, където избавят него - Животът. Връх Тодорка, чието име в действителност значи " Божи подарък ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ