Легендарната кипяща река Маянтуяко в Амазонка сварява хората живи
Млад академик направи изненадващо изобретение. Геологът Андрес Русо откри именитата кипяща река в сърцето на Амазонската джунгла. Тайнствената река, за чието битие се загатва в редица митове, публикувани в Перу, е дълга повече от 6 км.
За първи път ученият чул за кипящата река от своя дядо. Старецът му разказвал истории за жестокостите на испанските завоеватели. Сред разказите за завоеватели и последния император на Перу се промъкнало и името на реката Маянтуяко - кипящата река.
Легендата разказвала за отровна вода, змии-човекоядци и река, която била толкоз гореща, че безусловно сварявала всяко живо създание, което попаднело в нея.
Порасналият геолог считал, че съществуването на река с толкоз топла и безусловно вряла вода, не е допустимо, тъй като ще е належащо огромно количество геотермална топлота за загряването на водите ѝ, а басейнът на Амазонка е надалеч от дейни вулкани.
Неговата преценка била доказана и от редица авторитетни академични преподаватели, сътрудници и специалисти, че съществуването на такава река не е допустимо.
Но на една фамилна вечеря вуйна му споделя, че освен такава река съществува, само че тя даже се е къпала във водите ѝ като дете.
През 2011 година скептично настроеният млад геолог и неговата вуйна навлизат в Амазонската джунгла в търсене на Маянтуяко.
Експедицията им се увенчала с триумф и те отрили именитата кипяща река, само че били готови за това какъв брой гореща била тя в действителност.
Реката, която тук-там доближава 25 метра широчина и 6 метра дълбочина, била толкоз гореща, че с нейните води безусловно можете да си сварите чай. На места тя напряко ври.
Ако човек потопи ръката си във водите на кипящата река, за секунда, може да получи изгаряния от трета степен. А в случай че падне във водите на реката - съвсем сигурно ще почине.
Високата температура на водата на именитата река се дължи на концентрацията на геотермални извори в региона.
Русо разказва процеса, сравнявайки геотермалните извори с горещата кръв, която тече във вените и артериите на човешкото тяло.
Той изяснява, че горещата вода от ядрото на земята се издига на повърхността по земните пукнатини, което води до геотермални прояви като фумароли, горещи извори или в съответния случай - река, цялостна с вряла вода.
Когато някакво живо създание попадне в река Маянтуяко, то се сварява за секунди. Първо се сваряват очите, след това кожата
и най-после врялата вода влиза в устата му и сварява вътрешните му органи.
Едно от огромните терзания на младия академик, направил откритието, е, че през последните години в покрайнината на реката се следи всеобща сеч на дървета, която последователно трансформира пейзажа и може да стане причина неповторимият феномен да изчезне вечно.
