Млад кардиолог лекува сърцата на пациентите в Северозапада. Защо е

Млад кардиолог лекува сърцата на пациентите в Северозапада. Защо е избрал Монтана пред София и България пред чужбина описват Лиляна Боянова и операторът Кристиян Иванов.

Сърцето – стартира да бие от четвъртата седмица след зачеването и не стопира неуморния си бяг до сетния ни час. 72 удара в минута, 100 000 пъти в денонощието, 3 милиона и 600 хиляди пъти за година, 2 милиарда и 500 милиона удара през целия живот.

Хванете топка за тенис и я стиснете крепко – ето толкоз мощно работи биещото сърце, с цел да изпомпва кръвта в тялото ни. Какво се случва обаче, когато то се повреди? Кой и по какъв начин може да го поправи?

Доктор Любомир Досев, инвазивен кардиолог, на 34 година, роден в Плевен, приключил и специализирал в София, само че от две години спасяващ сърцата на хората в Северозапада.

– Защо избрахте Монтана ?

– Поради няколко аргументи. Първата причина е, че болничното заведение, в която сега работя, е извънредно добре оборудвана и изискванията, които се дават тук, за мен са доста положителни. И другото значимо нещо е, че пациентите тук в действителност имат потребност, тъй като друга инвазивна кардиология няма в района, изясни доктор Любомир Досев.

От април 2018 година до момента лекар Досев е оказал помощ на повече от 500 души.

„ Наскоро имахме една жена, която в един миг, може би в границите на една седмица, й се бяха случили няколко неща - беше й се запушила артерията на ръката, на двата крайници главните артерии и едната от артериите на сърцето, и трябваше да създадем две процедури, в които първо да отпушим, и то в нейния случай най - основната артерия на сърцето, двата крайници и ръката, тъй като тя щеше да си загуби ръката и краката, а пък сърцето щеше несъмнено да е съдбовно към този момент за нея, тъй че може би това е най-тежкият случай, който сме имали “.

– Каква е вашата персонална премия, от това, което вършиме всеки ден?

– Личната ми премия е задоволеност от това, което правя. Радвам се, че мога да оказвам помощ на хората.

– Доколко страстите пречат в работата, когато си доктор?

– Емоциите пречат постоянно, не можем без тях, само че страстите са нещо, което пречи. Когато би трябвало да се вземат бързо решения и екипът да е в добра кондиция, и започнеш да викаш – ти направи това, ти направи това, за какво не го направи добре, тогава към този момент екипът се унищожава и този, който страда е пациентът. Така, че страстите, когато се работи незабавно и би трябвало нещо да се случи, страстите би трябвало да са нулеви, и би трябвало да се мисли напред, а не да се мисли кой какво за какво по какъв начин е направил обратно – неща, които не могат да се трансформират.

В отделението по кардиология няма рутина и дните постоянно са цялостни с адреналин. Но има и такива, които са същинско тестване за лекарите. Като 16 септември 2019 година В рамките единствено на 24 часа лекар Досев избавя след миокарден инфаркт шестима души. Най-младият е на 34, а най-възрастният на 88 години.

– Беше извънредно натоварено в рамките в действителност на 24 часа – в 2 ч., в 3 ч. през нощта, когато и да е общо взето.

– Какво си спомняте от това денонощие?

– Еми, по какъв начин да ви кажа, когато има доста работа, за нас е извънредно с напрежение. Това, което си припомням, е идващ и по-късно идващ пациент и идващ пациент.

Една от избавените през това денонощие е 58-годишната Надежда от Вършец. Дъщеря й Серафима си спомня минутите на боязън и неопределеност.

„ Аз мислих, че ще почине майка ми, като падна в кома и моя се обажда и вика - не пердах се, майка ти е по-друга, докторът я избави, и докторът сподели, че малко остана да я изтърван, един лекар сподели - махнете я, не можем. А този лекар, къде я избави, сподели - не, до дъно ще се борим, в случай че може, може, в случай че не – не, ей това е “, спомня си Серафима Михайлова, щерка на Надежда.

„ Помня единствено, че до града стигнах и там към този момент не знам какво стана с мен. Инфаркт получих, но доктора доста добър беше и доста експерт беше, и доста съм удовлетворена от него, че той ме е избавил “, описа Надежда Дайчева.

В болничното заведение в Монтана срещаме още един от пациентите на лекар Досев – 60 годишният Цветан. Днес Цветан живее втори живот откакто доктор Досев му оказал помощ през ноември предходната година.

„ Получих едно задушаване, бях в един непосредствен магазин до болничното заведение. Приеха ме незабавно, направиха ми проучванията и прецизираха, че нуждая се от тази коронарография “, спомня си Цветан Марков.

– А вие бяхте ли песимистичен като видяхте толкоз млад доктор?

– В подобен миг човек няма право да избира, когато ти свършва въздухът, нямаш право да избираш кой да ти помогне, би трябвало да се довериш.

Именно доверието на пациентите, както и опцията да им оказва помощ са две от аргументите, които задържат лекар Досев в България и до през днешния ден.

– Нещата, които ги правя тук, по същия метод мога да работя това в Германия, само че все си мисля, че не ми липсват доста неща, работейки тук.

– Какво е възприятието, когато някой пристигна и каже - Благодаря ви, че ми спасихте живота?

– Радвам се, веселя се, че добре съм приключил работата си, тъй като малко или доста ние сме си хора като всеки един различен човек. Това за нас са човешки ориси в действителност, желаеме да оказваме помощ на хората, само че аз се веселя, когато човек пристигна, признателен е и е по-добре и му дадем повече години живот и също така му дадем по-качествен живот. Това за нас е задачата.