Какво е митрална инсуфициенция?
Митралната клапа е част от клапния уред на сърцето. Тя реализира работа си с помощта на своите две платна. Физиологично през нея минава кръв от предсърдието към камерата. При естествени условия, клапата не разрешава на кръвта да се върне назад обратно към предсърдието. Има редица аргументи, водещи до увреждане структурата на клапата и нейния подклапен уред което да докара до погрешно ѝ действие. Неправилното клаптиране на платната на самата клапа може да докара до митрална инсуфициенция. В множеството случаи, болестта е с постепенно градация, като тук изключваме остро настъпилата инсуфициенция, в резултат да вземем за пример на руптура на папиларен мускул. Болестта на митралната клапа е втората най-често срещана клапна лезия, изпреварвана единствено от аортна стеноза. Смята се, че пролапсът на митралната клапа е най-честият извършител на инсуфициенция на клапа и е разполагаем при 5% от естествената популация. Друга широкоразпространена нозологична единица е миксоматозната недъгавост. Заболяването е по-често публикувано при дамите, като с придвижване на възрастта предизвиква разпъване на платната на клапана и хорда тендинеа. Миксоматозната недъгавост замества ревматичните сърдечни болести като водеща причина за митрални клапни аномалии. Исхемичната болест на сърцето предизвиква митрална регургитация, посредством комбинацията от исхемична дисфункция на папиларните мускули и дилатацията на кръга на клапата. Острата митрална регургитация може да следи в резултат на прекаран заразен ендокардит. В голем % отслучайте причинителят е основно S. aureus.
Симптомите, свързани с митрална инсуфициенция, зависят от това в кой стадий на болестта се намира пациента.
Пациентите с остра форма нормално са мощно симптоматични и ще имат признаците на остра декомпенсирана застойна сърдечна непълнота като: зной, белодробен оток, ортопнея и пароксизмална нощна диспнея. Кардиогенен потрес може да се следи и при пациенти с остра митрална инсуфициенция заради скъсване на папиларен мускул, скъсване на chordae tendineae или заразен ендокардит на митралната клапа.
Хората с хронично обезщетена митрална инсуфициенция могат да бъдат безсимптомни за дълги интервали от време, с естествена приемливост към извършения и без данни за сърдечна непълнота. С течение на времето може да настъпи декомпенсация и пациентите могат да развият застойна сърдечна непълнота. Симптомите на влизане в декомпенсирана фаза могат да включват отмалялост, зной, изключително при натоварване и оток на краката.
Има разнообразни методики за установяването и следенето на митралната инсуфициенция. Може би най-широко потребления способ както в амбулаторната процедура, по този начин и в болничната е ехокардиографията. Тя е главният и значителен способ за диагностика и оценка на митрална регургитация. Трансторакална и трансезофагеална ехокардиография са златен стандарт за слагането на самата диагнозата. Те служат също и с цел да се дефинира тежестта на митрална регургитация. Друг необятно наличен способ, само че не толкоз прецизен по отношение на степента на болестта е рентгенографията. При пациенти с хронична митрална инсуфициенция след осъществяване на рентгенографско проучване, може да се види рентгенова фотография с кардиомегалия и изглаждане на сърдечната талия. В основание за слагане на диагнозата митрална инсуфициенция при неналичието на по-специфични проучвания е електрокардиограмата. При нея като най-достъпен способ на диагностика може да се следи предсърдно мъждене, което е разследване на дилатацията на лявото предсърдие и зародилите се в него рентри механизми. Друг способ за количествено установяване размера на митрална инсуфициенция с висока акуратност, както и други съпътстващи сърдечни болести (исхемична болест или аортна стеноза) е сърдечната катетеризация. Сърдечен ядрено-магнитен резонанс е значим и допълващ инструмент за оценка на тежестта на митрална инсуфициенция. Той дава точна оценка на количествените измервания, в това число размерът на регургитиращата секта. Определянето на тежка митрална регургитация демонстрира по-силна корелация с ремоделиране на лявата камера, в сравнение с ехокардиографията.
Лечението на митрална инсуфициенция зависи от градация на болестта и положението на пациента. То може да бъде медикаментозно, хирургично или комбинирано. Медикаментозната терапия с диуретици и други медикаменти за понижаване на преднатоварването на сърцето е избор при пациенти с нискостепенна до умерена степен на митрална инсуфициенция. Както и при мощно повредени пациенти, които не могат да се подложат на интервенция или друга инвазивна процедура за промяна на порока. Тук би трябвало да споменем значимият миг, че медикаментозното лекуване повлиява единствено признаците, без да лекува самото заболяване. Тоест пациентите със средностепенна митрална инсуфициенция е редно постоянно да организират ехографско проучване за наблюдаване на прогресията на клапния недостатък. Когато ехографията покаже че инсуфициенцията се е нараснала е нобходимо консултация със кардиохируг за преценка за оперативно лекуване.
При хората с настъпила остра митрална инсуфициенция в множеството случаи дължаща се на заразен ендокардит или руптура на папиларен мускул, лекуването е хирургия на митралната клапа.
Има две хирургични благоприятни условия за лекуване на митрална инсуфициенция. Едната опция е промяната на митралната клапа. При нея е допустимо нативната клапа да бъде подменена с механична или биологична протеза. В основание каква клапа да се употребява влизат доста фактори, като възраст, коморбидност, какъв е ритъма на пациента, обществен комплаянс и най – значимото неговото предпочитание. Другата опция е пластика на митралната клапа, в случай че тя е допустима. Обикновенно се избира както от пациента по този начин и от оператора, пластика на нативна клапа.
Симптомите, свързани с митрална инсуфициенция, зависят от това в кой стадий на болестта се намира пациента.
Пациентите с остра форма нормално са мощно симптоматични и ще имат признаците на остра декомпенсирана застойна сърдечна непълнота като: зной, белодробен оток, ортопнея и пароксизмална нощна диспнея. Кардиогенен потрес може да се следи и при пациенти с остра митрална инсуфициенция заради скъсване на папиларен мускул, скъсване на chordae tendineae или заразен ендокардит на митралната клапа.
Хората с хронично обезщетена митрална инсуфициенция могат да бъдат безсимптомни за дълги интервали от време, с естествена приемливост към извършения и без данни за сърдечна непълнота. С течение на времето може да настъпи декомпенсация и пациентите могат да развият застойна сърдечна непълнота. Симптомите на влизане в декомпенсирана фаза могат да включват отмалялост, зной, изключително при натоварване и оток на краката.
Има разнообразни методики за установяването и следенето на митралната инсуфициенция. Може би най-широко потребления способ както в амбулаторната процедура, по този начин и в болничната е ехокардиографията. Тя е главният и значителен способ за диагностика и оценка на митрална регургитация. Трансторакална и трансезофагеална ехокардиография са златен стандарт за слагането на самата диагнозата. Те служат също и с цел да се дефинира тежестта на митрална регургитация. Друг необятно наличен способ, само че не толкоз прецизен по отношение на степента на болестта е рентгенографията. При пациенти с хронична митрална инсуфициенция след осъществяване на рентгенографско проучване, може да се види рентгенова фотография с кардиомегалия и изглаждане на сърдечната талия. В основание за слагане на диагнозата митрална инсуфициенция при неналичието на по-специфични проучвания е електрокардиограмата. При нея като най-достъпен способ на диагностика може да се следи предсърдно мъждене, което е разследване на дилатацията на лявото предсърдие и зародилите се в него рентри механизми. Друг способ за количествено установяване размера на митрална инсуфициенция с висока акуратност, както и други съпътстващи сърдечни болести (исхемична болест или аортна стеноза) е сърдечната катетеризация. Сърдечен ядрено-магнитен резонанс е значим и допълващ инструмент за оценка на тежестта на митрална инсуфициенция. Той дава точна оценка на количествените измервания, в това число размерът на регургитиращата секта. Определянето на тежка митрална регургитация демонстрира по-силна корелация с ремоделиране на лявата камера, в сравнение с ехокардиографията.
Лечението на митрална инсуфициенция зависи от градация на болестта и положението на пациента. То може да бъде медикаментозно, хирургично или комбинирано. Медикаментозната терапия с диуретици и други медикаменти за понижаване на преднатоварването на сърцето е избор при пациенти с нискостепенна до умерена степен на митрална инсуфициенция. Както и при мощно повредени пациенти, които не могат да се подложат на интервенция или друга инвазивна процедура за промяна на порока. Тук би трябвало да споменем значимият миг, че медикаментозното лекуване повлиява единствено признаците, без да лекува самото заболяване. Тоест пациентите със средностепенна митрална инсуфициенция е редно постоянно да организират ехографско проучване за наблюдаване на прогресията на клапния недостатък. Когато ехографията покаже че инсуфициенцията се е нараснала е нобходимо консултация със кардиохируг за преценка за оперативно лекуване.
При хората с настъпила остра митрална инсуфициенция в множеството случаи дължаща се на заразен ендокардит или руптура на папиларен мускул, лекуването е хирургия на митралната клапа.
Има две хирургични благоприятни условия за лекуване на митрална инсуфициенция. Едната опция е промяната на митралната клапа. При нея е допустимо нативната клапа да бъде подменена с механична или биологична протеза. В основание каква клапа да се употребява влизат доста фактори, като възраст, коморбидност, какъв е ритъма на пациента, обществен комплаянс и най – значимото неговото предпочитание. Другата опция е пластика на митралната клапа, в случай че тя е допустима. Обикновенно се избира както от пациента по този начин и от оператора, пластика на нативна клапа.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ