Митовете, че в българското село е скучно и безинтересно, вече

Митовете, че в българското село е скучно и безинтересно, към този момент са разрушени. Оказва се, че от ден на ден хора избират да отидат на такова по-непопулярно място за един уикенд или за по-дълго време. И техният брой се усилва непрекъснато за сметка на тези, които биха отишли на безценен остров, на СПА или на ски курорт. Това сподели евродепутатът Андрей Новаков по време на провелата се кръгла маса за бъдещето на българското село.
Той дойде през вчерашния ден в ПУ "Паисий Хилендарски ", където бе специфичен посетител на представянето на двегодишен проучвателен теоретичен план на тематика "Трансформиращото (се) село ". Проектът се осъществя от екип експерти от Философско-историческия факултет на ПУ и е финансиран от "Фонд научни проучвания " към университета.
Основна цел на проучването е да се разкрият визуализации, модели и типологии на технологиите на смяна в актуалното българско село. Научното познание за обществените и културните процеси по селата служи за обрисуване на вероятностите пред неговото бъдеще.
По време на кръглата маса научни екипи от другите катедри на Философско-историческия факултет на ПУ показаха своите резултати от извършените двегодишни проучвания.
Според доцент Симеон Кацаров, началник на плана, българското село не може да бъде моделирано единствено в едно факсимиле - умиращо или изчезващо. И образци в тази посока има доста. Не може да се каже, че полските села, в които няма естествени дадености и хубости, са замиращи.
Имаме и полски села, които в действителност се трансформират в посока на раздвижване. Все отново би трябвало да се има поради, че това не всеки път зависи от законодателство или унификации, а от локалната самодейност.
На въпрос какви специалности упражняват хората, които избират да се върнат на село, доцентът изясни, че има многообразие в тази посока.
Има специалности, които са свързани със земеделието. В резултат на евросубсидиите, които се отпускат, този аспект също оживи българските села, изясни доцент Кацаров. Той добави, че се основават цели IT села от хора, избрали да работят там вместо в офис в града, и определящото при тях не е инфраструктурата, а положителният интернет. Трета група хората пък са тези, които към този момент са се уморили, дали са това, което могат от живота си в града, и в пенсионна възраст избират да се отдръпват на село.
Евродепутатът Андрей Новаков поздрави ръководителя на плана, с помощта на който към този момент има университетски данни, които демонстрират какво кара хората да се върнат към българското село.
Новаков показа цифровата платформа "Селоводител ", която ще се бори с обезлюдяването на българското село и ще се опита да инициира позитивни трансформации в него. В обществената мрежа всеки може да разгласява лични фотоси на забавни места в селото му или пустеещи земи и здания и да ги изпрати с къса информация. Тя ще бъде преведена на британски и по този начин ще може да се привлекат гости, туристи и вложители както от страната, по този начин и от Европа и Съединени американски щати. Целта е да се популяризират селата с малко поданици из целия свят, разяснява Новаков.
"Това е интернет платформа, която вместо профили на хора популяризира профили на български села. Акцентът е подложен върху селата, защото отдалечените и селските региони са най-често наранени от процесите на обезлюдяване, изясни Новаков. И добави, че българските села имат извънредно огромен капацитет, който все още остава неразкрит.