Мит или реалност са твърденията за спирт в бирата и

Мит или действителност са изказванията за алкохол в бирата и за какво от ден на ден хора прибягват до домашно произвеждане? Как трайността на пивото се усилва и прави ли го това по-малко същинско? В началото на всяко лято тези въпроси още веднъж получават новост, оповестява bTV.

Макар и не класическа „ бирена” дестинация, България е страна, в която пенливата течност е на респект. Произвеждат са 5 млн. хектолитра бира, като на човек се падат по към 75 литра за година.

Снимка: bTV
Ако приемем, че „ ти си това, което пиеш”, то какво съдържа бирата? В Германия е регламентирано със закон – ечемичен малц, хмел, вода, пивоварни дрожди. „ Законът за чистотата на пивото от 1516 година е първият стандарт в хранителната индустрия”, уточни в студиото на „ Тази сутрин” изпълнителният шеф на Съюза на пивоварите Ивана Радомирова.

По думите й у нас най-общо се употребяват същите първични материали (като обаче единствено 40% от малца и под 20% от хмела са от България), само че държавният стандарт от 1981 година разрешава и потреблението да вземем за пример на царевичен грис – „ с цел да се разшири вкусовият подбор, той се употребява за по-фина газировка, прави по-жълтеникав цвета на бирата, точно с царевичен грис, ориз, може да се направи напълно безглутенова бира”.

„ Царевичният грис е един от най-хубавите заместители на малца”, удостовери и експертът по технология на бирата проф. Йовчо Кабзев.

Снимка: bTV
Той сподели и по какъв начин би трябвало да се сипва бира за дегустация. Оказва се, че и пяната е значима – въглеродният двуокис отнася нагоре ароматните субстанции и по този начин при отпиване получаваш сложна оценка за мирис и усет. По думите му едно питие би трябвало да има най-малко 3 см пяна, която да задържи от 3 до 5 минути.

Журналистът Иван Бакалов, който от години следи тематиката с качеството на алкохолните питиета на българския пазар, означи, че точно по слабата пяна може да познаеш българското питие, като в него постоянно има немалциран ечемик.

Снимка: bTV
Той и Радомирова влязоха в конфликт по въпроса дали качеството на продукцията у нас е по-ниско от това в чужбина. „ Тестовете в самостоятелни лаборатории демонстрират, че това са безспорни митове”, съобщи тя.

Честно производители са упреквани, че стабилизират бирата със алкохол, с цел да бъде тя по-трайна. Радомирова изясни, че през 1964 година в България е влезнал първият пастьоризатор, който разрешава пивото от 10 дни период на валидност да стане с до 9 месеца. Това се е употребило за първокласните експортни пира. Преди пък 3 година една от най-големите нововъведения беше по какъв начин посредством дестилация да се направи задоволително дълъг период на валидност.

„ Безупречна хигиена има в този момент в производството, с цел да няма парцали в пивото”, разяснява шефът на браншовата организация.

„ Големите концерни, които продават бира, се обърнаха към историята. Към соца има алкохолна носталгия. Старите технологии правеха по-вкусна бира”, означи Иван Бакалов.

Някои го избират домашно

Пивоварната за крафт бира или занаятчийско питие на Темелко Пампов е основана преди 9 месеца. В основата и обаче стои варенето на домашна бира, което траяло 7 години.

„ Домашното питие се създава единствено за лична консумация,не може да се продава, ползата към такава натурална бира, създадена по обичаен способ, е доста огромен,което ни накара да помислим върху опцията да я произвеждаме комерсиално, т.е. да можем да я продаваме”, изяснява Пампов.

Капацитетът на пивоварната е 12 000 литра бира на месец. Тя е фамилна компания, в нея работят синът и снахата. От стартирането си досега фамилната пиповарна е произвела над 20 разнообразни бири –като обичайната немска бира с кориандър и морска сол, такива с усет на анасон, а също и на шоколад (няма нищо сладко – усетът идва от препечения малц!).

Пивоварната към този момент работи напълно с немски първични материали, само че наклонността е да стартират да купуват български малц и хмел.