Легендите за лековития кладенец в берковското село Балювица
Мистериозно кладенче в село Балювица край Берковица е вяра за лек на доста хора. Самото място е картинно, обгърнато от мистерии и митове.
Природна атракция на Северозапада е аязмото с лечебна вода. 20-тина непрекъснати поданици на село Балювица от години се радват на огромна посещаемост на дребни и огромни, пристигнали да видят чудото.
Кладенчено в миналото се е казвало Келавото кладенче и то е още от турско време. 250 метрова екопътека води хората до целебния извор, където миряни са окачили икони на Света Богородица и Исус Христос.
Легендата твърди, че под кладенчето има езеро, което е надълбоко, само че до момента никой не е можал да доближи до него. Другото е, че самата вода минава през златни жилки, самата канара има златни жилки, която дава лекуване на водата, споделя Анка Антонова - първи настоятел на църквата, Храм “Света Троица”.
Лековитото кладенче съществува от епохи, само че след земетресение през 70-те години е било затрупано. След това чудото станало и водата потекла още веднъж.
“Чудо на природата” - по този начин го назовават локалните.
Пътят до изцеряващата вода като че ли безусетно връща човек в едно друго време. До кладенчето се стига по екопътека, която първо минава около черква и килийно учебно заведение.
Църквата е издигната 1872 година.В същата година са построили и килийното учебно заведение.
Килийното учебно заведение е било доста огромно. Било е посторено Г-образно. Обаче тази къщурка е оставена единствено за антика, който пристигна да знае, че е килийно учебно заведение и е строено 1872 година. В килийното учебно заведение са учили 140 индивида, изяснява Анка Антонова - първи настоятел на църквата, Храм “Света Троица”.
Водата от лечебното кладенче в Балювица продължава да тече и да изцерява болните. Докато към момента може, и до момента в който българските благосъстояния и история не останат в забвение.
Репортер: Матея Маринова
Природна атракция на Северозапада е аязмото с лечебна вода. 20-тина непрекъснати поданици на село Балювица от години се радват на огромна посещаемост на дребни и огромни, пристигнали да видят чудото.
Кладенчено в миналото се е казвало Келавото кладенче и то е още от турско време. 250 метрова екопътека води хората до целебния извор, където миряни са окачили икони на Света Богородица и Исус Христос.
Легендата твърди, че под кладенчето има езеро, което е надълбоко, само че до момента никой не е можал да доближи до него. Другото е, че самата вода минава през златни жилки, самата канара има златни жилки, която дава лекуване на водата, споделя Анка Антонова - първи настоятел на църквата, Храм “Света Троица”.
Лековитото кладенче съществува от епохи, само че след земетресение през 70-те години е било затрупано. След това чудото станало и водата потекла още веднъж.
“Чудо на природата” - по този начин го назовават локалните.
Пътят до изцеряващата вода като че ли безусетно връща човек в едно друго време. До кладенчето се стига по екопътека, която първо минава около черква и килийно учебно заведение.
Църквата е издигната 1872 година.В същата година са построили и килийното учебно заведение.
Килийното учебно заведение е било доста огромно. Било е посторено Г-образно. Обаче тази къщурка е оставена единствено за антика, който пристигна да знае, че е килийно учебно заведение и е строено 1872 година. В килийното учебно заведение са учили 140 индивида, изяснява Анка Антонова - първи настоятел на църквата, Храм “Света Троица”.
Водата от лечебното кладенче в Балювица продължава да тече и да изцерява болните. Докато към момента може, и до момента в който българските благосъстояния и история не останат в забвение.
Репортер: Матея Маринова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ