Легендата за котката демон, която броди из Капитолия
Мистериите към постройката на Капитолия във Вашингтон изобилстват от клюки. Един от тях е за това, че била прокълната от инженер, умрял по време на градежа, следен от нереален библиотекар на Капитолия. Но най-трайна може би е легендата за ужасяваща демонична котка, която броди из законодателните зали.
От първите клюки за появяването ѝ през 1890 година, по този начин наречената Демоничната котка (известна като „ DC “) оставя дири от смут след себе си.
The legend of the ‘demon cat’ that roams the U.S. Capitol via
— Tomoki Yamabayashi (@tomokilove)
Някои споделят, че се е появява преди трагични събития, като срутва на фондовия пазар от 1929 година или убийството на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 година Ето по какъв начин почнал този нереален мит и за какво продължава да съществува до през днешния ден.
Котешки легенди от XIX-ти век
Съобщенията за „ демонични котки “ - както действителни, по този начин и свръхестествени – необичайно, само че били постоянно срещани през XIX-ти век. Всъщност митологията, обвързвана с котките е мощно публикувана от епохи, по целия свят. Учените приписват необятното разпространяване на тези приказки на телата, държанието на котките, звуците им, нощните им привички и светещите им очи.
В Япония, да вземем за пример, легендите за „ бакнеко “ изобразяват жадни за възмездие котки, които се държат като хора. В Италия родителите, които желали да накарат децата си да се държат добре, им разказали ужасяващи истории за гигантската котка, наречена Гато Мамоне (Gatto Mammone). В славянската митология се считало, че демонът се спотайвал в хамбарите и даже от време на време ги подпалвал.
В Ирландия локалните предания също изобилстват с приказки за котки-демони.
Следователно не е изненадващо, че американската просвета също е била пленена от истории за „ демонични котки “ в края на XIX-ти век. През 80-те години на XIX-ти век театралите се възхищавали на поема и пиеса, наречена „ The Demon Cat “, а вестниците от по това време били цялостни със известия за същински и именити котки.
Една същинска котка ужасила посетителите на ресторант в Чикаго през 1885 година Според Chicago News , „ дяволът на тъмнината “, както нарекли котката, си почивала на бара на ресторанта, когато притежателят я изгонил. След това тя нападнала един сервитьор, до момента в който виела, плюела и разнасяла храна на всички места. Историята продължава с това, че Джон Стърнс, шурей на тогавашния кмет Картър Харисън, напуснал ресторанта в отговор на обстановката, като споделил: „ Закуската към този момент няма значение. По принцип не съм религиозен, само че черните котки не са ми по усета. ”
Our 2nd spooky story from the U.S. Capitol: The Demon Cat, a leopard-like creature that roams the halls of Congress
— Roll Call (@rollcall)
Друг вестник през 1889 година споделя история за една по-свръхестествена котка, която изчезнала на борда на транспортен съд. Съкрушен, притежателят на котката се хвърлил в бурното море. Малко по-късно член на екипажа разкрил котката в поделение под палубата, заобиколена от празни бутилки ром и " танцуваща в дяволско забавление... диво опиянена " . Едва когато хвърлили котката в океана, бурите спрели.
Как почнала легендата за демонската котка на DC
През 1898 година журналистът Рене Баш написал материал за призрачните видения, за които се предполагало, че са свързани със постройката на Капитолия на Съединени американски щати, наричайки я „ евентуално най-обитаваната от духове постройка в света “. Баш описал „ котешкия фантом “ като създание, което от котка с елементарен размер стигнала размерите на слон пред очите на хората, като се твърдяло, че фантомът плашел конгресмени в постройката през 1862 година
„ Би трябвало да е имало доста хора в близост, които да виждат мистериозната котка към постройката на Капитолия по това време “, споделя Самуел Холидей, шеф на стипендията на Историческото общество на Капитолия на Съединени американски щати. В тази година, по време на Гражданската война, бойците на Съюза били настанени както в Камарата на представителите, по този начин и в Сената при положение на нахлуване от Конфедерацията, а по-късно същата година постройката била превърната във краткотрайна болница за ранените в борба бойци.
Много е евентуално и в Капитолия да са живели котки по време на Гражданската война. По това време било нещо обикновено да се отглеждат котки, с цел да ловят плъхове, които евентуално били в обилие, като се вземат поради 20-те фурни в сутерена на постройката, които произвеждали 10 000 дажби дневно за изхранването на бойците.
Друг източник на легендата може да са чиновници на полицията на Капитолия, които патрулирали из постройката през нощта. Холидей споделя, че отговорностите им по това време включвали залавянето на бездомни животни в пространствата на Капитолия. „ Например, през 1904 година силите трябвало да заловен избягал кон с ласо, а през 1910 година заловили 31 кучета “, споделя той. Екскурзоводът на Капитолия Стив Ливенгуд споделя, че някой надзирател, който си е пиян повече, може да е почнал да популяризира историята в опит да си завоюва почивен ден.
Независимо от източника на легендата, тя единствено се разраствала с годините. През 1935 година служител на реда от Капитолия споделил пред Washington Post, че стрелял с револвера си по огромна черна котка с „ размерите на Мей Уест (американска кино и театрална актриса-бел.ред.) и нрава на Бела Лугоши (американски артист с маджарски корени, прочут най-много с ролята си на граф Дракула-бел.ред.) “.
Котката дявол през днешния ден
Но набор от котешки отпечатъци може да се окаже най-големият мотор на славата на котката Демон. Те могат да бъдат открити на циментовия под на дребната сенатска ротонда покрай входа на остарялата камара на Върховния съд.
Архитектът на Капитолия и федералната работа, която поддържала и опазвала постройката, приписали отпечатъците от лапи на котките, които трябвало да убиват плъховете, които в миналото са бродили из постройката. Но вярващите в мита за котката Демон, не са съгласни. Те споделят, че отпечатъците се появили едвам откакто ротондата била съвсем разрушена от детонация през 1898 година, която те приписват на злонамерената котка, макар че съгласно формалните документи става дума за газова детонация. Вярващите в легендата настояват, че буквите D.C. (Demon Cat) били издълбани в същата подова настилка.
Въпреки че отпечатъците и буквите в действителност съществуват в постройката на Капитолия, Ливенгуд сподели пред Atlas Obscura през 2018 година, че през последните години не е имало никакви наблюдения на Demon Cat.
По темата
От първите клюки за появяването ѝ през 1890 година, по този начин наречената Демоничната котка (известна като „ DC “) оставя дири от смут след себе си.
The legend of the ‘demon cat’ that roams the U.S. Capitol via
— Tomoki Yamabayashi (@tomokilove)
Някои споделят, че се е появява преди трагични събития, като срутва на фондовия пазар от 1929 година или убийството на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 година Ето по какъв начин почнал този нереален мит и за какво продължава да съществува до през днешния ден.
Котешки легенди от XIX-ти век
Съобщенията за „ демонични котки “ - както действителни, по този начин и свръхестествени – необичайно, само че били постоянно срещани през XIX-ти век. Всъщност митологията, обвързвана с котките е мощно публикувана от епохи, по целия свят. Учените приписват необятното разпространяване на тези приказки на телата, държанието на котките, звуците им, нощните им привички и светещите им очи.
В Япония, да вземем за пример, легендите за „ бакнеко “ изобразяват жадни за възмездие котки, които се държат като хора. В Италия родителите, които желали да накарат децата си да се държат добре, им разказали ужасяващи истории за гигантската котка, наречена Гато Мамоне (Gatto Mammone). В славянската митология се считало, че демонът се спотайвал в хамбарите и даже от време на време ги подпалвал.
В Ирландия локалните предания също изобилстват с приказки за котки-демони.
Следователно не е изненадващо, че американската просвета също е била пленена от истории за „ демонични котки “ в края на XIX-ти век. През 80-те години на XIX-ти век театралите се възхищавали на поема и пиеса, наречена „ The Demon Cat “, а вестниците от по това време били цялостни със известия за същински и именити котки.
Една същинска котка ужасила посетителите на ресторант в Чикаго през 1885 година Според Chicago News , „ дяволът на тъмнината “, както нарекли котката, си почивала на бара на ресторанта, когато притежателят я изгонил. След това тя нападнала един сервитьор, до момента в който виела, плюела и разнасяла храна на всички места. Историята продължава с това, че Джон Стърнс, шурей на тогавашния кмет Картър Харисън, напуснал ресторанта в отговор на обстановката, като споделил: „ Закуската към този момент няма значение. По принцип не съм религиозен, само че черните котки не са ми по усета. ”
Our 2nd spooky story from the U.S. Capitol: The Demon Cat, a leopard-like creature that roams the halls of Congress
— Roll Call (@rollcall)
Друг вестник през 1889 година споделя история за една по-свръхестествена котка, която изчезнала на борда на транспортен съд. Съкрушен, притежателят на котката се хвърлил в бурното море. Малко по-късно член на екипажа разкрил котката в поделение под палубата, заобиколена от празни бутилки ром и " танцуваща в дяволско забавление... диво опиянена " . Едва когато хвърлили котката в океана, бурите спрели.
Как почнала легендата за демонската котка на DC
През 1898 година журналистът Рене Баш написал материал за призрачните видения, за които се предполагало, че са свързани със постройката на Капитолия на Съединени американски щати, наричайки я „ евентуално най-обитаваната от духове постройка в света “. Баш описал „ котешкия фантом “ като създание, което от котка с елементарен размер стигнала размерите на слон пред очите на хората, като се твърдяло, че фантомът плашел конгресмени в постройката през 1862 година
„ Би трябвало да е имало доста хора в близост, които да виждат мистериозната котка към постройката на Капитолия по това време “, споделя Самуел Холидей, шеф на стипендията на Историческото общество на Капитолия на Съединени американски щати. В тази година, по време на Гражданската война, бойците на Съюза били настанени както в Камарата на представителите, по този начин и в Сената при положение на нахлуване от Конфедерацията, а по-късно същата година постройката била превърната във краткотрайна болница за ранените в борба бойци.
Много е евентуално и в Капитолия да са живели котки по време на Гражданската война. По това време било нещо обикновено да се отглеждат котки, с цел да ловят плъхове, които евентуално били в обилие, като се вземат поради 20-те фурни в сутерена на постройката, които произвеждали 10 000 дажби дневно за изхранването на бойците.
Друг източник на легендата може да са чиновници на полицията на Капитолия, които патрулирали из постройката през нощта. Холидей споделя, че отговорностите им по това време включвали залавянето на бездомни животни в пространствата на Капитолия. „ Например, през 1904 година силите трябвало да заловен избягал кон с ласо, а през 1910 година заловили 31 кучета “, споделя той. Екскурзоводът на Капитолия Стив Ливенгуд споделя, че някой надзирател, който си е пиян повече, може да е почнал да популяризира историята в опит да си завоюва почивен ден.
Независимо от източника на легендата, тя единствено се разраствала с годините. През 1935 година служител на реда от Капитолия споделил пред Washington Post, че стрелял с револвера си по огромна черна котка с „ размерите на Мей Уест (американска кино и театрална актриса-бел.ред.) и нрава на Бела Лугоши (американски артист с маджарски корени, прочут най-много с ролята си на граф Дракула-бел.ред.) “.
Котката дявол през днешния ден
Но набор от котешки отпечатъци може да се окаже най-големият мотор на славата на котката Демон. Те могат да бъдат открити на циментовия под на дребната сенатска ротонда покрай входа на остарялата камара на Върховния съд.
Архитектът на Капитолия и федералната работа, която поддържала и опазвала постройката, приписали отпечатъците от лапи на котките, които трябвало да убиват плъховете, които в миналото са бродили из постройката. Но вярващите в мита за котката Демон, не са съгласни. Те споделят, че отпечатъците се появили едвам откакто ротондата била съвсем разрушена от детонация през 1898 година, която те приписват на злонамерената котка, макар че съгласно формалните документи става дума за газова детонация. Вярващите в легендата настояват, че буквите D.C. (Demon Cat) били издълбани в същата подова настилка.
Въпреки че отпечатъците и буквите в действителност съществуват в постройката на Капитолия, Ливенгуд сподели пред Atlas Obscura през 2018 година, че през последните години не е имало никакви наблюдения на Demon Cat.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ