Мисля си какво ли щеше да бъде, ако бяхме в

Мисля си какво ли щеше да бъде, в случай че бяхме в непрекъсната опасност от трусове като в някоя същинска страна (Япония, например), в случай че ни тресяха урагани, торнадота, суши, наводнения и т.н…. в случай че живеехме в африканска свръх-бедност, в случай че студувахме в политическия конц-лагер Северна Корея… Но не, ние сме тук, в една весело-тъжна Микимаус страна, с Микимаус проблеми.

Броени дни преди изборите в малките екрани са разпънати партийните сергии — като на едновремешните селски сборове — сякаш пъстри, но некачествени и долу ниско, би трябвало да се наведеш доста ниско, с цел да се протегнеш и избереш своето пластмасово геройче…
Вече не влизат в идеологически диспути, няма потребност даже от пазаруване и пласиране на гласове — Оня с пуловера в цвят куркума от джипката раздава пари, съгласно както пристигна, тъй като тези пари за него са почти със цената на тези, които Микимаус прокуратурата разкри преди няколко дни, т.е. Микимаус пари.

И шпионите на тая страна са едни Микимаус шпиони, с Микимаус афери, чак ми е неловко да ги разясня.

Ясно е, че в никакъв случай в историята си, България не е имала подобен достъп до средства, до запас, до финансиране, до действителни благоприятни условия за развиване и добър живот.
И в никакъв случай не е тънела в такава морална, интелектуална и идеологическа мизерия.
От друга страна, пролет е пристигнала през днешния ден.

Непредсказуема, само че същинска.

Нищо не дава обещание, само че постоянно извършва.

Честита пролет!

Фейсбук, Захари Карабашлилев