Мисля си, че живеем във време, в което всеки ден

Мисля си, че живеем във време, в което всеки ден е лакмус за човещина.

Представям си го като изпит, ежедневен тест. Дали ще се свиваме в черупките си, постоянно оплаквайки се или ще приемем, че има и неща, които зависят напълно от нас, а това са множеството неща в нашето всекидневие.

Става все по-трудно да вървиш с високо вдигната глава. Но аз желая да ви кажа – не би трябвало да се тормозим, в случай че желаеме да знаем, в случай че сме сериозни, в случай че имаме мнение. Не би трябвало да се тормозим от никого и от нищо.

Имам чувството, че всички се плъзгаме по повърхността на живота, без да си даваме сметка, че той си минава. Татуси, статуси, непознати упования, нечий други очаквания и фантазии. Дребно и виртуално политиканстване.

Намръщени хора, безмълвни и скрити. Тъга и гняв, събрана в едно лице, което имате чувството, че виждате всеки ден, отново и отново – в трамвая, в метрото, във фейса, във входа...

Ще допуснеш ли някой различен да ти диктува по какъв начин да живееш?

Ще позволиш ли средата да те смачка?

Да не ти пука. Говори високо и слушай деликатно.

За мен предходната седмица се случи нещо невиждано. Нещо, което рядко може да видите по малкия екран. Това, което предходната седмица се случи в студиото с медала на Катрин Тасева имаше отзив, даде образец и ни накара да се замислим. Пред тези страсти, всичко друго бледнее. Докато има такива хора, като безименния донор и Катрин, ще я има и България.

Ако си леко обезпокоен, че искаш да знаеш и това не ти наподобява съвременно – стани и тръгни.

Ако си вперил взор в земята, тъй като се чувстваш прецакан, само че твоята съвест не ти разрешава да прецакваш другите – стани и тръгни. И не си мълчи. Не е нужно.

Сега идват избори. Ще бъдем атакувани масирано от всевъзможни операции. Ще се усещаме още по-смачкани. Важно е обаче да бъдем сериозни когато четем, също както внимаваме с какво се храним.

Простащината е съвременна, си мислят доста от нас. Гледат заплашително, законът не е за тях. Смях. Публичните диспути се водят на недодялан, бабаитски език, като че ли сме в квартала. Политическите вести се изместват по страниците на жълтите вестници и булевардните уеб сайтове.

Това е някаква полуда. Но е по-удобно. Четеш и се чувстваш обезчестен. Оригваш се на пластмаса, като да си ял нещо развалено. Но България не е квартал, нито жълт вестник. И в случай че ти си печален, в мрака, затова и твоята България ще е тъжна, в тъмнината. Пожелавам ви да бъдете шумни, да говорите ясно и главата ви е да е високо вдигната. Където и да се намирате.

Само тогава ще преминем през времето, в което живеем дружно като хора, а не като орки.

Б. ред. - Коментар на водещия на предаването по бТВ " 120 минути " Светослав Иванов.