Мисля, че отговорността към читателите ни е по-голяма отвсякога. Новините

Мисля, че отговорността към читателите ни е по-голяма отвсякога. Новините в международен мащаб са една доста подла среда. Фалшивите вести и неналичието на доверие в медиите по целия свят се трансфораха в наклонност. Financial Times e на пазара от 132 години, отговорността пред нас в този подтекст е още по-голяма, тъй като от нас се чака да бъдем достоверни, самостоятелни, справедливи, да използваме авторитетни източници на информация. За нас въпросът с доверието е един от главните в политиката на изданието. Нашите фенове чакат от нас доста, поради ежедневния брой изявления и наличие, което произвеждаме това е една нелека задача, съобщи пред Българска национална телевизия Джон Ридинг-изпълнителният шеф на Financial Times.

Ето и останалата част от изявлението с него:

- Според изследване, направено от уеб страницата Campaign Asia, уебсайтът на Financial Тimes е посещаван от близо милион души всеки ден. Продължава да има и традиционалисти, които избират хартиеният притежател. Не е ли голяма отговорността посланията Ви да доближават до толкоз доста хора?

- Работя за Financial Times към този момент 32 години и към момента имам вяра във вестника. Спомням си, че когато започнах работа там като публицист технологиите към момента не бяха взели превес. Беше единствено вестникът и към момента имам вяра в него! Убеден съм, че той е съществена и основна част от нас като медия и това няма да се промени. Факт е, обаче, че сме очевидци на в действителност незабравим софтуерен напредък, с който се стараем да се съобразим. 3/4 от наличието ни е цифрово, тъй като голяма част от нашите читатели избират да се осведомят посредством мобилния си телефон или преносим компютър. Това е един доста ефикасен и динамичен метод за снабдяване на информация. При вестника всичко е малко по-бавно, належащо е оперативно време за щемпел, дистрибуцията му също може да ни забави. Това са неща, с които уебсайтът няма проблем. Чрез него можем да достигнем до всяка точка на света на процедура, до всеки един човек на планетата, освен това напълно елементарно и без особени старания. Това е движещата мощ на израстването. Ето да вземем за пример тази година ние достигнахме до един милион консуматори, които заплащат за наличието ни, което е връх в нашата над 100-годишна история. Разбираме това като доказателство, че публицистиката може да бъде конкурентноспособна и може да бъде един добър бизнес.

- Крие ли това опасности? Дигитализацията на наличие и достъпът до информация на всички до всичко основава ли предпоставки за подправени вести?

- Времето, в което работим, е изпълнено с доста клопки. От една страна може да се появи напън било той от държавни управления или пък огромни бизнес организации. Това се следи като събитие в доста страни, напън върху свободата на словото, свободата на изложение даже. Фалшивите вести се трансфораха в същински проблем. Фалшивите вести са на всички места към нас. Пример за това мога да дам и с изборите за президент в Съединени американски щати през 2016г., когато подправените вести, свързани с предизборната акция имаше на всички места. За издание като нас, което доближава до толкоз хора, отговорността да ги отличим от същинските е голяма. Това единствено по себе си изисква основаването на резистентен бизнес проект, в който да се заложат средства за произвеждането на качествено наличие. По мое мнение подправените вести са изключителна опасност в актуалния свят.

- Има ли решение? Някои държавни управления оферират разпространението на подправени вести да се пояснява като закононарушение?

- Вярвам, че би трябвало да има някаква регулация. Проблемът на това е, че това не е просто проблем, а световен подобен! Това не проблем на един район или страна. Въпросът е, че това е извънредно бързо разрастваща се среда. Високите технологии, все по-голямото въздействие на обществените мрежи, това са неща, с които всяко едно държавно управление би трябвало да има поради. Спомняте си вероятно големия скандал с Cambridge Analitica, проблемите с Фейсбук. Станахме очевидци на доста опити за корист с персонални данни и информация. Това е автентичен проблем, който е мъчно да бъде законово контролиран. Фейсбук да вземем за пример се пробва да се оправи с това. Наеха чиновници, които да ревизират обстоятелства и информация преди тя да бъде оповестена. Много хора се занимават с това да подсигуряват истинността на обещано наличие, само че това е извънредно сложна задача. Всеки път, когато смяташ, че си ревизирал всичко, се поява нова информация в Интернет, която още веднъж те връща първоначално. Може би е нужно да вникнем по-дълбоко в казуса, да разберем метода, по който се популяризират подправените вести, както и кои организации или хора стоят зад тях.

- Наскоро беше направено изследване за това дали българите умеят да отличават подправените вести. Оказа се, че една четвърт от тях не може да направи разлика.

- Именно, това е проблем в световен мащаб. Фалшивите вести в действителност могат да наподобяват доста правдиво.Тук към този момент не става въпрос единствено за текст, допустимо е основаването и на подправени изображения или даже видеа. Преди време имаше опит. Президентът Обама говореше, само че в действителност таква тирада не се е състояла в никакъв случай. Думите му бяха подправени. Беше направено доста правдиво, а разликата беше едвам доловима. Това безспорно подкопава доверието в медиите, тъй като се оказва, че не можеш да имам вяра даже на това, което виждаш с очите си. Вярвам, че това вменява даже още повече отговорност на качествените медии, които се употребяват с доверие. Те би трябвало да си обезпечат достоверни източници на информация, такива, на които техните слушатели или фенове да могат да се доверят изцяло! Устойчивостта на една медия, построена с времето подсигурява това доверие сред публицисти и аудитория. /24chasa.bg