Мислим си, че познаваме човека до себе си, но понякога

Мислим си, че познаваме индивида до себе си, само че от време на време от предишното му изплува загадка, която ни кара да разберем, че живеем с непознат човек. И съществено трансформира живота ни.

Пример за това е историята на момиче на име Вера, което трескаво се подготвяло за сватбата си. И всичко било прелестно, до момента в който ненадейно в ръцете й не попаднало писмо, адресирано до годеника й.

В този ден бъдещият й брачен партньор Владимир отишъл на работа, а Вера имала почивен ден. След закуска някой позвънил на вратата на жилището им.

Пред прага стояла стара жена, която споделила, че познава бъдещия й мъж и му носи писмо. Оказало се, че старицата е съседка на някогашната другарка на годеника й - Катя. Тя му носела писмо от нея, защото това било последното предпочитание на умрялото момиче.

"Затова пристигнах да извърша молбата й ", споделила остарялата жена и помолила Вера да му даде писмото, когато се прибере от работа.

Останала сама в жилището, Вера дълго време не можела да пристигна на себе. Младата жена взела писмото и след дълги съмнения почнала да го чете.