Независима ЦИК? Само в някой друг живот
Мислехме, че сме видели всичко по избори. Всяка допустима нелепост, всеки вероятен трик, всяка допустима издънка. Е, оказа се, че може и още. Нелепата история към кандидатските листи на „ Демократична България ” за парламентарните избори недвусмислено го сподели.
– десните пробваха да се записват в районната изборна комисия (РИК) в Стара Загора с документи, подписани с електронен автограф. Отказаха им – книжата трябвало да бъдат саморъчно подписани от представляващите обединението Христо Иванов и Атанас Атанасов. Завъртяха се спорни изказвания по кое време са били подадени документите: съгласно РИК – със забавяне, съгласно Демократична България – в точния момент. Казусът стигна до Централната изборна комисия (ЦИК), която поддържа изборните служители в Стара Загора. И освен това – за смут на десницата комисарите предизвикаха инспекция дали останалите листи на ДБ са подавани с електронен автограф. Такъв беше употребен, както се оказа, в дузина изборни региона. Историята предстоящо стигна до съда, а десните, оказали се на ръба да изпаднат от изборите в половината страна, под паника биеха паника: „ Посягат на демокрацията! ” Накрая обаче ЦИК не направи нищо, а съдът.
Да разгледаме обособените страни на казуса
Първо идва чисто правното му измерение. И за лаиците стана явно, че изборната администрация и Демократична България схващат законодателството по диаметрално друг метод. РИК-Стара Загора и ЦИК споделят мнението, че случаите, в които може да се употребява електронен автограф в изборния развой, са категорично изброени в Изборния кодекс. Те са едвам няколко – да вземем за пример при набирането на подписи за регистрация за присъединяване в избори. Но не и за регистрация на листи. От дясната коалиция обаче настояват, че съгласно правото на Европейски Съюз, което България би трябвало да ползва, правната мощ на електронния автограф е равностойна на тази на саморъчния автограф. В този смисъл, всеки документ може да бъде подписан с електронен автограф и администрацията би трябвало да го одобри, включително и предложенията за листите.
При такава обстановка единствено съдът можеше да разплете Гордиевия възел. Решението му в интерес на Демократична България повдигна основателни
подозрения в правната компетентност на изборните чиновници
Така де, в случай че не могат да произнесат вярно за нещо толкоз базисно като законосъобразната приложимост на е-подписа, въобще разбират ли нещо от изборното право? Няма метод - въпросът би трябвало да се почисти в самия Изборен кодекс. Само по този начин ще разполагаме с гаранция, че законни политически обединения няма да изпаднат от избори поради спорни тълкувания на закона. Това е задача за депутатите в идващия парламент.
Второто измерение на проблема е административното. От Демократична България оповестиха, че подаването на документи с електронен автограф, в това число за регистрация на листи, е на дясната коалиция. Това изказване индиректно беше потвърдено от инспекцията на ЦИК. Тя сподели, че десните са постъпили по този метод за идните избори в общо 12 изборни региона – и не са се натъкнали на обструкции. Проблем се получи единствено в Стара Загора. Защо?
Ето едно допустимо пояснение
Шефът на локалната РИК Златина Йовчева беше определена от квотата на „ ИТН ” (ИТН) през септември. Иначе казано, става въпрос за предопределение отпреди единствено месец. Такива кадрови промени са повсеместни след навлизането на нови обединения в 45-ото и 46-ото Народно заседание. Всяка от новите парламентарни сили разполага с правото да назначава свои хора във всички изборни комисии. Затова евентуално е било неизбежно някъде да се появи някой, който да не споделя разбиранията на десните за електронния автограф – и надлежно да отхвърли по този начин подписани бумаги. Всъщност в дясната коалиция би трябвало да се считат за късметлии, че единствено в една РИК са разтълкували закона по този начин безусловно, както направиха в Стара Загора.
По-същественият проблем е, че измежду самите изборни служители наподобява е налице
разминаване в разбирането им за закона –
едни го ползват безусловно, а други го поясняват по-широко. Оттук следва и един по-глобален въпрос – имаме ли изобщо такова нещо у нас като изборна администрация? Защото администрацията е непрекъснато настояща обществена работа, работеща според единни правила, които ползва по един и същи метод. А с какво разполагаме в България? ЦИК е единственият непрекъснато настоящ орган, който се занимава с организацията и провеждането на избори. Съставите на районните комисии се разпределят на квотен принцип сред огромните политически обединения и се назначават едвам 50 дни преди вота. Същото е и със секционните комисии – с тази разлика, че те се назначават 25 дни преди изборния ден. С такава нетрайна и непрофесионална конструкция няма за какво да се чудим, че пораждат всевъзможни проблеми, в това число и такива като проблема с листите. Ето и нещо друго, по което законотворците от дълго време трябваше да са помислили (и поработили).
Третото измерение на проблема е политическото
Тук десните доста се изложиха. Въобще не говореха за политика, до момента в който казусът засягаше единствено листата в Стара Загора. Когато обаче ЦИК назначи инспекцията на останалите листи, безусловно експлодираха. Първо, излязоха с декларация, в която упрекнаха „ партиите на статуквото ”, че са почнали война против Демократична България. Последва изказване на Христо Иванов, в което той разпознава врага – „ ретроградното болшинство ” на ГЕРБ и Движение за права и свободи в ЦИК. Същата ария подхванаха и останалите представители на обединението. Сякаш бяха не запомнили, че в актуалната ЦИК хората на Борисов и Догат броят общо единствено 6 от 15-те членове на комисията. И напълно подцениха обстоятелството, че настояването за инспекцията, въпреки и направено от Красимир Ципов от ГЕРБ, беше подкрепено от 13 члена на ЦИК. Против бяха единствено двамата комисари, които беше излъчила самата Демократична България.
Всъщност, десните се мъчеха да обяснят проблема на симпатизантите си и на публиката по две линии. Първата – води се борба сред прогресивната групировка Демократична България и „ софтуерните динозаври ” в изборната администрация. Втората – обединението е атакувана от „ партиите на статуквото ” ГЕРБ и Движение за права и свободи, които се пробват по длъжностен път да я изключат от присъединяване в изборите. Към статуквото в един миг десните прибавиха и Има Такъв Народ, с която враждуват през последните месеци. Добре, ясно е, че хората на Борисов се възползваха от случая в Стара Загора, с цел да влошат оптимално обстановката на десните. Въпреки това за Демократична България щеше да е по-добре да не натъртва толкоз на хипотезата за конспирацията на статуквото против смяната. Всички в ЦИК – освен ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че и членовете от Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и ИБГНИ, застанаха зад инспекцията. И какво, да не би ненадейно цялата политическа система да се е обединила против Демократична България? Не, от тази позиция,
тезата за заговора на статуквото несъмнено издиша
Най-тревожното в цялата тази история обаче е напълно друго - методът, по който се държа ЦИК. Когато схванаха резултатите от инспекцията, изборните комисари. Какво се получи? Най-напред поддържаха решението на РИК-Стара Загора да откаже регистрация на листата на Демократична България. След това обаче, когато научиха, че са налице сходни случаи и с други листи на десните, не реагираха въобще. Защо? Ами, уплашиха се. Замислиха се за евентуалните политически и публични реакции, в случай че подхващат нещо, и се уплашиха. Така срокът, в който ЦИК трябваше да се произнесе по листите, изтече и десните можеха да бъдат спокойни, че казусът им остава стеснен до Стара Загора.
Така ЦИК сподели, че на комисията не може да се разчита. Комисарите могат да отстояват мнението си в един миг, а в идващия – да го изоставят. Това е ужасно притеснително. ЦИК може да е права или да бърка – само че постоянно би трябвало да е поредна. Нали Изборният кодекс споделя, че тя е самостоятелен държавен орган? Е, наподобява ли самостоятелна, в случай че си трансформира мнението от през днешния ден за на следващия ден, както безусловно се получи в тази ситуация? Изглежда ли, че работи законосъобразно – съгласно личното й схващане за закона? Очевидно е, че не. Тогава какви ли изненади ще ни сервира идващия път, когато изникне някакъв избирателен проблем?
– десните пробваха да се записват в районната изборна комисия (РИК) в Стара Загора с документи, подписани с електронен автограф. Отказаха им – книжата трябвало да бъдат саморъчно подписани от представляващите обединението Христо Иванов и Атанас Атанасов. Завъртяха се спорни изказвания по кое време са били подадени документите: съгласно РИК – със забавяне, съгласно Демократична България – в точния момент. Казусът стигна до Централната изборна комисия (ЦИК), която поддържа изборните служители в Стара Загора. И освен това – за смут на десницата комисарите предизвикаха инспекция дали останалите листи на ДБ са подавани с електронен автограф. Такъв беше употребен, както се оказа, в дузина изборни региона. Историята предстоящо стигна до съда, а десните, оказали се на ръба да изпаднат от изборите в половината страна, под паника биеха паника: „ Посягат на демокрацията! ” Накрая обаче ЦИК не направи нищо, а съдът.
Да разгледаме обособените страни на казуса
Първо идва чисто правното му измерение. И за лаиците стана явно, че изборната администрация и Демократична България схващат законодателството по диаметрално друг метод. РИК-Стара Загора и ЦИК споделят мнението, че случаите, в които може да се употребява електронен автограф в изборния развой, са категорично изброени в Изборния кодекс. Те са едвам няколко – да вземем за пример при набирането на подписи за регистрация за присъединяване в избори. Но не и за регистрация на листи. От дясната коалиция обаче настояват, че съгласно правото на Европейски Съюз, което България би трябвало да ползва, правната мощ на електронния автограф е равностойна на тази на саморъчния автограф. В този смисъл, всеки документ може да бъде подписан с електронен автограф и администрацията би трябвало да го одобри, включително и предложенията за листите.
При такава обстановка единствено съдът можеше да разплете Гордиевия възел. Решението му в интерес на Демократична България повдигна основателни
подозрения в правната компетентност на изборните чиновници
Така де, в случай че не могат да произнесат вярно за нещо толкоз базисно като законосъобразната приложимост на е-подписа, въобще разбират ли нещо от изборното право? Няма метод - въпросът би трябвало да се почисти в самия Изборен кодекс. Само по този начин ще разполагаме с гаранция, че законни политически обединения няма да изпаднат от избори поради спорни тълкувания на закона. Това е задача за депутатите в идващия парламент.
Второто измерение на проблема е административното. От Демократична България оповестиха, че подаването на документи с електронен автограф, в това число за регистрация на листи, е на дясната коалиция. Това изказване индиректно беше потвърдено от инспекцията на ЦИК. Тя сподели, че десните са постъпили по този метод за идните избори в общо 12 изборни региона – и не са се натъкнали на обструкции. Проблем се получи единствено в Стара Загора. Защо?
Ето едно допустимо пояснение
Шефът на локалната РИК Златина Йовчева беше определена от квотата на „ ИТН ” (ИТН) през септември. Иначе казано, става въпрос за предопределение отпреди единствено месец. Такива кадрови промени са повсеместни след навлизането на нови обединения в 45-ото и 46-ото Народно заседание. Всяка от новите парламентарни сили разполага с правото да назначава свои хора във всички изборни комисии. Затова евентуално е било неизбежно някъде да се появи някой, който да не споделя разбиранията на десните за електронния автограф – и надлежно да отхвърли по този начин подписани бумаги. Всъщност в дясната коалиция би трябвало да се считат за късметлии, че единствено в една РИК са разтълкували закона по този начин безусловно, както направиха в Стара Загора.
По-същественият проблем е, че измежду самите изборни служители наподобява е налице
разминаване в разбирането им за закона –
едни го ползват безусловно, а други го поясняват по-широко. Оттук следва и един по-глобален въпрос – имаме ли изобщо такова нещо у нас като изборна администрация? Защото администрацията е непрекъснато настояща обществена работа, работеща според единни правила, които ползва по един и същи метод. А с какво разполагаме в България? ЦИК е единственият непрекъснато настоящ орган, който се занимава с организацията и провеждането на избори. Съставите на районните комисии се разпределят на квотен принцип сред огромните политически обединения и се назначават едвам 50 дни преди вота. Същото е и със секционните комисии – с тази разлика, че те се назначават 25 дни преди изборния ден. С такава нетрайна и непрофесионална конструкция няма за какво да се чудим, че пораждат всевъзможни проблеми, в това число и такива като проблема с листите. Ето и нещо друго, по което законотворците от дълго време трябваше да са помислили (и поработили).
Третото измерение на проблема е политическото
Тук десните доста се изложиха. Въобще не говореха за политика, до момента в който казусът засягаше единствено листата в Стара Загора. Когато обаче ЦИК назначи инспекцията на останалите листи, безусловно експлодираха. Първо, излязоха с декларация, в която упрекнаха „ партиите на статуквото ”, че са почнали война против Демократична България. Последва изказване на Христо Иванов, в което той разпознава врага – „ ретроградното болшинство ” на ГЕРБ и Движение за права и свободи в ЦИК. Същата ария подхванаха и останалите представители на обединението. Сякаш бяха не запомнили, че в актуалната ЦИК хората на Борисов и Догат броят общо единствено 6 от 15-те членове на комисията. И напълно подцениха обстоятелството, че настояването за инспекцията, въпреки и направено от Красимир Ципов от ГЕРБ, беше подкрепено от 13 члена на ЦИК. Против бяха единствено двамата комисари, които беше излъчила самата Демократична България.
Всъщност, десните се мъчеха да обяснят проблема на симпатизантите си и на публиката по две линии. Първата – води се борба сред прогресивната групировка Демократична България и „ софтуерните динозаври ” в изборната администрация. Втората – обединението е атакувана от „ партиите на статуквото ” ГЕРБ и Движение за права и свободи, които се пробват по длъжностен път да я изключат от присъединяване в изборите. Към статуквото в един миг десните прибавиха и Има Такъв Народ, с която враждуват през последните месеци. Добре, ясно е, че хората на Борисов се възползваха от случая в Стара Загора, с цел да влошат оптимално обстановката на десните. Въпреки това за Демократична България щеше да е по-добре да не натъртва толкоз на хипотезата за конспирацията на статуквото против смяната. Всички в ЦИК – освен ГЕРБ и Движение за права и свободи, само че и членовете от Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и ИБГНИ, застанаха зад инспекцията. И какво, да не би ненадейно цялата политическа система да се е обединила против Демократична България? Не, от тази позиция,
тезата за заговора на статуквото несъмнено издиша
Най-тревожното в цялата тази история обаче е напълно друго - методът, по който се държа ЦИК. Когато схванаха резултатите от инспекцията, изборните комисари. Какво се получи? Най-напред поддържаха решението на РИК-Стара Загора да откаже регистрация на листата на Демократична България. След това обаче, когато научиха, че са налице сходни случаи и с други листи на десните, не реагираха въобще. Защо? Ами, уплашиха се. Замислиха се за евентуалните политически и публични реакции, в случай че подхващат нещо, и се уплашиха. Така срокът, в който ЦИК трябваше да се произнесе по листите, изтече и десните можеха да бъдат спокойни, че казусът им остава стеснен до Стара Загора.
Така ЦИК сподели, че на комисията не може да се разчита. Комисарите могат да отстояват мнението си в един миг, а в идващия – да го изоставят. Това е ужасно притеснително. ЦИК може да е права или да бърка – само че постоянно би трябвало да е поредна. Нали Изборният кодекс споделя, че тя е самостоятелен държавен орган? Е, наподобява ли самостоятелна, в случай че си трансформира мнението от през днешния ден за на следващия ден, както безусловно се получи в тази ситуация? Изглежда ли, че работи законосъобразно – съгласно личното й схващане за закона? Очевидно е, че не. Тогава какви ли изненади ще ни сервира идващия път, когато изникне някакъв избирателен проблем?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ