Мислех си, че вчера Генчо Дайнов, Смилов и сайтовете на Америка

Мислех си, че през вчерашния ден Генчо Дайнов, Смилов и уеб страниците на „ Америка за България “ аха да излязат със заглавия „ Пригожин е наслада “, само че за малко се размина, само че не и съвсем.

Нещата приключиха бързо и минаха на косъм, само че въпреки всичко – умните и красивите заложиха на един палач, осъждан криминал за обири и щурм още по комунизма и екстатичен олигофрен-герой от Бахмут, тъй като единствено луди могат да бъдат герои в това безумие, само че не заложиха на Путин, който е законен президент на значителна страна (меко казано) от 23 години, който приказва немски и британски, и който по всичко проличава е най-подготвения международен водач в личната си специалност на политик и общественик. За различен не се сещам в този момент. Си Дзинпин има още да го догонва, само че там въпреки всичко зад тила му стои доста по-голяма маса от хора.

Путин е европеец по дух. Той е в православната традиция. Ходи на изповед и се причастява. От горчив опит се вардя да не го възвеличавам за себе си, само че мисля, че е удивително събитие. От 23 години във властта направи следното – елиминира олигарсите, които го изтикаха на власт, с цел да им бъде кукла на конци, преведе Русия от елциновия (също и български от 90-е) разпад към съзидателност, направи буфери към страната си против джихадистите (войната в Чечня беше жестока, но умна и извънредно стратегическа), оправи се с олигарсите след Березовски, които останаха на терена – едни като съветския вид на Прокопиев Ходорковски (прати в Сибир за наставление и отрезвяване), други като Абрамович, Потанин и прочие употребява, само че дистанцира, когато му дойдѐ времето и се отнесе цивилизовано към тези откровени бандити.

Между другото изкара няколко външни и вътрешни рецесии, стабилизира Русия по времето на война с целия западен свят, а съгласно МВФ нейната стопанска система пораства, докато европейската е в криза, дава изумителни многочасови изявленията онлайн, в които всевъзможни хора му задават всевъзможни сериозни въпроси и дава отговор компетентно и без комплекси, балансира сред всевъзможни съветски изроди и могъщи лобита да му се качват на главата и да желаят нещо от него по всевъзможни мотиви и на всичкото отгоре води жизненоважна и избавителна (за следващ път) за Русия война с целокупното НАТО (без Турция) и целокупния Запад. Същевременно изгражда алтернативен международен център на властта с Китай и БРИКС.

В този контекст му излиза Пригожин с войската и му крещи по тик ток, че ще си е….майката, в случай че не уволни Шойгу, който е антропологично копие на Пригожин, а двамата са едно и също от позиция на лидерската макрорамка. Дори това не извади Путин от равновесие. Той е някакъв робокоп на политиката, което няма нищо общо с неговите персонални качества.

Всеки нормален човек на неговото място щеше да е завършил още със конфликта си с покойния олигарх Борис Березовски, който го направи президент преди 23 години. Мисля, че в политически аспект Путин е ръжен, против който не би трябвало да се рита и той има своята роля в днешния подтекст. Това, че от 23 години е президент в демократичен мейнстрийм въпреки всичко споделя нещо.

Вътрешно се дърпам да го кажа, само че мисля, че Путин е удивително политическо събитие на 20-и век до този миг. Толкова е добър, че ме хваща боязън. Най-голямото ми притеснение за него е да не свърши като Денерис Таргериен, която от съвсем справедлив яд към несправедливостта на този свят, го изпепели, въпреки и на кино в „ Игра на тронове “. Моят смут е обвързван с прекомерната ни непосредственост до това развитие и то не поради Путин, а поради готовността на Зеленски и Украйна да четат американското аутокю и да влизат в роля до края на света ( в дословния смисъл на думата).

Главната ми мисъл за този пост бе обвързвана с омразата на либералите към Путин и готовността им да поддържат един искрено вманиачен, за мен самоотвержен и приветлив макар всичко потресен, човек с излъчването на Георги Гергов, който е тръгнал да превърне Москва в частен панаир. На нашите умни и красиви не им мигна окото и веднага застанаха на страната на криминала и кофти антропологията. Те са от една порода и се надушват. С Пригожин ще се схванат, с Путин – не.

И най-накрая стигам до това, което желаех да кажа в самото начало.

В дълбочината си реакцията против Путин, Ердоган, Асад и прочие водачи не е от демократични правила, а е от дълбоки атеистични бесове. Не понасят когато видят теоцентричен опит за класификация в този свят. Побесняват, тъй като нямат достъп до властта и отпадат по дифолт. Бесуват против отредената им роля на скромни индивиди, които би трябвало да се съсредоточат в ежедневната си работа, а не да фантазират власт. Заради нея умните и красивите са подготвени да поддържат примитивния Пригожин, да клекнат на Пеевски да им написа конституция, да влязат в коалиция с мафията, да клакьорстват за някой лев на „ Америка за България “, единствено и единствено да не се изложат като назадничави монотеисти и да вземат участие във властта като политеисти  на 32-та пола до момента.

Днешният либерален бяс против Русия и Путин е несъизмерим, тъй като либералът е безбожник от дъното на душата си. Той има вяра в ренесанса, обича туризма, снима фреските на Джото, яде мекици и сладолед за по 10 лв. и подражава на живота, мислейки, че го живее с нелепостта на японски екскурзиант, който, в случай че не снима нещо, не го е видял. Това е промяна на мозъка.

Живеят в визия, тъй като не могат да произведат сдържаност. А не могат, тъй като не им стигат силите даже да отрекат Бога. Шубе ги тресе, само че скачат по площадите за дребнотемия и дела, които в никакъв случай няма да им застрашат комфорта на социалистически деятели от градски вид с буржоазен убеждения и дълбинна ненавист към Христос на кръста. С цялостното разбиране, че рок-операта на Андрю Лойд Уебър изчерпва тематиката за религията, а Зеленски е новият Де Гол, Рейгън, Тачър, Александър Македонски и прочие на квадрат.

Аз по-гламави хора не помня, а техният бездънен атеизъм ме отвращава и ме амбицира да проследявам всяка една от атеистичните им и безвкусни (двете вървята ръка за ръка) стъпки.

Явор Дачков