Откъде се взе този театрално-патриотичен подем?
Мислех, че историческите възстановки са мода, която ще затихне, само че се случи тъкмо противоположното: през последните три-четири години към този момент няма седмица от месеците с хубаво време, в която да не ни канят на такова събитие.
Обичайните театрализации на Априлските въстания и Шипка си продължават; към тях се прибавиха борби от Първото и Второто българско царство, средновековни панаири с хипотетична храна от това време и разнородни „ достоверни “ сувенири; навлизат римски кохорти, които се борят с доблестни траки. Възстановки се вършат даже на тракийски тайнства, с хипотетични орфически възлияния на слънцето; във възобновен фон - римски, феодален, национално-етнографски - се бракосъчетават в действителност активисти-реенактори.
Как да си разбираем този театрално-патриотичен напредък?
Някои споделят, че има смяна в общинските политики. В последно време те схванаха, че си заслужава да влагат във възстановъчната активност, та да разнообразят монотонния културен календар. Възстановката се е трансформирала в обред, сходен на поомръзналото поднасяне на венци и стоене спокойно на тържествена музика – преиграването на историческото събитие е един еластичен паметник, освен това на ниска цена, тъй като запалянковците рядко получават възнаграждения. Да кажа и че доста общини подвигнаха бутафорни замъци, в чиито евро-бюджети бяха заложени сходни обживявания, които да оправдаят сторителството (това евентуално поражда интереса към точно антични и средновековни сюжети).
Но общините надали имат тук решаваща роля. Явлението е част от по-общата воля за облик на недотам уверената в себе си българска еднаквост. Забелязали ли сте, че туристическите нации развиват един необикновен шовинизъм? Той е друг от имперския на Англия или Русия, от културно-историческия на Франция или Китай: шовинизъм за показ пред чужденците, значи леко занимателен, боравещ с елементарни емблеми, елементарно различими от тези на съседите. Разви го Австрия след разпада на империята си, има го в Мексико, дестинация за американски туристи, в модерна Гърция или Египет, които продават великите си древности.
По този път вървим и ние: някой се хваща да играе най-дългото хоро до кръста във вода, различен се гордее, че в ю-тюб преглеждат куриозната летяща паница на Бузлуджа, трети измисля прабългарски бойни изкуства, черпейки от българското кино и фентъзи игрите. Най-горди сме когато ни признае книгата на върховете „ Гинес “ - тя си е златният стандарт на гордостта.
Ще чуете постоянно, че възстановките са запас за привличане на туристи и това е много разумно, тъй като за актуалния човек да отиде на отмора значи да се придвижи в различен свят - а какво по-друго от историята, разигравана пред очите ти? Проблемът тук е, че туристите са капризни същества и чакат разнообразие; средновековни панаири по света бол, би трябвало значи нещо по-особено, с цел да им се задържиш вниманието за повече от едно селфи.
Любителска историография и патриотични мечти
Затова пък българските туристи към момента вървят по възтановките с възторг. Защото къде да изведеш детето си в неделя на чист въздух? Пък и може да му дадат да постреля с лък. Самите групи от реенактори най-често членуват в групите фамилно – присъединяване в следващата борба е къмпингуване измежду природата, занимание в което взе участие цялото семейство, за разлика от риболова да вземем за пример, където таткото отсъства през целия ден самичък. Хората имат потребност да вършат нещо свястно и, на фона на много убогата ни обществена среда, да превърнеш историята в занимание наподобява нещо, за което си заслужава да отделиш хиляди левове (бойно снаряжение от Първото царство, бойно снаржение от Второто царство...).
В множеството случаи любителската историография не е изключително сериозна – родолюбието господства над обстоятелствата, гордостта – над разбирането. Наистина има групи, които търсят помощта на съществени специалисти; в идеалния случай възстановката може да бъде пробна инспекция на научни хипотези. Но нормално сериозните историци презират любителите; феновете пък ги считат за национални предатели, тъй като усложняват, търсят други гледни точки, пробват да схващат врага. В този спор се наместват откровени шарлатани, които оферират на реенакторите патриотични мечти.
Реванш на предишното
Наместо в схващане на предишното и поука за бъдещето историята се трансформира в реванш над историческите несправедливости, където един миг е въздигнат, различен подминат, трети изопачен. Преиграваме значи успеха на Самуил над Василий, само че в никакъв случай последвалата победа на Василий над Самуил – и по този начин някак вълшебен анулираме съдбовния ход на времето. Любителят историограф елементарно намира из джунглата на интернет потвърждения на тезите си – твърди се, че в действителност античните българи са траки, всички те - християни още преди да бъдат покръстени, абе с една дума – че всичко е едно, просто и ясно. Остава единствено да налагаш с меча тенекиения щит на врага.
И въпреки всичко пазарът играе своята подмолна роля. Имам поради пазара на медийно внимание, за който главно се борят реенакторите. Единните и елементарни неща бързо омръзват и, с цел да бъдат забавни, групите незабелязано уголемяват сферата си на активност. Заедно със стражевите замъци, издигнати от итонг и бетон, пристигнаха и римляните, та дори ромеите, които десетилетия ни се водеха поробители – възстановките незабелязано ги трансформират в предшественици оттатък идеологическата триада траки-славяни-прабългари. Има група, която се специализира в готите, каквито, знаем, са живели по нашите земи; заражда се все по-голям интерес към келтите. На един феодален панаир ми предлагаха арабска кухня, която била приготвяна във византийския двор; в инструкцията за фолклорния събор в Жеравна пък се е промъкнала опция да идеш с там с обичайни облекла на други нации и си показах какъв брой занимателно ще бъде, когато там се появят китайски и индийски дрехи от 19-ти век. Вероятно борбата ще е дълга, само че има някакъв късмет в главите ни да поникне една по-сложна визия за това кои са предците и какво съставлява историческият развой.
Б. ред. - Статията на проф. Ивайло Дичев е от Дойче веле.
Обичайните театрализации на Априлските въстания и Шипка си продължават; към тях се прибавиха борби от Първото и Второто българско царство, средновековни панаири с хипотетична храна от това време и разнородни „ достоверни “ сувенири; навлизат римски кохорти, които се борят с доблестни траки. Възстановки се вършат даже на тракийски тайнства, с хипотетични орфически възлияния на слънцето; във възобновен фон - римски, феодален, национално-етнографски - се бракосъчетават в действителност активисти-реенактори.
Как да си разбираем този театрално-патриотичен напредък?
Някои споделят, че има смяна в общинските политики. В последно време те схванаха, че си заслужава да влагат във възстановъчната активност, та да разнообразят монотонния културен календар. Възстановката се е трансформирала в обред, сходен на поомръзналото поднасяне на венци и стоене спокойно на тържествена музика – преиграването на историческото събитие е един еластичен паметник, освен това на ниска цена, тъй като запалянковците рядко получават възнаграждения. Да кажа и че доста общини подвигнаха бутафорни замъци, в чиито евро-бюджети бяха заложени сходни обживявания, които да оправдаят сторителството (това евентуално поражда интереса към точно антични и средновековни сюжети).
Но общините надали имат тук решаваща роля. Явлението е част от по-общата воля за облик на недотам уверената в себе си българска еднаквост. Забелязали ли сте, че туристическите нации развиват един необикновен шовинизъм? Той е друг от имперския на Англия или Русия, от културно-историческия на Франция или Китай: шовинизъм за показ пред чужденците, значи леко занимателен, боравещ с елементарни емблеми, елементарно различими от тези на съседите. Разви го Австрия след разпада на империята си, има го в Мексико, дестинация за американски туристи, в модерна Гърция или Египет, които продават великите си древности.
По този път вървим и ние: някой се хваща да играе най-дългото хоро до кръста във вода, различен се гордее, че в ю-тюб преглеждат куриозната летяща паница на Бузлуджа, трети измисля прабългарски бойни изкуства, черпейки от българското кино и фентъзи игрите. Най-горди сме когато ни признае книгата на върховете „ Гинес “ - тя си е златният стандарт на гордостта.
Ще чуете постоянно, че възстановките са запас за привличане на туристи и това е много разумно, тъй като за актуалния човек да отиде на отмора значи да се придвижи в различен свят - а какво по-друго от историята, разигравана пред очите ти? Проблемът тук е, че туристите са капризни същества и чакат разнообразие; средновековни панаири по света бол, би трябвало значи нещо по-особено, с цел да им се задържиш вниманието за повече от едно селфи.
Любителска историография и патриотични мечти
Затова пък българските туристи към момента вървят по възтановките с възторг. Защото къде да изведеш детето си в неделя на чист въздух? Пък и може да му дадат да постреля с лък. Самите групи от реенактори най-често членуват в групите фамилно – присъединяване в следващата борба е къмпингуване измежду природата, занимание в което взе участие цялото семейство, за разлика от риболова да вземем за пример, където таткото отсъства през целия ден самичък. Хората имат потребност да вършат нещо свястно и, на фона на много убогата ни обществена среда, да превърнеш историята в занимание наподобява нещо, за което си заслужава да отделиш хиляди левове (бойно снаряжение от Първото царство, бойно снаржение от Второто царство...).
В множеството случаи любителската историография не е изключително сериозна – родолюбието господства над обстоятелствата, гордостта – над разбирането. Наистина има групи, които търсят помощта на съществени специалисти; в идеалния случай възстановката може да бъде пробна инспекция на научни хипотези. Но нормално сериозните историци презират любителите; феновете пък ги считат за национални предатели, тъй като усложняват, търсят други гледни точки, пробват да схващат врага. В този спор се наместват откровени шарлатани, които оферират на реенакторите патриотични мечти.
Реванш на предишното
Наместо в схващане на предишното и поука за бъдещето историята се трансформира в реванш над историческите несправедливости, където един миг е въздигнат, различен подминат, трети изопачен. Преиграваме значи успеха на Самуил над Василий, само че в никакъв случай последвалата победа на Василий над Самуил – и по този начин някак вълшебен анулираме съдбовния ход на времето. Любителят историограф елементарно намира из джунглата на интернет потвърждения на тезите си – твърди се, че в действителност античните българи са траки, всички те - християни още преди да бъдат покръстени, абе с една дума – че всичко е едно, просто и ясно. Остава единствено да налагаш с меча тенекиения щит на врага.
И въпреки всичко пазарът играе своята подмолна роля. Имам поради пазара на медийно внимание, за който главно се борят реенакторите. Единните и елементарни неща бързо омръзват и, с цел да бъдат забавни, групите незабелязано уголемяват сферата си на активност. Заедно със стражевите замъци, издигнати от итонг и бетон, пристигнаха и римляните, та дори ромеите, които десетилетия ни се водеха поробители – възстановките незабелязано ги трансформират в предшественици оттатък идеологическата триада траки-славяни-прабългари. Има група, която се специализира в готите, каквито, знаем, са живели по нашите земи; заражда се все по-голям интерес към келтите. На един феодален панаир ми предлагаха арабска кухня, която била приготвяна във византийския двор; в инструкцията за фолклорния събор в Жеравна пък се е промъкнала опция да идеш с там с обичайни облекла на други нации и си показах какъв брой занимателно ще бъде, когато там се появят китайски и индийски дрехи от 19-ти век. Вероятно борбата ще е дълга, само че има някакъв късмет в главите ни да поникне една по-сложна визия за това кои са предците и какво съставлява историческият развой.
Б. ред. - Статията на проф. Ивайло Дичев е от Дойче веле.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ