Мисия обич: Бизнес дама от столицата стана учителка по математика в Столипиново
Мисия любов: Бизнес дама от столицата стана учителка по математика в Столипиново
Тя е била търговски шеф на огромен цех, дилър на автосалон за "Шевролет", управител в София. Докато един ден трансформира внезапно посоката. Новото място е Пловдив. Роси Златева влиза в програмата на фондация "Заедно в час" и незабавно стартира магистратура за преподавател по математика. Подборът на хора от други специалности, които желаят да станат учители, е доста сериозен. От всички претенденти на финала остават 10%. Роси Златева е измежду тях. Избира да преподава в учебно заведение "Пенчо Славейков" в Столипиново, от тази година към този момент е щатен преподавател, съобщи кореспондентът на БГНЕС от града на тепетата.
"Непрекъснато приказват, че няма учители в етническите учебни заведения, а на мен ми се стори, че мога да бъда полезна", напомня си тя концепцията си отпреди три години, а през днешния ден удостоверява: "Тук ще остана идващите 10 години. Харесва ми."
Какво е общото сред водачеството в екип, което тя е практикувала и на което са я обучавали във фондацията и работата като преподавател по математика на деца, които мъчно схващат български и най-вероятно няма да продължат образованието си? "Общото е да работиш в екип, който си основал, да има правила и те да се спазват", обобщава тя и добавя: "Сред децата от Столипиново има и такива с математическа заложба, без значение, че мъчно се показват на български. Заради тях си струва".
На дъската на 7 б тя написа "Рационални числа" и задания, които създателят на тези редове от дълго време е не запомнил, в случай че въобще в миналото ги е разбирал. На последния чин седи Младенка, симпатично закръглено девойче с безсънен взор. Тя явно схваща защо приказва учителката и взема решение дилемите. С лекост. После следват десетични дроби, нови задания. Младенка минава и това затруднение. Останалите деца са по-объркани, само че като цяло урокът върви.
"Има някои особености при децата от Столипиново в моя предмет", споделя Роси Златева. "Затрудняват се да считат, в случай че просто им кажеш – какъв брой вършат 25 и 30. Мълчат. Ако обаче ги питаш какъв брой вършат 25 и 30 лв., незабавно дават отговор вярно. Умножението го вършат с пръсти, доста забавна система, още по-интересно е да ги гледаш, когато го вършат. "
Училище "Пенчо Славейков" е най-голямото в Столипиново, в него учат към 1000 деца от първи до 12-ти клас. Текучество има, то е особено за тоя етнос, който се подвига и отпътува за чужбина, когато някой се обади, че има работа. Миналата година 150 деца са напуснали. Има и такива, които се връщат и още веднъж стартират да учат. Онези от тях, които и в Германия – тъй като това е най-популярната дестинация – са ходили на учебно заведение, влизат бързо в материала. Останалите не. За страдание, и пред Младенка стои същият избор, закон в махалата – ранната сватба. На човек не му се има вяра доста, когато я гледа с черния маркер пред бялата дъска, само че би трябвало да се има поради и това противодействие, което средата оказва на децата с упоритости в учението.
Да си преподавател в Столипиново е нещо особено, споделя го освен Роси Златева, по-рано и други са го твърдели. Децата са живи, будни и доста прочувствени. Те прегръщат учителите си в коридора, демонстрират обичта си по тях по метод, изцяло чужд в останалите учебни заведения в града. А учебно заведение "Пенчо Славейков" пък се управлява от една извънредно окуражена и всеотдайна директорка - Екатерина Делинова, която по всевъзможен метод се пробва да трансформира образователния развой в нещо забавно, занимателно и доста повече от това, което се допуска. Ключовата дума е "иновация", а преведена с обстоятелства значи, че към този момент 10 образователни стаи са изрисувани тематично със сюжети от приказки и книги, в ъглите им има зелени кътове, децата имат свои растения и се грижат за тях, чиновете не са подредени в стройни редици, а в полукръг, а последната облага са хубави огромни детски шкафове. Всичко е направено за децата да не престават да вървят на учебно заведение. Наглед не е кой знае какво, само че би трябвало единствено да излезе човек от подредения двор и да настъпи в близкото бунище, в олелията от каруци и амбулантни търговци, в калта и мизерията и да си даде сметка по какъв начин децата на Столипиново влизат всяка заран освен в учебно заведение, а и в един напълно друг живот.
Роси Златева е една от тези, които вършат този живот вероятен. Както е допустимо приключението да загърбиш един бляскав живот, да стъпиш на несигурната почва на недоумение и стигма, да усетиш какъв брой си значим там и да бъдеш благополучен. На това му викат задача. /БГНЕС
Тя е била търговски шеф на огромен цех, дилър на автосалон за "Шевролет", управител в София. Докато един ден трансформира внезапно посоката. Новото място е Пловдив. Роси Златева влиза в програмата на фондация "Заедно в час" и незабавно стартира магистратура за преподавател по математика. Подборът на хора от други специалности, които желаят да станат учители, е доста сериозен. От всички претенденти на финала остават 10%. Роси Златева е измежду тях. Избира да преподава в учебно заведение "Пенчо Славейков" в Столипиново, от тази година към този момент е щатен преподавател, съобщи кореспондентът на БГНЕС от града на тепетата.
"Непрекъснато приказват, че няма учители в етническите учебни заведения, а на мен ми се стори, че мога да бъда полезна", напомня си тя концепцията си отпреди три години, а през днешния ден удостоверява: "Тук ще остана идващите 10 години. Харесва ми."
Какво е общото сред водачеството в екип, което тя е практикувала и на което са я обучавали във фондацията и работата като преподавател по математика на деца, които мъчно схващат български и най-вероятно няма да продължат образованието си? "Общото е да работиш в екип, който си основал, да има правила и те да се спазват", обобщава тя и добавя: "Сред децата от Столипиново има и такива с математическа заложба, без значение, че мъчно се показват на български. Заради тях си струва".
На дъската на 7 б тя написа "Рационални числа" и задания, които създателят на тези редове от дълго време е не запомнил, в случай че въобще в миналото ги е разбирал. На последния чин седи Младенка, симпатично закръглено девойче с безсънен взор. Тя явно схваща защо приказва учителката и взема решение дилемите. С лекост. После следват десетични дроби, нови задания. Младенка минава и това затруднение. Останалите деца са по-объркани, само че като цяло урокът върви.
"Има някои особености при децата от Столипиново в моя предмет", споделя Роси Златева. "Затрудняват се да считат, в случай че просто им кажеш – какъв брой вършат 25 и 30. Мълчат. Ако обаче ги питаш какъв брой вършат 25 и 30 лв., незабавно дават отговор вярно. Умножението го вършат с пръсти, доста забавна система, още по-интересно е да ги гледаш, когато го вършат. "
Училище "Пенчо Славейков" е най-голямото в Столипиново, в него учат към 1000 деца от първи до 12-ти клас. Текучество има, то е особено за тоя етнос, който се подвига и отпътува за чужбина, когато някой се обади, че има работа. Миналата година 150 деца са напуснали. Има и такива, които се връщат и още веднъж стартират да учат. Онези от тях, които и в Германия – тъй като това е най-популярната дестинация – са ходили на учебно заведение, влизат бързо в материала. Останалите не. За страдание, и пред Младенка стои същият избор, закон в махалата – ранната сватба. На човек не му се има вяра доста, когато я гледа с черния маркер пред бялата дъска, само че би трябвало да се има поради и това противодействие, което средата оказва на децата с упоритости в учението.
Да си преподавател в Столипиново е нещо особено, споделя го освен Роси Златева, по-рано и други са го твърдели. Децата са живи, будни и доста прочувствени. Те прегръщат учителите си в коридора, демонстрират обичта си по тях по метод, изцяло чужд в останалите учебни заведения в града. А учебно заведение "Пенчо Славейков" пък се управлява от една извънредно окуражена и всеотдайна директорка - Екатерина Делинова, която по всевъзможен метод се пробва да трансформира образователния развой в нещо забавно, занимателно и доста повече от това, което се допуска. Ключовата дума е "иновация", а преведена с обстоятелства значи, че към този момент 10 образователни стаи са изрисувани тематично със сюжети от приказки и книги, в ъглите им има зелени кътове, децата имат свои растения и се грижат за тях, чиновете не са подредени в стройни редици, а в полукръг, а последната облага са хубави огромни детски шкафове. Всичко е направено за децата да не престават да вървят на учебно заведение. Наглед не е кой знае какво, само че би трябвало единствено да излезе човек от подредения двор и да настъпи в близкото бунище, в олелията от каруци и амбулантни търговци, в калта и мизерията и да си даде сметка по какъв начин децата на Столипиново влизат всяка заран освен в учебно заведение, а и в един напълно друг живот.
Роси Златева е една от тези, които вършат този живот вероятен. Както е допустимо приключението да загърбиш един бляскав живот, да стъпиш на несигурната почва на недоумение и стигма, да усетиш какъв брой си значим там и да бъдеш благополучен. На това му викат задача. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ