Мишколц е много интересен град. Бих го сравнила със Созопол

Мишколц е доста забавен град. Бих го сравнила със Созопол по времето на Аполония. Целият град живее в атмосферата на фестивала. Навсякъде, когато и да е се случва нещо артистично. По традиция фестивалът се открива с огромно празнично шествие из града, водено от мажоретки и духов оркестър. Следват големи кукли на конци, в функциите на които дефилират актьори на кокили. После елегантни дами и кавалери в бални костюми и още, и още… Представете си по какъв начин пъстрото шествие минава шумно през града, някои от жителите на Мишколц се демонстрират през прозорците и гледат, а доста други го съпровождат по улиците, вършат фотоси и клипове. Сред тях бях и аз и се усещах забавлявана и щастлива! Мислех си, че ни липсва този блян към насладата от живота и би трябвало да го прибавим и в нашите български фестивали.

В първата празнична вечер на един от площадите в Мишколц имаше разнообразни дребни представления - като комбиниране със флагове да вземем за пример. Преди вечерните спектакли в Оперния спектакъл актьори от балетната натрупа вършат мини представления пред постройката на театъра за преминаващите по улицата хора и се събира доста аудитория. Има концерти навън по площадите, с изключение на в залите на театъра и в една от църквите. А черешката на тортата е един машинален роял с емблемата на фестивала, който дефилира из целия град и свири " но Клайдерман ", ръководен от сантиментален пианист с дълги посребрени коси.
А в действителност фестивалът е отдаден на композитора Бела Барток и операта след него, на основаното от създателите в днешно време. Което напълно не допуска известна и елементарно смилаема музика. Но кредото му е след епохата на разпада на мелодиката и отдръпването на създателите в своя персонален свят през ХХ век, да помогне на композиторите и публиката още веднъж да се намерят един различен. Кой стои зад това кредо? Както у нас имаме един огромен визионер, който основава фестивали, проправя нови пътища за българското изпълнителско изкуство и на запад, и на изток – акад. Пламен Карталов, по този начин и тук имат един огромен визионер - маестро Гергели Кеселяк. Преди 21 години той основава оперната натрупа към Националния спектакъл на Мишколц, който е най-старият в Унгария. През 2001 година е измежду основателите на Оперния фестивал " Барток Плюс ", а преди 5 години учредява към него конкурс за комбинация на модерна опера. Той дирижира в Националната опера в Будапеща и най-важните маджарски оркестри, както и по целия свят, има изяви и като режисьор и композитор. Миналата година незабавно оцених визионерския му обсег, а тази година имах опцията да го оценя и като диригент, който буйно се отдава на музиката и в това време напълно тъкмо владее оркестъра. Гледах под негово дирижиране концертно осъществяване на рок операта „ Стефан, Кралят “, което е унгарският еквивалент по значителност на рок операта " Исус Христос Суперзвезда ". Създадена е през 1983 година Разказва за свети Стефан – първият маджарски крал, който вкарва християнството в Унгария. Превърнала се е в класика. Всеки маджарин я знае. Беше доста заразяващо с страст да виждам по какъв начин цялата аудитория си тактува и се кефи, казано с лексиката на рока.

В петък маестро Гергели Кеселяк ще дирижира премиерата на операта " Рок Джовани " – продукция на фестивала " Барток Плюс ", която придвижва Моцарт и неговия шедьовър " Дон Жуан " в света на актуалните музикални принадлежности и музика. „ Сигурен съм, че Моцарт би бил удивен от актуалния саунд и незабавно би го употребявал! “ - сподели маестро Кеселяк в диалога ни преди филмовия откъс за събитието, който беше изпълнен на площада „ Свети Стефан “.

Но първият и най-силен акцент на оперния фестивал " Барток Плюс " в Мишколц беше премиерата на „ 3 Барток “ – продукция, която сплотява в един театър три шедьовъра на Барток – балетите „ Дървеният принц “ и „ Чудният Мандарин “ и операта „ Замъкът на херцога Синята брада “. Постановка на огромния полски режисьор Михал Знаниецки, която пояснява творбите на Барток през психоанализата на Зигмунд Фройд. „ Трябваше единствено да последвам характерността на епохата “ показа Знаниецки в диалога ни. „ Това е времето на Барток, Шимановски, Малер и всички композитори и художници, изразяващи концепциите на Фройд и Юнг в изкуството. И трите произведения описват за човешката душа. Аз ги „ прочитам “ като урок - за първата обич и първата целувка, за опознаването на живота и изненадата какъв брой тежък или какъв брой лек може да бъде той. Реших ключът да бъде въвеждането на персонажа на лекаря психоаналитик, който прави психоанализа на Юдит. Първата част „ Дървеният принц “ преглежда казуса за инициацията, за кастрацията на майката. След това в „ Чудният мандарин “ ние имаме три разнообразни мъжки облика – на младия, зрелия и възрастния мъж. Това може би са фигурите на сина, на брачна половинка и на бащата. Така доближаваме до вратите в " Замъка на херцога Синята Брада ". Всеки от нас има разнообразни порти, водещи към нашето минало, към нашите проблеми и страхове. Това са ключовете към трилогията, а Херцога Синята брада най-после отваря тези порти. Мисля, че по този начин всичко следва разумно. Да, това е режисьорски спектакъл като концепция, само че във формата на италианския обичаен оперен спектакъл с добър дизайн “, сподели Знаниецки.

Два спектакъла имаше тази продукция – и двата бяха в цялостна зала и приключиха с дълги аплаузи. Имаше огромен триумф, макар че много от сътрудниците изкуствоведи и публицисти не съумяха да разчетат и да възприемат тази режисьорска идея. Но пък предизвикването си заслужава. Защото, както сподели още Михал Знаниецки: „ Смисълът на всеки фестивал е да срещне хората – и артистите, и публиката. В Мишколц имам чувството, че целият град живее с този фестивал. Навсякъде има фестивални изяви, хората приказват за фестивала. Това е доста, доста хубаво! Има разговор. Можеш да вземем за пример да срещнеш артистите, които слагат операта " Рок Дон Жуан ", идващи на моите подготовки. А ние вървим да гледаме техните подготовки. Много е значимо за артистите да се срещат с други продукции, с различен метод на мислене. Обичам това и считам, че е доста хубаво! “. За мен също е доста забавно да разменям оценки и хрумвания с сътрудници от Унгария, Австрия, Хърватия, Италия, Холандия, Англия, Русия, Австралия.

Репортажа на Росица Кавалджиева - специфичен делегат на БНР в Мишколц, можете да чуете в звуковия файл. Още за фестивала " Барток Плюс " слушайте и в предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „ Каста дива “ в неделната вечер.