За мишките и съкровището от издания
Мишките са зложелател номер едно за всяка библиотека. Не и компютърните, обаче. Защото с тях влизаме в храма и можем да четем обратно във времето.
През седемте години, в които Пловдив е столица на Източна Румелия, в него се издават доста книги, излизат и 35 вестника и списания. Днес тъкмо тази сбирка е неповторима за страната, тъй като я има само във второто по величина след Софийската национална библиотека книгохранилище. Периодичните издания към този момент могат да се прегледат и посредством цифровата платформа, където са архивирани и налични свободно 219 от общо 500 вестници и списания, излизали в Пловдив до 1944 година. Най- старите са " България ", издаван през 1859 год. в Цариград и " Турцiя ", издаван през 1864 година отново в Цариград от Никола Генович.
Дигиталната гражданска война в Народна библиотека " Иван Вазов ", основана като национална библиотека на Източна Румелия през 1879 година с напъните на видния възрожденец Йоаким Груев, тогава оглавяващ Дирекцията на националното просвещение, идва тъкмо един век след началото и много преди всеобщото нахлуване на компютрите. През 1979-та година библиотеката разполага с голям компютър, заемащ цяла стая - Изот 0310, който съдържа база данни Агрис за селскостопанска информация. Тогава се записва на магнитни ленти и перфокарти.
Днес библиотеката разполага с съвременен цифров център, в който работят готови младежи. Те съумяват да запазят до 300 страници дневно от старите издания, а в цифровата библиотека има освен периодика- в разнообразни категории се съхраняват в дигитален тип и са налични свободно книги, ръкописи, фотографии, карти, графични издания, аудио и видео материали.
Модерната техника, която разрешава да се сканират огромни формати, каквито са вестниците и да се усъвършенства изображението без никаква спомагателна интервенция в материалите, е закупена по план за цифровото завещание, в който вземат участие общо седем културни институции в Пловдив. Така паралелно с музейните сбирки, да вземем за пример, се съхраняват по дигитален път с 3 Д скенер, да вземем за пример, експонати в Етнографския и Историческия музей. Най- новото в цифровата платформа на Народна библиотека " Иван Вазов " е опцията да се търси в периодическите издания по основни думи, по този начин няма потребност човек да преравя всички издания наред, а незабавно излизат тези, които са разгласили публикации по интересуващата го тематика.
Всеки, който е ровил в остарели вестници, е наясно, че старите печатници са произвеждали доста по-качествен артикул и като текстово, и като фото наличие, вестниците в годините на социализма към този момент се печатат по друга технология и тя надалеч не е добра, старите вестници мъчно се четат, а фотосите са много неразбираеми. Предстои да се довърши до края на годината интервалът до 1944 и следва един въпрос, който застава пред всяка българска библиотека, заела се с сходна задача- авторските права. Димитър Минев, шеф на НБ " Иван Вазов " към този момент е постигнал съглашение с издателите на " Стършел ", " Азбуки " и " Марица " - библиотеката ще архивира изданията им и ще ги дава свободно, няма да заплаща авторски права, само че и изданията няма да заплащат за другояче скъпата услуга. Библиотеката е отворена и за други вестници и списания, които имат ясна благосъстоятелност и има кой да подсигурява сходен ход, потребен за всички.
Интересна е работата в Дигиталния център, управителен от Иван Крачанов. Всекидневният достъп до скъпи архивни материали не е просто техническо обслужване, той носи и доста информация. В категорията " Графични издания ", да вземем за пример, са оповестени плановете на редица фрески, с които Пловдив е привикнал от десетилетия. Интересно е да се види началният им стадий, основаването им на хартия. Интересна е сбирката и в категория " Книги " - на този стадий с приоритет се разгласяват устави на разнообразни еснафи, организации, институции. Много може да се научи от тях, те датират от век и устройват връзките, примерно сред бакали и съдържатели на питейни заведения, на Благотворителния дом за остарели и немощни хора. 185 устава към този момент са налични. В категорията Картография, пък, изключително скъпа е най- остарялата българска карта. Тя се назовава " Карта на настояща България, Тракия, Македония и принадлежащи земи ". Съставена е от български картограф и е печатана на български език в Страсбург, издава я Димитър Хаджи Русет, а картографът е синът му. Малко са фотографиите в профилираната категория, по тази причина пък издателството на НБ " Иван Вазов " може да се похвали с огромен тежък том, съдържащ остарели фотоси, съхранявани както тук, по този начин и в Държавния списък. Изданието е библиографско, 1000 бройки тираж, предлага остарели фотоси на Пловдив и хората в него и е доста забавно.
В Дигиталния център приготвят и доста забавна сбирка плакати, които още не са влезнали в платформата, само че към този момент са сканирани. Сред тях има както инструкции за сигурност на труда, по този начин и кино плакати и пропаганди срещу лентяйството измежду младите. Със сигурност ще бъдат любопитно четиво.
През седемте години, в които Пловдив е столица на Източна Румелия, в него се издават доста книги, излизат и 35 вестника и списания. Днес тъкмо тази сбирка е неповторима за страната, тъй като я има само във второто по величина след Софийската национална библиотека книгохранилище. Периодичните издания към този момент могат да се прегледат и посредством цифровата платформа, където са архивирани и налични свободно 219 от общо 500 вестници и списания, излизали в Пловдив до 1944 година. Най- старите са " България ", издаван през 1859 год. в Цариград и " Турцiя ", издаван през 1864 година отново в Цариград от Никола Генович.
Дигиталната гражданска война в Народна библиотека " Иван Вазов ", основана като национална библиотека на Източна Румелия през 1879 година с напъните на видния възрожденец Йоаким Груев, тогава оглавяващ Дирекцията на националното просвещение, идва тъкмо един век след началото и много преди всеобщото нахлуване на компютрите. През 1979-та година библиотеката разполага с голям компютър, заемащ цяла стая - Изот 0310, който съдържа база данни Агрис за селскостопанска информация. Тогава се записва на магнитни ленти и перфокарти.
Днес библиотеката разполага с съвременен цифров център, в който работят готови младежи. Те съумяват да запазят до 300 страници дневно от старите издания, а в цифровата библиотека има освен периодика- в разнообразни категории се съхраняват в дигитален тип и са налични свободно книги, ръкописи, фотографии, карти, графични издания, аудио и видео материали.
Модерната техника, която разрешава да се сканират огромни формати, каквито са вестниците и да се усъвършенства изображението без никаква спомагателна интервенция в материалите, е закупена по план за цифровото завещание, в който вземат участие общо седем културни институции в Пловдив. Така паралелно с музейните сбирки, да вземем за пример, се съхраняват по дигитален път с 3 Д скенер, да вземем за пример, експонати в Етнографския и Историческия музей. Най- новото в цифровата платформа на Народна библиотека " Иван Вазов " е опцията да се търси в периодическите издания по основни думи, по този начин няма потребност човек да преравя всички издания наред, а незабавно излизат тези, които са разгласили публикации по интересуващата го тематика.
Всеки, който е ровил в остарели вестници, е наясно, че старите печатници са произвеждали доста по-качествен артикул и като текстово, и като фото наличие, вестниците в годините на социализма към този момент се печатат по друга технология и тя надалеч не е добра, старите вестници мъчно се четат, а фотосите са много неразбираеми. Предстои да се довърши до края на годината интервалът до 1944 и следва един въпрос, който застава пред всяка българска библиотека, заела се с сходна задача- авторските права. Димитър Минев, шеф на НБ " Иван Вазов " към този момент е постигнал съглашение с издателите на " Стършел ", " Азбуки " и " Марица " - библиотеката ще архивира изданията им и ще ги дава свободно, няма да заплаща авторски права, само че и изданията няма да заплащат за другояче скъпата услуга. Библиотеката е отворена и за други вестници и списания, които имат ясна благосъстоятелност и има кой да подсигурява сходен ход, потребен за всички.
Интересна е работата в Дигиталния център, управителен от Иван Крачанов. Всекидневният достъп до скъпи архивни материали не е просто техническо обслужване, той носи и доста информация. В категорията " Графични издания ", да вземем за пример, са оповестени плановете на редица фрески, с които Пловдив е привикнал от десетилетия. Интересно е да се види началният им стадий, основаването им на хартия. Интересна е сбирката и в категория " Книги " - на този стадий с приоритет се разгласяват устави на разнообразни еснафи, организации, институции. Много може да се научи от тях, те датират от век и устройват връзките, примерно сред бакали и съдържатели на питейни заведения, на Благотворителния дом за остарели и немощни хора. 185 устава към този момент са налични. В категорията Картография, пък, изключително скъпа е най- остарялата българска карта. Тя се назовава " Карта на настояща България, Тракия, Македония и принадлежащи земи ". Съставена е от български картограф и е печатана на български език в Страсбург, издава я Димитър Хаджи Русет, а картографът е синът му. Малко са фотографиите в профилираната категория, по тази причина пък издателството на НБ " Иван Вазов " може да се похвали с огромен тежък том, съдържащ остарели фотоси, съхранявани както тук, по този начин и в Държавния списък. Изданието е библиографско, 1000 бройки тираж, предлага остарели фотоси на Пловдив и хората в него и е доста забавно.
В Дигиталния център приготвят и доста забавна сбирка плакати, които още не са влезнали в платформата, само че към този момент са сканирани. Сред тях има както инструкции за сигурност на труда, по този начин и кино плакати и пропаганди срещу лентяйството измежду младите. Със сигурност ще бъдат любопитно четиво.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ