Откъс от новия роман на Мишел Уелбек Серотонин
Мишел Уелбек (1956) е създател на сборници със стихове и есета и на седем романа: „ По-широко поле за битката “ (1994), „ Елементарните частици “ (1998), за чийто превод на британски му е присъдена „ Международната дъблинска литературна премия IMPAC “, „ Платформата “ (2001), „ Възможност за остров “ (2005), получил премията „ Интералие “, „ Карта и територия “ (2010), отличен с най-престижната френска литературна премия „ Гонкур “, „ Подчинение “ (2015), за който, както и за цялостното му творчество, през 2018 година създателят получава премията „ Освалд-Шпенглер “. Същата година Уелбек е отличен с новосъздадената огромна литературна премия „ Шато Ла Тур Карне “, чийто първи притежател за 2017 година е Милан Кундера. През 2019 година Уелбек е почетен със званието Кавалер на Ордена на Почетния легион, а Австрия му присъжда интернационалната „ Австрийска държавна премия за европейска литература “, която се дава един път годишно на европейски писатели.
„ Серотонин “ е седмият разказ на Уелбек. Публикуван във Франция през януари 2019 година, той се появява съвсем по едно и също време в превод в Германия, Испания и Италия и за броени дни трансформира в международен бестселър. Българското издание на романа в превод на Александра Велева с марката на „ Факел експрес “ излиза преди обявата му във Англия и Русия.
„ Серотонин “ е историята на един обезсърчен човек, който се стреми на вятъра да си възвърне отминалото благополучие. Романът е и роман за тежката рецесия във френското земеделие и в мирогледа на актуалния човек. Главният воин Флоран-Клод Лабруст е специалист в министерството на земеделието и приготвя документите за договарящите от името на Франция в Брюксел. Като жител той се бунтува против все по-строгите „ политически правилни “ ограничавания – от най-нелепите и истеричните в публичния и политически живот до ежедневни битови забрани, като да вземем за пример тази, наложена на пушачите. Заклет пушач, самият Флоран-Клод не крие, че злоупотребява с алкохола и отдава огромно значение на секса. Позволява си да дефинира Гьоте като „ стар малоумник “, „ един от най-зловещите дърдорковци в международната литература “, и тъй като се намира в тежка меланхолия все по-често протяга ръка към капторикса – антидепресант, който подтиква секрецията на серотонин, хормона на щастието….
И по този начин: добре пристигнали в света на Мишел Уелбек!
Като в множеството му романи и тук разказът се води от първо лице: от името на господин Лабруст. Когато го срещаме за първи път, той дели безценен апартамент с двайсет години по-младата от него любителка на полови оргии Юзу, която работи в културния център на Япония в Париж. Отвратен от сниманите на видео подиуми, на които се натъква инцидентно в компютъра й, Флоран-Клод взема решение да я напусне… а за какво не и да я напие и хвърли от 29 етаж на високия блок, в който живеят? По-разумно се оказва обаче да изчезне, както вършат напълно безнаказано 12 000 души всяка година във Франция. Изчезва, с цел да се върне обратно в живота си и да ни опише за окончателно изгубената си обич – на фона на описаното с присъщата за писателя прозорливост съвремие: природа и градове, столични хотели и днешна провинциална Франция, краварници и птицеферми, кръчми и хора, сред които актрисата алкохоличка, аристократът, борещ се обезверено да оцелее, отглеждайки говеда, германецът орнитолог и скришен педофил, държавният чиновник, който си фантазира, че англицизмите го вършат „ оперативно способен “, лекарят рокер Азот. С идентичен жлъч са изобличени „ екосъзнателните буржоа “, холандските пенсионери, европейските функционери и даже самия Всевишен...
„ Серотонин “ е по едно и също време химн на сантименталната обич и политическа ирония, един комичен и печален, доста печален разказ, изпълнен с оракулски интуиции.
Ето и фрагмент от романа.
С течение на годините реализирах прочут брой професионални задоволения, имах даже за къси мигове – изключително при пътуванията ми до Брюксел – илюзията, че съм значим човек. Бях безспорно по-голям, в сравнение с когато се отдавах на палячовщината, състояща се в рекламни интервенции към сиренето ливаро, играех известна роля в изработването на френската позиция по отношение на европейския селскостопански бюджет – само че този бюджет, много бързо си дадох сметка аз, въпреки да беше първият общоевропейски бюджет, а Франция първата страна бенефициент, беше безпомощен да промени наклонността към крах, тъй като броят на земеделците бе просто прекомерно огромен, последователно стигнах да заключението, че френските земеделци бяха просто обречени; и се отдръпнах от тази си работа, както и от другите, разбрах, че светът не е едно от нещата, които мога да трансформира, за това имаше хора по-амбициозни, по-мотивирани, и безспорно по-умни от мен.
По време на едно от пътуванията ми до Брюксел ми хрумна пагубната концепция да дремя с Там. Идеята би хрумнала съвсем на всекиго, коства ми се, беше очарователна тази дребна чернокожа, изключително дребното є дупе, по този начин де, имаше хубаво малко дупе на чернокожа и това беше всичко, методът ми на съблазняване бе подбуден непосредствено от него, беше четвъртък вечер и пиехме бири в Гран Сантрал, група еврократи, относително млади, може би в един даден миг я разсмях, умеех да върша неща от този жанр по това време, само че както и да е, сега, в който излизахме, с цел да продължим вечерта в един бар на площад „ Люксембург “, аз я хванах за дупето, по принцип тези първоначални способи не работят, само че този път подействаха.
Там беше част от британската делегация (Англия беше по това време още част от Европа или най-малко се преструваше, че е), само че беше по генезис от Ямайка, коства ми се, или от Барбадос, във всеки случай от един от тези острови, които, наподобява, са способни да създават неограничени количества ганджа*, ром и хубави чернокожи девойки с дребни дупета, все неща, които ни оказват помощ да живеем, само че не трансформират живота в орис. Добавям, че смучеше „ като кралица “, както необичайно се показват, най-малко в избрани кръгове, и сигурно доста по-добре от кралицата на Англия, не отхвърлям, прекарах приятна нощ, даже доста приятна, само че трябваше ли да повторя?
Защото повторих, употребявайки един неин престой в Париж, идваше понякога в Париж, безусловно не ми е ясно за какво, само че сигурно не на шопинг, парижанките са тези, които отиват в Лондон на шопинг, никога противоположното, туристите, наподобява, си имат аргументи за това; та, с една дума, отидох в хотела й в квартал „ Сен Жермен “ и по-късно излязох на Рю дьо Бюси, съпроводен от нея и хванал я за ръка, евентуално с онази малко гламава физиономия на мъжа, който преди малко се е изпразнил, и налетях лице в лице на Камий, какво правеше в този квартал, също не знам, към този момент споделих, че става дума за една глупава история. В погледа, който ми хвърли, нямаше нищо с изключение на боязън, беше взор на чист ужас; след което се обърна и побягна. Нужни ми бяха няколко секунди, с цел да се избавя от момичето, само че съм съвсем сигурен, че стигнах до жилището пет минути след нея, не повече. Тя не ми направи никакъв укор, нямаше никакъв изблик на яд, беше по-страшно: заплака. Плака часове наред, тихичко, сълзите обливаха лицето й, без да се сети да ги избърше; беше най-лошият миг в живота ми, няма никакво подозрение в това. Мозъкът ми работеше постепенно, в мъгла, и търсеше някакъв израз от рода на: „ Няма да развалим всичко поради едно блъскане... “ или „ Не изпитвам нищо към това момиче, бях пил... “(вярно първия път, погрешно втория), само че нищо не ми изглеждаше уместно, подходящо. На другия ден тя продължи да плаче, събирайки си движимостите, до момента в който аз си блъсках главата да намеря подобаващия израз, в действителност прекарах идващите две или три години в търсене на подобаващия израз, може би въобще не съм спрял да го диря.
Животът ми по-късно протече без някакво удивително събитие – като се изключи Юзу, за което стана към този момент дума – и не щеш ли се оказах самичък, по-сам, в сравнение с въобще съм бил в миналото, е, имах хумуса, приспособен за самотните удоволствия, само че интервалът на празниците е нещо по-деликатно, нужно е плато с морски блага, а то е нещо, което се споделя, самичък с плато с морски блага е прекаленост, даже Франсоаз Саган не би могла да го опише, в действителност е прекомерно извънредно.
Оставаше Тайланд, само че усещах, че няма да мога, няколко сътрудници ми бяха говорили за него, девойките бяха чудни, само че имаха въпреки всичко известна професионална горделивост, и клиент, на който не му става, не би им се харесал изключително, би сложил под подозрение качества¬таим, не желаех да сътворявам неприятности.
* Наименованието на хинди за коноп. – Б. прочие
Превод от френски Александра Велева
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
Издателство " Факел експрес "
„ Серотонин “ е седмият разказ на Уелбек. Публикуван във Франция през януари 2019 година, той се появява съвсем по едно и също време в превод в Германия, Испания и Италия и за броени дни трансформира в международен бестселър. Българското издание на романа в превод на Александра Велева с марката на „ Факел експрес “ излиза преди обявата му във Англия и Русия.
„ Серотонин “ е историята на един обезсърчен човек, който се стреми на вятъра да си възвърне отминалото благополучие. Романът е и роман за тежката рецесия във френското земеделие и в мирогледа на актуалния човек. Главният воин Флоран-Клод Лабруст е специалист в министерството на земеделието и приготвя документите за договарящите от името на Франция в Брюксел. Като жител той се бунтува против все по-строгите „ политически правилни “ ограничавания – от най-нелепите и истеричните в публичния и политически живот до ежедневни битови забрани, като да вземем за пример тази, наложена на пушачите. Заклет пушач, самият Флоран-Клод не крие, че злоупотребява с алкохола и отдава огромно значение на секса. Позволява си да дефинира Гьоте като „ стар малоумник “, „ един от най-зловещите дърдорковци в международната литература “, и тъй като се намира в тежка меланхолия все по-често протяга ръка към капторикса – антидепресант, който подтиква секрецията на серотонин, хормона на щастието….
И по този начин: добре пристигнали в света на Мишел Уелбек!
Като в множеството му романи и тук разказът се води от първо лице: от името на господин Лабруст. Когато го срещаме за първи път, той дели безценен апартамент с двайсет години по-младата от него любителка на полови оргии Юзу, която работи в културния център на Япония в Париж. Отвратен от сниманите на видео подиуми, на които се натъква инцидентно в компютъра й, Флоран-Клод взема решение да я напусне… а за какво не и да я напие и хвърли от 29 етаж на високия блок, в който живеят? По-разумно се оказва обаче да изчезне, както вършат напълно безнаказано 12 000 души всяка година във Франция. Изчезва, с цел да се върне обратно в живота си и да ни опише за окончателно изгубената си обич – на фона на описаното с присъщата за писателя прозорливост съвремие: природа и градове, столични хотели и днешна провинциална Франция, краварници и птицеферми, кръчми и хора, сред които актрисата алкохоличка, аристократът, борещ се обезверено да оцелее, отглеждайки говеда, германецът орнитолог и скришен педофил, държавният чиновник, който си фантазира, че англицизмите го вършат „ оперативно способен “, лекарят рокер Азот. С идентичен жлъч са изобличени „ екосъзнателните буржоа “, холандските пенсионери, европейските функционери и даже самия Всевишен...
„ Серотонин “ е по едно и също време химн на сантименталната обич и политическа ирония, един комичен и печален, доста печален разказ, изпълнен с оракулски интуиции.
Ето и фрагмент от романа.
С течение на годините реализирах прочут брой професионални задоволения, имах даже за къси мигове – изключително при пътуванията ми до Брюксел – илюзията, че съм значим човек. Бях безспорно по-голям, в сравнение с когато се отдавах на палячовщината, състояща се в рекламни интервенции към сиренето ливаро, играех известна роля в изработването на френската позиция по отношение на европейския селскостопански бюджет – само че този бюджет, много бързо си дадох сметка аз, въпреки да беше първият общоевропейски бюджет, а Франция първата страна бенефициент, беше безпомощен да промени наклонността към крах, тъй като броят на земеделците бе просто прекомерно огромен, последователно стигнах да заключението, че френските земеделци бяха просто обречени; и се отдръпнах от тази си работа, както и от другите, разбрах, че светът не е едно от нещата, които мога да трансформира, за това имаше хора по-амбициозни, по-мотивирани, и безспорно по-умни от мен.
По време на едно от пътуванията ми до Брюксел ми хрумна пагубната концепция да дремя с Там. Идеята би хрумнала съвсем на всекиго, коства ми се, беше очарователна тази дребна чернокожа, изключително дребното є дупе, по този начин де, имаше хубаво малко дупе на чернокожа и това беше всичко, методът ми на съблазняване бе подбуден непосредствено от него, беше четвъртък вечер и пиехме бири в Гран Сантрал, група еврократи, относително млади, може би в един даден миг я разсмях, умеех да върша неща от този жанр по това време, само че както и да е, сега, в който излизахме, с цел да продължим вечерта в един бар на площад „ Люксембург “, аз я хванах за дупето, по принцип тези първоначални способи не работят, само че този път подействаха.
Там беше част от британската делегация (Англия беше по това време още част от Европа или най-малко се преструваше, че е), само че беше по генезис от Ямайка, коства ми се, или от Барбадос, във всеки случай от един от тези острови, които, наподобява, са способни да създават неограничени количества ганджа*, ром и хубави чернокожи девойки с дребни дупета, все неща, които ни оказват помощ да живеем, само че не трансформират живота в орис. Добавям, че смучеше „ като кралица “, както необичайно се показват, най-малко в избрани кръгове, и сигурно доста по-добре от кралицата на Англия, не отхвърлям, прекарах приятна нощ, даже доста приятна, само че трябваше ли да повторя?
Защото повторих, употребявайки един неин престой в Париж, идваше понякога в Париж, безусловно не ми е ясно за какво, само че сигурно не на шопинг, парижанките са тези, които отиват в Лондон на шопинг, никога противоположното, туристите, наподобява, си имат аргументи за това; та, с една дума, отидох в хотела й в квартал „ Сен Жермен “ и по-късно излязох на Рю дьо Бюси, съпроводен от нея и хванал я за ръка, евентуално с онази малко гламава физиономия на мъжа, който преди малко се е изпразнил, и налетях лице в лице на Камий, какво правеше в този квартал, също не знам, към този момент споделих, че става дума за една глупава история. В погледа, който ми хвърли, нямаше нищо с изключение на боязън, беше взор на чист ужас; след което се обърна и побягна. Нужни ми бяха няколко секунди, с цел да се избавя от момичето, само че съм съвсем сигурен, че стигнах до жилището пет минути след нея, не повече. Тя не ми направи никакъв укор, нямаше никакъв изблик на яд, беше по-страшно: заплака. Плака часове наред, тихичко, сълзите обливаха лицето й, без да се сети да ги избърше; беше най-лошият миг в живота ми, няма никакво подозрение в това. Мозъкът ми работеше постепенно, в мъгла, и търсеше някакъв израз от рода на: „ Няма да развалим всичко поради едно блъскане... “ или „ Не изпитвам нищо към това момиче, бях пил... “(вярно първия път, погрешно втория), само че нищо не ми изглеждаше уместно, подходящо. На другия ден тя продължи да плаче, събирайки си движимостите, до момента в който аз си блъсках главата да намеря подобаващия израз, в действителност прекарах идващите две или три години в търсене на подобаващия израз, може би въобще не съм спрял да го диря.
Животът ми по-късно протече без някакво удивително събитие – като се изключи Юзу, за което стана към този момент дума – и не щеш ли се оказах самичък, по-сам, в сравнение с въобще съм бил в миналото, е, имах хумуса, приспособен за самотните удоволствия, само че интервалът на празниците е нещо по-деликатно, нужно е плато с морски блага, а то е нещо, което се споделя, самичък с плато с морски блага е прекаленост, даже Франсоаз Саган не би могла да го опише, в действителност е прекомерно извънредно.
Оставаше Тайланд, само че усещах, че няма да мога, няколко сътрудници ми бяха говорили за него, девойките бяха чудни, само че имаха въпреки всичко известна професионална горделивост, и клиент, на който не му става, не би им се харесал изключително, би сложил под подозрение качества¬таим, не желаех да сътворявам неприятности.
* Наименованието на хинди за коноп. – Б. прочие
Превод от френски Александра Велева
Редактор Георги Борисов
Художник Кирил Златков
Издателство " Факел експрес "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ