Защо Азербайджан и Армения решиха да се помиряват на Запад?
Мирен контракт за Карабах може да бъде подписан още на 1 юни, споделиха азербайджански дипломати. Това ще стане на срещата на водачите на Азербайджан и Армения, планувана в коридорите на срещата на високо ниво на Европейската политическа общественост, т.е. под егидата на Запада. Вярно, арменското външно министерство не споделя оптимизма на сътрудниците от Баку. Но друго е любопитно - за какво двете някогашни руски републики, враждуващи от 1988 година, избират да се помирят не в Москва?
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и министър председателят на Армения Никол Пашинян може да подпишат спокойно съглашение на 1 юни по време на срещата на високо ниво на Европейската политическа общественост в Молдова. Това заяви в петък посланикът на Азербайджан във Франция, някогашен прессекретар на Министерството на външните работи на републиката Лейла Абдулаева. „ Надяваме се, че на 1 юни в Кишинев най-сетне ще бъде подписан кротичък контракт. Това е исторически миг, който не би трябвало да се пропуща “, сподели Абдулаева.
Според организацията, базирайки се на дипломатически източници, в коридорите на срещата Пашинян и Алиев ще проведат диалози с посредничеството на водачите на Франция и Германия Еманюел Макрон и Олаф Шолц.
В обозримо бъдеще е допустимо подписването на кротичък контракт, съобщи в петък прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. Според него обаче никой не гони време.
„ Наистина, през вчерашния ден президентите Путин, Алиев и министър председателят Пашинян реализираха договорености и дадоха инструкции съответните вицепремиери да се срещнат идната седмица, т.е. след седмица. Ще бъде края на идната седмица. Те ще се съберат в Москва и ще уточнят проблемите, които съществуват, кардинално схващане по какъв начин да бъдат решени, само че към момента би трябвало да се договорим за детайлите “, сподели Песков. Съдейки по това изказване, партиите няма да се оправят преди 1 юни.
Баку и Ереван в действителност са покрай помиряване, признава и Вашингтон.
„ Оценяваме неотдавнашните мнения на арменския министър председател Никол Пашинян по отношение на взаимното признание от страна на Армения и Азербайджан на териториалната целокупност и поредния ангажимент за мир. Окончателното съглашение е наоколо и ние сме решени да помогнем на нашите другари да го реализиран “, сподели представителят на Държавния департамент Матю Милър.
Защо Кишинев, а не Москва или Минск
Фактът, че мирното съглашение ще бъде подписано някъде в Европа, мисля, че не би трябвало да ни тревожи, счита Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европеистика във Факултета по интернационалните връзки на Санкт Петербургския държавен университет.
„ За приближаването на мира в Закавказието работиха трима артисти: Русия, Съединени американски щати и Европейски Съюз. По принцип нашите старания могат да се нарекат пропорционални. Това се помни и в Армения и Азербайджан “, акцентира събеседникът.
„ Въпреки това евентуално е значимо Баку и Ереван да покажат, че са самостоятелни от Москва участници в световния интернационален развой. През 2020 година и двете страни бяха сложени на масата за договаряния от Руската федерация, само че от този момент страните доста разнообразиха външните си връзки. В последна сметка не е толкоз значимо къде е подписан мирът. Много по-важно е, че ще се подписа “, споделя Ткаченко.
Сделката с Баку сигурно ще провокира митинги на опозицията в Ереван, счита специалистът. „ Според мен недоволството на народа в Армения не може да бъде избегнато. Темата за Нагорни Карабах е извънредно значима за локалното население както от историческа, по този начин и от политическа позиция. Въпреки това умората от войната в обществото нараства. Постепенно се постанова разбирането, че Ереван не е в положение да промени хода на спора в сегашния миг “, сподели Ткаченко.
„ Тези фактори ще създадат митингите релативно краткотрайни. Решението е мъчно и не е елементарно, само че мисля, че в последна сметка арменците ще го одобряват като на практика безалтернативно “, обобщава професорът.
Миналия понеделник Пашинян направи сензационно изказване, че Армения и Азербайджан взаимно признават териториалната целокупност в руските административни граници. Това значи, че Ереван счита Карабах също за част от Азербайджан, район, за който двете републики са във война от края на 80-те години.
В четвъртък на срещата на върха на ЕАИС Пашинян повтори тази теза в наличието на водачите на Русия и Азербайджан Владимир Путин и Илхам Алиев. Според него на тази основа Ереван и Баку вървят към споразумяване на връзките. В същото време арменският водач напомни правата и сигурността на жителите на Карабах в границите на интернационалния механизъм и изрази вяра за " естествен, градивен разговор сред Баку и Степанакерт " ще стартира след малко време.
„ Рискът от етническо пречистване “
Съдейки по обществените запаси на политиците, ориста на арменците, живеещи в Карабах, е една от главните спънки пред помиряването на двете някогашни руски републики.
Както в Степанакерт (азербайджанското име е Ханкенди), по този начин и в самия Ереван се притесняват, че района чакат всеобщи депортации, в случай че бъде овладян от азербайджанските войски. Съратникът на Пашинян, секретарят на Съвета за сигурност на републиката Армен Григорян, да вземем за пример, приказва за риска от " етническо пречистване ".
Прави усещане, че той още веднъж приказва за това на Запад - когато посети брюкселската централа на НАТО в средата на май. Лидерът на НКР Араик Арутюнян тази седмица прикани Пашинян да си върне думите за признаването на Азербайджан в границите от 1991 година и добави, че " народът на Арцах има право на самозащита ".
В Баку не се възнамеряват етнически депортации, разяснява Рафик Исмаилов от Руско-азербайджанския експертен съвет.
„ Президентът Алиев от дълго време сподели на арменците, живеещи в Карабах, че има механизъм за приемане на азербайджанско поданство. Заявлението може да се подаде даже отдалечено, по телефона. Тоест, арменците са изправени пред елементарен избор: в случай че не желаете да приемете азербайджански паспорт, можете да напуснете, пътят през границата към Армения е отворен “, сподели политологът от Баку.
„ Разбира се, тези, които са оповестени за търсене в Азербайджан, не се освобождават от отговорност даже и да получат поданство. Но това се отнася основно за върховете на сепаратисткия режим. А всички останали поданици - апелирам. Баку ги счита де факто за свои жители. Остава единствено да стане и де юре. Днес единствено сепаратисткият режим пречи на жителите на Армения да получат азербайджанско поданство “, сподели източникът.
„ Дали на следващия ден младежите от арменски генезис ще могат елементарно да влязат във военната или полицейската академия в Баку или да заемат позиции в държавното управление на Карабах? Да, през днешния ден за мнозина е мъчно да си показват сходно нещо. Има избрани прочувствени проблеми. Но азербайджанската страна предлага статут на пълноправно поданство. Съответно етническите арменци ще могат да се употребяват от всички права, които имат останалите жители на Азербайджан, в това число етническите малцинства. Нека ви припомня, че в нашата република живеят доста други малцинства, освен арменци. Не може да има възбрана за заемане на каквито и да е длъжности. Ние нямаме жители второ качество “, акцентира Исмаилов.
„ Разбира се, във всяко следконфликтно общество има избран път, по който би трябвало да се върви, за последователно възобновяване на доверието, за определяне на цялостен набор от взаимоотношения сред жителите от арменски генезис и другите жители. Такава интеграция постоянно лишава време ”, спомня си събеседникът.
Възможно е съветският мироопазващ контингент да остане в района, даже в случай че на 1 юни в Кишинев бъде подписан кротичък контракт. „ Най-вероятно в съглашението няма да се загатва ориста на съветския мироопазващ контингент, ситуиран сега в Карабах “, сподели Исмаилов. Според него този въпрос ще бъде решен на договарянията сред Баку и Москва.
Междувременно Ереван удостовери, че е планувана среща на водачите на Армения и Азербайджан за 1 юни в Кишинев, само че отхвърли да удостовери проектите за подписване на кротичък контракт.
Дискусиите за споразумяване на връзките, в частност по съглашението " За мира и установяването на междудържавни връзки ", не престават, заяви арменското външно министерство. Ереван неведнъж е отбелязвал, че ще подпише съглашението, когато бъдат решени основни въпроси, добави ведомството. „ Вярваме, че полемиката им ще продължи по време и след срещата, планувана в границите на Европейската политическа общественост в Кишинев на 1 юни. Подписването на това съглашение не е включено в дневния ред на срещата в Кишинев “, обобщиха от арменското външно министерство.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и министър председателят на Армения Никол Пашинян може да подпишат спокойно съглашение на 1 юни по време на срещата на високо ниво на Европейската политическа общественост в Молдова. Това заяви в петък посланикът на Азербайджан във Франция, някогашен прессекретар на Министерството на външните работи на републиката Лейла Абдулаева. „ Надяваме се, че на 1 юни в Кишинев най-сетне ще бъде подписан кротичък контракт. Това е исторически миг, който не би трябвало да се пропуща “, сподели Абдулаева.
Според организацията, базирайки се на дипломатически източници, в коридорите на срещата Пашинян и Алиев ще проведат диалози с посредничеството на водачите на Франция и Германия Еманюел Макрон и Олаф Шолц.
В обозримо бъдеще е допустимо подписването на кротичък контракт, съобщи в петък прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. Според него обаче никой не гони време.
„ Наистина, през вчерашния ден президентите Путин, Алиев и министър председателят Пашинян реализираха договорености и дадоха инструкции съответните вицепремиери да се срещнат идната седмица, т.е. след седмица. Ще бъде края на идната седмица. Те ще се съберат в Москва и ще уточнят проблемите, които съществуват, кардинално схващане по какъв начин да бъдат решени, само че към момента би трябвало да се договорим за детайлите “, сподели Песков. Съдейки по това изказване, партиите няма да се оправят преди 1 юни.
Баку и Ереван в действителност са покрай помиряване, признава и Вашингтон.
„ Оценяваме неотдавнашните мнения на арменския министър председател Никол Пашинян по отношение на взаимното признание от страна на Армения и Азербайджан на териториалната целокупност и поредния ангажимент за мир. Окончателното съглашение е наоколо и ние сме решени да помогнем на нашите другари да го реализиран “, сподели представителят на Държавния департамент Матю Милър.
Защо Кишинев, а не Москва или Минск
Фактът, че мирното съглашение ще бъде подписано някъде в Европа, мисля, че не би трябвало да ни тревожи, счита Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европеистика във Факултета по интернационалните връзки на Санкт Петербургския държавен университет.
„ За приближаването на мира в Закавказието работиха трима артисти: Русия, Съединени американски щати и Европейски Съюз. По принцип нашите старания могат да се нарекат пропорционални. Това се помни и в Армения и Азербайджан “, акцентира събеседникът.
„ Въпреки това евентуално е значимо Баку и Ереван да покажат, че са самостоятелни от Москва участници в световния интернационален развой. През 2020 година и двете страни бяха сложени на масата за договаряния от Руската федерация, само че от този момент страните доста разнообразиха външните си връзки. В последна сметка не е толкоз значимо къде е подписан мирът. Много по-важно е, че ще се подписа “, споделя Ткаченко.
Сделката с Баку сигурно ще провокира митинги на опозицията в Ереван, счита специалистът. „ Според мен недоволството на народа в Армения не може да бъде избегнато. Темата за Нагорни Карабах е извънредно значима за локалното население както от историческа, по този начин и от политическа позиция. Въпреки това умората от войната в обществото нараства. Постепенно се постанова разбирането, че Ереван не е в положение да промени хода на спора в сегашния миг “, сподели Ткаченко.
„ Тези фактори ще създадат митингите релативно краткотрайни. Решението е мъчно и не е елементарно, само че мисля, че в последна сметка арменците ще го одобряват като на практика безалтернативно “, обобщава професорът.
Миналия понеделник Пашинян направи сензационно изказване, че Армения и Азербайджан взаимно признават териториалната целокупност в руските административни граници. Това значи, че Ереван счита Карабах също за част от Азербайджан, район, за който двете републики са във война от края на 80-те години.
В четвъртък на срещата на върха на ЕАИС Пашинян повтори тази теза в наличието на водачите на Русия и Азербайджан Владимир Путин и Илхам Алиев. Според него на тази основа Ереван и Баку вървят към споразумяване на връзките. В същото време арменският водач напомни правата и сигурността на жителите на Карабах в границите на интернационалния механизъм и изрази вяра за " естествен, градивен разговор сред Баку и Степанакерт " ще стартира след малко време.
„ Рискът от етническо пречистване “
Съдейки по обществените запаси на политиците, ориста на арменците, живеещи в Карабах, е една от главните спънки пред помиряването на двете някогашни руски републики.
Както в Степанакерт (азербайджанското име е Ханкенди), по този начин и в самия Ереван се притесняват, че района чакат всеобщи депортации, в случай че бъде овладян от азербайджанските войски. Съратникът на Пашинян, секретарят на Съвета за сигурност на републиката Армен Григорян, да вземем за пример, приказва за риска от " етническо пречистване ".
Прави усещане, че той още веднъж приказва за това на Запад - когато посети брюкселската централа на НАТО в средата на май. Лидерът на НКР Араик Арутюнян тази седмица прикани Пашинян да си върне думите за признаването на Азербайджан в границите от 1991 година и добави, че " народът на Арцах има право на самозащита ".
В Баку не се възнамеряват етнически депортации, разяснява Рафик Исмаилов от Руско-азербайджанския експертен съвет.
„ Президентът Алиев от дълго време сподели на арменците, живеещи в Карабах, че има механизъм за приемане на азербайджанско поданство. Заявлението може да се подаде даже отдалечено, по телефона. Тоест, арменците са изправени пред елементарен избор: в случай че не желаете да приемете азербайджански паспорт, можете да напуснете, пътят през границата към Армения е отворен “, сподели политологът от Баку.
„ Разбира се, тези, които са оповестени за търсене в Азербайджан, не се освобождават от отговорност даже и да получат поданство. Но това се отнася основно за върховете на сепаратисткия режим. А всички останали поданици - апелирам. Баку ги счита де факто за свои жители. Остава единствено да стане и де юре. Днес единствено сепаратисткият режим пречи на жителите на Армения да получат азербайджанско поданство “, сподели източникът.
„ Дали на следващия ден младежите от арменски генезис ще могат елементарно да влязат във военната или полицейската академия в Баку или да заемат позиции в държавното управление на Карабах? Да, през днешния ден за мнозина е мъчно да си показват сходно нещо. Има избрани прочувствени проблеми. Но азербайджанската страна предлага статут на пълноправно поданство. Съответно етническите арменци ще могат да се употребяват от всички права, които имат останалите жители на Азербайджан, в това число етническите малцинства. Нека ви припомня, че в нашата република живеят доста други малцинства, освен арменци. Не може да има възбрана за заемане на каквито и да е длъжности. Ние нямаме жители второ качество “, акцентира Исмаилов.
„ Разбира се, във всяко следконфликтно общество има избран път, по който би трябвало да се върви, за последователно възобновяване на доверието, за определяне на цялостен набор от взаимоотношения сред жителите от арменски генезис и другите жители. Такава интеграция постоянно лишава време ”, спомня си събеседникът.
Възможно е съветският мироопазващ контингент да остане в района, даже в случай че на 1 юни в Кишинев бъде подписан кротичък контракт. „ Най-вероятно в съглашението няма да се загатва ориста на съветския мироопазващ контингент, ситуиран сега в Карабах “, сподели Исмаилов. Според него този въпрос ще бъде решен на договарянията сред Баку и Москва.
Междувременно Ереван удостовери, че е планувана среща на водачите на Армения и Азербайджан за 1 юни в Кишинев, само че отхвърли да удостовери проектите за подписване на кротичък контракт.
Дискусиите за споразумяване на връзките, в частност по съглашението " За мира и установяването на междудържавни връзки ", не престават, заяви арменското външно министерство. Ереван неведнъж е отбелязвал, че ще подпише съглашението, когато бъдат решени основни въпроси, добави ведомството. „ Вярваме, че полемиката им ще продължи по време и след срещата, планувана в границите на Европейската политическа общественост в Кишинев на 1 юни. Подписването на това съглашение не е включено в дневния ред на срещата в Кишинев “, обобщиха от арменското външно министерство.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ