Мирела Иванова: „Демократи“ наричат Вазов „черна душа“
Мирела Иванова, която е родена точно на 11 май – деня на светите братя Кирил и Методий, започва да печата стихове в списание „ Родна тирада “ още като ученичка в Немската гимназия. Първата й лирическа колекция „ Каменни криле “ излиза през 1985-а във варненското издателство „ Георги Бакалов “. Днес тя е създател на седем поетични книги - „ Самотна игра “, „ Памет за детайлности “, „ Разглобяване на играчките “, „ Еклектики “, „ Любовите ни “... Има и два сборника с разкази - „ Бавно “ и „ Всички разкази са за теб “, както и два тома с журналистика. Носител е на влиятелни национални и интернационалните оценки – премията, присъждана от немския медиен магнат доктор Хуберт Бурда, наградата за модерна българска литература „ Христо Г.Данов “ за „ Еклектики “, признанието на името на Николай Кънчев, както и на „ Перото “ за „ Седем. Стихотворения (с) биографии “. Творбите на Мирела Иванова са превеждани и оповестени на голям брой езици, включени са в представителна антологии на българската и европейската лирика и прозаичност. В Германия издават „ Самотна игра “ и „ Сдобряване със студа “ в превод на Норберт Рандов и Габи Тиман. Мирела работи над 15 години като основен организатор на къща музей „ Иван Вазов “ в София, а от 2016-а е драматург в Народния спектакъл.
- Госпожо Иванова, всички приказват за тържествата, отдадени на 170 години от рождението на Иван Вазов в Народният спектакъл...
- В Народния спектакъл, който от 1962-а носи името на патриарха на българската литература Иван Вазов, доста безрезервно и отговорно се подготвихме за празника на патрона ни. Нещо повече – направихме стратегия под наслов „ Необозримостта Вазов. Юбилейни години “, тъй като не пропущаме обстоятелството, че през 2021- се навършва и век от гибелта на поета. Да, мотивите са с противоположен знак, само че това е и опция да „ преговаряме “ националния си класик с разнообразни по рода си и патоса си събития. Вазов е безспир - първосъздателят на българския език и българския свят, в който и до през днешния ден живеем. Нашият блян е освен да припомняме тези несъмнени истини, само че и да ги осветяваме по нов, съвременен и мелодичен с времето ни метод, да откриваме нови сияния към Вазовия ореол, да разсънваме друго самочувствие и самопознание измежду мислещите българи. Макар посред тягостната разпарчетосаност и ожесточението на времето ни да сме позанемарили смисъла и смисъла на думата дълг, в Народния спектакъл ги ценим високо и и чествайки Вазов, желаеме да се отдължим и на него, и на своята многочислена и многолика аудитория...
Естествено, главният акцент в афиша ни са спектаклите. На огромна сцена върви подготовка за първата драматизация на „ Нова земя “, разисква се и режисура на комедия, с цел да се разгърне цялата палитра на Вазовата народопсихологическа проницателност. На камерна сцена е премиерата на лиричния театър „ О, ти, която и да си... “ по стихове, мемоари и писма на поета, който красиво и уважително се вглежда във вътрешния му, съкровен свят. Да не пропущаме „ Препрочитаме Вазов “ по Българска национална телевизия с присъединяване на стотици най-различни българи и осветяването на текстове, които са се трансформирали в част от същността ни, само че и които откриват напълно непознати или забравени страници от Вазов.
- Вие сте от хората, които знаят най-вече за Вазов, в театъра на смешка и не напълно ви назовават „ модерния аватар на Вазов “. А какво знаем минимум за него? Какво постоянно е оставало надалеч от най-тиражираното за писателя?
- Ще проявя невзискателност и ще призная, че в действителност зная доста за Иван Вазов, само че по друг – да го нарека преносен, а ненапълно и тайнствен метод. Въз основа на разножанровия необят, основан от националния ни публицист, на прочетеното в проучванията и книгите, в периодиката от онази ера, на обстоятелствата и документите владея и мога да споделя информация, само че същностното ми знание за Вазов е в друго – в интуицията и досещанията ми, в постоянно необяснимото схващане, което един стихотворец има за различен стихотворец. Просто проумяваш, че е по този начин, а не иначе, узнаваш го от въздуха, откакто дълго си обитавал в словесната галактика на Иван Вазов... Съществува пропаст сред високото Вазово наличие, което сме възприели през годините, и прочита на неговия сърдечен, вътрешен, несподелен и несподелим живот. Почувствали сме духа на поета, тъй като знаем наизуст неговите шедьоври или най-малко имената им: възприемаме ги като святи и ненакърними и в тази почтителна застиналост на прочита и тълкуването се съдържа и доста хубост. Според мен тя е неразчетеният блян на българите по духовно великолепие - разкрили са го у Вазов, евентуално тъй като и той го е откривал у тях. Но това пък ни лишава от по-интересната и трагична трудност на българския свят, която прелива от творбите му. Не е задоволително да припознаваме единствено патоса, тъй като ни е нужен възторг – добре е да се взрем и в мъчителните си, постоянно жалки връзки със свободата и визиите си за нея. Какво не знаем ли? Не знаем душата на Вазов, приключенията и тестванията, през които върви с изправената си външност. Не знаем страданията, които премълчава, с цел да се удържи в достолепието и силата си, да работи отдадено и безрезервно, да понесе и националната обич, и всеподавящите го зависти, обиди, омрази... Той в действителност е колосален и в самотата си, и в споделеността си със своя народ.
- Вие сте създател на драматургичния колаж, върху който е построен премиерният театър „ О, ти която и да си... “ с режисьор Бойка Велкова. Споделяте ли със феновете таман „ душата на Вазов “, неговите вдъхновяващи влюбвания, музите, които озаряват персоналния му свят?
- Идеята да надникнем в интимния лиричен свят на Вазов бе на Параскева Джукелова. Споделихме я с шефа на театъра Мариус Донкин, той я хареса и благослови, и тя стартира да се разпростира оттатък лириката - разрасна се до роман на съвременен наш съвременник, в чиято роля влиза Ненчо Костов, който внимателно и във въображението си прекрачва границите и се вживява във Вазовия облик. Неговият воин търси изворите на любовта у поета, сенките на музите, сдържаната пристрастеност, с която Вазов обича и е обичан, с която написа стихове, писма или пък споделя полушепнешком мемоари пред професор Шишманов. Също толкоз всеотдайни са Ева Тепавичарова, Радина Боршош, Биляна Петринска. Идеята да създадем особена, мистична атмосфера пристигна от заглавието на Вазовата поема „ В царството на самодивите “, която той написа в Пловдив, с цел да заглуши голямото си любовно страдалчество и тъга след раздялата с обичаната Пелагия. Към сантименталната трепетна хубост на спектакъла несъмнени приноси има целият екип: сценографката и сътворителка на прелестните костюми Нина Пашова, Мила Искренова с нейната изящна хореография, Теодосий Спасов със своята музика. Представете си всичко това, надградено върху митологичната Вазова фигура, върху неговите съкровени, чувствени думи и мемоари.
- Преди време преживяхме скандал с „ превода “ на " Под игото "? Какви са другите сходни кавги, свързани с личността на Вазов или с негови произведения?
- Е, истината е, че тук не можем да се оплачем от липса на кавги – само че дано си признаем, че те люшкат и обществото ни, и българската преса още от следосвобожденско време. Няма благосклонност нито за момент – и май за никого. Та можем ли да си представим, че Вазов е бил пощаден? Още додето е арбитър в Берковица се стартира с вестникарски доноси против него. Източнорумелийските му политически и естетически врагове също не му простят, изключително деен е един „ стихотворец “ - Пеев-Плачков. Няма да загатвам огромните имена. Ще премълча и описите с „ черни души “, в които Вазов е включен и заставен да емигрира от свободното си „ родно място общително “, тъй като не ми се желае да преговаряме от по кое време ни раздрусва тази взаимоунищожителна пристрастеност всеки да е против всекиго. А с каква неприязън е посрещнат романа „ Нова земя “! Ето по какъв начин го споделя Вазов: „ В тоя разказ аз описах първите прояви на политико-обществения живот в преди малко освободената България и новите веяния, и новите нрави... В лицето на Стремски изобразих себе си. За жал, рецензията, като че ли по един скрит план, атакува „ Нова земя “ най-безпощадно. Едва ли друга българска книга е предизвиквала подобен поток от ругатни, отричания и нападки. Тия ругатни мощно ме оскърбиха и обезсърчиха, тъй като аз намирах и намирам и през днешния ден, че като историко-битов разказ „ Нова земя “ стои може би по-долу от „ Под игото “, само че го надминава като художествено произведение. “ Тази безмилостна, зла, хулителска офанзива против романа като че ли предопределя ориста му да остане в сянка, незаслужено недооценен, прочетен-недопрочетен – а почтено да ви кажа, ние и в този момент живеем във Вазовата „ Нова земя “.
- Вие имате съществено присъединяване и в новата стратегия „ Театър зад театъра. Срещи под звездите “.След Вазовия празник ще водите вечерите на другите двама огромни поети на Народния - Яворов и Лилиев на 16 и 17 юли, ще имате и две авторски вечери „ Всички разкази са за теб “ с обичани актриси и артисти...
- Срещите навън се трансфораха в доста друг и сърдечен диалог сред артисти и аудитория – умерено можем да назовем този „ опит “ сполучлив. Това е непредвидена опция за другарство с любимците ни, с театъра, с търсения и прекарвания, със Словото. На 12 юли Илиана Коджабашева и Вяра Табакова вършат самобитни моноспектакли по мои разкази, като даже и аз съм включена в артистично преобразяване, имам мъничка роля. Вълнувам се доста, тъй като точно тези надарени, мислещи, прелестни актриси от много време засвидетелстват любов към написаното от мен, а и самата аз ги обичам и им се удивлявам. Съзаклятничеството, екипната работа в театъра са от голямо значение. Втората вечер е на 23 юли с Радина Боршош и Зафир Раджаб и ще наподобява напълно иначе, тъй като гледната точка и вероятността на младите е друга. Пък и в центъра й ще сложим разкази за любовта. Вечерите, отдадени на огромните ни поети Пейо Яворов и Николай Лилиев са под наслов „ Да събудим великите сенки на театъра “ и ще бъдат на 16 и 17 юли в нормалния късен час: 21, 30 – към този момент със специфичното присъединяване на професор Михаил Неделчев и Александър Овчаров, младият занаятчия на контрабаса.
- Разкажете за пиесата ви, чиито подготовки стартират при започване на новия сезон.
- „ Бележките под линия “ има съвсем приключенска орис и се надявам, че с помощта на режисьорката Катя Петрова и възхитителното й театрално въображение и нравствен опит, ще създадем същинско събитие. Пиесата ми събира шест героини на друга възраст, омотани в ненадейно трагикомично кълбо, които препускат задъхано, направо „ на преметушки “ из днешния ден, водят своите си борби за любовта, за професионалните си реализации, за децата си, за достолепието и хубостта. Всъщност е достоверен роман или пък сборен, преносен облик на актуалната жена в многочислените й ипостаси и функции, в дарбата й да избавя скъпото в живота, да се опазва смисъла, да върви изправена – с плещи напряко в небесата.
- Остава ви ли време да пишете стихове или още се осланяте на триумфа на последната си книга „ Седем. Стихотворения с биографии “, която получи доста и заслужени награди?
- Е, към този момент си признах, че в този момент населявам други жанрове. Поезията не търпи моето разпарчетосано съществуване, главата ми, изпушваща от триста работи, текстове, организации и препускания – поезията те желае единствено за себе си, цялостен, концентриран до несвяст.
Тъй че нито имам време, нито ми остава мирис за стихове... Но – поезията е мистично свещенодействие, синоним на свободата и току-виж в някой момент силата й се всели у мен и ме преизпълни с смелост да „ разкъсам всички окови “. Никога не изключвам опцията за вдъхновяващата ненадейност на думите.
- Госпожо Иванова, всички приказват за тържествата, отдадени на 170 години от рождението на Иван Вазов в Народният спектакъл...
- В Народния спектакъл, който от 1962-а носи името на патриарха на българската литература Иван Вазов, доста безрезервно и отговорно се подготвихме за празника на патрона ни. Нещо повече – направихме стратегия под наслов „ Необозримостта Вазов. Юбилейни години “, тъй като не пропущаме обстоятелството, че през 2021- се навършва и век от гибелта на поета. Да, мотивите са с противоположен знак, само че това е и опция да „ преговаряме “ националния си класик с разнообразни по рода си и патоса си събития. Вазов е безспир - първосъздателят на българския език и българския свят, в който и до през днешния ден живеем. Нашият блян е освен да припомняме тези несъмнени истини, само че и да ги осветяваме по нов, съвременен и мелодичен с времето ни метод, да откриваме нови сияния към Вазовия ореол, да разсънваме друго самочувствие и самопознание измежду мислещите българи. Макар посред тягостната разпарчетосаност и ожесточението на времето ни да сме позанемарили смисъла и смисъла на думата дълг, в Народния спектакъл ги ценим високо и и чествайки Вазов, желаеме да се отдължим и на него, и на своята многочислена и многолика аудитория...
Естествено, главният акцент в афиша ни са спектаклите. На огромна сцена върви подготовка за първата драматизация на „ Нова земя “, разисква се и режисура на комедия, с цел да се разгърне цялата палитра на Вазовата народопсихологическа проницателност. На камерна сцена е премиерата на лиричния театър „ О, ти, която и да си... “ по стихове, мемоари и писма на поета, който красиво и уважително се вглежда във вътрешния му, съкровен свят. Да не пропущаме „ Препрочитаме Вазов “ по Българска национална телевизия с присъединяване на стотици най-различни българи и осветяването на текстове, които са се трансформирали в част от същността ни, само че и които откриват напълно непознати или забравени страници от Вазов.
- Вие сте от хората, които знаят най-вече за Вазов, в театъра на смешка и не напълно ви назовават „ модерния аватар на Вазов “. А какво знаем минимум за него? Какво постоянно е оставало надалеч от най-тиражираното за писателя?
- Ще проявя невзискателност и ще призная, че в действителност зная доста за Иван Вазов, само че по друг – да го нарека преносен, а ненапълно и тайнствен метод. Въз основа на разножанровия необят, основан от националния ни публицист, на прочетеното в проучванията и книгите, в периодиката от онази ера, на обстоятелствата и документите владея и мога да споделя информация, само че същностното ми знание за Вазов е в друго – в интуицията и досещанията ми, в постоянно необяснимото схващане, което един стихотворец има за различен стихотворец. Просто проумяваш, че е по този начин, а не иначе, узнаваш го от въздуха, откакто дълго си обитавал в словесната галактика на Иван Вазов... Съществува пропаст сред високото Вазово наличие, което сме възприели през годините, и прочита на неговия сърдечен, вътрешен, несподелен и несподелим живот. Почувствали сме духа на поета, тъй като знаем наизуст неговите шедьоври или най-малко имената им: възприемаме ги като святи и ненакърними и в тази почтителна застиналост на прочита и тълкуването се съдържа и доста хубост. Според мен тя е неразчетеният блян на българите по духовно великолепие - разкрили са го у Вазов, евентуално тъй като и той го е откривал у тях. Но това пък ни лишава от по-интересната и трагична трудност на българския свят, която прелива от творбите му. Не е задоволително да припознаваме единствено патоса, тъй като ни е нужен възторг – добре е да се взрем и в мъчителните си, постоянно жалки връзки със свободата и визиите си за нея. Какво не знаем ли? Не знаем душата на Вазов, приключенията и тестванията, през които върви с изправената си външност. Не знаем страданията, които премълчава, с цел да се удържи в достолепието и силата си, да работи отдадено и безрезервно, да понесе и националната обич, и всеподавящите го зависти, обиди, омрази... Той в действителност е колосален и в самотата си, и в споделеността си със своя народ.
- Вие сте създател на драматургичния колаж, върху който е построен премиерният театър „ О, ти която и да си... “ с режисьор Бойка Велкова. Споделяте ли със феновете таман „ душата на Вазов “, неговите вдъхновяващи влюбвания, музите, които озаряват персоналния му свят?
- Идеята да надникнем в интимния лиричен свят на Вазов бе на Параскева Джукелова. Споделихме я с шефа на театъра Мариус Донкин, той я хареса и благослови, и тя стартира да се разпростира оттатък лириката - разрасна се до роман на съвременен наш съвременник, в чиято роля влиза Ненчо Костов, който внимателно и във въображението си прекрачва границите и се вживява във Вазовия облик. Неговият воин търси изворите на любовта у поета, сенките на музите, сдържаната пристрастеност, с която Вазов обича и е обичан, с която написа стихове, писма или пък споделя полушепнешком мемоари пред професор Шишманов. Също толкоз всеотдайни са Ева Тепавичарова, Радина Боршош, Биляна Петринска. Идеята да създадем особена, мистична атмосфера пристигна от заглавието на Вазовата поема „ В царството на самодивите “, която той написа в Пловдив, с цел да заглуши голямото си любовно страдалчество и тъга след раздялата с обичаната Пелагия. Към сантименталната трепетна хубост на спектакъла несъмнени приноси има целият екип: сценографката и сътворителка на прелестните костюми Нина Пашова, Мила Искренова с нейната изящна хореография, Теодосий Спасов със своята музика. Представете си всичко това, надградено върху митологичната Вазова фигура, върху неговите съкровени, чувствени думи и мемоари.
- Преди време преживяхме скандал с „ превода “ на " Под игото "? Какви са другите сходни кавги, свързани с личността на Вазов или с негови произведения?
- Е, истината е, че тук не можем да се оплачем от липса на кавги – само че дано си признаем, че те люшкат и обществото ни, и българската преса още от следосвобожденско време. Няма благосклонност нито за момент – и май за никого. Та можем ли да си представим, че Вазов е бил пощаден? Още додето е арбитър в Берковица се стартира с вестникарски доноси против него. Източнорумелийските му политически и естетически врагове също не му простят, изключително деен е един „ стихотворец “ - Пеев-Плачков. Няма да загатвам огромните имена. Ще премълча и описите с „ черни души “, в които Вазов е включен и заставен да емигрира от свободното си „ родно място общително “, тъй като не ми се желае да преговаряме от по кое време ни раздрусва тази взаимоунищожителна пристрастеност всеки да е против всекиго. А с каква неприязън е посрещнат романа „ Нова земя “! Ето по какъв начин го споделя Вазов: „ В тоя разказ аз описах първите прояви на политико-обществения живот в преди малко освободената България и новите веяния, и новите нрави... В лицето на Стремски изобразих себе си. За жал, рецензията, като че ли по един скрит план, атакува „ Нова земя “ най-безпощадно. Едва ли друга българска книга е предизвиквала подобен поток от ругатни, отричания и нападки. Тия ругатни мощно ме оскърбиха и обезсърчиха, тъй като аз намирах и намирам и през днешния ден, че като историко-битов разказ „ Нова земя “ стои може би по-долу от „ Под игото “, само че го надминава като художествено произведение. “ Тази безмилостна, зла, хулителска офанзива против романа като че ли предопределя ориста му да остане в сянка, незаслужено недооценен, прочетен-недопрочетен – а почтено да ви кажа, ние и в този момент живеем във Вазовата „ Нова земя “.
- Вие имате съществено присъединяване и в новата стратегия „ Театър зад театъра. Срещи под звездите “.След Вазовия празник ще водите вечерите на другите двама огромни поети на Народния - Яворов и Лилиев на 16 и 17 юли, ще имате и две авторски вечери „ Всички разкази са за теб “ с обичани актриси и артисти...
- Срещите навън се трансфораха в доста друг и сърдечен диалог сред артисти и аудитория – умерено можем да назовем този „ опит “ сполучлив. Това е непредвидена опция за другарство с любимците ни, с театъра, с търсения и прекарвания, със Словото. На 12 юли Илиана Коджабашева и Вяра Табакова вършат самобитни моноспектакли по мои разкази, като даже и аз съм включена в артистично преобразяване, имам мъничка роля. Вълнувам се доста, тъй като точно тези надарени, мислещи, прелестни актриси от много време засвидетелстват любов към написаното от мен, а и самата аз ги обичам и им се удивлявам. Съзаклятничеството, екипната работа в театъра са от голямо значение. Втората вечер е на 23 юли с Радина Боршош и Зафир Раджаб и ще наподобява напълно иначе, тъй като гледната точка и вероятността на младите е друга. Пък и в центъра й ще сложим разкази за любовта. Вечерите, отдадени на огромните ни поети Пейо Яворов и Николай Лилиев са под наслов „ Да събудим великите сенки на театъра “ и ще бъдат на 16 и 17 юли в нормалния късен час: 21, 30 – към този момент със специфичното присъединяване на професор Михаил Неделчев и Александър Овчаров, младият занаятчия на контрабаса.
- Разкажете за пиесата ви, чиито подготовки стартират при започване на новия сезон.
- „ Бележките под линия “ има съвсем приключенска орис и се надявам, че с помощта на режисьорката Катя Петрова и възхитителното й театрално въображение и нравствен опит, ще създадем същинско събитие. Пиесата ми събира шест героини на друга възраст, омотани в ненадейно трагикомично кълбо, които препускат задъхано, направо „ на преметушки “ из днешния ден, водят своите си борби за любовта, за професионалните си реализации, за децата си, за достолепието и хубостта. Всъщност е достоверен роман или пък сборен, преносен облик на актуалната жена в многочислените й ипостаси и функции, в дарбата й да избавя скъпото в живота, да се опазва смисъла, да върви изправена – с плещи напряко в небесата.
- Остава ви ли време да пишете стихове или още се осланяте на триумфа на последната си книга „ Седем. Стихотворения с биографии “, която получи доста и заслужени награди?
- Е, към този момент си признах, че в този момент населявам други жанрове. Поезията не търпи моето разпарчетосано съществуване, главата ми, изпушваща от триста работи, текстове, организации и препускания – поезията те желае единствено за себе си, цялостен, концентриран до несвяст.
Тъй че нито имам време, нито ми остава мирис за стихове... Но – поезията е мистично свещенодействие, синоним на свободата и току-виж в някой момент силата й се всели у мен и ме преизпълни с смелост да „ разкъсам всички окови “. Никога не изключвам опцията за вдъхновяващата ненадейност на думите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ