Участието в ПьонгЧанг ми коства лична връзка
Минути след финала в сноубордкроса Сани описа пред българските публицисти по какъв начин е съумяла да пренапише историята на зимните ни спортове и какво и е коствало това.
- Сани какви са първите ти усещания от надпреварата?
- Щастлива съм. Защото още веднъж съм в огромния край, колкото и мъчно да беше това. Видяхте какъв брой са изравнени силите. И с тази липса на тренировки, която стана поради неприятното време, през днешния ден беше единствената опция в тези две подготвителни спускания да опознаем трасето, да се срещнем с измененията, които направиха и не беше елементарно. Дадох всичко от себе си. Просто в огромния край не можах да намеря своя път от тази неприятна стартова врата, която ми се падна. За да изпреваря. Останах шеста, само че се състезавах против най-хубавите в света. Не им остъпих доста, тъй че се веселя.
- Денят стартира ужасно...
- Не бих споделила. Защото денят ми стартира с рухване още в стартовата секция. На втория подготвителен ден, когато видимостта беше неприятна, скоростта на трасето беше друга и направих доста неприятно рухване. Във финалната секция. При това разтегнах сухожилие на десния гален. Поне това сподели физиотерапевтът ми. И през днешния ден имах специфична превръзка на крайници и предната ми обувка беше много по-втвърдена. При първото подготвително не съумях да се пригодя към тази нова позиция на предния ми крайник и по този начин за жалост денят ми стартира с рухване, само че продължи добре. Опитах се да виждам единствено хубавите неща, на цялата атмосфера, която беше страхотна. И съумях да остана спокойна, което за мен бе доста значимо.
- За нас всичко почна от 1/4-финала, в който победи и то Ева Самкова.
- Карах доста мощно целия ден, просто на финала никой не сгреши. Точно поради това са значими квалификациите, тъй като като имаш неприятна стартова врата, още на първия завой имаше бутане и изгубих скорост. След това тази загуба се мултиплицира в една доста дълга права секция. И това ми изяде главата, нагледно казано. Но аз имам лек проблем. На квалификации постоянно се тормозя, по тази причина карам с една концепция по-бавно, тъй като бордовете ми са доста бързи, вървят доста, а заран трасето е доста друго. И имам проблеми с това. Заради това направих едно внимателно квалификационно втурване. А видях, че мойте колежки бяха на цялостен най-много. Но това ми даде успокоение. Защото с тази травма, с тези проблеми при тренировките, втората я изпуснах изцяло поради глезена, беше доста мъчно. За това съм щастлива.
- Как откри мотивация да продължиш да се бориш след Сочи?
- Аз израснах, гледайки нашите велики спортисти в снежните спортове и като дете мечтаех да бъда като тях. За мен беше въпрос на чест да направя всичко допустимо, за се приготвя по най-хубавия метод. Работих доста в разнообразни сфери през тези четири години, с цел да дойда тук малко по-добра, малко по-спокойна. И значително съумях. Но спорта генерално се развива. Никой различен не спи. И е доста мъчно да не изоставаме. А сега заради неналичието на екип, ние сме малко обратно по отношение на нашите съперници. Просто вижте тимовете им. Те са с по 20-30 индивида, мъже с които могат да упражняват, могат да ги дърпат. Ние даже няма с кого да упражняваме като спаринг. Аз упражнявам с моя другар Геза от Румъния, който беше тук като тестов водач на трасето. И е мъчно поради това.
- След Сочи се чудеше дали да продължиш. Имаше ли миг в тези четири години в който искаше да спреш?
- Сърцето ми споделяше да продължа. И не е имало моменти на съмнение. Но имах доста сложни моменти в персонален проект. Защото това решение ми струваше персоналната връзка, която беше доста красива, доста мощна. Което не е дребна жертва.
- А в този момент накъде те води сърцето?
- Засега е доста рано да се каже. В момента съм под въздействие на огромни страсти. Наистина огромен товар падна от плещите ми, тъй като успяхме да стигнем до финала, което беше една от задачите. Другата беше орден, само че знаех, че ще е мъчно поради проблемите ми през сезона. Така че е рано да се каже. Сега желая да си умря добре, а по-късно да поддържа останалите състезатели, моите сънародници, които имат идни стартове.
- Емоционално къде поставяш тази олимпиада от четирите, в които взе участие?
- Тук бях доста добре готова душевен, тъй като бях спокойна и съумях да запазя фокуса си само върху снега. Заради това тя е най-спокойната. Ванкувър бе най-изнервящата, тъй като беше трасето беше огромно предизвикателство. И аз не бях готова нито механически, нито душевен за него. Там се и контузих.
- Какво е нещото, което ще направиш на следващия ден заран?
- Може би ще посрещна слънцето. Както всяка заран в последните няколко дни.
- Усети ли фамилната поддръжка тук, в ПьонгЧанг?
- Много се веселя, че и двамата са тук. Защото баща и мама са хората, които повярваха в мен, останаха до мен в тази фантазия, в този филм толкоз дълго време. Наистина бе ужасно, че успяхме да вземем майка ми на тази олимпиада. Много ни оказа помощ с камера, наблюдаване и информация, тъй като за това трасе сме малко. Бяхме единствено трима, които ми даваха информация за обособените секции. И постоянно има едно сляпо, мъртво място, за което не знам нищо. Мама донесе и една страхотна страст. Много съм признателна на баща, който направи по този начин, че да имам най-добре квалифицираните бордове и работи непрекъснато през последните месеци. Благодаря на моята физиотерапевтка, която е извънредно млада и надарена, само че се оправи доста добре с предизмикателствата и контузиите, които непрекъснато получавах през сезона. Това беше екипът на терен. Освен тях желая да благодара на хората от федерацията, които ни поддържат през последните години. Благодаря на всички другари, почитатели. Те ми дадоха криле. Благодаря и на вас, че сте с мен в този миг.
- Сани какви са първите ти усещания от надпреварата?
- Щастлива съм. Защото още веднъж съм в огромния край, колкото и мъчно да беше това. Видяхте какъв брой са изравнени силите. И с тази липса на тренировки, която стана поради неприятното време, през днешния ден беше единствената опция в тези две подготвителни спускания да опознаем трасето, да се срещнем с измененията, които направиха и не беше елементарно. Дадох всичко от себе си. Просто в огромния край не можах да намеря своя път от тази неприятна стартова врата, която ми се падна. За да изпреваря. Останах шеста, само че се състезавах против най-хубавите в света. Не им остъпих доста, тъй че се веселя.
- Денят стартира ужасно...
- Не бих споделила. Защото денят ми стартира с рухване още в стартовата секция. На втория подготвителен ден, когато видимостта беше неприятна, скоростта на трасето беше друга и направих доста неприятно рухване. Във финалната секция. При това разтегнах сухожилие на десния гален. Поне това сподели физиотерапевтът ми. И през днешния ден имах специфична превръзка на крайници и предната ми обувка беше много по-втвърдена. При първото подготвително не съумях да се пригодя към тази нова позиция на предния ми крайник и по този начин за жалост денят ми стартира с рухване, само че продължи добре. Опитах се да виждам единствено хубавите неща, на цялата атмосфера, която беше страхотна. И съумях да остана спокойна, което за мен бе доста значимо.
- За нас всичко почна от 1/4-финала, в който победи и то Ева Самкова.
- Карах доста мощно целия ден, просто на финала никой не сгреши. Точно поради това са значими квалификациите, тъй като като имаш неприятна стартова врата, още на първия завой имаше бутане и изгубих скорост. След това тази загуба се мултиплицира в една доста дълга права секция. И това ми изяде главата, нагледно казано. Но аз имам лек проблем. На квалификации постоянно се тормозя, по тази причина карам с една концепция по-бавно, тъй като бордовете ми са доста бързи, вървят доста, а заран трасето е доста друго. И имам проблеми с това. Заради това направих едно внимателно квалификационно втурване. А видях, че мойте колежки бяха на цялостен най-много. Но това ми даде успокоение. Защото с тази травма, с тези проблеми при тренировките, втората я изпуснах изцяло поради глезена, беше доста мъчно. За това съм щастлива.
- Как откри мотивация да продължиш да се бориш след Сочи?
- Аз израснах, гледайки нашите велики спортисти в снежните спортове и като дете мечтаех да бъда като тях. За мен беше въпрос на чест да направя всичко допустимо, за се приготвя по най-хубавия метод. Работих доста в разнообразни сфери през тези четири години, с цел да дойда тук малко по-добра, малко по-спокойна. И значително съумях. Но спорта генерално се развива. Никой различен не спи. И е доста мъчно да не изоставаме. А сега заради неналичието на екип, ние сме малко обратно по отношение на нашите съперници. Просто вижте тимовете им. Те са с по 20-30 индивида, мъже с които могат да упражняват, могат да ги дърпат. Ние даже няма с кого да упражняваме като спаринг. Аз упражнявам с моя другар Геза от Румъния, който беше тук като тестов водач на трасето. И е мъчно поради това.
- След Сочи се чудеше дали да продължиш. Имаше ли миг в тези четири години в който искаше да спреш?
- Сърцето ми споделяше да продължа. И не е имало моменти на съмнение. Но имах доста сложни моменти в персонален проект. Защото това решение ми струваше персоналната връзка, която беше доста красива, доста мощна. Което не е дребна жертва.
- А в този момент накъде те води сърцето?
- Засега е доста рано да се каже. В момента съм под въздействие на огромни страсти. Наистина огромен товар падна от плещите ми, тъй като успяхме да стигнем до финала, което беше една от задачите. Другата беше орден, само че знаех, че ще е мъчно поради проблемите ми през сезона. Така че е рано да се каже. Сега желая да си умря добре, а по-късно да поддържа останалите състезатели, моите сънародници, които имат идни стартове.
- Емоционално къде поставяш тази олимпиада от четирите, в които взе участие?
- Тук бях доста добре готова душевен, тъй като бях спокойна и съумях да запазя фокуса си само върху снега. Заради това тя е най-спокойната. Ванкувър бе най-изнервящата, тъй като беше трасето беше огромно предизвикателство. И аз не бях готова нито механически, нито душевен за него. Там се и контузих.
- Какво е нещото, което ще направиш на следващия ден заран?
- Може би ще посрещна слънцето. Както всяка заран в последните няколко дни.
- Усети ли фамилната поддръжка тук, в ПьонгЧанг?
- Много се веселя, че и двамата са тук. Защото баща и мама са хората, които повярваха в мен, останаха до мен в тази фантазия, в този филм толкоз дълго време. Наистина бе ужасно, че успяхме да вземем майка ми на тази олимпиада. Много ни оказа помощ с камера, наблюдаване и информация, тъй като за това трасе сме малко. Бяхме единствено трима, които ми даваха информация за обособените секции. И постоянно има едно сляпо, мъртво място, за което не знам нищо. Мама донесе и една страхотна страст. Много съм признателна на баща, който направи по този начин, че да имам най-добре квалифицираните бордове и работи непрекъснато през последните месеци. Благодаря на моята физиотерапевтка, която е извънредно млада и надарена, само че се оправи доста добре с предизмикателствата и контузиите, които непрекъснато получавах през сезона. Това беше екипът на терен. Освен тях желая да благодара на хората от федерацията, които ни поддържат през последните години. Благодаря на всички другари, почитатели. Те ми дадоха криле. Благодаря и на вас, че сте с мен в този миг.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ