Министерството на образованието и науката не се справя адекватно със

...
Министерството на образованието и науката не се справя адекватно със
Коментари Харесай

Министерството на образованието не се справя адекватно с мерките в училищата

Министерството на образованието и науката не се оправя съответно със обстановката. Вместо да формулира в точния момент проект за справяне и да обясни дейно ограниченията в него, то се пробва да се скрие зад насоки, наставления и законодателни промени, които се одобряват в последния миг, във връзка с които няма изясненост, и наподобява никой не има вяра, че ще могат да се приложат на процедура.

Това обявиха от "Демократична България " в позиция във връзка идния първи образователен.

В позицията на Демократична България се споделя:

Утре стартира образователната година в учебните заведения. Предвид продължаващата изключителна епидемиологична конюнктура, както и ненамаляващия риск от заразяване и разпространяване на COVID-19, е неотложно да се подсигуряват оптимално безвредни условия на образование и преподаване.

На 9 септември Министерството на образованието и науката разгласява Насоки за работа на системата на учебното обучение през образователната 2020-2021 година в изискванията на COVID-19. От медиите знаем, че, също на 9 септември, Народното събрание е приело промени в Закона за предучилищното и учебното обучение, само че все още нито стенограмата от съвещанието, нито финалният текст на измененията са обществено налични. Съвсем закономерно в тази обстановка на дейности в последния миг и продължаваща неизясненост измежду възпитаници, родители, учители и админи се генерира напрежение и тревога.

Мерките, дефинирани в насоките, звучат повече или по-малко рационално на хартия, само че няма никаква гаранция, че ще бъдат приложени на процедура. Няма изясненост дали те са обезпечени с материални и човешки запаси и в случай че да, за какъв интервал от време. Не е ясно кой дава отговор за тяхното осъществяване – в случай че главните хора, натоварени с осъществяването им, са учителите, времето и напъните, които те ще посветят на това, ще понижат времето и напъните, ориентирани към образователния развой. Не е ясно какво би се случило, в случай че насоките не се извършват. Няма поръчка и за по-строг надзор от страна на съответните органи. В този ред на мисли, не е елементарно човек да повярва, че една система, която от десетилетия не съумява да обезпечи топла вода и сапун за всички, както и естествени условия за прилагане на тоалетна, за няколко дни ще премине към висок санитарно-хигиенен стандарт, който да подсигурява сигурност в изискванията на изключителна конюнктура.

Независимо от това, от 15 септември присъствената форма на образование ще бъде на процедура наложителна за всички. Предвиждат се изключения, ако ученикът или негов родител страда от избрани болести, които го слагат в рискова група. Също, на доктрина, учениците и родителите, които желаят да подходят по-предпазливо при връщането към присъствено образование, могат да изберат независима, самостоятелна или отдалечена форма на образование, само че на процедура това надали ще се случи, откакто ден преди началото на образователната година няма никаква изясненост при какви условия става това, каква е процедурата, и какви ще бъдат резултатите върху бъдещето на учениците.

От друга страна, насоките и измененията в нормативната уредба заявяват опцията при потребност системата да може да превключи към образование в електронна среда от разстояние, само че, също както във връзка с здравните и санитарно-хигиенните ограничения, не наподобява летните месеци да са употребявани за каквато и да било подготовка за това.

Не се построява надеждна виртуална среда за образование, нито осведомителна система за електронен документооборот и ръководство на данни, която да облекчи административните процеси.

Не са планувани поддръжка и подобаващи тласъци за учителите за рационализиране на тяхната цифрова подготвеност и умения за ефикасна връзка и преподаване в електронна среда.

Все още казусът с техническата осигуреност на активността на учители и възпитаници не е решен на всички места, което значи, че част от просветителния развой няма да бъде провеждан дейно.

Не се създават подходи и педагогичен принадлежности, отчитащи спецификите на новите условия на преподаване – както при съблюдаване на висок санитарно-хигиенен стандарт, по този начин и при електронно и отдалечено образование.

Остава неадресиран и един от най-съществените проблеми, които се откроиха през предходната образователна година – невъзможността на някои групи възпитаници да вземат участие в електронните и отдалечените форми на образование, и надлежно тяхното закъснение и излагане на риск от ранно отпадане от просветителната система.

Основната задача на страната е да подсигурява достъпа до качествено обучение за всички деца. Това важи и за способността на всички възпитаници да могат да превключат към образование в електронна среда. Следователно е нужен явен ангажимент за превъзмогване на съществуващите спънки за това – от обезпечаване на подобаващи устройства и достъп до интернет до ускорено насърчаване на цифрови умения, умения за учене, мотивация и персонална отговорност.

В резултат от всичко това оценката на Демократична България е, че Министерството на образованието и науката не се оправя съответно със обстановката. Вместо да формулира в точния момент проект за справяне и да обясни дейно ограниченията в него, то се пробва да се скрие зад насоки, наставления и законодателни промени, които се одобряват в последния миг, във връзка с които няма изясненост, и наподобява никой не има вяра, че ще могат да се приложат на процедура. Вместо да активизира запаси и да обезпечи високо равнище на поддръжка за учебните заведения и учителите, то трансферира цялата отговорност върху тях.

Нещо повече – в тази сложна обстановка се демонстрират още по-ярко нерешените отпреди коронакризата дълбоки структурни дефицити в българската просветителна система: от неспособността да се обезпечи естествена физическа среда до дефицита на човешки запаси и потенциал, от остарелите просветителни цели и способи на преподаване до безнадеждно закъснялата цифровизация на образованието, от неналичието на ясна конструкция на отговорностите до незапочналия да действа от пет години насам механизъм за гарантиране на качеството.

Заради всичко това считаме, че министър Красимир Вълчев, дружно с цялото държавно управление, би трябвало да подадат оставка, с цел да може най-сетне да стартира същинска промяна и рационализация на образованието в България.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР