Антоанета Цонева: Трябва до месец да решим изкуствено създадените проблеми със студентите от историческите ни общности зад граница
Министерството на образованието и науката (МОН) в едномесечен период да отстрани основаните от самото него спънки за образование във висши учебни заведения у нас на българи от историческите общности в чужбина. Това изиска ръководителят на парламентарната Комисия за политиките за българите отвън страната на съвещание на комисията в сряда, оповестиха от пресцентъра на партията.
На него представители на сдружението на бесарабските и таврийските българги „ Родолюбец “ оповестиха, че 241 кандидат-студенти, съвсем една четвърт от всички претенденти, не са били позволени предходната година до състезания за образование у нас.
За образователната 2021-2022 година са планувани 2150 места за българи от историческите български общности в чужбина. Проблемът е, че 103-о разпореждане на Министерския съвет от 1993 година, регламентиращо просветителните действия измежду българите от чужбина, за пръв път получава ново тълкувание. И то с правила на МОН, които отхвърлят банкет на хора, които към този момент са придобили българско поданство или са получили статут на непрекъснато пребиваващи в България. Така се получава парадоксът, че едни студенти, до момента в който учат и в същото време са трансформирали статута си от дълготрайно пребиваващи на непрекъснато пребиваващи, или пък към този момент са взели поданство, нямат право повече да продължат да следват при същите условия – губят стипендия, общежитие и прочие На процедура хората би трябвало да се откажат от българското си поданство, с цел да могат да учат в България.
Галина Дреновска, шеф дирекция „ Висше обучение “ в МОН, разгласи, че с смяна в 103-о разпореждане от предишния месец казусът с хората в заварено състояние е решен. И всички, които са влезнали в бакалавърски, магистърски и докторски стратегии, ще могат да ги завършат, без значение дали в това време са придобили българско поданство. Но призна, че остава неуреден казусът за непрекъснато пребиваващите в страната и за пристигналите у нас с българско поданство.
„ Пратили сме писма до всички институции, ще се образува по самодейност на премиера работна група да извърши законови промени, само че не знам дали измененията ще са факт за идната кандидат-студентска акция “, сподели Дреновска.
„ Стреляме с оръжие муха, би трябвало да намерим по-пряк път “, възмути се.
Според няма потребност в този момент да вършим смяна в Закона за българите, живеещи отвън Република България, който така и така е доста стар и следва да бъде ревизиран радикално, откакто излязат резултатите от следваща оценка на въздействието му, поръчана на Националния център за парламентарни проучвания.
„ Предлагам с подзаконов акт да уредим дискретно и по-бързо въпроса, с цел да не изгубим още една академична година. Подходът би трябвало да е подкрепящ тези хора! Предайте общата воля на комисията и дано до месец да намерим решение! “, сподели Цонева.
Директор Дреновска даде обещание „ да резгледаме още един път с нашите адвокати да забележим какво може да се направи за една образователна година “, а представителите от „ Родолюбец “ останаха задоволени от развръзката по проблема. Пред парламентарната комисия външният зам.-министър Велислава Петрова показа по какъв начин ще бъде интегрирана Държавната организация за българите в чужбина, която влиза в състава на Министерството на външните работи към този момент с сан на изпълнителна организация. Бюджетът на организацията и съставът ѝ остават в параметрите от предходната година, само че тя към този момент би трябвало да работи по-тясно с консулствата ни в чужбина.
напомни, че би трябвало да бъдат формирани публични препоръки към дипломатическите ни представителства, както е планувано по закон. И добави, че българите зад граница от дълго време питат за неналичието на тези публични препоръки.
„ Чрез тях нашите общности ще знаят, че българската страна ги вижда “, обърна се към зам.-министъра ръководителят на комисията. И подсети, че би трябвало даже да има и народен съвет на българските общности зад граница.
Велислава Петрова съобщи, че във ведомството ѝ имат предпочитание това да се случи и даде обещание работата по основаването на публични препоръки да стартира първо в страните с по-големи български общности.
На него представители на сдружението на бесарабските и таврийските българги „ Родолюбец “ оповестиха, че 241 кандидат-студенти, съвсем една четвърт от всички претенденти, не са били позволени предходната година до състезания за образование у нас.
За образователната 2021-2022 година са планувани 2150 места за българи от историческите български общности в чужбина. Проблемът е, че 103-о разпореждане на Министерския съвет от 1993 година, регламентиращо просветителните действия измежду българите от чужбина, за пръв път получава ново тълкувание. И то с правила на МОН, които отхвърлят банкет на хора, които към този момент са придобили българско поданство или са получили статут на непрекъснато пребиваващи в България. Така се получава парадоксът, че едни студенти, до момента в който учат и в същото време са трансформирали статута си от дълготрайно пребиваващи на непрекъснато пребиваващи, или пък към този момент са взели поданство, нямат право повече да продължат да следват при същите условия – губят стипендия, общежитие и прочие На процедура хората би трябвало да се откажат от българското си поданство, с цел да могат да учат в България.
Галина Дреновска, шеф дирекция „ Висше обучение “ в МОН, разгласи, че с смяна в 103-о разпореждане от предишния месец казусът с хората в заварено състояние е решен. И всички, които са влезнали в бакалавърски, магистърски и докторски стратегии, ще могат да ги завършат, без значение дали в това време са придобили българско поданство. Но призна, че остава неуреден казусът за непрекъснато пребиваващите в страната и за пристигналите у нас с българско поданство.
„ Пратили сме писма до всички институции, ще се образува по самодейност на премиера работна група да извърши законови промени, само че не знам дали измененията ще са факт за идната кандидат-студентска акция “, сподели Дреновска.
„ Стреляме с оръжие муха, би трябвало да намерим по-пряк път “, възмути се.
Според няма потребност в този момент да вършим смяна в Закона за българите, живеещи отвън Република България, който така и така е доста стар и следва да бъде ревизиран радикално, откакто излязат резултатите от следваща оценка на въздействието му, поръчана на Националния център за парламентарни проучвания.
„ Предлагам с подзаконов акт да уредим дискретно и по-бързо въпроса, с цел да не изгубим още една академична година. Подходът би трябвало да е подкрепящ тези хора! Предайте общата воля на комисията и дано до месец да намерим решение! “, сподели Цонева.
Директор Дреновска даде обещание „ да резгледаме още един път с нашите адвокати да забележим какво може да се направи за една образователна година “, а представителите от „ Родолюбец “ останаха задоволени от развръзката по проблема. Пред парламентарната комисия външният зам.-министър Велислава Петрова показа по какъв начин ще бъде интегрирана Държавната организация за българите в чужбина, която влиза в състава на Министерството на външните работи към този момент с сан на изпълнителна организация. Бюджетът на организацията и съставът ѝ остават в параметрите от предходната година, само че тя към този момент би трябвало да работи по-тясно с консулствата ни в чужбина.
напомни, че би трябвало да бъдат формирани публични препоръки към дипломатическите ни представителства, както е планувано по закон. И добави, че българите зад граница от дълго време питат за неналичието на тези публични препоръки.
„ Чрез тях нашите общности ще знаят, че българската страна ги вижда “, обърна се към зам.-министъра ръководителят на комисията. И подсети, че би трябвало даже да има и народен съвет на българските общности зад граница.
Велислава Петрова съобщи, че във ведомството ѝ имат предпочитание това да се случи и даде обещание работата по основаването на публични препоръки да стартира първо в страните с по-големи български общности.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ