Държавата очаква 3.3% ръст на икономиката догодина, движен от потреблението
Министерството на финансите чака през идващите няколко години повишаването на международния Брутният вътрешен продукт " да остане устойчиво ".
© Георги Кожухаров Ако преди половин година Министерството на финансите залагаше на растеж на вложенията от 9.9% през 2019 година, в този момент упованията се снижават доста - до 1.9%. По-ниски са и настройките за идващите три години. Това демонстрира есенната макроикономическа прогноза, оповестена на страницата на ведомството. Износът се свива, а вносът се забавя. За сметка на това, вътрешното ползване продължава да пораства с бърз ритъм, вследствие на което цялостните настройки се резервират без смяна по отношение на пролетната прогноза за стопански растеж от 3.4% през 2019 година, следван от три години с по 3.3% нарастване.
Прогнозата за 2020 година е над упованията на други институции като МВФ (3.2%), Световната банка (3%) и Уникредит Булбанк (2.9% растеж на БВП). Освен за ориентир на бизнеса, документът е значим и в подтекста на държавния бюджет за идната година - Министерството на финансите стъпва на индикаторите в него при правенето на приходната и (донякъде) разходната част за следващата година.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Чака ни закъснение
През първото полугодие на тази година външната търговия на България се забави, като това беше по-видимо при вноса. В резултат чистият износ имаше позитивен принос за икономическия напредък, само че това едва ли ще се повтори през втората половина на тази година, както и през останалите няколко години до 2022.
Според сметките на Министерството на финансите, през 2019 година импортът ще нараства поради потребността от импорт на първични материали, потребителски и капиталови артикули. От друга страна потреблението също се усилва, където първичните настройки за растеж от 4.6% през 2019 година в този момент са нараснали до 5.7% вследствие на растящите заплати, претовареност и кредитиране на семействата.
" Несигурната външна среда ще се отрази в по-ниски частни вложения ", пишат от финансовото ведомство. Вероятно това е една от аргументите упованията за растежа на бруто капиталообразуване в главен капитал са занижени от 9.9% напролет до едвам 1.9% в този момент. Притокът на непознати вложения също е надолу - до момента в който напролет се очакваше да възлязат на 3.5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината, в този момент делът пада на 2.4% и остава релативно неизменен през идващите три години.
Три години по 3.3%
Средносрочната прогноза на Министерството на финансите не демонстрира настройка за ускоряване на темпа на стопански напредък. Напротив - нарастването на Брутният вътрешен продукт остава такова, каквото беше и в пролетната макропрогноза - 3.3% всяка година от 2020 до 2022 година
Очакванията за идната година главен мотор на растежа да прдоължи да е вътрешното търсене, въпреки и темпът му леко да се забавя - до 5.2%, " заради по-ограничено повишаване на заетостта ", като в това време позитивно въздействие ще има и от увеличените разноски за заплати в обществения бранш. Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов към този момент анонсираха, че в Бюджет 2020 година ще бъде заложен нов 10% растеж на средствата за хонорари в секторите, в които парите идват от страната.
Инвестициите също ще се ускорят до 3.9%, само че темпът е по-нисък по отношение на упованията от пролеттта. Прогнозата за средногодишната инфлация следващата година е да се забави до 2.1% (при предстоящи 2.5% за тази година).
Без криза, само че с нараснал риск
Според финансовото ведомство световната стопанска система ще се забави повече от предстоящото през тази и идната година. От там показват, че в своите макроикономически прогнози интернационалните институции като МВФ, Европейска комисия, ЕЦБ поддържат упованията си за по-висок напредък на европейската стопанска система през 2020 година, по отношение на миналата година.
Подобно на всички останали макропрогнози, тук също се акцентира отрицателната роля на нестабилната геополитическа среда и възходящият протекционизъм, както и забавянето на стопанската система на Китай. Всички тези фактори, както и продължаващата неустановеност към Брекзит, могат да повлияят отрицателно на българският експорт.
© Георги Кожухаров Ако преди половин година Министерството на финансите залагаше на растеж на вложенията от 9.9% през 2019 година, в този момент упованията се снижават доста - до 1.9%. По-ниски са и настройките за идващите три години. Това демонстрира есенната макроикономическа прогноза, оповестена на страницата на ведомството. Износът се свива, а вносът се забавя. За сметка на това, вътрешното ползване продължава да пораства с бърз ритъм, вследствие на което цялостните настройки се резервират без смяна по отношение на пролетната прогноза за стопански растеж от 3.4% през 2019 година, следван от три години с по 3.3% нарастване.
Прогнозата за 2020 година е над упованията на други институции като МВФ (3.2%), Световната банка (3%) и Уникредит Булбанк (2.9% растеж на БВП). Освен за ориентир на бизнеса, документът е значим и в подтекста на държавния бюджет за идната година - Министерството на финансите стъпва на индикаторите в него при правенето на приходната и (донякъде) разходната част за следващата година.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Чака ни закъснение
През първото полугодие на тази година външната търговия на България се забави, като това беше по-видимо при вноса. В резултат чистият износ имаше позитивен принос за икономическия напредък, само че това едва ли ще се повтори през втората половина на тази година, както и през останалите няколко години до 2022.
Според сметките на Министерството на финансите, през 2019 година импортът ще нараства поради потребността от импорт на първични материали, потребителски и капиталови артикули. От друга страна потреблението също се усилва, където първичните настройки за растеж от 4.6% през 2019 година в този момент са нараснали до 5.7% вследствие на растящите заплати, претовареност и кредитиране на семействата.
" Несигурната външна среда ще се отрази в по-ниски частни вложения ", пишат от финансовото ведомство. Вероятно това е една от аргументите упованията за растежа на бруто капиталообразуване в главен капитал са занижени от 9.9% напролет до едвам 1.9% в този момент. Притокът на непознати вложения също е надолу - до момента в който напролет се очакваше да възлязат на 3.5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината, в този момент делът пада на 2.4% и остава релативно неизменен през идващите три години.
Три години по 3.3%
Средносрочната прогноза на Министерството на финансите не демонстрира настройка за ускоряване на темпа на стопански напредък. Напротив - нарастването на Брутният вътрешен продукт остава такова, каквото беше и в пролетната макропрогноза - 3.3% всяка година от 2020 до 2022 година
Очакванията за идната година главен мотор на растежа да прдоължи да е вътрешното търсене, въпреки и темпът му леко да се забавя - до 5.2%, " заради по-ограничено повишаване на заетостта ", като в това време позитивно въздействие ще има и от увеличените разноски за заплати в обществения бранш. Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов към този момент анонсираха, че в Бюджет 2020 година ще бъде заложен нов 10% растеж на средствата за хонорари в секторите, в които парите идват от страната.
Инвестициите също ще се ускорят до 3.9%, само че темпът е по-нисък по отношение на упованията от пролеттта. Прогнозата за средногодишната инфлация следващата година е да се забави до 2.1% (при предстоящи 2.5% за тази година).
Без криза, само че с нараснал риск
Според финансовото ведомство световната стопанска система ще се забави повече от предстоящото през тази и идната година. От там показват, че в своите макроикономически прогнози интернационалните институции като МВФ, Европейска комисия, ЕЦБ поддържат упованията си за по-висок напредък на европейската стопанска система през 2020 година, по отношение на миналата година.
Подобно на всички останали макропрогнози, тук също се акцентира отрицателната роля на нестабилната геополитическа среда и възходящият протекционизъм, както и забавянето на стопанската система на Китай. Всички тези фактори, както и продължаващата неустановеност към Брекзит, могат да повлияят отрицателно на българският експорт.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ