КНСБ обясни защо взимането на нов дълг е било задължително
Министерството на финансите на 15.09.2020 година пласира на интернационалните пазари две излъчвания облигации с общ размер 2,5 милиарда евро (ок. 5 милиарда лева.) с матуритет 10 и 30 години.
Постигната рентабилност е 0,4% за 10-годишните облигации и 1,48% за 30-годишните. По създание това е рекордно ниско равнище на лихвен %, което страната ни е получавала в миналото.
Това се споделя в позиция на КНСБ за ръководството на държавния дълг на Република България, изпратена до медиите.
Новината за издаването на този нов държавен дълг на стойност от 2,5 милиарда евро предизвика доста диспути през последните дни, като най-сетне сложи значима икономическа тематика измежду топ новините в България от доста месеци насам.
КНСБ смята, че това е надалеч по-стойностния спор, който би трябвало да се води в обществото в актуалната обстановка.
Всъщност, за нас като профсъюз, този нов дълг е сериозна поръчка за присъединяване на страната в стопанската система чрез детайлите на фискалната политика.
КНСБ постоянно е призовавала да не се робува и да не следват остарели идеологеми, изключително когато сме в изискванията на невиждана икономическа рецесия. Не считаме, че се намираме в обстановка, която ни разрешава да вършим закостенял бюджет.
Той бе подобен в продължение на няколко години, когато стопанската система беше във своята възходяща фаза.
Според КНСБ, в изискванията на стопански спад от подобен порядък (над 8% на годишна база), няма кой да поеме систематичните опасности, с изключение на страната. Няма по какъв начин без нейното присъединяване да се избегнат процеси като всеобщи банкрути и висока норма на безработицата, декларират от синдиката.
В такава обстановка са нужни превантивни стопански ограничения, които у нас първоначално бяха рекордно дребни по отношение на останалите страни-членки на Европейски Съюз.
Основни параметри на дълга преди рецесията “COVID-19”:
1) Към края на 2019 година делът на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт на България е бил 18,6%, което в безусловно изражение е малко над 22 милиарда лв;
2) Заложените цели в Съюз на българските писатели и в останалите документи, касаещи осъществяването на фискалните параметри преди рецесията, бяха за постигане на съответствие от 17% към края 2022 година
Все отново, въпреки процентно да бе очакван спад, то в безусловно изражение бе заложено предстоящо покачване с ок. 2 милиарда лева до сумата от 24,3 милиарда лева Тази разлика идва от заложените по-високи прогнози за растеж на действителния Брутният вътрешен продукт, който на практика ерозира смисъла на дълга в България като %.
Такава бе наклонността у нас през последните години;
3) Доказателство за тази ерозия може да се види в прогнозата за размера на Брутният вътрешен продукт от последната макроикономическа прогноза, която МФ разгласява преди рецесията, есенната. Там е заложен размер на Брутният вътрешен продукт към края на 2022 година от 143,3 милиарда лева
Очаквани промени на главните параметри на дълга след „ COVID-19”:
1) Отчитайки изтегления дълг напролет на 2020 година в размер на 1,2 милиарда лева и издаденият преди няколко дни, в размер на 5 милиарда лева, това значи изрично, че България ще се отклони доста от всички прогнози, които са били заложени до този миг за осъществяването на дълга.
Това би означавало, при равни други условия (непоемане на нов дълг), че към края на 2022 година размера на държавния дълг би бил в размер на ок. 31 милиарда лева
2) Предвид упования спад на действителния Брутният вътрешен продукт в интервала сред 7 – 9% по последни данни на другите институции, то към края на 2020 година страната ни може да регистрира действителен Брутният вътрешен продукт ок. 108 милиарда лева, а не плануваните 126 милиарда лева
Тази разлика от 18 милиарда лева ще окаже пряк резултат върху процентното съответствие дълг/БВП. По наши упования, това съответствие към края на 2020 година ще бъде ок. 27 – 29%;
3) Въпреки този на пръв взор забележителен растеж, държавният дълг към момента ще остане на относително ниски равнища.
Презапасяването с дълг елементарно може да бъде обяснено и стимулирано с нуждата да се подсигурява ликвидност, при възможни последващи финансови земетресения, както и с удобния пазарен лихвен процент;
4) Задлъжнялостта на страни като Германия да вземем за пример е надалеч по-висока (68,3%), като е значимо да се означи, че там икономическата и обществената конструкция допуска повишени благоприятни условия за обслужване на дълга спрямо българските, заради което техният дълг е доста по-устойчив;
5) Изглежда, че за повторно в границите на 10 година имаме рецесия, в която въздействието върху бюджета надвишава 7-9 % от Брутният вътрешен продукт. Това е урок за размера на минималните буфери и гъвкавостта на бюджета, които би трябвало да бъдат подържани.
КНСБ предлага в незабавен порядък да се изготвят проекти за значими обществени вложения, които след това да се трансфорат в източник на средства за връщането за заетите средства, както и да се намерения за сериозна промяна в данъчната система.
Като предпочитани политики, които би трябвало да бъдат осъществени с този дълг, ние открояваме:
1) Публични вложения в значими публични стопански проекти;
2) Налагане на по-силен надзор на нерегламентираните стопански действия и усилване на битката със сивата стопанска система. Най-сигурният път към резистентност на дълга е устойчивото повишаване на бюджетните приходи;
3) Реформа в данъчната система в посока освобождение от налог хората с най-ниски доходи;
4) Реални наказания за укриване на обществени осигуровки и данъчни плащания;
За да се понижат вредите, КНСБ предлага три критерия, които би трябвало да съблюдават икономическите ограничения, било то по линия на този заем или последващи такива, а точно,
1) да бъдат добре таргетирани към засегнатите групи, 2) да бъдат навременни и 3) да бъдат краткотрайни.
В умозаключение, КНСБ смята, че към 2020 година е извървян значителен път в развиването на бюджета, изключително във етапа на неговото обмисляне и следващо осъществяване.
КНСБ прави оценка позитивно издадения дълг в размер на 5 милиарда лева, като чака те да бъдат вярно изхарчено от позиция на 1) възобновяване на позитивните стойности на растежа и 2) опазване и по опция увеличение на действителната покупателна дарба на популацията, приключва позицията на КНСБ.
Постигната рентабилност е 0,4% за 10-годишните облигации и 1,48% за 30-годишните. По създание това е рекордно ниско равнище на лихвен %, което страната ни е получавала в миналото.
Това се споделя в позиция на КНСБ за ръководството на държавния дълг на Република България, изпратена до медиите.
Новината за издаването на този нов държавен дълг на стойност от 2,5 милиарда евро предизвика доста диспути през последните дни, като най-сетне сложи значима икономическа тематика измежду топ новините в България от доста месеци насам.
КНСБ смята, че това е надалеч по-стойностния спор, който би трябвало да се води в обществото в актуалната обстановка.
Всъщност, за нас като профсъюз, този нов дълг е сериозна поръчка за присъединяване на страната в стопанската система чрез детайлите на фискалната политика.
КНСБ постоянно е призовавала да не се робува и да не следват остарели идеологеми, изключително когато сме в изискванията на невиждана икономическа рецесия. Не считаме, че се намираме в обстановка, която ни разрешава да вършим закостенял бюджет.
Той бе подобен в продължение на няколко години, когато стопанската система беше във своята възходяща фаза.
Според КНСБ, в изискванията на стопански спад от подобен порядък (над 8% на годишна база), няма кой да поеме систематичните опасности, с изключение на страната. Няма по какъв начин без нейното присъединяване да се избегнат процеси като всеобщи банкрути и висока норма на безработицата, декларират от синдиката.
В такава обстановка са нужни превантивни стопански ограничения, които у нас първоначално бяха рекордно дребни по отношение на останалите страни-членки на Европейски Съюз.
Основни параметри на дълга преди рецесията “COVID-19”:
1) Към края на 2019 година делът на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт на България е бил 18,6%, което в безусловно изражение е малко над 22 милиарда лв;
2) Заложените цели в Съюз на българските писатели и в останалите документи, касаещи осъществяването на фискалните параметри преди рецесията, бяха за постигане на съответствие от 17% към края 2022 година
Все отново, въпреки процентно да бе очакван спад, то в безусловно изражение бе заложено предстоящо покачване с ок. 2 милиарда лева до сумата от 24,3 милиарда лева Тази разлика идва от заложените по-високи прогнози за растеж на действителния Брутният вътрешен продукт, който на практика ерозира смисъла на дълга в България като %.
Такава бе наклонността у нас през последните години;
3) Доказателство за тази ерозия може да се види в прогнозата за размера на Брутният вътрешен продукт от последната макроикономическа прогноза, която МФ разгласява преди рецесията, есенната. Там е заложен размер на Брутният вътрешен продукт към края на 2022 година от 143,3 милиарда лева
Очаквани промени на главните параметри на дълга след „ COVID-19”:
1) Отчитайки изтегления дълг напролет на 2020 година в размер на 1,2 милиарда лева и издаденият преди няколко дни, в размер на 5 милиарда лева, това значи изрично, че България ще се отклони доста от всички прогнози, които са били заложени до този миг за осъществяването на дълга.
Това би означавало, при равни други условия (непоемане на нов дълг), че към края на 2022 година размера на държавния дълг би бил в размер на ок. 31 милиарда лева
2) Предвид упования спад на действителния Брутният вътрешен продукт в интервала сред 7 – 9% по последни данни на другите институции, то към края на 2020 година страната ни може да регистрира действителен Брутният вътрешен продукт ок. 108 милиарда лева, а не плануваните 126 милиарда лева
Тази разлика от 18 милиарда лева ще окаже пряк резултат върху процентното съответствие дълг/БВП. По наши упования, това съответствие към края на 2020 година ще бъде ок. 27 – 29%;
3) Въпреки този на пръв взор забележителен растеж, държавният дълг към момента ще остане на относително ниски равнища.
Презапасяването с дълг елементарно може да бъде обяснено и стимулирано с нуждата да се подсигурява ликвидност, при възможни последващи финансови земетресения, както и с удобния пазарен лихвен процент;
4) Задлъжнялостта на страни като Германия да вземем за пример е надалеч по-висока (68,3%), като е значимо да се означи, че там икономическата и обществената конструкция допуска повишени благоприятни условия за обслужване на дълга спрямо българските, заради което техният дълг е доста по-устойчив;
5) Изглежда, че за повторно в границите на 10 година имаме рецесия, в която въздействието върху бюджета надвишава 7-9 % от Брутният вътрешен продукт. Това е урок за размера на минималните буфери и гъвкавостта на бюджета, които би трябвало да бъдат подържани.
КНСБ предлага в незабавен порядък да се изготвят проекти за значими обществени вложения, които след това да се трансфорат в източник на средства за връщането за заетите средства, както и да се намерения за сериозна промяна в данъчната система.
Като предпочитани политики, които би трябвало да бъдат осъществени с този дълг, ние открояваме:
1) Публични вложения в значими публични стопански проекти;
2) Налагане на по-силен надзор на нерегламентираните стопански действия и усилване на битката със сивата стопанска система. Най-сигурният път към резистентност на дълга е устойчивото повишаване на бюджетните приходи;
3) Реформа в данъчната система в посока освобождение от налог хората с най-ниски доходи;
4) Реални наказания за укриване на обществени осигуровки и данъчни плащания;
За да се понижат вредите, КНСБ предлага три критерия, които би трябвало да съблюдават икономическите ограничения, било то по линия на този заем или последващи такива, а точно,
1) да бъдат добре таргетирани към засегнатите групи, 2) да бъдат навременни и 3) да бъдат краткотрайни.
В умозаключение, КНСБ смята, че към 2020 година е извървян значителен път в развиването на бюджета, изключително във етапа на неговото обмисляне и следващо осъществяване.
КНСБ прави оценка позитивно издадения дълг в размер на 5 милиарда лева, като чака те да бъдат вярно изхарчено от позиция на 1) възобновяване на позитивните стойности на растежа и 2) опазване и по опция увеличение на действителната покупателна дарба на популацията, приключва позицията на КНСБ.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ