МЗ и МОН бойкотираха международен форум по проблемите при хронично болни деца
Министерство на опазването на здравето и просветителното ведомство бойкотираха интернационална полемика по проблемите при хронично заболели деца, като не пратиха нито дин собствен представител във Варна. За скандалното отношение към казуса излиза наяве от пост във Facebook на един от уредниците Денислава Ангелова. Ето какво написа тя:
Днес се организира дискусионна Кръгла маса проведена от Сдружението за развиване на българското опазване на здравето, Българското национално съдружие по детска ендокринология и Варненско сдружение по детска ендокринология. Форумът бе отдаден на грижата за децата с хронични болести в детските заведения и учебните заведения и неналичието на съответна подзаконова нормативна уредба в тази област.
На нея бяха поканени представители на Министерство на здравеопазването и МОН, които не откликнаха да общото виждане на неправителствения бранш, на лекари и родители за решение на въпрос, който настойчиво държавните институции трансферират в “следваща задача”. Националното сдружението на общините в лицето на кмета на Община Търговище - доктор Димитров, който е и ръководител на Здравната комисия към НСОРБ и доктор Лидия Маринова - зам. Председател на същата комисия участваха интензивно и с подготвеност общините да бъдат съпричастни в намирането на решение.
Гост бе проф. Гун Форсандър от Швеция – създател на европейските гайдлайни за грижа за децата в диабет в училише и участник в основаване на система за грижа в Швеция. Тя показа “Принципното мнение на ISAD за грижи за деца с вид 1 захарен диабет в училище”.
Проф. Виолета Йотова и екипа на Обшина Варна показаха плана, с който от 2019 година Общината е осигурила средства за образование на медицинския личен състав и правене на самостоятелни проекти за грижа за децата с диабет и редки ендокринни болести.
Срещата с изключение на, че е опция да се почерпи задграничен опит даде съображение за обединяване и единодушие от страна на пристъстващите НПО-та да обсъдят бъдещи дейности за определяне на система за грижа от всички участници в процеса – лекуващите лекари, общините като работодатели на медицинските експерти, градините и учебните заведения като място в което се случва тази грижа.
Пак наблягам, че става на въпрос за деца с хронични болести, които нямат друга спънка да посещават тези заведения, с изключение на невъзможността сами да извършат така наречен подпомагащи медицински грижи, които другояче правят техните родители в къщи – например слагане на инжекция инсулин, промяна на памперс, катетри при децата със Спина бифида, предоставяне на лекарства и/или други сходни дейности, които не съставляват каквато и да е компликация или несъразмерна грижа от страна на медицинския личен състав в съответното заведение.
От здравна грижа имат потребност децата с диабет, епилепсия, хемофилия, адренална непълнота, разнообразни алергии и други болести
На процедура, макар че детските ясли, градини и учебни заведения в България са може би най-добре обезпечените откъм медицински личен състав заведения спрямо другите страни-членки от Европейски Съюз, към момента за децата с хронични болести, изискващи здравна грижа е обективно невероятно да посещават ясли и градини, а посещаващите учебно заведение деца се грижат сами за себе си, доколкото могат, без да разчитат на здравна помощ.
Някак е неприемливо да продължава незаконосъобразното безучастие във връзка с болните деца.
Очакваме след следващата обществена полемика с всички участници в процеса Министерство на здравеопазването като виновна за това институция да изготви подзаконова нормативна уредба, която да уреди реда, отговорностите и отговорността на медицинския личен състав в детските ясли, градини и учебни заведения по повод децата с хронични болести.
Чу се гледната точка на проф. Виолета Йотова, проф. Мая Константинова, доцент Коприварова, на Елисавета Котова - ръководител на НАМД, Росица Пандова от “Култура без граници”, госпожа Теменужка Димитрова от 124 ДГ и Антонина Кенова от Национален предприемчив комитет за качествена и новаторска просветителна система.
Моето виждане съм го споделяла не веднъж! И информативно оповестявам, че ще се приказва за казуса и настъпателно ще се търси решение!
Днес се организира дискусионна Кръгла маса проведена от Сдружението за развиване на българското опазване на здравето, Българското национално съдружие по детска ендокринология и Варненско сдружение по детска ендокринология. Форумът бе отдаден на грижата за децата с хронични болести в детските заведения и учебните заведения и неналичието на съответна подзаконова нормативна уредба в тази област.
На нея бяха поканени представители на Министерство на здравеопазването и МОН, които не откликнаха да общото виждане на неправителствения бранш, на лекари и родители за решение на въпрос, който настойчиво държавните институции трансферират в “следваща задача”. Националното сдружението на общините в лицето на кмета на Община Търговище - доктор Димитров, който е и ръководител на Здравната комисия към НСОРБ и доктор Лидия Маринова - зам. Председател на същата комисия участваха интензивно и с подготвеност общините да бъдат съпричастни в намирането на решение.
Гост бе проф. Гун Форсандър от Швеция – създател на европейските гайдлайни за грижа за децата в диабет в училише и участник в основаване на система за грижа в Швеция. Тя показа “Принципното мнение на ISAD за грижи за деца с вид 1 захарен диабет в училище”.
Проф. Виолета Йотова и екипа на Обшина Варна показаха плана, с който от 2019 година Общината е осигурила средства за образование на медицинския личен състав и правене на самостоятелни проекти за грижа за децата с диабет и редки ендокринни болести.
Срещата с изключение на, че е опция да се почерпи задграничен опит даде съображение за обединяване и единодушие от страна на пристъстващите НПО-та да обсъдят бъдещи дейности за определяне на система за грижа от всички участници в процеса – лекуващите лекари, общините като работодатели на медицинските експерти, градините и учебните заведения като място в което се случва тази грижа.
Пак наблягам, че става на въпрос за деца с хронични болести, които нямат друга спънка да посещават тези заведения, с изключение на невъзможността сами да извършат така наречен подпомагащи медицински грижи, които другояче правят техните родители в къщи – например слагане на инжекция инсулин, промяна на памперс, катетри при децата със Спина бифида, предоставяне на лекарства и/или други сходни дейности, които не съставляват каквато и да е компликация или несъразмерна грижа от страна на медицинския личен състав в съответното заведение.
От здравна грижа имат потребност децата с диабет, епилепсия, хемофилия, адренална непълнота, разнообразни алергии и други болести
На процедура, макар че детските ясли, градини и учебни заведения в България са може би най-добре обезпечените откъм медицински личен състав заведения спрямо другите страни-членки от Европейски Съюз, към момента за децата с хронични болести, изискващи здравна грижа е обективно невероятно да посещават ясли и градини, а посещаващите учебно заведение деца се грижат сами за себе си, доколкото могат, без да разчитат на здравна помощ.
Някак е неприемливо да продължава незаконосъобразното безучастие във връзка с болните деца.
Очакваме след следващата обществена полемика с всички участници в процеса Министерство на здравеопазването като виновна за това институция да изготви подзаконова нормативна уредба, която да уреди реда, отговорностите и отговорността на медицинския личен състав в детските ясли, градини и учебни заведения по повод децата с хронични болести.
Чу се гледната точка на проф. Виолета Йотова, проф. Мая Константинова, доцент Коприварова, на Елисавета Котова - ръководител на НАМД, Росица Пандова от “Култура без граници”, госпожа Теменужка Димитрова от 124 ДГ и Антонина Кенова от Национален предприемчив комитет за качествена и новаторска просветителна система.
Моето виждане съм го споделяла не веднъж! И информативно оповестявам, че ще се приказва за казуса и настъпателно ще се търси решение!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ