МС одобри законопроекта за Бюджет 2023
Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2023-2025 година, която съставлява претекстовете към законопроекта, оповестяват от държавната осведомителна работа.
Заложеният недостиг е в порядъка на 6,4%. Очаква се в границите на днешния ден той да бъде импортиран и Народното събрание.
" Подготовката на Бюджет 2023 и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също по този начин и от политическата обстановка в страната и провеждането на предварителни парламентарни избори както през месец октомври 2022 година, по този начин и при започване на месец април 2023 година ", осведомят от Министерски съвет.
Реализирането на Бюджет 2023 в границите на нормалния период беше затруднено от неналичието на постоянно държавно управление, което да вземе управническо решение по отношение на внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 година с включени дълготрайни допускания за развиване на политиките при съблюдаване на разпоредбите по ЗПФ. Поради това служебното държавно управление внесе в Народното събрание законопроект за използване на разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година, така наречен " удължителен закон " за 2022 година.
При отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава -6,4 % от Брутният вътрешен продукт, а на бранш „ Държавно ръководство ” -6,1 % от Брутният вътрешен продукт. За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2 % от Брутният вътрешен продукт и 4,6 % от Брутният вътрешен продукт, а за бранш „ Държавно ръководство ” е надлежно 4,7 % от Брутният вътрешен продукт и 4,9 % от Брутният вътрешен продукт. При опазване на настоящото законодателство приходите по КФП за 2023 година, по отношение на обновената стратегия за 2022 година, бележат номинален растеж от 6,1 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 11,8 милиарда лева, което води до в допълнение утежняване на недостига с 5,6 милиарда лева, демонстрират още числата в законопроекта.
Това е резултат от политически решения и признати законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство по отношение на въвеждане на данъчни облекчения и на понижени данъчни ставки с негативно отражение върху бюджетните доходи, нарастване на разноски с непрекъснат темперамент (като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения), както и неосъществени европейски и национални капиталови стратегии.
С цел дефицитът да бъде в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство, служебното държавно управление приготви приходни и разходни ограничения със съответните резултати и оферти за законодателни промени за реализиране на бюджетно салдо с недостиг до 3 %, в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък. В резултат на получен явен политически сигнал, че приходните ограничения няма да бъдат подкрепени, държавното управление предлага бюджет при настоящо законодателство без отразяване на квалифицираните ограничения. Поради това плановете по АСБП за интервала 2023- 2025 година са създадени при опазване на настоящото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развиването на националната стопанска система и на предварителните данни за доклада на бюджета за 2022 година.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния интервал планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 %.
Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2023 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в ЗДБРБ за 2022 година в размер на 4,5 милиарда лв..
Въз основа на допусканията през интервала 2023-2025 година се планува равнището на държавния дълг да доближи до 46,7 милиарда лева в края на 2023 година, 58,4 милиарда лева в края на 2024 година и 69,3 милиарда лева в края на 2025 година Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3 % през 2023 година, 29,6 % през 2024 година и 33,0 % към края на 2025 година
Като дял от Брутният вътрешен продукт разноските за интервала 2023-2025 година са надлежно 42, 1 % през 2023 година и през 2024 година и 41,0 % през 2025 година В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 36,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
При приходите се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 година и 36,4 % за 2025 година
През интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 година е избран 50 % дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2023 година
По отношение на политиката по приходите в плана на бюджета за 2023 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година - от 710 лева на 780 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 година и 2025 година са разчетени в показателен размер, в сходство с член 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10 % за структурите, които не са получили такова нарастване през 2022 година.
Заложеният недостиг е в порядъка на 6,4%. Очаква се в границите на днешния ден той да бъде импортиран и Народното събрание.
" Подготовката на Бюджет 2023 и обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година беше повлияна от късното приемане на Бюджет 2022 и последващата му актуализация, а също по този начин и от политическата обстановка в страната и провеждането на предварителни парламентарни избори както през месец октомври 2022 година, по този начин и при започване на месец април 2023 година ", осведомят от Министерски съвет.
Реализирането на Бюджет 2023 в границите на нормалния период беше затруднено от неналичието на постоянно държавно управление, което да вземе управническо решение по отношение на внасянето в Народното събрание на проектобюджета за 2023 година с включени дълготрайни допускания за развиване на политиките при съблюдаване на разпоредбите по ЗПФ. Поради това служебното държавно управление внесе в Народното събрание законопроект за използване на разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година, така наречен " удължителен закон " за 2022 година.
При отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава -6,4 % от Брутният вътрешен продукт, а на бранш „ Държавно ръководство ” -6,1 % от Брутният вътрешен продукт. За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2 % от Брутният вътрешен продукт и 4,6 % от Брутният вътрешен продукт, а за бранш „ Държавно ръководство ” е надлежно 4,7 % от Брутният вътрешен продукт и 4,9 % от Брутният вътрешен продукт. При опазване на настоящото законодателство приходите по КФП за 2023 година, по отношение на обновената стратегия за 2022 година, бележат номинален растеж от 6,1 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 11,8 милиарда лева, което води до в допълнение утежняване на недостига с 5,6 милиарда лева, демонстрират още числата в законопроекта.
Това е резултат от политически решения и признати законодателни промени от 44-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство по отношение на въвеждане на данъчни облекчения и на понижени данъчни ставки с негативно отражение върху бюджетните доходи, нарастване на разноски с непрекъснат темперамент (като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения), както и неосъществени европейски и национални капиталови стратегии.
С цел дефицитът да бъде в границите на фискалните ограничавания по националното и европейското законодателство, служебното държавно управление приготви приходни и разходни ограничения със съответните резултати и оферти за законодателни промени за реализиране на бюджетно салдо с недостиг до 3 %, в границите на критериите на Пакта за непоклатимост и напредък. В резултат на получен явен политически сигнал, че приходните ограничения няма да бъдат подкрепени, държавното управление предлага бюджет при настоящо законодателство без отразяване на квалифицираните ограничения. Поради това плановете по АСБП за интервала 2023- 2025 година са създадени при опазване на настоящото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развиването на националната стопанска система и на предварителните данни за доклада на бюджета за 2022 година.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния интервал планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8 %, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 %.
Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2023 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в ЗДБРБ за 2022 година в размер на 4,5 милиарда лв..
Въз основа на допусканията през интервала 2023-2025 година се планува равнището на държавния дълг да доближи до 46,7 милиарда лева в края на 2023 година, 58,4 милиарда лева в края на 2024 година и 69,3 милиарда лева в края на 2025 година Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3 % през 2023 година, 29,6 % през 2024 година и 33,0 % към края на 2025 година
Като дял от Брутният вътрешен продукт разноските за интервала 2023-2025 година са надлежно 42, 1 % през 2023 година и през 2024 година и 41,0 % през 2025 година В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 36,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
При приходите се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 35,7 %, 37,0 % за 2024 година и 36,4 % за 2025 година
През интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 година е избран 50 % дял за страната от държавните сдружения и предприятия за 2023 година
По отношение на политиката по приходите в плана на бюджета за 2023 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година - от 710 лева на 780 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 година и 2025 година са разчетени в показателен размер, в сходство с член 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната за да се подтиква навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и учебното обучение. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10 % за структурите, които не са получили такова нарастване през 2022 година.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ