Правителството одобри проекта за бюджета за следващата година
Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2020-2022 година, която съставлява претекстовете към законопроекта.
В обновената бюджетна прогноза са показани средносрочните стопански вероятности и цели на държавното управление, както и главните параметри на бюджетната рамка за идната година. Запазва се въведеният с АСБП за интервала 2019-2021 година нов метод за включване в наличието на прогнозата на повече информация при представянето на разходните политики с акцент върху основните знаци за премерване на степента на осъществяването им.
Ключови цели не престават да бъдат запазването на фискалната резистентност и провеждането на поредна, транспарантна и предвидима фискална политика, която да способства за възстановяване на бизнес средата, поощряване на вложенията и стимулиране развиването на трудовия пазар за реализиране на стопански напредък и претовареност, придържайки се към общите правила на Европейски Съюз.
Запазват се задачите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за интервала 2020-2022 година - постигане до уравновесена бюджетна позиция през 2020 година и запазването й през идващите години. Целта за реализиране и поддържане на уравновесен бюджет остава непроменена в продължение на няколко следващи цикъла на подготовка на бюджета.
Приходните и разходните политики в прогнозата са продължение на заложените в Съюз на българските писатели за интервала 2020-2022 година, като за надграждането с нови са взети поради както макроикономическите аспекти, по този начин и фискалните благоприятни условия за обезпечаване на финансиране на предпочитаните браншове и за осъществяване на хоризонтални ограничения, засягащи бюджетната сфера.
И при приходите, и при разноските за интервала 2020-2022 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, се следи наклонност на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези индикатори се усилват, като от 46,827 милиарда лева за 2020 година се чака да доближат 50,143 милиарда лева през 2022 година.
Основните цели на данъчната политика са повишение на приходите от налози, справяне със сенчестата стопанска система и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз характерна рекомендация към България за възстановяване на събираемостта на налозите. В средносрочен проект се планува опазване на ниските данъчни ставки на корпоративните налози и тези на налозите върху приходите на физическите лица, което способства за повишение на икономическия напредък и има позитивно въздействие върху търсенето и предлагането на труд.
Приоритетите на Бюджет 2020, които надграждат към този момент заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта цели и допускания за развиване на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, опазването на здравето, защитата, пенсионната политика и политиката по приходите.
Образование. През 2020-2022 година ще продължи реализирането на ограниченията, ориентирани към повишение привлекателността на учителската специалност и мотивацията на настоящите учители. Навлизането на млади и високообразовани хора в просветителната система неизбежно ще се отрази позитивно върху качеството на добитите познания и умения на учениците. Насърчаването на зрелостниците с високи просветителни резултати да получат педагогическо обучение и да постъпват на работа в просветителната система е измежду предпочитаните ограничения, реализирането на които ще разреши да се преодолее предстоящият дефицит на педагогичен експерти. В бранш „ Образование “ ще продължи реализацията на ограниченията, целящи възстановяване на обществения статус на учителите, като за тази цел ще бъдат предоставяни годишно спомагателни средства в размер на 360,0 млн. лева за нарастване на възнагражденията на педагогическия
личен състав. Целта е през 2021 година да бъде реализирано удвояване, по отношение на 2017 година, на средствата за хонорари на педагогическите експерти.
Здравеопазване. Основните предпочитани посоки в региона на опазването на здравето през тригодишния интервал са обезпечаване на финансова резистентност и обезпеченост на здравната система за възстановяване здравето на популацията, повишение и поддържане качеството на живот посредством понижаване на преждевременната смъртност и заболеваемостта, както и превъзмогване на районните несъответствия и обезпечаване на функционално взаимоотношение сред обособените равнища на здравна помощ. Изграждането на Национална здравна осведомителна система, чрез потребление на нови технологии в региона на електронното опазване на здравето, е измежду целите, с които се цели възстановяване на качеството и успеваемостта на
процесите в системата на опазване на здравето.
Отбрана. През интервала 2020-2022 година политиката, провеждана от държавното управление в региона на защитата, продължава да е предпочитана. Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на признатите от Народното събрание капиталови планове. Относителният дял на финансовите разноски към общите разноски за защита е над 20-процентния аршин на НАТО.Разходите за защита са съобразени с Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година.
Пенсионна политика. Предвижда се от 1 юли 2020 година всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 година, да се усилват с 6,7 % (процент, избран по така наречен „ швейцарско правило” на член 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 година и 2022 година пенсиите, отпуснати до 31 декември на миналата година, също се осъвременяват по „ швейцарското правило”. За интервала 2020-2022 година тежестта на една година застрахователен стаж в пенсионната формула се резервира в размер на 1,2.
Политика по приходите. Освен към този момент плануваното в Съюз на българските писатели от пролетта на тази година нарастване на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 година на 610 лева, от 1 януари 2021 година на 650 лева, като размерът от 650 лева ще се резервира и през 2022 г.), в актуалната прогноза е заложена мярка за 2020 година за нарастване с 10 % на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния бранш. С това се основава опция, на база на нараствания размер на разноските за личен състав, да се усилят самостоятелните съществени месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата служба и оценките за постигнатите резултати. За интервала 2020-2022 година осигурителната политика планува нарастване на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, надлежно в размер на 610 лева за 2020 година и 650 лева за 2021 година и 2022 година, както и нарастване на минималния застрахователен приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители от 400 лева на 610 лева от началото на 2020 година. Равнищата на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности от 2019 година се резервират, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 година - 610 лв.. Максималният застрахователен приход за всички обезпечени лица се резервира в размер на 3 000 лв..
Основните бюджетни взаимоотношения сред общините и централния бюджет в плана на ЗДБРБ за 2020 година са в общ размер 4,203 милиарда лв.. Предвиденото нарастване, по отношение на признатите със ЗДБРБ за 2019 година, е с 456,8 млн. лева, от тях за: общата дотация за делегираните от страната действия - с 418,8 млн. лева.; изравнителната дотация - с 13,0 млн. лева.; прехвърлянията за зимно поддържане и снегопочистване - с 5,0 млн. лева.; целевата дотация за финансови разноски - с 20,0 млн. лв..
С Бюджет 2020 са планувани промени в механизмите за систематизиране на целевата дотация за финансови разноски и на прехвърлянето за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Премахва се изравнителният съставен елемент, който обезпечава достигнатия размер на целевата дотация за финансови разноски и на прехвърлянето за зимно поддържане и снегопочистване през миналата година, за реализиране на обективно сходство сред средствата и натуралните индикатори за всяка съответна община.
Приоритет за страната остава и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък, по-висока претовареност, обществено включване, обществено, икономическо и териториално доближаване и създаване на конкурентоспособна и новаторска стопанска система. Въз основа на допусканията, при планирано позитивно чисто дългово финансиране за интервала 2020-2022 година, се резервира наклонността за понижаване на съотношението на държавния дълг по отношение на прогнозното равнище на Брутният вътрешен продукт от 18,6 % към края на 2019 година до 17 % в края на 2022 година. В подтекста на провежданата бюджетна политика и прогнозите за темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт за интервала 2020-2022 година, равнището на консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство “ се чака да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2 % от Брутният вътрешен продукт или сред 25,1-26,1 милиарда лв..
Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт остават доста под оптимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския аршин за конвергенция от 60 %, което ще подсигурява опазване на нивото на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България измежду 28-те страни - членки на Европейски Съюз във връзка с ниското равнище на дългова тежест.
В обновената бюджетна прогноза са показани средносрочните стопански вероятности и цели на държавното управление, както и главните параметри на бюджетната рамка за идната година. Запазва се въведеният с АСБП за интервала 2019-2021 година нов метод за включване в наличието на прогнозата на повече информация при представянето на разходните политики с акцент върху основните знаци за премерване на степента на осъществяването им.
Ключови цели не престават да бъдат запазването на фискалната резистентност и провеждането на поредна, транспарантна и предвидима фискална политика, която да способства за възстановяване на бизнес средата, поощряване на вложенията и стимулиране развиването на трудовия пазар за реализиране на стопански напредък и претовареност, придържайки се към общите правила на Европейски Съюз.
Запазват се задачите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за интервала 2020-2022 година - постигане до уравновесена бюджетна позиция през 2020 година и запазването й през идващите години. Целта за реализиране и поддържане на уравновесен бюджет остава непроменена в продължение на няколко следващи цикъла на подготовка на бюджета.
Приходните и разходните политики в прогнозата са продължение на заложените в Съюз на българските писатели за интервала 2020-2022 година, като за надграждането с нови са взети поради както макроикономическите аспекти, по този начин и фискалните благоприятни условия за обезпечаване на финансиране на предпочитаните браншове и за осъществяване на хоризонтални ограничения, засягащи бюджетната сфера.
И при приходите, и при разноските за интервала 2020-2022 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, се следи наклонност на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези индикатори се усилват, като от 46,827 милиарда лева за 2020 година се чака да доближат 50,143 милиарда лева през 2022 година.
Основните цели на данъчната политика са повишение на приходите от налози, справяне със сенчестата стопанска система и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз характерна рекомендация към България за възстановяване на събираемостта на налозите. В средносрочен проект се планува опазване на ниските данъчни ставки на корпоративните налози и тези на налозите върху приходите на физическите лица, което способства за повишение на икономическия напредък и има позитивно въздействие върху търсенето и предлагането на труд.
Приоритетите на Бюджет 2020, които надграждат към този момент заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта цели и допускания за развиване на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, опазването на здравето, защитата, пенсионната политика и политиката по приходите.
Образование. През 2020-2022 година ще продължи реализирането на ограниченията, ориентирани към повишение привлекателността на учителската специалност и мотивацията на настоящите учители. Навлизането на млади и високообразовани хора в просветителната система неизбежно ще се отрази позитивно върху качеството на добитите познания и умения на учениците. Насърчаването на зрелостниците с високи просветителни резултати да получат педагогическо обучение и да постъпват на работа в просветителната система е измежду предпочитаните ограничения, реализирането на които ще разреши да се преодолее предстоящият дефицит на педагогичен експерти. В бранш „ Образование “ ще продължи реализацията на ограниченията, целящи възстановяване на обществения статус на учителите, като за тази цел ще бъдат предоставяни годишно спомагателни средства в размер на 360,0 млн. лева за нарастване на възнагражденията на педагогическия
личен състав. Целта е през 2021 година да бъде реализирано удвояване, по отношение на 2017 година, на средствата за хонорари на педагогическите експерти.
Здравеопазване. Основните предпочитани посоки в региона на опазването на здравето през тригодишния интервал са обезпечаване на финансова резистентност и обезпеченост на здравната система за възстановяване здравето на популацията, повишение и поддържане качеството на живот посредством понижаване на преждевременната смъртност и заболеваемостта, както и превъзмогване на районните несъответствия и обезпечаване на функционално взаимоотношение сред обособените равнища на здравна помощ. Изграждането на Национална здравна осведомителна система, чрез потребление на нови технологии в региона на електронното опазване на здравето, е измежду целите, с които се цели възстановяване на качеството и успеваемостта на
процесите в системата на опазване на здравето.
Отбрана. През интервала 2020-2022 година политиката, провеждана от държавното управление в региона на защитата, продължава да е предпочитана. Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на признатите от Народното събрание капиталови планове. Относителният дял на финансовите разноски към общите разноски за защита е над 20-процентния аршин на НАТО.Разходите за защита са съобразени с Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година.
Пенсионна политика. Предвижда се от 1 юли 2020 година всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 година, да се усилват с 6,7 % (процент, избран по така наречен „ швейцарско правило” на член 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 година и 2022 година пенсиите, отпуснати до 31 декември на миналата година, също се осъвременяват по „ швейцарското правило”. За интервала 2020-2022 година тежестта на една година застрахователен стаж в пенсионната формула се резервира в размер на 1,2.
Политика по приходите. Освен към този момент плануваното в Съюз на българските писатели от пролетта на тази година нарастване на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 година на 610 лева, от 1 януари 2021 година на 650 лева, като размерът от 650 лева ще се резервира и през 2022 г.), в актуалната прогноза е заложена мярка за 2020 година за нарастване с 10 % на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния бранш. С това се основава опция, на база на нараствания размер на разноските за личен състав, да се усилят самостоятелните съществени месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата служба и оценките за постигнатите резултати. За интервала 2020-2022 година осигурителната политика планува нарастване на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, надлежно в размер на 610 лева за 2020 година и 650 лева за 2021 година и 2022 година, както и нарастване на минималния застрахователен приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители от 400 лева на 610 лева от началото на 2020 година. Равнищата на минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и квалификационни групи специалности от 2019 година се резервират, като се прави промяна единствено във връзка с позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 година - 610 лв.. Максималният застрахователен приход за всички обезпечени лица се резервира в размер на 3 000 лв..
Основните бюджетни взаимоотношения сред общините и централния бюджет в плана на ЗДБРБ за 2020 година са в общ размер 4,203 милиарда лв.. Предвиденото нарастване, по отношение на признатите със ЗДБРБ за 2019 година, е с 456,8 млн. лева, от тях за: общата дотация за делегираните от страната действия - с 418,8 млн. лева.; изравнителната дотация - с 13,0 млн. лева.; прехвърлянията за зимно поддържане и снегопочистване - с 5,0 млн. лева.; целевата дотация за финансови разноски - с 20,0 млн. лв..
С Бюджет 2020 са планувани промени в механизмите за систематизиране на целевата дотация за финансови разноски и на прехвърлянето за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Премахва се изравнителният съставен елемент, който обезпечава достигнатия размер на целевата дотация за финансови разноски и на прехвърлянето за зимно поддържане и снегопочистване през миналата година, за реализиране на обективно сходство сред средствата и натуралните индикатори за всяка съответна община.
Приоритет за страната остава и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък, по-висока претовареност, обществено включване, обществено, икономическо и териториално доближаване и създаване на конкурентоспособна и новаторска стопанска система. Въз основа на допусканията, при планирано позитивно чисто дългово финансиране за интервала 2020-2022 година, се резервира наклонността за понижаване на съотношението на държавния дълг по отношение на прогнозното равнище на Брутният вътрешен продукт от 18,6 % към края на 2019 година до 17 % в края на 2022 година. В подтекста на провежданата бюджетна политика и прогнозите за темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт за интервала 2020-2022 година, равнището на консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство “ се чака да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2 % от Брутният вътрешен продукт или сред 25,1-26,1 милиарда лв..
Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт остават доста под оптимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския аршин за конвергенция от 60 %, което ще подсигурява опазване на нивото на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България измежду 28-те страни - членки на Европейски Съюз във връзка с ниското равнище на дългова тежест.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ