Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет ...

Салдото по консолидираната фискална програма за полугодието е положително в размер на 3,2 млрд. лв..



Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2019 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец юни 2019 г. е положително в размер на 3 225,0 млн. лв. (2,8 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 3 108,0 млн. лв. и по европейските средства в размер на 116,9 млн. лева, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет.

Постъпилите приходи и помощи по КФП към юни 2019 г. са в размер на 22 285,6 млн. лв. или 50,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2 622,4 млн. лв. (14,2 %), а постъпленията от помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 453,0 млн. лева. Изпълнението на приходите към полугодието е в съответствие с плана за периода и спецификата на данъчния календар, въз основа на който значителна част от годишните постъпления по някои данъци (корпоративен данък, ДДФЛ и др.) се концентрира в първата половина на годината. Това е и причината приходите за периода традиционно да надвишават 50 на сто от годишния план.
Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 17 686,3 млн. лв., което представлява 51,2 % от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 3 333,1 млн. лв. или 50,8 % от предвидените в разчетите за годината.
Приходите от косвени данъци са в размер на 8 533,9 млн. лв., което е 51,9 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 5 549,0 млн. лв. или 51,2 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 2 849,0 млн. лв. (53,4 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 114,8 млн. лв. или 48,4 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 708,1 млн. лв. или 60,5 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 5 111,2 млн. лв., което представлява 49,2 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 11,5 на сто.

Неданъчните приходи са в размер на 3 448,2 млн. лв., което представлява 52,0 % от годишните разчети. Следва да се отбележи, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първото полугодие на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г.
Приходите от помощи са в размер на 1 151,1 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2019 г. възлизат на 19 060,7 млн. лв., което е 42,9 % от годишните разчети*. Видно е, че усвояването на разходите изостава спрямо изпълнението на приходите, което е и причината за формирането на превишение на приходите над разходите за периода. През втората половина на годината ще се приложи планираното индексиране на пенсиите, което е заложено в годишния разчет. Освен това голяма част от планираните за годината капиталови разходи се извършват през втората половина на годината, поради строителния сезон и други фактори.

Съпоставено със същия период на предходната година разходите по КФП нарастват номинално с 8,9 на сто, което основно се дължи на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други.

Нелихвените разходи са в размер на 17 930,0 млн. лв., което представлява 42,4 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към юни 2019 г. са в размер на 16 416,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 499,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 13,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 413,1 млн. лв. или 61,7 % от планираните за 2019 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 717,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2019 г. е 11,7 млрд. лв., в т.ч. 11,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд.. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Normal 0 false false false EN-US X-NONE X-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0in 5.4pt 0in 5.4pt; mso-para-margin:0in; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Calibri",sans-serif; mso-bidi-font-family:"Times New Roman";}
Салдото по консолидираната фискална програма към края на първото полугодие на 2019 г. е положително в размер на 3 225,0 млн. лв.

 

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2019 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец юни 2019 г. е положително в размер на 3 225,0 млн. лв. (2,8 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 3 108,0 млн. лв. и по европейските средства в размер на 116,9 млн. лева.

Постъпилите приходи и помощи по КФП към юни 2019 г. са в размер на 22 285,6 млн. лв. или 50,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2 622,4 млн. лв. (14,2 %), а постъпленията от помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 453,0 млн. лева. Изпълнението на приходите към полугодието е в съответствие с плана за периода и спецификата на данъчния календар, въз основа на който значителна част от годишните постъпления по някои данъци (корпоративен данък, ДДФЛ и др.) се концентрира в първата половина на годината. Това е и причината приходите за периода традиционно да надвишават 50 на сто от годишния план.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 17 686,3 млн. лв., което представлява 51,2 % от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 3 333,1 млн. лв. или 50,8 % от предвидените в разчетите за годината.

Приходите от косвени данъци са в размер на 8 533,9 млн. лв., което е 51,9 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 5 549,0 млн. лв. или 51,2 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 2 849,0 млн. лв. (53,4 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 114,8 млн. лв. или 48,4 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 708,1 млн. лв. или 60,5 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 5 111,2 млн. лв., което представлява 49,2 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 11,5 на сто.

Неданъчните приходи са в размер на 3 448,2 млн. лв., което представлява 52,0 % от годишните разчети. Следва да се отбележи, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първото полугодие на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г.

Приходите от помощи са в размер на 1 151,1 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2019 г. възлизат на 19 060,7 млн. лв., което е 42,9 % от годишните разчети*. Видно е, че усвояването на разходите изостава спрямо изпълнението на приходите, което е и причината за формирането на превишение на приходите над разходите за периода. През втората половина на годината ще се приложи планираното индексиране на пенсиите, което е заложено в годишния разчет. Освен това голяма част от планираните за годината капиталови разходи се извършват през втората половина на годината, поради строителния сезон и други фактори.

Съпоставено със същия период на предходната година разходите по КФП нарастват номинално с 8,9 на сто, което основно се дължи на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други.

Нелихвените разходи са в размер на 17 930,0 млн. лв., което представлява 42,4 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към юни 2019 г. са в размер на 16 416,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 499,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 13,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 413,1 млн. лв. или 61,7 % от планираните за 2019 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 717,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2019 г. е 11,7 млрд. лв., в т.ч. 11,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд.. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Източник: 3e-news.net