С 1.5 милиона лв. създават първия етап на база данни за кръводарителите
Министерският съвет утвърди 1 500 000 лева по бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН) за 2020 година за финансиране осъществяването на плануваните дейностите през първата година на Националната научна стратегия (ННП) „ Създаване на база данни на кръводарителите в Република България за маркери на трансмисивни инфекции ", утвърдена с Решение № 262 от 21.04.2020 година на Министерския съвет, оповестиха от държавната пресслужба.
Националната научна стратегия за основаване на база данни е на обща стойност 4,5 млн. лв. и е със период на осъществяване до 31.12.2022 година Тя е създадена като продължение на изпълняваната в интервала 2018-2020 година ННП „ Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България ", по която със средства на МОН са закупени, инсталирани, конфигурирани и въведени в употреба 6 здравна апарата за осъществяване на диагностика на трансмисивни инфекции.
Новата стратегия е ориентирана към идентификация и класифициране на информацията във връзка с разпространяването на вирусите на HIV, хепатит В и хепатит С измежду кръвните донори, както и оценка на риска на същите вируси измежду донорите в България посредством проучване на тяхното разпространяване и периодичност. Двата индикатора се допълват, защото дават информация за предишния и настоящия риск от зараза. Разпространението на трансмисивни инфекции в световен аспект е от изключителна значимост за научните проучвания, защото тези инфекции заемат забележителен дял в човешката патология, съставляват съществено предизвикателство и имат нов капацитет за епидемиологично разпространяване. Инфекциите излъчени по кръвен път, и по-конкретно хепатитните вируси В (HBV), С (HCV) и вирусът на добития имунен недостиг (HIV) имат способността да провокират в редица случаи хронични инфекции с тежки затруднения, по тази причина информацията за тях е извънредно нужна.
Националната научна стратегия планува осъществяването на 40 000 тествания на година и разбор на насъбраните данни от медицински проучвания и създаване на нови модели и програмен продукт за обработка на данни. С осъществяването й ще се даде на научните среди в България достъп до систематизирана информация, която ще може да бъде оценена, обобщавана и употребена за разнообразни научни цели.
Националната научна стратегия за основаване на база данни е на обща стойност 4,5 млн. лв. и е със период на осъществяване до 31.12.2022 година Тя е създадена като продължение на изпълняваната в интервала 2018-2020 година ННП „ Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България ", по която със средства на МОН са закупени, инсталирани, конфигурирани и въведени в употреба 6 здравна апарата за осъществяване на диагностика на трансмисивни инфекции.
Новата стратегия е ориентирана към идентификация и класифициране на информацията във връзка с разпространяването на вирусите на HIV, хепатит В и хепатит С измежду кръвните донори, както и оценка на риска на същите вируси измежду донорите в България посредством проучване на тяхното разпространяване и периодичност. Двата индикатора се допълват, защото дават информация за предишния и настоящия риск от зараза. Разпространението на трансмисивни инфекции в световен аспект е от изключителна значимост за научните проучвания, защото тези инфекции заемат забележителен дял в човешката патология, съставляват съществено предизвикателство и имат нов капацитет за епидемиологично разпространяване. Инфекциите излъчени по кръвен път, и по-конкретно хепатитните вируси В (HBV), С (HCV) и вирусът на добития имунен недостиг (HIV) имат способността да провокират в редица случаи хронични инфекции с тежки затруднения, по тази причина информацията за тях е извънредно нужна.
Националната научна стратегия планува осъществяването на 40 000 тествания на година и разбор на насъбраните данни от медицински проучвания и създаване на нови модели и програмен продукт за обработка на данни. С осъществяването й ще се даде на научните среди в България достъп до систематизирана информация, която ще може да бъде оценена, обобщавана и употребена за разнообразни научни цели.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ