Гении на карантината: да затворим театри и кина, но не и молове и дискотеки
Министерски съвет стартира със незабавните ограничения поради появяването на ковид у нас. Спешни общо взето на подобен принцип, на който се вземат и за снега. Проф. Тодор Кантарджиев преди повече от седмица бе споделил, че е неибежно вирусът да пристигна и в България и това се знаеше напълно ясно; за какво обаче ограниченията за ограничение на опциите от заразяване стартират да се вземат в този момент, не е.
Сред всички тях, другояче рационални, една буди въпросителни: затварянето на кина, театри и културни мероприятия. Да, това е напълно обикновено - два-три часа с 200+ хора на едно място са в действителност рисково преживяване. На този декор обаче необичайно наличие на духа и на груповите човешки преживявания не престават да резервират моловете, заведенията за хранене, кафенетата, нощните заведения. Изглежда те са изконни български територии, които или вируси не ги ловят, или в случай че инцидентни ги уловят, преживяването да посетиш дискотека си коства риска и в избран парти-партиен смисъл си заслужава.
Да се изкашляш по време на режисура е несъмнено рисково. Но да кашляш дълго и сополиво в ресторант, изключително над принадлежности и чинии не е проблем. Да кашляш по време на футболен мач е явна опасност - в Италия, приказва се, таман оттова е тръгнала епидемията. Но да кашляш в ориенталските нощни заведения на Студентски град, който е препълнен с хора и заведения - може, значимото е единствено незабавно да се наплискаш вътрешно с алкохол, че работата да се размине.
И най-после да висиш в душните съблекални в мола и да изпробваш тествано от стотици други - в това няма проблем. Но недай си боже да отидеш на симфоничен концерт - свистенето на лъка върху струните на цигулките, открито е, популяризира вируса с по-голяма скорост в сравнение с приятните следобедни диалози и неприятните следобедни кашлици в кафенатата.
Ясно е прочее за какво не може да се забрани всичко - една от огромните рискове на ковид е не просто самото заболяване, а към този момент все по-ясно очертаващата се криза. Едва ли има консуматорски табиет, който няма да остане изумен от пандемията, или от страха от пандамия. Но е ясно по какъв начин се действа; всеобщите мероприятия се анулират не по друга, а по икономическа значимост, Мъждукащата просвета по този начин и по този начин едвам диша финансово, с нея ще се оправим на първо време. После към този момент, от напън заман, ще мислим за нощни заведения, кръчми и питейни заведения. Остана единственото, което има да остава - занапред може да предвиждаме появяването на " Коронавирус кючек ", по модела на всички кларинетно-духови и духовни преживявания, каквито множеството трендинг грипове - птичи и прочие, са вдъхновявали за безсмъртното национално творчество.
Автор: Райко Байчев
Сред всички тях, другояче рационални, една буди въпросителни: затварянето на кина, театри и културни мероприятия. Да, това е напълно обикновено - два-три часа с 200+ хора на едно място са в действителност рисково преживяване. На този декор обаче необичайно наличие на духа и на груповите човешки преживявания не престават да резервират моловете, заведенията за хранене, кафенетата, нощните заведения. Изглежда те са изконни български територии, които или вируси не ги ловят, или в случай че инцидентни ги уловят, преживяването да посетиш дискотека си коства риска и в избран парти-партиен смисъл си заслужава.
Да се изкашляш по време на режисура е несъмнено рисково. Но да кашляш дълго и сополиво в ресторант, изключително над принадлежности и чинии не е проблем. Да кашляш по време на футболен мач е явна опасност - в Италия, приказва се, таман оттова е тръгнала епидемията. Но да кашляш в ориенталските нощни заведения на Студентски град, който е препълнен с хора и заведения - може, значимото е единствено незабавно да се наплискаш вътрешно с алкохол, че работата да се размине.
И най-после да висиш в душните съблекални в мола и да изпробваш тествано от стотици други - в това няма проблем. Но недай си боже да отидеш на симфоничен концерт - свистенето на лъка върху струните на цигулките, открито е, популяризира вируса с по-голяма скорост в сравнение с приятните следобедни диалози и неприятните следобедни кашлици в кафенатата.
Ясно е прочее за какво не може да се забрани всичко - една от огромните рискове на ковид е не просто самото заболяване, а към този момент все по-ясно очертаващата се криза. Едва ли има консуматорски табиет, който няма да остане изумен от пандемията, или от страха от пандамия. Но е ясно по какъв начин се действа; всеобщите мероприятия се анулират не по друга, а по икономическа значимост, Мъждукащата просвета по този начин и по този начин едвам диша финансово, с нея ще се оправим на първо време. После към този момент, от напън заман, ще мислим за нощни заведения, кръчми и питейни заведения. Остана единственото, което има да остава - занапред може да предвиждаме появяването на " Коронавирус кючек ", по модела на всички кларинетно-духови и духовни преживявания, каквито множеството трендинг грипове - птичи и прочие, са вдъхновявали за безсмъртното национално творчество.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ