Еврокомисарят по земеделието: България е важна за продоволствената сигурност в ЕС
М инистърът на земеделието и храните доктор Георги Тахов е срещнал европейския комисар по въпросите на селското стопанство Януш Войчеховски със положението на земеделието в България, като е подчертал, че проблемите, провокирани от коронавирус рецесията, войната на Русия против Украйна, както и разразилата се след това икономическа рецесия, са се отразили тежко от земеделските производители у нас и в Европейски Съюз.
Това стана известно на брифинг в Министерския съвет след среща на еврокомисаря, земеделския министър и министър-председателя Димитър Главчев. Войчеховски е на работно посещаване у нас.
Тахов сподели, че предложенията на ведомството към Европейската комисия са,
първо, понижаване на административната тежест върху земеделските стопани за предвидимост на приемане на подпомаганията към тях. " На второ място, предлагаме да се удължи с една година срокът за осъществяване на плановете по Програмата за развиване на селските региони (ПРСР) 2014-2020 година, като самото разплащане да се реализира и краят на реализацията на плановете да завърши през 2026 година ", изясни земеделският министър.
Не на последно място, акцентира той, би трябвало да се намерения за увеличение на праговете по " украинската помощ ",
тъй като в някои страни в Европа те се пресмятат на хектар повърхност или глава животно и по този начин огромните фермери още през 2022 година са стигнали тавана и оттова нататък не могат да се възползват от опцията на директните заплащания.
Тахов уточни, че от министерството са изразили позиция, че
от позиция на екологизацията в действителност би трябвало да се подхожда по-предпазливо и стандартите на Зелената договорка да се наложат както на страни членки, и по този начин и на страни, които не членуват в Европейски Съюз, а употребяват европейския пазар. " Знаем доста добре, че това е един дълготраен диалог, само че доста се надяваме той да стартира от тук, от София ", разяснява земеделският министър.
Войчеховски дефинира България като значима страна в Европейски Съюз във връзка с селското стопанство и обезпечаването на продоволствената сигурност в целия Европейски Съюз, " изключително в тези сложни времена ".
По думите му е значимо да се посети страна, която е усетила в доста огромна степен негативното влияние първо на пандемията, по-късно на войната на Русия против Украйна. " Въздействието върху селскостопанските производители е осезаемо и имахме опцията да обсъждаме тези въпроси с президента на републиката, с министъра на земеделието и храните, с народни представители и с други заинтригувани страни ", уточни Войчеховски.
Той добави, че в селското стопанство има две доста деликатни тематики, които са значими за стопаните както в Европейски Съюз, по този начин и в България.
Едната е Зелената договорка - въпрос, по който стопаните смятаха, че търпят ограничавания.
" Говоря в минало време, тъй като в това време ние реагирахме на техните терзания и направихме съществени промени, свързани със узаконяването. Също по този начин със задължението 4 % от земята да бъде употребена за екосхеми – в този момент това не е обвързване, а непринудено решение, което дава опция за повече диверсификация ", изясни еврокомисарят.
Другият въпрос, на който той обърна внимание, е обвързван с
гъвкавостта за страните членки при избора на интервала, през който да се ползват ограниченията. В момента всяка страна членка има опция да избира интервала съгласно своята специфичност и спецификата на своето селско стопанство.
Освен това за стопанства под 10 ха, които в България са забележителен брой (над 100 000), не важат системите за надзор и наказания, които се ползват за останалите, добави Войчеховски.
Той продължи с втория въпрос, също обвързван с сензитивна освен за българските, а въобще за европейските стопани тематика, а точно съветската експанзия в Украйна, която докара до блокиране на коридорите за експорт в Черно море и увеличение на украинската продукция, достигаща Европейски Съюз.
По думите на Войчеховски България е измежду най-засегнатите страни - през 2022 година цената на вноса на селскостопанския импорт от Украйна в България възлиза на 1 милиарда евро. В тази връзка у нас бяха осъществени благоприятни условия за подкрепяне на стопаните за справяне със обстановката. Беше призната възбрана за импорт от Украйна на царевица, рапица и слънчоглед.
Еврокомисарят напомни, че обстановката се усъвършенства в известна степен през 2023 година, само че отново остана огромното разминаване сред импорт и експорт.
Той уточни, че България е може би страната, в която най-вече държавна помощ е оказана на земеделските производители - за България тази сума възлиза на 452 млн. евро.
Според Войчеховски е значимо да се приказва какви са опциите на българското държавно управление за поддръжка на земеделците.
Заключението от днешните диалози, което еврокомисарят изведе, е, че са значими по-съществени ограничения в Европейски Съюз, с цел да не се разрешава такава огромна разлика сред импорт и експорт и да се поддържат селските стопани.
Министър Тахов заключи, че
избира да пристигна времето, когато да не се регистрират размерите на компесаторните заплащания, които са провокирани от форсмажорни условия, а да си приказват за равнищата на директните заплащания на българските аграрни стопани, те да се изравнят към останалите страни членки.
На въпрос по отношение на бюджета за селското стопанство след приемането на Украйна в Европейски Съюз Войчеховски уточни, че
в реалност ще е нужен по-голям бюджет за Общата селскостопанска политика (ОСП), тъй като при сегашния не е допустимо да се работи по нея. В Европейски Съюз 0,4 % от Брутният вътрешен продукт се отделя за селско стопанство, тъй че евентуално в бъдеще тези средства ще би трябвало да се усилят, изясни той.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Това стана известно на брифинг в Министерския съвет след среща на еврокомисаря, земеделския министър и министър-председателя Димитър Главчев. Войчеховски е на работно посещаване у нас.
Тахов сподели, че предложенията на ведомството към Европейската комисия са,
първо, понижаване на административната тежест върху земеделските стопани за предвидимост на приемане на подпомаганията към тях. " На второ място, предлагаме да се удължи с една година срокът за осъществяване на плановете по Програмата за развиване на селските региони (ПРСР) 2014-2020 година, като самото разплащане да се реализира и краят на реализацията на плановете да завърши през 2026 година ", изясни земеделският министър.
Не на последно място, акцентира той, би трябвало да се намерения за увеличение на праговете по " украинската помощ ",
тъй като в някои страни в Европа те се пресмятат на хектар повърхност или глава животно и по този начин огромните фермери още през 2022 година са стигнали тавана и оттова нататък не могат да се възползват от опцията на директните заплащания.
Тахов уточни, че от министерството са изразили позиция, че
от позиция на екологизацията в действителност би трябвало да се подхожда по-предпазливо и стандартите на Зелената договорка да се наложат както на страни членки, и по този начин и на страни, които не членуват в Европейски Съюз, а употребяват европейския пазар. " Знаем доста добре, че това е един дълготраен диалог, само че доста се надяваме той да стартира от тук, от София ", разяснява земеделският министър.
Войчеховски дефинира България като значима страна в Европейски Съюз във връзка с селското стопанство и обезпечаването на продоволствената сигурност в целия Европейски Съюз, " изключително в тези сложни времена ".
По думите му е значимо да се посети страна, която е усетила в доста огромна степен негативното влияние първо на пандемията, по-късно на войната на Русия против Украйна. " Въздействието върху селскостопанските производители е осезаемо и имахме опцията да обсъждаме тези въпроси с президента на републиката, с министъра на земеделието и храните, с народни представители и с други заинтригувани страни ", уточни Войчеховски.
Той добави, че в селското стопанство има две доста деликатни тематики, които са значими за стопаните както в Европейски Съюз, по този начин и в България.
Едната е Зелената договорка - въпрос, по който стопаните смятаха, че търпят ограничавания.
" Говоря в минало време, тъй като в това време ние реагирахме на техните терзания и направихме съществени промени, свързани със узаконяването. Също по този начин със задължението 4 % от земята да бъде употребена за екосхеми – в този момент това не е обвързване, а непринудено решение, което дава опция за повече диверсификация ", изясни еврокомисарят.
Другият въпрос, на който той обърна внимание, е обвързван с
гъвкавостта за страните членки при избора на интервала, през който да се ползват ограниченията. В момента всяка страна членка има опция да избира интервала съгласно своята специфичност и спецификата на своето селско стопанство.
Освен това за стопанства под 10 ха, които в България са забележителен брой (над 100 000), не важат системите за надзор и наказания, които се ползват за останалите, добави Войчеховски.
Той продължи с втория въпрос, също обвързван с сензитивна освен за българските, а въобще за европейските стопани тематика, а точно съветската експанзия в Украйна, която докара до блокиране на коридорите за експорт в Черно море и увеличение на украинската продукция, достигаща Европейски Съюз.
По думите на Войчеховски България е измежду най-засегнатите страни - през 2022 година цената на вноса на селскостопанския импорт от Украйна в България възлиза на 1 милиарда евро. В тази връзка у нас бяха осъществени благоприятни условия за подкрепяне на стопаните за справяне със обстановката. Беше призната възбрана за импорт от Украйна на царевица, рапица и слънчоглед.
Еврокомисарят напомни, че обстановката се усъвършенства в известна степен през 2023 година, само че отново остана огромното разминаване сред импорт и експорт.
Той уточни, че България е може би страната, в която най-вече държавна помощ е оказана на земеделските производители - за България тази сума възлиза на 452 млн. евро.
Според Войчеховски е значимо да се приказва какви са опциите на българското държавно управление за поддръжка на земеделците.
Заключението от днешните диалози, което еврокомисарят изведе, е, че са значими по-съществени ограничения в Европейски Съюз, с цел да не се разрешава такава огромна разлика сред импорт и експорт и да се поддържат селските стопани.
Министър Тахов заключи, че
избира да пристигна времето, когато да не се регистрират размерите на компесаторните заплащания, които са провокирани от форсмажорни условия, а да си приказват за равнищата на директните заплащания на българските аграрни стопани, те да се изравнят към останалите страни членки.
На въпрос по отношение на бюджета за селското стопанство след приемането на Украйна в Европейски Съюз Войчеховски уточни, че
в реалност ще е нужен по-голям бюджет за Общата селскостопанска политика (ОСП), тъй като при сегашния не е допустимо да се работи по нея. В Европейски Съюз 0,4 % от Брутният вътрешен продукт се отделя за селско стопанство, тъй че евентуално в бъдеще тези средства ще би трябвало да се усилят, изясни той.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ