Индия може да преразгледа ядрената си доктрина. Каква е заплахата за света?
Министърът на защитата Радж Сингх съобщи в четвъртък, че Индия може да преразгледа съдържащия се в нуклеарната й теория ангажимент да не употребява първа нуклеарни оръжия. Изявлението прозвуча на фона на засилени търкания със прилежащ Пакистан, който също има нуклеарен боеприпас.
Ситуацията по границата с Пакистан се изостри, откакто Индия лиши автономията на щата Джаму и Кашмир с най-вече мюсюлманско население.
Неотдавна министърът на защитата бе удостоверил, че Индия държи на дългогодишните си задължения да не използва първа нуклеарни оръжия при положение на боен спор. По-късно обаче той се запита какъв брой може трае този ангажимент. И съобщи пред публицисти, че Индия съблюдава все по този начин строго нуклеарната си теория, само че в бъдеще това ще зависи от обстановката.
Той насочи сигнал, че задължението Индия да не употребява първа нуклеарни оръжия не е нито безспорен, нито непрестанен - подразбиране, че при положение на спор нищо не би предиздвикало Индия да го следва и отсега нататък.
Сингх приказва на нуклеарния полигон Покхран, където Индия реализира много на брой нуклеарни проби през 90-те. Това съгласно специалисти кара думите му да звучат изключително тежко и при все това министърът единствено набеляза планове за преразглеждане на доктрината, мнозина се замислиха съществено за ситуацията в района.
Той повтори същото в формалния си акаунт в Туитър, а индийската държавна информационна организация цитира министъра в емисията си. Прочее, изказването на Сингх може да се преглежда като публична позиция на страната.
Индийските управляващи виждат сигурността застрашена от ескалацията на спора със прилежащ Пакистан. Хиляди поданици на индийската част от Кашмир са останали без връзка с външния свят - телефонните линии са прекратени, а интернет не работи. В провинцията е разгласен комендантски час.
Властите в Пакистан нееднократно са заявявали, че се опасяват от етнически прочиствания измежду пакистанците, живеещи в зоната на спора. Армията е в нараснала бойна подготвеност.
За каква теория става дума?
В разгара на студената война Съединени американски щати, Съветският съюз, Франция и Англия си оставяха правото първи да употребяват своя нуклеарен капацитет, ако спорът ескалира.
Имаше два типичен сюжета за първи нуклеарен удар:
1. Страната, застрашена от проваляне на бойното поле, ще използва нуклеарни оръжия с тактическа цел, с цел да избегне проваляне.
2. Една от страните ще нанесе предпазен удар, в случай че има учредения да счита, че се приготвя подобен удар против нея. Превантивният удар би трябвало да цели заличаване на по-голямата част от нуклеарния капацитет на съперника.
Обявила се за нуклеарна страна след сполучливи опити през 1998 година, Индия през цялото време отхвърли концепцията за нуклеарен спор. Тя съобщи, че образува лични нуклеарни сили единствено за възможен удар на възмездието, затова може да се ограничи с по-скромен боеприпас.
По това време Китай към този момент бе предложил доктрината за отвод от първи нуклеарен удар; Индия поддържа тази самодейност.
След първите си опити през 1964 година Китай съобщи, че в никакъв случай и никога няма да употребява нуклеарни оръжия пръв.
Иронията е, че Индия, изпитвала постоянно боязън от преобладаващото състояние на Китай в района, не повярва до дъно в положителните планове на Пекин и таман по тази причина взе да развива нуклеарния си капацитет.
Индия и Китай са в действителност единствените нуклеарни сили, поели ангажимент за нуклеарно ненападение. Преди време Северна Корея също заявяваше, че следва сходна теория, само че след това предизвести, че при навлизане на Съединени американски щати и Южна Корея ще използва нуклеарни оръжия.
Най-близкият и най-проблемният комшия на Индия - Пакистан, постоянно си е запазвал правото пръв да нанесе нуклеарен удар.
Какви закани обрисува индийското изказване?
Според експертни оценки Индия има сега към 100 нуклеарни заряда, намиращи се в бойна подготвеност, и може да изготви много бързо още толкоз от подготвени комплектовъчни възли.
Освен това Индия разполага през днешния ден с огромен ресурс от балистични и крилати ракети, впечатляващ боеприпас от прецизни муниции, няколко спътника за галактически фотоси и необятни благоприятни условия за вътрешно и външно разузнаване.
Индия влага също по този начин средства за развиване на лична противоракетна система и купи скъпоструващи системи за ПРО от Русия и Израел.
С други думи, Индия е добре въоръжена и подготвена да се откаже от политиката за ненападение.
При това състояние, считат анализатори, за спусък може да послужи единствено политиката на Исламабад - и през днешния ден всички погледи са устремени към Пакистан и по-нататъшните му стъпки.
" Светът би трябвало съществено да прегледа въпроса до каква степен е безвреден нуклеарният боеприпас на Индия, следена от фашисткото, расистко държавно управление на (Нарендра) Моди, безжалостен последовател на концепцията за нуклеарно предимство. Това е проблем, засягащ освен района, само че и целия свят ", написа в Туитър министър председателят на Пакистан Имран Хан.
Засега нито твърдата реторика на Пакистан към Делхи, нито ескалацията в Кашмир може да станат мотив за нуклеарен удар. Страните живеят в спор към този момент десетилетия и отгоре-отгоре управляват обстановката.
Експертите се притесняват от друго: неведнъж повишените благоприятни условия на Индия наред с изцяло явната й подготвеност да се брани с всевъзможни средства ще накарат Пакистан да усилва нуклеарния си капацитет.
Затова в последна сметка светът ще получи район с оръжейна конкуренция и с пръст върху нуклеарното копче. /БТА
Ситуацията по границата с Пакистан се изостри, откакто Индия лиши автономията на щата Джаму и Кашмир с най-вече мюсюлманско население.
Неотдавна министърът на защитата бе удостоверил, че Индия държи на дългогодишните си задължения да не използва първа нуклеарни оръжия при положение на боен спор. По-късно обаче той се запита какъв брой може трае този ангажимент. И съобщи пред публицисти, че Индия съблюдава все по този начин строго нуклеарната си теория, само че в бъдеще това ще зависи от обстановката.
Той насочи сигнал, че задължението Индия да не употребява първа нуклеарни оръжия не е нито безспорен, нито непрестанен - подразбиране, че при положение на спор нищо не би предиздвикало Индия да го следва и отсега нататък.
Сингх приказва на нуклеарния полигон Покхран, където Индия реализира много на брой нуклеарни проби през 90-те. Това съгласно специалисти кара думите му да звучат изключително тежко и при все това министърът единствено набеляза планове за преразглеждане на доктрината, мнозина се замислиха съществено за ситуацията в района.
Той повтори същото в формалния си акаунт в Туитър, а индийската държавна информационна организация цитира министъра в емисията си. Прочее, изказването на Сингх може да се преглежда като публична позиция на страната.
Индийските управляващи виждат сигурността застрашена от ескалацията на спора със прилежащ Пакистан. Хиляди поданици на индийската част от Кашмир са останали без връзка с външния свят - телефонните линии са прекратени, а интернет не работи. В провинцията е разгласен комендантски час.
Властите в Пакистан нееднократно са заявявали, че се опасяват от етнически прочиствания измежду пакистанците, живеещи в зоната на спора. Армията е в нараснала бойна подготвеност.
За каква теория става дума?
В разгара на студената война Съединени американски щати, Съветският съюз, Франция и Англия си оставяха правото първи да употребяват своя нуклеарен капацитет, ако спорът ескалира.
Имаше два типичен сюжета за първи нуклеарен удар:
1. Страната, застрашена от проваляне на бойното поле, ще използва нуклеарни оръжия с тактическа цел, с цел да избегне проваляне.
2. Една от страните ще нанесе предпазен удар, в случай че има учредения да счита, че се приготвя подобен удар против нея. Превантивният удар би трябвало да цели заличаване на по-голямата част от нуклеарния капацитет на съперника.
Обявила се за нуклеарна страна след сполучливи опити през 1998 година, Индия през цялото време отхвърли концепцията за нуклеарен спор. Тя съобщи, че образува лични нуклеарни сили единствено за възможен удар на възмездието, затова може да се ограничи с по-скромен боеприпас.
По това време Китай към този момент бе предложил доктрината за отвод от първи нуклеарен удар; Индия поддържа тази самодейност.
След първите си опити през 1964 година Китай съобщи, че в никакъв случай и никога няма да употребява нуклеарни оръжия пръв.
Иронията е, че Индия, изпитвала постоянно боязън от преобладаващото състояние на Китай в района, не повярва до дъно в положителните планове на Пекин и таман по тази причина взе да развива нуклеарния си капацитет.
Индия и Китай са в действителност единствените нуклеарни сили, поели ангажимент за нуклеарно ненападение. Преди време Северна Корея също заявяваше, че следва сходна теория, само че след това предизвести, че при навлизане на Съединени американски щати и Южна Корея ще използва нуклеарни оръжия.
Най-близкият и най-проблемният комшия на Индия - Пакистан, постоянно си е запазвал правото пръв да нанесе нуклеарен удар.
Какви закани обрисува индийското изказване?
Според експертни оценки Индия има сега към 100 нуклеарни заряда, намиращи се в бойна подготвеност, и може да изготви много бързо още толкоз от подготвени комплектовъчни възли.
Освен това Индия разполага през днешния ден с огромен ресурс от балистични и крилати ракети, впечатляващ боеприпас от прецизни муниции, няколко спътника за галактически фотоси и необятни благоприятни условия за вътрешно и външно разузнаване.
Индия влага също по този начин средства за развиване на лична противоракетна система и купи скъпоструващи системи за ПРО от Русия и Израел.
С други думи, Индия е добре въоръжена и подготвена да се откаже от политиката за ненападение.
При това състояние, считат анализатори, за спусък може да послужи единствено политиката на Исламабад - и през днешния ден всички погледи са устремени към Пакистан и по-нататъшните му стъпки.
" Светът би трябвало съществено да прегледа въпроса до каква степен е безвреден нуклеарният боеприпас на Индия, следена от фашисткото, расистко държавно управление на (Нарендра) Моди, безжалостен последовател на концепцията за нуклеарно предимство. Това е проблем, засягащ освен района, само че и целия свят ", написа в Туитър министър председателят на Пакистан Имран Хан.
Засега нито твърдата реторика на Пакистан към Делхи, нито ескалацията в Кашмир може да станат мотив за нуклеарен удар. Страните живеят в спор към този момент десетилетия и отгоре-отгоре управляват обстановката.
Експертите се притесняват от друго: неведнъж повишените благоприятни условия на Индия наред с изцяло явната й подготвеност да се брани с всевъзможни средства ще накарат Пакистан да усилва нуклеарния си капацитет.
Затова в последна сметка светът ще получи район с оръжейна конкуренция и с пръст върху нуклеарното копче. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ