Красен Кралев: Дай боже, да имаме късмет догодина в Токио 2021
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той приказва по всички настоящи тематики след рецесията с ковид, която спря спорта в целия свят.
- Г-н министър, здравейте! Добре пристигнали в „ Код спорт “! Предлагам да стартираме диалога с един наш и ваш другар, доайенът на спортните ръководители – Цено Ценов, мир на праха му. Той ни напусна предходната седмица на 80-годишна възраст и до последния си ден работеше интензивно като президент на Европейската федерация по битка и изпълнителен шеф на Фондация „ Български спорт “.
- За страдание ни напусна един огромен българин, една огромна фигура в международния спорт. Много малко хора знаят каква беше ролята на Цено Ценов в международната битка. Един човек, който посвети целия си живот на спорта. Изключително умен човек, ерудиран, балансьор, който в доста тежки моменти водеше европейската и международната битка. И в деня на кончината си правеше работни срещи в болничното заведение. Това демонстрира каква сила имаше и какъв брой предан беше Цено на спорта. Аз имах достойнството и привилегията да бъде мой първи консултант от самото начало, през което съм бил министър. Познавах го много от близко. Знам с какво почитание и почит се ползваше в международния спорт. Много са малко българите, които са стигали такава позиция. В международния спорт Цено игра основна роля. Преди години битката беше застрашена от изхвърляне от олимпийските игри. Тогава той дружно с сегашния президент на Световната федерация Ненад Лалович бяха основните фигури, които съумяха да защитят името на битката и да запазят нейното място в олимпийския спорт. Голям българин с голям принос! Голяма загуба за нас! Не единствено за фамилията на борците, само че и за фамилията на всички спортисти! Беше значим дирек и основна фигура в фамилията на българския спорт. Дълги години Цено беше и шеф на Фондация „ Български спорт “, която също има основна роля в българския спорт, помагаше на доста спортисти, имаха невероятни начинания. Надявам се екипът да продължи неговата активност, тъй като работата и функционалностите, които изпълняваш Фондация „ Български спорт “ в обществото, не би трябвало да бъдат изоставяни. Бог да го елементарни! Голяма загуба е за нас. Неговият живот би трябвало да бъде образец за останалите спортни ръководители по какъв начин би трябвало да се ръководят спортните организации, какво отношение би трябвало да имат те към спортистите, задачите и упоритостите им би трябвало да бъдат високи, колкото неговите.
Министър Кралев: След 15 юни българският спорт ще стартира да действа на цялостни обороти
- Принудителната пауза на дейния живот по света несъмнено натъжи обществото, само че пък напомни какъв обществен феномен е спортът. Най-трудното за вас като министър в този интервал?
- Най-трудното беше първоначално, тъй като за всички нас беше потрес тази пандемия, макар че в държавното управление имахме информация какво се случва в Китай. Аз като доктор знаех прелестно какво ще се случи в Европа, само че е доста мъчно да го приемеш като действителност. През първите седмици в действителност беше доста мъчно. Във форсмажор и при рискови условия се демонстрира дали ставаш за началник и какви са ти силите да се оправиш в тази обстановка. Аз считам, че всички би трябвало да бъдем признателни на премиера Борисов, че прояви предвидливост и направи едно доста значимо нещо – първи приложихме строгите противоепидемиологични ограничения, което се оказа основно за триумфа при битката с вируса. Знаете, че България беше една от минимум засегнатите страни от пандемията. Вторият основен миг беше, че бяхме една от първите страни, които съумяха да разхлабят ограниченията. Същевременно това оказва помощ за минимизиране на икономическите вреди, тъй като затварянето на живота в страната, затварянето на стопанската система не може да се размине без последствия. Именно решителността на държавното управление беше основна, че бяхме една от първите страни, приложили най-строгите противоепидемиологични ограничения и измежду първите, почнали с разхлабването им преди 40 дни. Смятам това за триумф. Тепърва ще забележим резултатите от това държание, само че първоначално беше доста мъчно, тъй като беше предизвикателство да убедим федерациите по какъв начин би трябвало да организират подготовката си преди да вземем решение за дефинитивно затваряне на подготвителния развой. Едва две седмици по-късно, откакто на 13 март беше прекратено провеждането на спортните занимания, се взе решение олимпийските игри да се отсрочат. Всъщност това беше основният миг по време на пандемията, който малко ни поуспокои. Знаехме, че десетина страни не престават да се готвят. Бяха изолирали своите спортисти в избрани места в техните национални спортни бази. Примерно Германия, Белгия, Португалия, Чехия не са спирали подготовката си. Говорим за един дребен състав от елитни спортисти. Беше доста мъчно да се вземе решението, само че в името на здравето на всички българи, трябваше да спазим ограниченията. След като се взе решение за отсрочване на олимпиадата, знаехме, че нищо към този момент не се рискува и всичко беше умерено. Първите две седмици беше в действителност доста тежко – да прецениш дали в действителност би трябвало да тръгнем по този път, по който тези страни потеглиха или по този на болшинството, прекратили всевъзможни спортни действия.
- Психологически по какъв начин се отрази на нашите спортисти? Не е загадка, че в обществените мрежи вие поддържате връзка, пишете си с доста от тях…
- Всички експерти се държаха почтено. И федерациите се държаха на равнище. Спортистите схванаха какво е ситуацията. Видяха, че се опитваме да създадем всичко, което е допустимо, с цел да могат да продължат обикновено със заниманията си. Всъщност и двата центъра – „ Спорт Палас “ и „ Белмекен “, плюс гребните бази в Кърджали и Пчелина бяха подготвени във всеки един миг да одобряват спортистите, в случай че се позволи подготовка и се рестартират подготвителните занимания. През цялото време сме били в цялостна подготвеност. Поддържахме връзка с топ спортистите ни и с федерациите. Добре го одобриха всичките, съблюдаваха дисциплината, нямахме проблеми в това естество. Като че ли повече проблем в карантината имахме с родители, фенове на спорта, които ми пишеха непрекъснато в обществените мрежи. Бяха извънредно нетърпеливи за рестарт на спортните занимания. Като на 4 май дадохме позволение за самостоятелните спортни занимания навън, незабавно почнаха да ни звънят родители – за какво за намерено може, а за закрито не може. Като пуснахме груповите спортове навън – за какво децата не могат да упражняват. Хората схващат като им обясниш, толерантен и деликатен си с тях, само че в действителност е доста комплицирано да се ориентираш в сходна конюнктура. Трябва самообладание. За 40 дни де факто беше прекратена всякаква спортна активност. На 13 март преустановихме провеждането на спортни мероприятия и на 4 май беше позволено практикуването на самостоятелните спортове навън. В идващите 40 дни последователно успяхме да обновим безусловно всички спортни действия, като на 15 юни този цикъл ще бъде приключен, като се разрешат всички типове надпревари навън и на закрито за всички възрастови групи. Всеки ден сме взимали решения, съобразени с моментната епидемиологична конюнктура в страната. Ако процентът на инфектираните и умрелите от КОВИД хора се усилваше, щяхме да редуцираме или да забавим рестартирането на идващите типове спортни действия. За наслада всичко се разви по проект и в границите на тези 40 дни успяхме да осъществим авансово заложената стратегия, с цел да рестартираме целия спорт. Мисля, че към този момент след 15 юни ще почнем на цялостни обороти да действаме във всички равнища на българския спорт.
- Спортните клубове получиха положителната вест за подсилен бюджет на министерството за 2021 година Кажете освен това за това решение…
- Отдавна искахме да увеличим средствата за клубовете. Едва в този момент имаме опция, тъй като Спортният тотализатор стартира да действа на по-високи обороти. Предварителните планове сочат, че за идната годна бихме могли да си позволим да влагаме двойна сума в спортните клубове. Много пъти сме си говорили и с вас, че спортните клубове са хронично недофинансирани. Но всички знаем, че се разгръщаме съгласно бюджетите, с които разполагаме. Смятам, че оттук насетне е време при съществуването на нужните средства, да се обръща доста по-голямо внимание на спортните клубове, тъй като точно там се откриват гениите, там се коват същинските първенци. Когато доближат равнището за националния тим, почват да се развиват, само че главната работа се прави от клубовете. Постепенно всяка година би трябвало да усилваме средствата, с които те разполагат. До момента бюджетът, който страната е давала на клубовете, които финансираме – към 900 на брой, са 6,5 млн. лева В идната година средствата ще бъдат удвоени, т.е. 13 млн. лева, разпределени по клубовете. 2020 година е по-особена – не можем да приключим цялостния цикъл от надпревари нито във вътрешния календар, нито в интернационалния. Няма по какъв начин средствата да се разпределят за 2021 година на база резултатите от 2020 година Затова ще вземем като база достиженията от 2019 година Казано на най-простичък език – в случай че в този момент са получавали 10 хиляди лева за активността си през тази година, идната ще получат 20 хиляди. Средствата, които получават клубовете, се пресмятат по доста комплицирана формула. Половината от сумата се дефинира от точките, които получават за активността си във федерациите, а другата половина се получава от тази формула, която прилагаме в министерството за оценка на активността на клубовете, където се включват индикатори за брой състезатели, за интернационалните триумфи, за вътрешни триумфи, за занимания с всеобщ спорт. Смятаме, че сме постигнали една относително справедлива система за финансиране на клубовете. Просто значимото оттук насетне е да се подсигурят повече средства. Мисля, че сме на прав път. Пожелавам триумф на Спортния тотализатор да работи по-концентрирано, тъй като клубовете в действителност имат потребност от такава поддръжка. Щастлив съм, че за първи път от доста, доста години средствата за клубовете ще бъдат увеличени с подобен размер.
- Знаем, че държавна интервенция във футбола не се позволява съгласно наредбите на ФИФА и УЕФА, само че най-малко министерството следи ли какво се случва в БФС? От оставката на Борислав Михайлов минаха осем месеца, само че както се вижда, скоро няма да се роди Конгрес на централата…
- Разбира се, че следим безусловно всичко, което се случва в БФС, както във всяка една федерация. Аз мога да кажа, че по време на пандемията работихме добре с федерацията. Те дружно с федерацията по тенис и с Българската асоциация за здраве и фитнес, са си подготвили най-добре домашното. Дадоха детайлно създадени проекти за противоепидемиологични ограничения за надзор на подготвителния развой и действието на обектите, на които се организират тренировките. Виждахме се много постоянно през този интервал.
- А за системата 60/40?
- Тази система беше основана за подкрепяне на икономическите субекти в страната. В бранша „ Спорт “ най-голяма част от средствата отидоха за футболни клубове и за федерацията. Няма нищо неприятно, тъй като е законно. След като са ги получили, значи дават отговор на изискванията. Друг е въпросът дали те са най-нуждаещите се. Тук не е единствено въпрос кой от каква потребност има, само че и става въпрос дали се заплащат осигуровки, в какъв размер си се осигурявал, дали си бил на „ ярко “ и дали си задоволителни способен да попълниш документите, които се изискват при кандидатстването. Смятам, че тази стратегия беше добра. Друг е въпросът дали най-нуждаещите се имаха опция да се употребяват от нея. Има доста условия, на които явно футболните клубове и федерацията са дали отговор. Питате за Конгреса? До момента нямаше опция да бъдат провеждани конгресни и конферентни мероприятия. Но към този момент са позволени, тъй че оттук насетне напълно умерено Изпълкомът може да насрочи Конгрес. Ние не можем да се бъркаме да пожелаваме от тях по кое време да се организира, само че за всички участници в БФС е ясно, че това би трябвало да стане допустимо най-скоро в границите на тази година.
- А клубовете към момента ли са 700?
- В момента 316 клуба са получили лиценз. На последния Конгрес участваха 550. Промените, които бяхме заложили в Закона за физическото образование и спорта, целяха главно да изкарат клубовете също на „ ярко “, тъй като не е загадка, че във всяка една федерация, има клубове-фантоми, които президентите основават, с цел да гласоподават за тях на конгресите. Аз мисля, че досега имаме към 10% редукция на клубовете, което демонстрира, че мярката е сполучлива. Разбира се, в БФС нещата не стоят тъкмо по този метод, тъй като има доста настоящи клубове, които ги знаем и които са във „ В “ групите и в регионалните групи. Има активност, действат, същински клубове са, само че не са намерили време, към този момент 1,5 години, да си подадат документите. Лошата вест за тези клубове е, че в случай че не съумеят да го създадат до началото на идващото състезание, те няма да могат да вземат участие в него. Така че ги поучавам да побързат. Клубовете, които желаят да се занимават с футбол и да развиват активност, да си предадат регистрацията в сходство с условията на закона. Първо, с цел да могат да вземат участие в идващото състезание. Второ, с цел да могат да вземат участие като делегати на Конгреса.
- Във футбола ни са доста чувствителни към държавната интервенция, само че клубовете непрестанно желаят помощ от страната. Как законно може да им се помогне без да се заобикалят разпоредбите? Може би единствено с инфраструктура…
- Много можем да приказваме по тази тематика. По принцип считам, че когато клубовете бяха пререгистрирани в акционерни сдружения, бе направена огромна неточност. Това си е мое мнение. Ясно беше, че задачата е да се изкарат капиталите и финансирането на клубовете на „ ярко “, само че се получиха други парадокси.
@@@
- Като някогашен президент на Черно море сте се сблъсквал непосредствено с тях.
- Да, тогава Черно море беше първият клуб, който се пререгистрира и стана акционерно сдружение. Беше 1998 година, а аз направих тази пререгистрация. Това на процедура лиши опцията страната да влага във футболните клубове. Защото се смята за държавна помощ и няма по какъв начин това да се случи. Не че преди този момент страната е пособия след 1990 година, само че в продължение на 25 години един лев от нито едно държавно управление не беше вложен в българския футбол. Няма за какво да се чудим, че резултатите са такива през годините. През последните 6-7 години нещата радикално се трансформираха. Много пари от страната се дадоха за подкрепяне на инфраструктура, на детско-юношеския футбол. Обърнахме взор към тях, само че на този стадий даже за инфраструктурите е доста мъчно да окажеш помощ, когато стадионът е частен или взет на концесия. Изцяло задължението е във футболния клуб, който е акционерно сдружение, да извърши тези ремонтни действия. Когато оборудванията са общинска или държавна благосъстоятелност, несъмнено, ние можем да оказваме помощ, да влагаме в тях и това се прави непрекъснато. Последният случай беше с инвестицията от над 30 млн. лева, с цел да се поддържа реконструкцията на стадионите на двата пловдивски тима. Преди това с разнообразни суми, към милион, сме помагали на доста други тимове. Виждате, че сега на всички места в Първа професионална лига, на стадионите има осветяване, има прелестни терени във второто равнище на професионалния ни футбол. Така че страната направи доста. Ако желаеме оттук насетне да се случва нещо, имаме проекти, схваща се… Премиерът доста пъти е заявявал, че желае да помогне на детско-юношеския футбол, само че това може да стане след провеждането на Конгреса. Обсъждали сме разновидности и в държавното управление, и с футболните хора. Единственият метод да влагаме е да го създадем във футболните школи. За да се случи това нещо обаче, би трябвало БФС да даде единодушие школите да бъдат регистрирани като спортни клубове с нестопанска цел в социална изгода като академии, които да могат да действат юридически настрана от професионалния клуб. Разбира се, парите ще отидат в обособени сметки, с цел да може да имаме право да финансираме тези школи. Единственият въпрос тук е в БФС да признаят връзката сред акционерното сдружение, професионалния футболен клуб и академията, която е съдружие с нестопанска цел, с цел да може играчите, които академията основава, да си бъдат благосъстоятелност на професионалния футболен клуб. Това става извънредно елементарно, една разпоредба може да реши този проблем. Разбира се, с цел да се случи, би трябвало да ни бъде показана детайлна стратегия за създаване на методика, по която да действат школите. Да забележим кои треньори, методисти ще ги управляват. Предпочитам да поканим експерти от някои от водещите футболни страни – примерно Германия, Испания или Нидерландия, които могат да обучат нашите треньори за един по-дълъг интервал от време. Просто тази стратегия би трябвало да бъде написана от БФС и предпазена, с цел да може вероятно държавното управление да може да влага в детско-юношеския футбол. Готовност има, формулата сме я намерили, остава да получим програмата и след Конгреса да се проведат нужните диалози с премиера и с министъра на финансите, с цел да може да се обезпечат средствата за действието на тази концепция.
- Друг спорт, който постоянно мощно вълнува почитателите е волейболът. Как оценявате прехода близо 100 дни след промяната на властта? Имаше доста изборни пристрастености преди Общото заседание на федерацията, само че най-сетне Любо Ганев бе определен единомислещо след 19 години ръководство на инж. Данчо Лазаров…
- Факт е, че волейболът е най-успешният български групов спорт. Да не се връщаме обратно за триумфите и за смисъла, което българският волейбол има за България. Да напомним, че той има голяма заслуга волейболът да бъде олимпийски спорт. Мачът, след който се взима решение волейболът да стане олимпийски спорт, е извършен на стадион „ Васил Левски “. Имаме доста триумфи на всякакво равнище – европейски, международни шампионати, олимпийски игри. За страдание през последните години не успяхме да се класираме на две следващи олимпиади, което е много сериозен удар върху имиджа на мъжкия ни волейбол. Не е загадка, че Любо Ганев е мой другар. Аз се гордея с това, тъй като той е един прелестен човек, извънредно положително момче, само че доста упорит като началник, положителен човек. Винаги потегля с открити прегръдки към хората, постоянно чака единствено положителното от тях. Дано това да не му изиграе неприятна смешка в кариерата му като състезателен началник. Той се употребява с голям престиж в международната и в европейската федерации. Кандидатира се за член на Изпълнителното бюро на CEV. Предполагам, че ще успее, тъй като доста малко са огромните волейболни звезди, които са в управлението на европейския и международен волейбол. Много пъти сме се шегували с Ари Граса, който е президент на международната федерация и с президента на европейската централа Саша Боричич, че огромните звезди са егоцентрици и не са положителни за екипна работа. Затова не могат да се впишат в управлението на федерациите, само че Любо е едно изключение и по тази причина те извънредно доста го харесват и разпореждат очаквания, че той ще преодолее егоцентризма на съумелия волейболен играч и ще успее да се впише в екипа на европейската федерация, с цел да им бъде от помощ.
- Спомням си, че бяхте в Рио, когато Ари Граса снимаше Любо с цялата си фамилия в залата.
- За да схванеш каква диря Любо Ганев е оставил във волейбола, би трябвало да отидеш с него в Италия. Тогава всичко излиза наяве. Започна в един доста сложен интервал. Началото на ръководството му съответства с пандемията от КОВИД, която остави безпощадно отпечатък и върху волейбола. Тежкото решение не подмина и волейбола. Трябваше да вземе решение за преустановяване на шампионатите, което постоянно слага няколко тима в обстановка да бъдат недоволни. Но имам вяра, че той ще съумее да бъде балансьор в тази обстановка. Няма по какъв начин всички да бъдат удовлетворени при взимането на такова решение. Но няма и по какъв начин да не бъде взето такова решение, то е неизбежно, тъй като здравето на спортистите е по-важно от всичко друго.
- Г-н министър, доста ни беше прелестно за този диалог! Последният път, когато ни гостувахте, си бяхме дали обещание, че ще дойдете при нас след олимпиадата, с цел да обсъдим резултатите. За страдание ще би трябвало да го отложим за следващата година вероятно.
- Дай боже, да имаме шанс следващата година! Мисля си, че в някои аспекти имаме късмет други наши спортисти, които тази година нямаше да вземат участие на олимпиадата, да се класират през 2021 година Едмонд Назарян към този момент ще е по-укрепнал физически и ще може да взе участие на игрите следващата година. Йоана Илиева, която е новата звезда в международната фехтовка. Натурализираните боксьори Хавиер Ибанес и Йордан Ернандес, които са юношески олимпийски първенци от Китай, се надявам да вземат участие на игрите от името на България. Вече има паспорт и една от звездите в иранското таекуондо Фарзад Золхадри, който ще получи късмет да се класира. Имаме една сентенция – всяко зло за положително. Отлагането на олимпиадата ще даде късмет на тези спортисти, които са в действителност доста съществени като престиж, да пазят цветовете на България на олимпийските игри.
- По-тежко ще е единствено на Ивет Лалова и на Мария Гроздева, само че те са потвърдени бойци…
- Те са гениални! В тях не се колебая!
- Г-н министър, здравейте! Добре пристигнали в „ Код спорт “! Предлагам да стартираме диалога с един наш и ваш другар, доайенът на спортните ръководители – Цено Ценов, мир на праха му. Той ни напусна предходната седмица на 80-годишна възраст и до последния си ден работеше интензивно като президент на Европейската федерация по битка и изпълнителен шеф на Фондация „ Български спорт “.
- За страдание ни напусна един огромен българин, една огромна фигура в международния спорт. Много малко хора знаят каква беше ролята на Цено Ценов в международната битка. Един човек, който посвети целия си живот на спорта. Изключително умен човек, ерудиран, балансьор, който в доста тежки моменти водеше европейската и международната битка. И в деня на кончината си правеше работни срещи в болничното заведение. Това демонстрира каква сила имаше и какъв брой предан беше Цено на спорта. Аз имах достойнството и привилегията да бъде мой първи консултант от самото начало, през което съм бил министър. Познавах го много от близко. Знам с какво почитание и почит се ползваше в международния спорт. Много са малко българите, които са стигали такава позиция. В международния спорт Цено игра основна роля. Преди години битката беше застрашена от изхвърляне от олимпийските игри. Тогава той дружно с сегашния президент на Световната федерация Ненад Лалович бяха основните фигури, които съумяха да защитят името на битката и да запазят нейното място в олимпийския спорт. Голям българин с голям принос! Голяма загуба за нас! Не единствено за фамилията на борците, само че и за фамилията на всички спортисти! Беше значим дирек и основна фигура в фамилията на българския спорт. Дълги години Цено беше и шеф на Фондация „ Български спорт “, която също има основна роля в българския спорт, помагаше на доста спортисти, имаха невероятни начинания. Надявам се екипът да продължи неговата активност, тъй като работата и функционалностите, които изпълняваш Фондация „ Български спорт “ в обществото, не би трябвало да бъдат изоставяни. Бог да го елементарни! Голяма загуба е за нас. Неговият живот би трябвало да бъде образец за останалите спортни ръководители по какъв начин би трябвало да се ръководят спортните организации, какво отношение би трябвало да имат те към спортистите, задачите и упоритостите им би трябвало да бъдат високи, колкото неговите.
Министър Кралев: След 15 юни българският спорт ще стартира да действа на цялостни обороти - Принудителната пауза на дейния живот по света несъмнено натъжи обществото, само че пък напомни какъв обществен феномен е спортът. Най-трудното за вас като министър в този интервал?
- Най-трудното беше първоначално, тъй като за всички нас беше потрес тази пандемия, макар че в държавното управление имахме информация какво се случва в Китай. Аз като доктор знаех прелестно какво ще се случи в Европа, само че е доста мъчно да го приемеш като действителност. През първите седмици в действителност беше доста мъчно. Във форсмажор и при рискови условия се демонстрира дали ставаш за началник и какви са ти силите да се оправиш в тази обстановка. Аз считам, че всички би трябвало да бъдем признателни на премиера Борисов, че прояви предвидливост и направи едно доста значимо нещо – първи приложихме строгите противоепидемиологични ограничения, което се оказа основно за триумфа при битката с вируса. Знаете, че България беше една от минимум засегнатите страни от пандемията. Вторият основен миг беше, че бяхме една от първите страни, които съумяха да разхлабят ограниченията. Същевременно това оказва помощ за минимизиране на икономическите вреди, тъй като затварянето на живота в страната, затварянето на стопанската система не може да се размине без последствия. Именно решителността на държавното управление беше основна, че бяхме една от първите страни, приложили най-строгите противоепидемиологични ограничения и измежду първите, почнали с разхлабването им преди 40 дни. Смятам това за триумф. Тепърва ще забележим резултатите от това държание, само че първоначално беше доста мъчно, тъй като беше предизвикателство да убедим федерациите по какъв начин би трябвало да организират подготовката си преди да вземем решение за дефинитивно затваряне на подготвителния развой. Едва две седмици по-късно, откакто на 13 март беше прекратено провеждането на спортните занимания, се взе решение олимпийските игри да се отсрочат. Всъщност това беше основният миг по време на пандемията, който малко ни поуспокои. Знаехме, че десетина страни не престават да се готвят. Бяха изолирали своите спортисти в избрани места в техните национални спортни бази. Примерно Германия, Белгия, Португалия, Чехия не са спирали подготовката си. Говорим за един дребен състав от елитни спортисти. Беше доста мъчно да се вземе решението, само че в името на здравето на всички българи, трябваше да спазим ограниченията. След като се взе решение за отсрочване на олимпиадата, знаехме, че нищо към този момент не се рискува и всичко беше умерено. Първите две седмици беше в действителност доста тежко – да прецениш дали в действителност би трябвало да тръгнем по този път, по който тези страни потеглиха или по този на болшинството, прекратили всевъзможни спортни действия.
- Психологически по какъв начин се отрази на нашите спортисти? Не е загадка, че в обществените мрежи вие поддържате връзка, пишете си с доста от тях…
- Всички експерти се държаха почтено. И федерациите се държаха на равнище. Спортистите схванаха какво е ситуацията. Видяха, че се опитваме да създадем всичко, което е допустимо, с цел да могат да продължат обикновено със заниманията си. Всъщност и двата центъра – „ Спорт Палас “ и „ Белмекен “, плюс гребните бази в Кърджали и Пчелина бяха подготвени във всеки един миг да одобряват спортистите, в случай че се позволи подготовка и се рестартират подготвителните занимания. През цялото време сме били в цялостна подготвеност. Поддържахме връзка с топ спортистите ни и с федерациите. Добре го одобриха всичките, съблюдаваха дисциплината, нямахме проблеми в това естество. Като че ли повече проблем в карантината имахме с родители, фенове на спорта, които ми пишеха непрекъснато в обществените мрежи. Бяха извънредно нетърпеливи за рестарт на спортните занимания. Като на 4 май дадохме позволение за самостоятелните спортни занимания навън, незабавно почнаха да ни звънят родители – за какво за намерено може, а за закрито не може. Като пуснахме груповите спортове навън – за какво децата не могат да упражняват. Хората схващат като им обясниш, толерантен и деликатен си с тях, само че в действителност е доста комплицирано да се ориентираш в сходна конюнктура. Трябва самообладание. За 40 дни де факто беше прекратена всякаква спортна активност. На 13 март преустановихме провеждането на спортни мероприятия и на 4 май беше позволено практикуването на самостоятелните спортове навън. В идващите 40 дни последователно успяхме да обновим безусловно всички спортни действия, като на 15 юни този цикъл ще бъде приключен, като се разрешат всички типове надпревари навън и на закрито за всички възрастови групи. Всеки ден сме взимали решения, съобразени с моментната епидемиологична конюнктура в страната. Ако процентът на инфектираните и умрелите от КОВИД хора се усилваше, щяхме да редуцираме или да забавим рестартирането на идващите типове спортни действия. За наслада всичко се разви по проект и в границите на тези 40 дни успяхме да осъществим авансово заложената стратегия, с цел да рестартираме целия спорт. Мисля, че към този момент след 15 юни ще почнем на цялостни обороти да действаме във всички равнища на българския спорт.
- Спортните клубове получиха положителната вест за подсилен бюджет на министерството за 2021 година Кажете освен това за това решение…
- Отдавна искахме да увеличим средствата за клубовете. Едва в този момент имаме опция, тъй като Спортният тотализатор стартира да действа на по-високи обороти. Предварителните планове сочат, че за идната годна бихме могли да си позволим да влагаме двойна сума в спортните клубове. Много пъти сме си говорили и с вас, че спортните клубове са хронично недофинансирани. Но всички знаем, че се разгръщаме съгласно бюджетите, с които разполагаме. Смятам, че оттук насетне е време при съществуването на нужните средства, да се обръща доста по-голямо внимание на спортните клубове, тъй като точно там се откриват гениите, там се коват същинските първенци. Когато доближат равнището за националния тим, почват да се развиват, само че главната работа се прави от клубовете. Постепенно всяка година би трябвало да усилваме средствата, с които те разполагат. До момента бюджетът, който страната е давала на клубовете, които финансираме – към 900 на брой, са 6,5 млн. лева В идната година средствата ще бъдат удвоени, т.е. 13 млн. лева, разпределени по клубовете. 2020 година е по-особена – не можем да приключим цялостния цикъл от надпревари нито във вътрешния календар, нито в интернационалния. Няма по какъв начин средствата да се разпределят за 2021 година на база резултатите от 2020 година Затова ще вземем като база достиженията от 2019 година Казано на най-простичък език – в случай че в този момент са получавали 10 хиляди лева за активността си през тази година, идната ще получат 20 хиляди. Средствата, които получават клубовете, се пресмятат по доста комплицирана формула. Половината от сумата се дефинира от точките, които получават за активността си във федерациите, а другата половина се получава от тази формула, която прилагаме в министерството за оценка на активността на клубовете, където се включват индикатори за брой състезатели, за интернационалните триумфи, за вътрешни триумфи, за занимания с всеобщ спорт. Смятаме, че сме постигнали една относително справедлива система за финансиране на клубовете. Просто значимото оттук насетне е да се подсигурят повече средства. Мисля, че сме на прав път. Пожелавам триумф на Спортния тотализатор да работи по-концентрирано, тъй като клубовете в действителност имат потребност от такава поддръжка. Щастлив съм, че за първи път от доста, доста години средствата за клубовете ще бъдат увеличени с подобен размер.
- Знаем, че държавна интервенция във футбола не се позволява съгласно наредбите на ФИФА и УЕФА, само че най-малко министерството следи ли какво се случва в БФС? От оставката на Борислав Михайлов минаха осем месеца, само че както се вижда, скоро няма да се роди Конгрес на централата…
- Разбира се, че следим безусловно всичко, което се случва в БФС, както във всяка една федерация. Аз мога да кажа, че по време на пандемията работихме добре с федерацията. Те дружно с федерацията по тенис и с Българската асоциация за здраве и фитнес, са си подготвили най-добре домашното. Дадоха детайлно създадени проекти за противоепидемиологични ограничения за надзор на подготвителния развой и действието на обектите, на които се организират тренировките. Виждахме се много постоянно през този интервал.
- А за системата 60/40?
- Тази система беше основана за подкрепяне на икономическите субекти в страната. В бранша „ Спорт “ най-голяма част от средствата отидоха за футболни клубове и за федерацията. Няма нищо неприятно, тъй като е законно. След като са ги получили, значи дават отговор на изискванията. Друг е въпросът дали те са най-нуждаещите се. Тук не е единствено въпрос кой от каква потребност има, само че и става въпрос дали се заплащат осигуровки, в какъв размер си се осигурявал, дали си бил на „ ярко “ и дали си задоволителни способен да попълниш документите, които се изискват при кандидатстването. Смятам, че тази стратегия беше добра. Друг е въпросът дали най-нуждаещите се имаха опция да се употребяват от нея. Има доста условия, на които явно футболните клубове и федерацията са дали отговор. Питате за Конгреса? До момента нямаше опция да бъдат провеждани конгресни и конферентни мероприятия. Но към този момент са позволени, тъй че оттук насетне напълно умерено Изпълкомът може да насрочи Конгрес. Ние не можем да се бъркаме да пожелаваме от тях по кое време да се организира, само че за всички участници в БФС е ясно, че това би трябвало да стане допустимо най-скоро в границите на тази година.
- А клубовете към момента ли са 700?
- В момента 316 клуба са получили лиценз. На последния Конгрес участваха 550. Промените, които бяхме заложили в Закона за физическото образование и спорта, целяха главно да изкарат клубовете също на „ ярко “, тъй като не е загадка, че във всяка една федерация, има клубове-фантоми, които президентите основават, с цел да гласоподават за тях на конгресите. Аз мисля, че досега имаме към 10% редукция на клубовете, което демонстрира, че мярката е сполучлива. Разбира се, в БФС нещата не стоят тъкмо по този метод, тъй като има доста настоящи клубове, които ги знаем и които са във „ В “ групите и в регионалните групи. Има активност, действат, същински клубове са, само че не са намерили време, към този момент 1,5 години, да си подадат документите. Лошата вест за тези клубове е, че в случай че не съумеят да го създадат до началото на идващото състезание, те няма да могат да вземат участие в него. Така че ги поучавам да побързат. Клубовете, които желаят да се занимават с футбол и да развиват активност, да си предадат регистрацията в сходство с условията на закона. Първо, с цел да могат да вземат участие в идващото състезание. Второ, с цел да могат да вземат участие като делегати на Конгреса.
- Във футбола ни са доста чувствителни към държавната интервенция, само че клубовете непрестанно желаят помощ от страната. Как законно може да им се помогне без да се заобикалят разпоредбите? Може би единствено с инфраструктура…
- Много можем да приказваме по тази тематика. По принцип считам, че когато клубовете бяха пререгистрирани в акционерни сдружения, бе направена огромна неточност. Това си е мое мнение. Ясно беше, че задачата е да се изкарат капиталите и финансирането на клубовете на „ ярко “, само че се получиха други парадокси.
@@@- Като някогашен президент на Черно море сте се сблъсквал непосредствено с тях.
- Да, тогава Черно море беше първият клуб, който се пререгистрира и стана акционерно сдружение. Беше 1998 година, а аз направих тази пререгистрация. Това на процедура лиши опцията страната да влага във футболните клубове. Защото се смята за държавна помощ и няма по какъв начин това да се случи. Не че преди този момент страната е пособия след 1990 година, само че в продължение на 25 години един лев от нито едно държавно управление не беше вложен в българския футбол. Няма за какво да се чудим, че резултатите са такива през годините. През последните 6-7 години нещата радикално се трансформираха. Много пари от страната се дадоха за подкрепяне на инфраструктура, на детско-юношеския футбол. Обърнахме взор към тях, само че на този стадий даже за инфраструктурите е доста мъчно да окажеш помощ, когато стадионът е частен или взет на концесия. Изцяло задължението е във футболния клуб, който е акционерно сдружение, да извърши тези ремонтни действия. Когато оборудванията са общинска или държавна благосъстоятелност, несъмнено, ние можем да оказваме помощ, да влагаме в тях и това се прави непрекъснато. Последният случай беше с инвестицията от над 30 млн. лева, с цел да се поддържа реконструкцията на стадионите на двата пловдивски тима. Преди това с разнообразни суми, към милион, сме помагали на доста други тимове. Виждате, че сега на всички места в Първа професионална лига, на стадионите има осветяване, има прелестни терени във второто равнище на професионалния ни футбол. Така че страната направи доста. Ако желаеме оттук насетне да се случва нещо, имаме проекти, схваща се… Премиерът доста пъти е заявявал, че желае да помогне на детско-юношеския футбол, само че това може да стане след провеждането на Конгреса. Обсъждали сме разновидности и в държавното управление, и с футболните хора. Единственият метод да влагаме е да го създадем във футболните школи. За да се случи това нещо обаче, би трябвало БФС да даде единодушие школите да бъдат регистрирани като спортни клубове с нестопанска цел в социална изгода като академии, които да могат да действат юридически настрана от професионалния клуб. Разбира се, парите ще отидат в обособени сметки, с цел да може да имаме право да финансираме тези школи. Единственият въпрос тук е в БФС да признаят връзката сред акционерното сдружение, професионалния футболен клуб и академията, която е съдружие с нестопанска цел, с цел да може играчите, които академията основава, да си бъдат благосъстоятелност на професионалния футболен клуб. Това става извънредно елементарно, една разпоредба може да реши този проблем. Разбира се, с цел да се случи, би трябвало да ни бъде показана детайлна стратегия за създаване на методика, по която да действат школите. Да забележим кои треньори, методисти ще ги управляват. Предпочитам да поканим експерти от някои от водещите футболни страни – примерно Германия, Испания или Нидерландия, които могат да обучат нашите треньори за един по-дълъг интервал от време. Просто тази стратегия би трябвало да бъде написана от БФС и предпазена, с цел да може вероятно държавното управление да може да влага в детско-юношеския футбол. Готовност има, формулата сме я намерили, остава да получим програмата и след Конгреса да се проведат нужните диалози с премиера и с министъра на финансите, с цел да може да се обезпечат средствата за действието на тази концепция.
- Друг спорт, който постоянно мощно вълнува почитателите е волейболът. Как оценявате прехода близо 100 дни след промяната на властта? Имаше доста изборни пристрастености преди Общото заседание на федерацията, само че най-сетне Любо Ганев бе определен единомислещо след 19 години ръководство на инж. Данчо Лазаров…
- Факт е, че волейболът е най-успешният български групов спорт. Да не се връщаме обратно за триумфите и за смисъла, което българският волейбол има за България. Да напомним, че той има голяма заслуга волейболът да бъде олимпийски спорт. Мачът, след който се взима решение волейболът да стане олимпийски спорт, е извършен на стадион „ Васил Левски “. Имаме доста триумфи на всякакво равнище – европейски, международни шампионати, олимпийски игри. За страдание през последните години не успяхме да се класираме на две следващи олимпиади, което е много сериозен удар върху имиджа на мъжкия ни волейбол. Не е загадка, че Любо Ганев е мой другар. Аз се гордея с това, тъй като той е един прелестен човек, извънредно положително момче, само че доста упорит като началник, положителен човек. Винаги потегля с открити прегръдки към хората, постоянно чака единствено положителното от тях. Дано това да не му изиграе неприятна смешка в кариерата му като състезателен началник. Той се употребява с голям престиж в международната и в европейската федерации. Кандидатира се за член на Изпълнителното бюро на CEV. Предполагам, че ще успее, тъй като доста малко са огромните волейболни звезди, които са в управлението на европейския и международен волейбол. Много пъти сме се шегували с Ари Граса, който е президент на международната федерация и с президента на европейската централа Саша Боричич, че огромните звезди са егоцентрици и не са положителни за екипна работа. Затова не могат да се впишат в управлението на федерациите, само че Любо е едно изключение и по тази причина те извънредно доста го харесват и разпореждат очаквания, че той ще преодолее егоцентризма на съумелия волейболен играч и ще успее да се впише в екипа на европейската федерация, с цел да им бъде от помощ.
- Спомням си, че бяхте в Рио, когато Ари Граса снимаше Любо с цялата си фамилия в залата.
- За да схванеш каква диря Любо Ганев е оставил във волейбола, би трябвало да отидеш с него в Италия. Тогава всичко излиза наяве. Започна в един доста сложен интервал. Началото на ръководството му съответства с пандемията от КОВИД, която остави безпощадно отпечатък и върху волейбола. Тежкото решение не подмина и волейбола. Трябваше да вземе решение за преустановяване на шампионатите, което постоянно слага няколко тима в обстановка да бъдат недоволни. Но имам вяра, че той ще съумее да бъде балансьор в тази обстановка. Няма по какъв начин всички да бъдат удовлетворени при взимането на такова решение. Но няма и по какъв начин да не бъде взето такова решение, то е неизбежно, тъй като здравето на спортистите е по-важно от всичко друго.
- Г-н министър, доста ни беше прелестно за този диалог! Последният път, когато ни гостувахте, си бяхме дали обещание, че ще дойдете при нас след олимпиадата, с цел да обсъдим резултатите. За страдание ще би трябвало да го отложим за следващата година вероятно.
- Дай боже, да имаме шанс следващата година! Мисля си, че в някои аспекти имаме късмет други наши спортисти, които тази година нямаше да вземат участие на олимпиадата, да се класират през 2021 година Едмонд Назарян към този момент ще е по-укрепнал физически и ще може да взе участие на игрите следващата година. Йоана Илиева, която е новата звезда в международната фехтовка. Натурализираните боксьори Хавиер Ибанес и Йордан Ернандес, които са юношески олимпийски първенци от Китай, се надявам да вземат участие на игрите от името на България. Вече има паспорт и една от звездите в иранското таекуондо Фарзад Золхадри, който ще получи късмет да се класира. Имаме една сентенция – всяко зло за положително. Отлагането на олимпиадата ще даде късмет на тези спортисти, които са в действителност доста съществени като престиж, да пазят цветовете на България на олимпийските игри.
- По-тежко ще е единствено на Ивет Лалова и на Мария Гроздева, само че те са потвърдени бойци…
- Те са гениални! В тях не се колебая!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ