Министър Теменужка Петкова. Снимка: БГНЕС Енергийният министър Теменужка Петкова отива

Министър Теменужка Петкова. Снимка: БГНЕС

Енергийният министър Теменужка Петкова отива в Баку за присъединяване в четвъртата среща на Консултативния съвет за създаване на Южния газов кулоар, която ще се организира на 15 февруари, оповестиха то отрасловото ведомство в сряда. В съвещанието ще вземат участие представители на домакините от Азербайджан, от Албания, България, Грузия, Гърция, Италия, Турция, Хърватия, Черна гора, Англия, Съединени американски щати и Европейския съюз.

Те ще обсъдят напредъка по реализацията на плана, който се поддържа от Брюксел и Вашингтон. Целта е доставка на газ от находищата в Азербайджан през Грузия и Турция до границите на Гърция и България и оттова до европейските страни.

Южният газов кулоар ще се състои от система от три поредни тръбопровода – Южнокавказкия (от Баку в Азербайджан до Ерзурум в Турция), Трансанадолския (ТАНАП), който пресича цяла Турция от изток на запад, и Трансадриатическия (ТАП), който върви през Гърция, Албания и Адриатическо море и стига до Италия. В България газ от каспийското находище " Шах Дениз " би трябвало да влиза през интерконектора с Гърция. Той трябав пъкъл е подготвен до 2020 година, само че все още публичните поръчки за доставка на тръби за градежа и за избор на инженер-консултант за градежа на газовата връзка са блокирани поради тъжби в Комисията за защита на конкуренцията от строителна и имотна компании, както и от винарна.

По време на визитата си в Баку Теменужка Петкова ще разиска с министъра на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов опциите за задълбочаване на енергийното съдействие сред двете страни. Тя ще се срещне и с министъра на земеделието и съпредседателя на Междуправителствената българо-азербайджанска комисия за икономическо съдействие Гейдар Асадов.

Преди месец по време на визитата на българския министър председател Бойко Борисов в Баку азерският президент Илхам Алиев разгласи интереса на държавната газова компания СОКАР да се включи в газификацията на България за своя сметка.

Тогава Борисов заяви, че на отрасловите министри е разпоредено да проучат опциите за газифициране. Целта очевидно е увеличение на доставките на азерски газ у нас, каквито диалози нееднократно са водени. Още през 2014 година Баку прояви интерес към разширението на газовата ни мрежа и хранилището в Чирен, а година по-късно Борисов и Алиев разискаха в София опцията страната ни да стане транзитьор на азерски газ до Европа посредством проектите си за хъба " Балкан ".

България все още е извънредно едва газифицирина откъм бита. Едва към 3 % от общото ползване на синьо гориво у нас се пада на семействата. Пет са избраните от енергийния регулатор газоразпределителни района - Дунав, Запад, Тракия, Мизия, Добруджа), настрана има 80 общини. За тях са издадени лицензи на 24 компании и те работят на тези районни пазари, само че има още задоволително бели петна за газифициране.

Най-големият състезател на вътрешния пазар на газови доставки за бита е " Овергаз ", следван от " Аресгаз ". Другите огромни са " Ситигаз България " и " Газтрейд Сливен ".

Навлизането на нов състезател на газовия пазар ще увеличи конкуренцията, която сега е спъвана от високите разноски за присъединение на семействата към газоснабдителната мрежа. Разширяването на газификацията би трябвало и да понижи цените за крайните битови консуматори, множеството от които към момента са скептични за прекосяването към екологичното гориво, което би решило забележителна част от проблемите със замърсяването на въздуха в страната.