Историята и идеологията се завръщат в поляризираната Великобритания
Министър-председателят на Англия Тереза Мей и водачът на опозицията Джереми Корбин приказваха в еднакъв ден предходната седмица, обрисувайки възгледите си за стопанската система на страната, а индиректно и за публичния й строй. В тях съвсем нямаше допирни точки и това едва ли изненадва някого, разяснява Ройтерс.
Мей е от дясното крило на Консервативна партия; Корбин е от крайнолявото крило на Лейбъристка партия. Но има и още нещо: антагонистичните визии на Мей и Корбин са симптом за огромен ерес в международната политика, където бяха разрушени на пух и прахуляк прогнозите, че хората ще се обединят към концепцията за либерализма и свободния пазар и е настъпил краят на историята (Франсис Фукуяма) и на идеологията (Даниел Бел). Англия, чиято система на политически партии се образува в следствие от битката сред монарха и Народното събрание през 17 век, ясно демонстрира конфликта на философии и практики. В сряда на конференцията на лейбъристите в обичайно гласуващия за левицата Ливърпул Корбин съобщи пред бурно подкрепящото го голям брой в залата, че цялата структура на финансовия капитализъм без регулации, в който алчността се цени като добродетел и който бе възхваляван от цяло едно потомство като единствен метод за ръководене на съвременна стопанска система, се сгромоляса и последствията са унищожителни. Той предложи "радикален проект за възобновяване и смяна на нашата страна ", присъединяване на служащите в бордовете на шефовете на фирмите и в подялбата на облагите.
Корбин даде обещание огромни вложения в зелена сила и основаване на 400 000 нови работни места. Лейбъристката партия, сподели той, е подготвена да изведе страната от бъркотията, която провокира консервативното държавно управление, в което царува ерес. Корбин изрази вяра, че когато лейбъристите се съберат на идващия си конгрес следващата година, той ще бъде министър-председател. Твърдите му уверения, че ще съблюдава всички решения, взети на конгреса, без значение дали оглавява държавно управление, или е в съпротива, зарадваха делегатите, само че породиха опасения от сюжет, при който страната се ръководи от запалянковците с крайнолеви възгледи, които сега са болшинство в Лейбъристката партия.
Корбин и най-близките му сътрудници в управлението са научили доста за пиарските умения на "новия лейбъризъм " и "блеъризма ", които другояче ненавиждат. Но те са съществени социалисти, за които Карл Маркс е нравствен лидер и проведената работническа класа е авангард на обществото. Въпреки че звучеше решително при произнасянето на речта, лейбъристкият водач към момента е неустойчив и уязвим поради интернационалните си връзки. Той заобикаля въпроси за честата си поява по иранската държавна телевизия "Прес ТВ ". Въпреки че в речта му имаше откъс, че Лейбъристката партия уверено се опълчва на антисемитизма, той театралничи (неумишлено по думите му) за фотография с деятел, носещ значка с апел за протест, наказания и уединяване на Израел поради отношението му към палестинците.
По душа Корбин си остава покровител на размирен придвижвания. Той се е появявал на прояви на ИРА и е отдавал респект на починалите й членове, наричал е "приятели " екстремистките групировки Хамас и Хизбулла (а по-късно сподели, че съжалява за това). Неизменен съперник на Съединени американски щати и НАТО. Това са пътеводните звезди в дългия му политически живот - той е на 69 години и за пръв път е определен в Народното събрание преди 35 години - и въпреки да не ги обявява, не може да се чака, че това ще се промени.
Докато Корбин произнасяше речта си в Ливърпул, министър председателят Тереза Мей се готвеше за тирада си по-късно същия ден на бизнес конгрес в Ню Йорк. Тази тирада, естествено, бе опит за привличане на повече вложения и за поощряване на търговията сред двете англоезични страни. Съвсем естествено, тъй като времето за реализиране на съглашение с Европейски Съюз за Брекзит изтича, а Обединеното кралство все по-отчаяно се стреми да обезпечи допустимо по-гладък преход от еврочленство в обединен пазар към това да се грижи за себе си като самостоятелна комерсиална страна измежду доста съперници, жадна за вложения и търговски покупко-продажби.
Там, където Корбин свързва в реториката си капитализма с алчността, Мей вижда система, съчетаваща свободата със обществения напредък. "Там, където свободните пазари са добре контролирани, а търговията и вложенията не са ограничавани ", сподели тя и добави: Имаме невиждани равнища на благосъстояние и благоприятни условия, възходяща междинна дълготрайност на живота, по-голям достъп до обучение, по-ниска детска смъртност, и понижаване на крайната беднотия до степен, каквато в миналото е било мъчно би си представим. Тя призна, че мнозина се питат дали тази световна икономическа система е обективна и дали може да сработи за всеки, само че добави, че отговорът на този въпрос е "уверено и оптимистично "да ".
Лейбъристите споделят, че световният капитализъм е унищожил английската страна, която се нуждае от главен ремонт. Правителството твърди, че в случай че бъдат уместно променени, разпоредбите на международния пазар могат да дадат отговор на публичното неодобрение, още веднъж да усилят приходите и да финансират великодушна система за обществено подкрепяне. Това е напълно друго от "третия път " от първото десетилетие на века - методът на Блеър в Обединеното кралство, на Бил Клинтън в Съединени американски щати и на Герхард Шрьодер в Германия (и тримата левоцентристи), кадърен да убеди болшинството, че пазарите могат да допринесат за общото благополучие. Англия през днешния ден е ослепителен образец на времена, белязани от липса на единодушие.
Но предходната седмица станахме също по този начин очевидци по какъв начин американският президент Доналд Тръмп съобщи още веднъж вярата си в Америка и в национализма от вида "аз преди всичко ", с което провокира смях в Общото заседание на Организация на обединените нации. В същото време френският президент Еманюел Макрон бе бурно приветстван, тъй като отхвърли изрично управническата философия на Тръмп.
В Русия президентът Владимир Путин е построил визия за евразийското бъдеще на страната си. В Китай президентът Си Цзинпин наследи и укрепва бързо разрастващата се система на корпоративния капитализъм, наричайки я "социализъм с китайска специфичност ", и работи строго против инакомислието. Всеки от тези случаи е sui generis: основан за съответната страна, само че стремящ се към световен триумф.
Коментатори и интелектуалци, които от дълго време се оплакват, че всички политически борби са боксиране с утопичен съперник към един размит център, в този момент може да помислят дали да не стартират да внимават какво си пожелават в бъдеще. Или, според от темперамента си, да се радват, че този неразбираем център към този момент няма тогавашната си притегателна мощ. Във всички случай глобализацията, която надалеч не постанова еднообразие, докара до появяването на разнообразни тактики. Коя от тях ще надделее?
Мей е от дясното крило на Консервативна партия; Корбин е от крайнолявото крило на Лейбъристка партия. Но има и още нещо: антагонистичните визии на Мей и Корбин са симптом за огромен ерес в международната политика, където бяха разрушени на пух и прахуляк прогнозите, че хората ще се обединят към концепцията за либерализма и свободния пазар и е настъпил краят на историята (Франсис Фукуяма) и на идеологията (Даниел Бел). Англия, чиято система на политически партии се образува в следствие от битката сред монарха и Народното събрание през 17 век, ясно демонстрира конфликта на философии и практики. В сряда на конференцията на лейбъристите в обичайно гласуващия за левицата Ливърпул Корбин съобщи пред бурно подкрепящото го голям брой в залата, че цялата структура на финансовия капитализъм без регулации, в който алчността се цени като добродетел и който бе възхваляван от цяло едно потомство като единствен метод за ръководене на съвременна стопанска система, се сгромоляса и последствията са унищожителни. Той предложи "радикален проект за възобновяване и смяна на нашата страна ", присъединяване на служащите в бордовете на шефовете на фирмите и в подялбата на облагите.
Корбин даде обещание огромни вложения в зелена сила и основаване на 400 000 нови работни места. Лейбъристката партия, сподели той, е подготвена да изведе страната от бъркотията, която провокира консервативното държавно управление, в което царува ерес. Корбин изрази вяра, че когато лейбъристите се съберат на идващия си конгрес следващата година, той ще бъде министър-председател. Твърдите му уверения, че ще съблюдава всички решения, взети на конгреса, без значение дали оглавява държавно управление, или е в съпротива, зарадваха делегатите, само че породиха опасения от сюжет, при който страната се ръководи от запалянковците с крайнолеви възгледи, които сега са болшинство в Лейбъристката партия.
Корбин и най-близките му сътрудници в управлението са научили доста за пиарските умения на "новия лейбъризъм " и "блеъризма ", които другояче ненавиждат. Но те са съществени социалисти, за които Карл Маркс е нравствен лидер и проведената работническа класа е авангард на обществото. Въпреки че звучеше решително при произнасянето на речта, лейбъристкият водач към момента е неустойчив и уязвим поради интернационалните си връзки. Той заобикаля въпроси за честата си поява по иранската държавна телевизия "Прес ТВ ". Въпреки че в речта му имаше откъс, че Лейбъристката партия уверено се опълчва на антисемитизма, той театралничи (неумишлено по думите му) за фотография с деятел, носещ значка с апел за протест, наказания и уединяване на Израел поради отношението му към палестинците.
По душа Корбин си остава покровител на размирен придвижвания. Той се е появявал на прояви на ИРА и е отдавал респект на починалите й членове, наричал е "приятели " екстремистките групировки Хамас и Хизбулла (а по-късно сподели, че съжалява за това). Неизменен съперник на Съединени американски щати и НАТО. Това са пътеводните звезди в дългия му политически живот - той е на 69 години и за пръв път е определен в Народното събрание преди 35 години - и въпреки да не ги обявява, не може да се чака, че това ще се промени.
Докато Корбин произнасяше речта си в Ливърпул, министър председателят Тереза Мей се готвеше за тирада си по-късно същия ден на бизнес конгрес в Ню Йорк. Тази тирада, естествено, бе опит за привличане на повече вложения и за поощряване на търговията сред двете англоезични страни. Съвсем естествено, тъй като времето за реализиране на съглашение с Европейски Съюз за Брекзит изтича, а Обединеното кралство все по-отчаяно се стреми да обезпечи допустимо по-гладък преход от еврочленство в обединен пазар към това да се грижи за себе си като самостоятелна комерсиална страна измежду доста съперници, жадна за вложения и търговски покупко-продажби.
Там, където Корбин свързва в реториката си капитализма с алчността, Мей вижда система, съчетаваща свободата със обществения напредък. "Там, където свободните пазари са добре контролирани, а търговията и вложенията не са ограничавани ", сподели тя и добави: Имаме невиждани равнища на благосъстояние и благоприятни условия, възходяща междинна дълготрайност на живота, по-голям достъп до обучение, по-ниска детска смъртност, и понижаване на крайната беднотия до степен, каквато в миналото е било мъчно би си представим. Тя призна, че мнозина се питат дали тази световна икономическа система е обективна и дали може да сработи за всеки, само че добави, че отговорът на този въпрос е "уверено и оптимистично "да ".
Лейбъристите споделят, че световният капитализъм е унищожил английската страна, която се нуждае от главен ремонт. Правителството твърди, че в случай че бъдат уместно променени, разпоредбите на международния пазар могат да дадат отговор на публичното неодобрение, още веднъж да усилят приходите и да финансират великодушна система за обществено подкрепяне. Това е напълно друго от "третия път " от първото десетилетие на века - методът на Блеър в Обединеното кралство, на Бил Клинтън в Съединени американски щати и на Герхард Шрьодер в Германия (и тримата левоцентристи), кадърен да убеди болшинството, че пазарите могат да допринесат за общото благополучие. Англия през днешния ден е ослепителен образец на времена, белязани от липса на единодушие.
Но предходната седмица станахме също по този начин очевидци по какъв начин американският президент Доналд Тръмп съобщи още веднъж вярата си в Америка и в национализма от вида "аз преди всичко ", с което провокира смях в Общото заседание на Организация на обединените нации. В същото време френският президент Еманюел Макрон бе бурно приветстван, тъй като отхвърли изрично управническата философия на Тръмп.
В Русия президентът Владимир Путин е построил визия за евразийското бъдеще на страната си. В Китай президентът Си Цзинпин наследи и укрепва бързо разрастващата се система на корпоративния капитализъм, наричайки я "социализъм с китайска специфичност ", и работи строго против инакомислието. Всеки от тези случаи е sui generis: основан за съответната страна, само че стремящ се към световен триумф.
Коментатори и интелектуалци, които от дълго време се оплакват, че всички политически борби са боксиране с утопичен съперник към един размит център, в този момент може да помислят дали да не стартират да внимават какво си пожелават в бъдеще. Или, според от темперамента си, да се радват, че този неразбираем център към този момент няма тогавашната си притегателна мощ. Във всички случай глобализацията, която надалеч не постанова еднообразие, докара до появяването на разнообразни тактики. Коя от тях ще надделее?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ