Адвокат на дявола ли е премиерът Борисов в отношенията Анкара-Брюксел
Министър-председателят Бойко Борисов съобщи по време на визитата си в Турция, че страната ни желае да види нормализиране на разговора сред Анкара и Брюксел. България ще се опита да способства, в качеството си на ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз, " за реализиране на " съгласие, което позволява, а не основава проблеми ".
В този подтекст, някои политици и анализатори побързаха да кажат, че европредседателството стартира с външнополитически гаф.
Въпросът е в това на кого се наема да посредничи Борисов
Турският президент Реджеп Ердоган и неговото ръководство са обект на доста съществени рецензии освен в авторитетни медии в Европейски Съюз, Съединени американски щати и така нататък, само че и от висши политици в тези страни. Ердоган е определян като деспот, чийто престол е нормализиран посредством жестоки репресии; описван е като човек, чийто властови упоритости са зле прикрити под маската на демократични промени в конституционната уредба. Възстановяването на православни храмове и синагоги, инициирано от Ердоган е явен жест – подготвени сме да бъдем толерантни към инакомислещите. Но дали тези жестове могат да бъдат признати за чиста монета? И, не на последно място, дали министър председателят Борисов, в случай че е подготвен да лобира за легитимирането на режима на Ердоган в очите на Брюксел, не се трансформира в юрист на дявола?
Критиците на държавното управление, които оспорват българската политика към Турция, нормално пропущат ползите на нашата страна от това връзките сред София и Анкара да бъдат положителни и ползотворни. А такива ползи обективно съществуват.
На първо място, тематиката сигурност.
Бог е високо, Брюксел е надалеч, а Турция – близо
По данни от 2016 година има най-малко 2,7 млн. бежанци на територията на южната ни съседка. Те са употребявани от турския президент като пионка, като заложници, с цел да " убеждава " европейските политици, че би трябвало да бъдат благосклонни към неговите претенции. Анкара получава обилни средства от Брюксел, като в подмяна не отваря шлюзовете, с цел да пропусне бежанската вълна към Стария континент. За момента наподобява, че Ердоган по-скоро блъфира и надали би употребявал това " биологично оръжие ". Така или другояче обаче ние сме в непосредствена непосредственост и не можем да се преструваме, че то не съществува.
Второ, напълно сбито, има обилни стопански ползи както на България в Турция, по този начин и назад. Над 1/5 от българския експорт отвън Европейски Съюз, на стойност 2.7 милиарда лева, е за Турция (данните са на Национален статистически институт, за първите 8 месеца на 2017г.).
Трето, България е мултиетническа страна. Турците са минимум 9% от популацията. Имаме етнически партии – принадлежности, посредством които Анкара може директно да влияе върху политическата ни система. Много турци от български генезис, които живеят в южната ни съседка, гласоподават на изборите в нашата страна. В тази връзка можем да се запитаме, на каква политическа договорка е артикул посредническата роля на Борисов. Не е загадка, че етническата групировка ДОСТ на Лютви Местан, която породи и се развиваше под егидата на Анкара, на процедура изчезна от политическа сцена. Турският посланик Сюлейман Гьокче, който поддържаше топли връзки с управлението на ДОСТ и си позволяваше на моменти да се държи прекомерно провокативно, към този момент не е дипломат тук. ДОСТ провокира остро безпокойствие в Движение за права и свободи, тъй като беше рисков съперник на партията на Ахмед Доган, само че партията на Местан бе обект на изключително внимание и от страна на българските управляващи. Вероятно Борисов е приел да бъде медиатор на Анкара в Брюксел за сметка на замразяването на политическия план на Местан – ДОСТ.
Накратко, виждаме класическа реализация на римската максима do ut des – дай, с цел да получиш. Борисов евентуално е повлиян или, най-малкото, работи в благозвучие с ползите на Движение за права и свободи. Визирам двойствената роля на етническата партия, която въпреки и видимо опозиционна, взе участие в ръководството, посредством министъра на стопанската система Караниколов, за който се счита, че е непосредствен до депутата от Движение за права и свободи, Делян Пеевски, както и посредством други лостове. Повечето анализатори пропуснаха, че в новогодишната тирада на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган стана дума за нуждата от подобряването на връзките с Република Турция - "...дори сме длъжни да продуцираме добросъседски връзки с Република Турция и да й помогнем в разговора й с Европейски Съюз. Разбира се, съгласно нашите скромни благоприятни условия. ". Това е доста значим знак, изключително в подтекста на до неотдавна напрегнатите връзки сред етническата партия и Анкара.
Четвърто, като стана дума за Делян Пеевски, не можем да не споменем и аферата " Булгартабак ". В края на 2017г. това дружество за първи път беше посочено в прав текст в отчета на турската работа за битка с проведената престъпност и контрабандата. Става дума за контрабандата с български цигари пласирани на турския пазар. Основният проблем на турските управляващи тук е не толкоз, че се ощетява хазната заради неплатени мита и налози, а че кюрдските бунтовници, които управляват контрабандните канали, получават солидни такси от контрабандистите, с цел да пропуснат стоките към трети страни. Така контрабандата с български цигари влива свежа кръв в върлите врагове на режима на Ердоган. Не е ясно дали тази тематика е била обсъждана в диалога на " четири очи " (плюс тези на Вежди Рашидов).
Преди месец, в предаването " Денят с Веселин Дремджиев ", създателят на Движение за права и свободи Осман Октай (отстранен от придвижването през 2001 г, поради несъгласия с политиките на Ахмед Доган), съобщи че има информация за четири лица, от най-близкото обграждане на премиера Борисов, които имат интерес от контрабандата. Разбира се, информацията изнесена от господин Октай би трябвало да бъде тествана. Но при всяко състояние Анкара наподобява има съществени учредения да се съмнява в това до каква степен посредническата роля на българската страна е достоверна.
В умозаключение, влизайки в ролята на информационен канал сред Турция и Европейски Съюз, министър председателят Борисов се замесва в рискова и рискована политическа игра. Тя би трябвало да бъде следена доста деликатно.
В този подтекст, някои политици и анализатори побързаха да кажат, че европредседателството стартира с външнополитически гаф.
Въпросът е в това на кого се наема да посредничи Борисов
Турският президент Реджеп Ердоган и неговото ръководство са обект на доста съществени рецензии освен в авторитетни медии в Европейски Съюз, Съединени американски щати и така нататък, само че и от висши политици в тези страни. Ердоган е определян като деспот, чийто престол е нормализиран посредством жестоки репресии; описван е като човек, чийто властови упоритости са зле прикрити под маската на демократични промени в конституционната уредба. Възстановяването на православни храмове и синагоги, инициирано от Ердоган е явен жест – подготвени сме да бъдем толерантни към инакомислещите. Но дали тези жестове могат да бъдат признати за чиста монета? И, не на последно място, дали министър председателят Борисов, в случай че е подготвен да лобира за легитимирането на режима на Ердоган в очите на Брюксел, не се трансформира в юрист на дявола?
Критиците на държавното управление, които оспорват българската политика към Турция, нормално пропущат ползите на нашата страна от това връзките сред София и Анкара да бъдат положителни и ползотворни. А такива ползи обективно съществуват.
На първо място, тематиката сигурност.
Бог е високо, Брюксел е надалеч, а Турция – близо
По данни от 2016 година има най-малко 2,7 млн. бежанци на територията на южната ни съседка. Те са употребявани от турския президент като пионка, като заложници, с цел да " убеждава " европейските политици, че би трябвало да бъдат благосклонни към неговите претенции. Анкара получава обилни средства от Брюксел, като в подмяна не отваря шлюзовете, с цел да пропусне бежанската вълна към Стария континент. За момента наподобява, че Ердоган по-скоро блъфира и надали би употребявал това " биологично оръжие ". Така или другояче обаче ние сме в непосредствена непосредственост и не можем да се преструваме, че то не съществува.
Второ, напълно сбито, има обилни стопански ползи както на България в Турция, по този начин и назад. Над 1/5 от българския експорт отвън Европейски Съюз, на стойност 2.7 милиарда лева, е за Турция (данните са на Национален статистически институт, за първите 8 месеца на 2017г.).
Трето, България е мултиетническа страна. Турците са минимум 9% от популацията. Имаме етнически партии – принадлежности, посредством които Анкара може директно да влияе върху политическата ни система. Много турци от български генезис, които живеят в южната ни съседка, гласоподават на изборите в нашата страна. В тази връзка можем да се запитаме, на каква политическа договорка е артикул посредническата роля на Борисов. Не е загадка, че етническата групировка ДОСТ на Лютви Местан, която породи и се развиваше под егидата на Анкара, на процедура изчезна от политическа сцена. Турският посланик Сюлейман Гьокче, който поддържаше топли връзки с управлението на ДОСТ и си позволяваше на моменти да се държи прекомерно провокативно, към този момент не е дипломат тук. ДОСТ провокира остро безпокойствие в Движение за права и свободи, тъй като беше рисков съперник на партията на Ахмед Доган, само че партията на Местан бе обект на изключително внимание и от страна на българските управляващи. Вероятно Борисов е приел да бъде медиатор на Анкара в Брюксел за сметка на замразяването на политическия план на Местан – ДОСТ.
Накратко, виждаме класическа реализация на римската максима do ut des – дай, с цел да получиш. Борисов евентуално е повлиян или, най-малкото, работи в благозвучие с ползите на Движение за права и свободи. Визирам двойствената роля на етническата партия, която въпреки и видимо опозиционна, взе участие в ръководството, посредством министъра на стопанската система Караниколов, за който се счита, че е непосредствен до депутата от Движение за права и свободи, Делян Пеевски, както и посредством други лостове. Повечето анализатори пропуснаха, че в новогодишната тирада на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган стана дума за нуждата от подобряването на връзките с Република Турция - "...дори сме длъжни да продуцираме добросъседски връзки с Република Турция и да й помогнем в разговора й с Европейски Съюз. Разбира се, съгласно нашите скромни благоприятни условия. ". Това е доста значим знак, изключително в подтекста на до неотдавна напрегнатите връзки сред етническата партия и Анкара.
Четвърто, като стана дума за Делян Пеевски, не можем да не споменем и аферата " Булгартабак ". В края на 2017г. това дружество за първи път беше посочено в прав текст в отчета на турската работа за битка с проведената престъпност и контрабандата. Става дума за контрабандата с български цигари пласирани на турския пазар. Основният проблем на турските управляващи тук е не толкоз, че се ощетява хазната заради неплатени мита и налози, а че кюрдските бунтовници, които управляват контрабандните канали, получават солидни такси от контрабандистите, с цел да пропуснат стоките към трети страни. Така контрабандата с български цигари влива свежа кръв в върлите врагове на режима на Ердоган. Не е ясно дали тази тематика е била обсъждана в диалога на " четири очи " (плюс тези на Вежди Рашидов).
Преди месец, в предаването " Денят с Веселин Дремджиев ", създателят на Движение за права и свободи Осман Октай (отстранен от придвижването през 2001 г, поради несъгласия с политиките на Ахмед Доган), съобщи че има информация за четири лица, от най-близкото обграждане на премиера Борисов, които имат интерес от контрабандата. Разбира се, информацията изнесена от господин Октай би трябвало да бъде тествана. Но при всяко състояние Анкара наподобява има съществени учредения да се съмнява в това до каква степен посредническата роля на българската страна е достоверна.
В умозаключение, влизайки в ролята на информационен канал сред Турция и Европейски Съюз, министър председателят Борисов се замесва в рискова и рискована политическа игра. Тя би трябвало да бъде следена доста деликатно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ