Министър Пеканов, доброжелатели“ от средите на бившите управляващи не спират

Министър Пеканов, „ доброжелатели “ от средите на някогашните ръководещи не стопират да приказват, че националният проект за възстановяваве и резистентност е безстопанствен и по него от страна на служебния кабинет няма никакво придвижване. Каква е истината и какво е действителното положение на нещата?

- Точно противоположното. От встъпването ни в служба са минали единствено два календарни месеца. Работим непрекъснато по проекта, единствено предходната седмица имахме пет срещи със службите на Европейска комисия, съвещания със обществените сътрудници, с обособените министерства. В края на юни изпратихме нашите оферти за механически разисквания в Европейска комисия, предходната седмица получихме рекомендациите им. Тази седмица ще го оповестим в крайния му ревизиран вид. Общото усещане е, че сме съумели да го надградим добре. Остава дискусионна единствено тематиката за енергетиката.

Тоест - по кое време проектът ще отпътува за Брюксел?

- След конституирането на Народното събрание, започваме разискване на проекта с политическите партии. Необходимо е да има либерален мандат, с цел да го изпратим в Брюксел. И съгласно сътрудниците ни, и от моя позиция би трябвало да има последователност.

Това е честният метод.

- Да. Това е и верният метод. Не е естествено проектът да бъде адресиран от едно служебно държавно управление. Трябва да чуем глобата и мненията на политическите партии. Настъпва времето на консенсуса по тематиката, макар огромното политическо разделяне. Бившите ръководещи не поеха отговорността да изпратят на Европейска комисия техния проект, въпреки че го работиха девет месеца.

Според значително стопански специалисти, и трите разновидността на проекта на ГЕРБ са били много спорни. Като общото в тях е, че акцентът не е върху бизнеса, а върху държавния бранш – милиарди за „ Булгартрансгаз “, за ВИК-холдинга. Такъв ли е вашият прочит? Този метод не подхранва ли нови корупционни упования?

- Съгласен съм. Първият и вторият вид на някогашните ръководещи явно не бяха в зряла форма. Третият вид към този момент доближи до някаква форма, само че оценката и за него дадоха самите те, като обявиха, че проектът не е подготвен за изпращане. В нашата версия са понижени тъкмо плановете, за които споменавате, направихме много оптимизации. Концентрацията към София също не беше вярна. Енергетиката си остава най-трудната тематика. Нуждата от зеления преход не е била задоволително комуникирана в обществото – за какво би трябвало да има спомагателни налози за замърсяване, за какво би трябвало да се закриват мини. Това са дейности, които пазарът директно не ни кара да правим, само че те са неизбежни.

За какви пари става дума в проекта за възобновяване и резистентност?

- Около 12.9 милиарда лв.. Точната сума зависи и от Брутният вътрешен продукт на страната през тази година, както и от това до каква степен сме потърпевши поради пандемията. Това е грантовата част.

Само че Брюксел упорства тези пари да бъдат вложени перспективно в стопанската система, а не харчени и раздавани.

- Да, има значими критерии. Допълнително имаме опция за нисколихвени и дълготрайни заеми, които Европейски Съюз акумулира като цялостна конструкция – нещо, което е уместно в изискванията на рецесия и което аз адмирирам. За този ход има потребност от глоба на Народното събрание и схващане от политическите партии.

Очертава се обща поддръжка за България от към 29 милиарда евро или близо 60 милиарда лв.. Предишните ръководещи демонстрираха по какъв начин такива пари могат да бъдат усвоявани в интерес на избрани лица и компании, до момента в който други считат, че с тях България може да влезе във „ популярен преход “. Смела ли е тази догадка?

- Българската стопанска система е изпуснала доста през годините, настигането на Западна Европа не се случваше по този начин, както се надявахме. Причината е, че не успяхме да създадем нов модел стопанска система, с повече добавена стойност, по-конкурентноспособни компании. Сега някои елементи от Плана за възобновяване могат да оказват помощ. Например, в един от плановете се гони стимулиране на най-иновативните компании, които Европейски Съюз към този момент е разпознал в България като отличници. От своя страна, Брюксел е заложил свои цели за проектите за възобновяване – дигитализацията е подобен приоритет. Зеленият преход е различен приоритет, а там сме позволили доста провали. Трябва да мислим за районите и за хората, които ще бъдат наранени от зелените ограничения. Именно поради това един длъжностен кабинет не може да прекоси някои червени линии, които ще бъдат изисквани от Европа. Да вземем енергетиката – не е правилно служебно държавно управление, изключително в края на мандата си, да взима дълготрайни решения в такова стратегическо направление.

Тук обаче избрани политически кръгове с патриотични искания упорстват, че би трябвало да се надлъгваме с Брюксел, да се държим крепко за карбоновата енергетика и да минем сред капките. Това чисто политическо говорене съдържа ли някакъв миниатюрен състав на експертиза?

- Отговорно декларирам, че няма да можем да излъжем Брюксел. Крайно време е да стартираме с значимите решения. Например - основаването на консултативен орган, който да очертае - дружно с партии, жители и неправителствени организации - какво ще е енергийното бъдеще на страната.

Лично за вас какво би трябвало да бъде енергийното бъдеще на България, атомната енергетика влиза ли в диапазона на чистите енергоизточници?

- Спорил съм с доста учени хора и у нас, и в чужбина. Мненията са разнообразни. Най-големият проблем с атомната енергетика е, че хората се тормозят за сигурността.

Притесняват се и за някои външни зависимости.

- Също и това. Според мен, към момента има някакво място за атомната енергетика. Но в нашия проект за възобновяване не сме тръгнали в тази посока, поради всеобщото съмнение и множеството провали в тази сфера. За сметка на това предлагаме търгове за възобновими източници плюс благоприятни условия за предпазване на силата, създадена от тях. Неизбежно ще би трябвало да минем към чиста стопанска система.

Газовата енергетика също не влиза в вероятностите на зелената договорка – изключително замяната на въглищата с газ в ТЕЦ-овете.

- Това е доста внимателен въпрос. Да, дълготрайно не влиза, само че се приема за междинно решение.

Но „ Турски поток “ мина без нито едно отклоняване – нито към „ Мариците “, нито към изстрадалия Северозапад.

- Геополитическите проблеми са безусловно ясни. Много значимо е гръцката връзка да проработи бързо, с цел да се реализира диверсификацията.

Една от последно зародилите партии с искания за дясно консервативна ориентировка заявява, че зелената договорка била чист комунизъм. Отговаряте ли на такива мнения?

- Позната ми е тази реторика. В последните 10 година имах шанса да пребивавам във Виена, там на тематиката се гледа доста положително. В България политическите партии преглеждат зеления преход като насилствена мярка. Ако бяхме реагирали на наклонността в точния момент, в този момент изненада нямаше да има. Ако стъпките не се вършат на държавно равнище, пазарът самичък няма да реши казуса със замърсяването. Въпросът е да се защитят най-слабите, а ние сме най-слабата страна в Европейски Съюз.

Без по никакъв метод да засягаме парламентаризма, не се ли опасявате, че когато огромните задания влязат в парламентарен порядък, решаването им ще се забави доста – като длъжностен кабинет вие имате някои редки преимущества по пробутване на бързи ограничения?

- Служебният кабинет е доста забавна институция. В други страни, когато той е с по-дълъг небосвод, се преглежда като технократско държавно управление, което е в положение да прави мощни тласъци напред. Затова се надявам, че доста от нашите планове и промени ще получат последователност. На нас обаче за два месеца ни е мъчно да обосновем какво има да се случва през идващите седем години - в случай че приказваме за европейските средства. Ние желаеме не да обещаем, че ще усвоим тези средства, както е било до момента, а да заявим по кое време и какво ще се случи с тяхна помощ.

В тази връзка от ден на ден хора се питат за какво екипът на служебното държавно управление, който съответни дейности завоюва голям престиж, не се трансформира в политическо придвижване и в дълготраен проект да отстоява своите визии?

- Ще се съглася с премиера, който сподели, че политиката би трябвало да се взема решение от политици. А служебният кабинет е технократичен. Но и съм склонен, че такава концепция може да се обмисли.

Вие сте човек със солидно обучение, добито зад граница. Смятате ли, че ваденето на тапия от вътрешния джоб е задоволително изискване за ръководството на страна?

- Това не е най-важното. Казвам го като човек, който е учил във Виена, Лондон, Харвард – това е ужасно, само че не е задоволително. Технократското начало е значимо, само че е нужна солидна политическа стратегия, която да бъде подкрепена в демократичния развой.

Вашият сътрудник, министърът на стопанската система Кирил Петков заприказва за потребността от народен ръб, който да включва стопанска система и обучение. Това ли е точното място за вложение на евросредства?

- Искаме да планираме напред, само че не знаем какво ще се случи политически даже след две седмици.

Къде се размина вашият кабинет с концепцията на оттегления кандидат-премиер Николай Василев?

- Уважавам Николай Василев като специалист, само че той има много екзотични хрумвания за извънредно тежки бюджетни съкращения. Нещо, което доста страни пробваха преди 10 година по време на рецесията. За мен това е неверният метод. Беше опитан в Италия и докара популистката вълна там. С господин Николай Василев имаме диаметрално противоположни стопански възгледи. Моето виждане е кейнсианско и то господства в целия западен свят – смекчени ограничения по време на рецесия и по-строги правила след възобновяване. А страната харчи - когато има потребност, и икономисва - когато изискванията се подобрят.

Дянков също пестеше по време на икономическата рецесия, а позитивни резултати по този начин и не се появиха.

- Пестенето по време на рецесия значи, че повече хора ще останат безработни, че повече компании ще банкрутират и в случай че с това се прекали, вредата е за дълготрайния капацитет на стопанската система.

Кейнсианството в този момент е в международен подем. В тази връзка, по какъв начин виждате концепцията на приватизацията на ББР, единствената държавна банка, посредством която ръководството може да прокарва своите стопански политики?

- Подкрепям Кирил Петков – банката е смислена, само че е функционирала по възмутителен метод. В доста страни такива банки работят и подтикват бизнеса.

Ясно е, че с акта „ Магнитски “ за България, Съединени американски щати направиха пълен намек на Европейски Съюз за недовиждане на корупцията. Веднага по-късно Екологичен потенциал заяви, че може да изпрати у нас инспекция за усвояването на европейските средства. Възможни ли са непредвидени последствия за страната ни по линия на върховенството на закона?

- Разбирам дейностите на европейските и американските институции. Идваха отчети, а ние се правехме, че нищо не се случва. Не би трябвало да замитаме проблемите, нито да се срамим от тях. Ако е имало злоупотреби, те би трябвало да бъдат открити. Защото това са парите, които трябваше до момента да са ни вдигнали на по-високо равнище.

За ускорено и догонващо развиване у нас политици приказват от години, само че то по този начин и не се случва. Къде думите се изпразват от наличие?

- Трябва да се приказва за комплициран комплекс от икономическа и обществена политика. Но първото, което би трябвало да осъзнаем е, че ниските заплати и ниските налози няма да ни подсигуряват догонване. Трябва да избягаме от клопката на ниските приходи. Най-важните стълбове са просвета и нововъведения. По-изостаналите одобряват технологиите от водачите. Домакинството на „ Триморието “ беше събитие, което води към партньорства и обмяна на опит. Това е пътят към догонването.

Съединените щати са вложили в плана „ Триморие “ към 1 милиарда $, а нашите някогашни управници отделиха за него 20 млн. лв.. Това ли е съотношението в мисленето в вероятност?

- Явно не приоритизираме вярно и мислим в краткосрочна вероятност.

Те да си приказват каквото желаят, а ние ще вършим каквото си знаем?

- Точно по този начин.

 

Разговора води: Емил Янев