Лиляна Павлова поведе дискусията за бъдещето на света на български
Министър Лиляна Павлова 
Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета... към профила поведе полемиката за бъдещето на света на български език, оповестиха от пресцентъра на европредседателството ни.
Гордеем се с нашата писменост и по време на председателството ще приказваме и пишем на кирилица, сподели министърът за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018. Така тя откри прогнозното събитие на списание Икономист „ Светът през 2018 “ (Economist World in 2018 Gala dinner), което тази година се организира в София. Емблематичните годишни гала-вечери The World In на изданието се организират в разнообразни точки по света.
Министър Павлова показа целите на държавното управление пред участниците във форума, който събра българският и международен бизнес в зала 3 на НДК, където през идващите шест месеца ще бъдат взимани значими решения за бъдещето на Европа.
На първо място измежду целите министър Павлова сложи младежите. Като главно предизвикателство тя уточни оправянето с мигрантската рецесия и сигурността на европейските жители. Тя акцентира, че страната съумя да сложи високо в европейския дневен ред тематиката за присъединението към Европейски Съюз на Западните Балкани.
Министърът посочи пред участниците във форума от целия свят незнайните обстоятелства за България. Страната ни е втора в света по благосъстояние на минерални извори след Исландия със своите над 200 типа минерална вода, трета в Европа по артефакти след Италия и Гърция, на първото място като експортьор на лавандулово масло и производител на най-качественото розово масло. Тя означи и няколко индикатори, които вършат България една от най-стабилните европейски страни – стопански напредък от съвсем 4 %, строга фискална политика, външен дълг от 26% с наклонност за понижаване, инфлация от 1,3 % и 6 % безработица.
Убедена съм, че можем да бъдем и цифров хъб на Балканите, акцентира и министър Павлова и срещна делегатите с цифри в поддръжка на упоритостта - за 2016 година имаме 600% напредък на ИТ бранша и всяка година той основава над 300 % нови работни места, а упованията са да доближи до 5 % от Брутният вътрешен продукт през идващите години.
Искам да създадем по този начин, че Европа да се върне на сцената на международните сили в региона на високоизчислителните производителни технологии. Това съобщи от своя страна българският еврокомисар по цифрови технологии Мария Габриел
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През... към профила, която беше специфичният посетител на форума. Трябва да работим за отключването на капацитета на бизнеса, на дребните и междинни предприятия, дефинитивно да сложим завършек на географското блокиране и до края на идната година да създадем по този начин, че бизнеса да се развива и иновира, добави тя.
Мария Габриел съобщи упоритостите на Европейски Съюз да се върне на сцената на международните сили в региона на изчислителни технологии и напомни решението да бъдат вложени 1 милиард евро в бранша до 2020 година, а още през 2019 - а Европа да има своя екзаскейл суперкомпютър. Сигурността в интернет ще е основен приоритет освен на Българското, само че и на Австрийското и последващи ръководи, сподели тя.
Комисар Габриел цитира данни, съгласно които 80 % от европейските компании не осъзнават офанзивите, а в последната година са се сблъсквали с киберинцидент. През 2018 ще създадем за първи път и механизъм за съгласуваност сред страните членки на Европейски Съюз против огромна хакерска атака, добави тя. Ще бъдат основани и мрежа от изчислителни центрове, които да се привлекат специалисти от целия континент, ще се работи интензивно и в региона на предварителната защита. За първи път се предлага и узаконяване на сигурността на продуктите на общоевропейско равнище и документите, издадени в една страна членка да се признават в останалите. Европейски Съюз ще заложи на огромни осведомителни акции във всички страни, тъй като над 95 % от хакерските атаки се дължат на човешко непознаване.
Според Мария Габриел обаче и най-хубавите законодателни текстове няма да имат значение, в случай че Европа не влага в цифровите познания и умения на хората и даването на качествени фрагменти на бизнеса. Защото 80 милиона европейци в никакъв случай не са употребявали интернет, единствено 37 % имат цифрови умения, както сочат данните, а през 2020 по-голямата част от работните места ще изискват такива умения. 2018-а ще е година на готовност на всички, заключи българският еврокомисар за цифровото общество.
2018 година ще е емблематична – това резюме направи редакторът на списание „ Икономист “ Джон Андрюс, който ловко водеше полемиката със задаване на провокативни въпроси към участниците. „ Тази година ще сме доста по-добре отпреди 10 години. И това ще стана допустимо и с помощта на научните открития, изключително в медицината, някой от които ще бъдат употребявани за решение на международните проблеми “, добави той. Може да имаме ваксина срещи маларията, може да има прогрес в изкуствения разсъдък, само че може да има и нуклеарна война, провокирана от инцидентен туит, предвижда Джон Андрюс.
2018 ще е годината, в която чакаме зимните олимпийски игри в Южна Кория и международната купа по футбол в Русия. Това ще са нови времена за международния спорт и политика, означи той. Очакват се промени в водачеството на международни сили като Япония и Саудитска Арабия, Близкият Изток може да стане рисково огнище, предвижда той.
В годината на кучето хората ще са лоялни, само че и упорити. Ще бъдем под въздействието на „ тръмпизма “ и „ макронизма “, сред двата полюса на държание на новите водачи - от заравянето на главата в пясъка до необятно отворения свят. Ще решаваме проблеми с корупция и катаклизми, предвижда Джон Андрюс. Изводът, който направи е, че светът не е благополучен и замърсява моретата и океаните. А „ щастливите “ страни се развиват най-бързо – Бутан и Джибути са в първите 10 страни по напредък от 2007 година насам. Настоящата година ще премине и в старания за спасяването на Големия бариерен риф и акциите да обръщаме повече внимание на природата.
Двучасовата полемика за това какво ни чака през и след 2018 година беше прекъсвана от къси филми, които посочваха хубостта на българската природа, на обичаите при розобер, на историята на основаването на кирилицата.
Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета... към профила поведе полемиката за бъдещето на света на български език, оповестиха от пресцентъра на европредседателството ни.Гордеем се с нашата писменост и по време на председателството ще приказваме и пишем на кирилица, сподели министърът за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018. Така тя откри прогнозното събитие на списание Икономист „ Светът през 2018 “ (Economist World in 2018 Gala dinner), което тази година се организира в София. Емблематичните годишни гала-вечери The World In на изданието се организират в разнообразни точки по света.
Министър Павлова показа целите на държавното управление пред участниците във форума, който събра българският и международен бизнес в зала 3 на НДК, където през идващите шест месеца ще бъдат взимани значими решения за бъдещето на Европа.
На първо място измежду целите министър Павлова сложи младежите. Като главно предизвикателство тя уточни оправянето с мигрантската рецесия и сигурността на европейските жители. Тя акцентира, че страната съумя да сложи високо в европейския дневен ред тематиката за присъединението към Европейски Съюз на Западните Балкани.
Министърът посочи пред участниците във форума от целия свят незнайните обстоятелства за България. Страната ни е втора в света по благосъстояние на минерални извори след Исландия със своите над 200 типа минерална вода, трета в Европа по артефакти след Италия и Гърция, на първото място като експортьор на лавандулово масло и производител на най-качественото розово масло. Тя означи и няколко индикатори, които вършат България една от най-стабилните европейски страни – стопански напредък от съвсем 4 %, строга фискална политика, външен дълг от 26% с наклонност за понижаване, инфлация от 1,3 % и 6 % безработица.
Убедена съм, че можем да бъдем и цифров хъб на Балканите, акцентира и министър Павлова и срещна делегатите с цифри в поддръжка на упоритостта - за 2016 година имаме 600% напредък на ИТ бранша и всяка година той основава над 300 % нови работни места, а упованията са да доближи до 5 % от Брутният вътрешен продукт през идващите години.
Искам да създадем по този начин, че Европа да се върне на сцената на международните сили в региона на високоизчислителните производителни технологии. Това съобщи от своя страна българският еврокомисар по цифрови технологии Мария Габриел
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През... към профила, която беше специфичният посетител на форума. Трябва да работим за отключването на капацитета на бизнеса, на дребните и междинни предприятия, дефинитивно да сложим завършек на географското блокиране и до края на идната година да създадем по този начин, че бизнеса да се развива и иновира, добави тя. Мария Габриел съобщи упоритостите на Европейски Съюз да се върне на сцената на международните сили в региона на изчислителни технологии и напомни решението да бъдат вложени 1 милиард евро в бранша до 2020 година, а още през 2019 - а Европа да има своя екзаскейл суперкомпютър. Сигурността в интернет ще е основен приоритет освен на Българското, само че и на Австрийското и последващи ръководи, сподели тя.
Комисар Габриел цитира данни, съгласно които 80 % от европейските компании не осъзнават офанзивите, а в последната година са се сблъсквали с киберинцидент. През 2018 ще създадем за първи път и механизъм за съгласуваност сред страните членки на Европейски Съюз против огромна хакерска атака, добави тя. Ще бъдат основани и мрежа от изчислителни центрове, които да се привлекат специалисти от целия континент, ще се работи интензивно и в региона на предварителната защита. За първи път се предлага и узаконяване на сигурността на продуктите на общоевропейско равнище и документите, издадени в една страна членка да се признават в останалите. Европейски Съюз ще заложи на огромни осведомителни акции във всички страни, тъй като над 95 % от хакерските атаки се дължат на човешко непознаване.
Според Мария Габриел обаче и най-хубавите законодателни текстове няма да имат значение, в случай че Европа не влага в цифровите познания и умения на хората и даването на качествени фрагменти на бизнеса. Защото 80 милиона европейци в никакъв случай не са употребявали интернет, единствено 37 % имат цифрови умения, както сочат данните, а през 2020 по-голямата част от работните места ще изискват такива умения. 2018-а ще е година на готовност на всички, заключи българският еврокомисар за цифровото общество.
2018 година ще е емблематична – това резюме направи редакторът на списание „ Икономист “ Джон Андрюс, който ловко водеше полемиката със задаване на провокативни въпроси към участниците. „ Тази година ще сме доста по-добре отпреди 10 години. И това ще стана допустимо и с помощта на научните открития, изключително в медицината, някой от които ще бъдат употребявани за решение на международните проблеми “, добави той. Може да имаме ваксина срещи маларията, може да има прогрес в изкуствения разсъдък, само че може да има и нуклеарна война, провокирана от инцидентен туит, предвижда Джон Андрюс.
2018 ще е годината, в която чакаме зимните олимпийски игри в Южна Кория и международната купа по футбол в Русия. Това ще са нови времена за международния спорт и политика, означи той. Очакват се промени в водачеството на международни сили като Япония и Саудитска Арабия, Близкият Изток може да стане рисково огнище, предвижда той.
В годината на кучето хората ще са лоялни, само че и упорити. Ще бъдем под въздействието на „ тръмпизма “ и „ макронизма “, сред двата полюса на държание на новите водачи - от заравянето на главата в пясъка до необятно отворения свят. Ще решаваме проблеми с корупция и катаклизми, предвижда Джон Андрюс. Изводът, който направи е, че светът не е благополучен и замърсява моретата и океаните. А „ щастливите “ страни се развиват най-бързо – Бутан и Джибути са в първите 10 страни по напредък от 2007 година насам. Настоящата година ще премине и в старания за спасяването на Големия бариерен риф и акциите да обръщаме повече внимание на природата.
Двучасовата полемика за това какво ни чака през и след 2018 година беше прекъсвана от къси филми, които посочваха хубостта на българската природа, на обичаите при розобер, на историята на основаването на кирилицата.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ