Комисията за потребителите: Няма двоен стандарт "Изток-Запад"
Минимални разлики в състава на четири идентични продукта (масло " Президент ", шоколад " Милка ", бонбони " Линдт " и риба звук в зехтин " Рио Маре " ), които се продават в България и в Западна Европа са разкрили откриватели.
Днес беше показан отчет на Комисия за отбрана на потребителите (КЗП) със относителен разбор от извършените по единна методология проби и проучвания на храни и питиета, купени от Гърция, Португалия, Унгария, Испания, Германия и на аналозите им от комерсиалната мрежа в България.
По думите на ръководителя на КЗП Димитър Маргаритов разликите в качеството са пренебрежимо дребни и това не може да бъде наречено двоен стандарт, защото българите на употребяват нито по-опасни храни, нито с по-лош състав. " Няма двоен стандарт на храни и питиета по оста " Изток - Запад ", заключи Маргаритов.
Резултатите бяха показани от доктор Сергей Иванов, анализирал резултатите по плана " Комплекс от ограничения за определяне на нелоялни търговски практики в България " на КЗП, финансиран в съответствие 50:50 от Програмата на Европейския съюз за потребителите (2014-2020) и Министерството на стопанската система. Проектът е на стойност 169 хиляди евро, а проучванията на храните е направила русенска лаборатория.
Сравнени са 11 продукта от шест групи (макаронени, шоколадови произведения, млечни артикули, консерви, зехтин и спиртни напитки). Сравнявани са етикетите и е осъществено лабораторно проучване по индикаторите: мазнини, наситени мазнини, протеини, въглехидрати, захари, хлориди (сол), енергийност.
При бонбоните " Линдт " в България са открити с 15% повече протеини, което, по думите на доктор Иванов, би могло да се дължи на съществуване на повече изсъхнало мляко и по-малко какао. В шоколада " Милка " има понижено наличие на протеини. При масло " Президент " на българския пазар има с 20% по-малко протеини, само че с 200% повече въглехидрати. " В грамове обаче разликата е минимална - вместо 0.65 са 2.05. Тоест, като % е доста, само че като стойност - не ", изясни Иванов.
При консервите риба звук на " Рио Маре " има с 20% по-малко сол в съпоставяне със същия артикул в Западна Европа. Сериозна разлика има и при консервите грах на " Бондюел ", продавани в България. Наситените мазнини са с към 60% по-малко (от 0.37 на 0.18 гр.), протеините са по-малко, а захарите - доста повече - с към 50%.
Ако има нещо позитивно тук, то е, че на етикета няма лъжлива информация, производителят не е измамил производителя, демонстрира сравнението сред етикетите.
Подобна е картината при консервирана сладка царевица Bonduelle , където също има огромни разлики, само че и те са маркирани на етикета. Въглехидратите са с към 90% повече, протеините - с към 40% по-малко. И въпреки всичко в грамове разликите не са основни.
Защо се разграничават консервираните грах и царевица?
Възможно е лабораторията да е пропуснала да направи разбор на " отцеденото тегло ", уточни доктор Иванов. Освен това по света се култивират стотици сортове грах и царевица. Всеки от тях има собствен, неповторим профил на нутриенти. Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че даже при един вид има разлики според от географската локация на посевите, които се дължат на неповторимите локални почвени и климатични характерности. Затова специалистите предлагат на етикетите да се означават страната на генезис на растенията, страната на произвеждане и сорта на растителния тип.
При друга консерва - риба звук в зехтин Rio Mare - наличието на сол е 20% по-малко у нас, което мисля, че е напълно позитивно, означи доктор Иванов.
Зехтинът Extra Virgin De Cecco на процедура е еднакъв, разминаванията са в границите на статистическата неточност и касаят наситени мазнини.
При трите типа алкохол (водка " Абсолют ", шотландско уиски " Джони Уокър " (Johnnie Walker) и джин Beefeater), включени в проучването, няма разлика, демонстрират резултатите.
" Констатираните разминавания са минимални. Не може да се направи безапелационен извод дали те трансформират качеството на съответните търговски марки в позитивна или негативна тенденция. Етикетите не заблуждават потребителите ", е заключението на специалистите на база проучването.
" По линия сигурност на храните няма никакво подозрение, че това, което се продава е безвредно. Може да има диалози кое какъв брой потребно, нездравословно е, само че изрично се потвърждава, че продуктите са безвредни ", уточни след представянето Димитър Маргаритов.
Според него двоен стандарт няма по оста Изток-Запад.
Той обаче счита, че би трябвало законодателно да се уточни какво тъкмо е " основна разлика ".
" Би трябвало да се вкара формулировка на понятието " основна разлика " в законодателството, да се сложат справедливи граници и когато то е налице, да бъде прието за нелоялна комерсиална процедура и този, който го прави, да бъде глобен.
А в случай че този, който го прави, желае да резервира продукта по този начин, да вземем за пример поради вкусови разлики, той да бъде по този начин добър да го означи - да записва друга комерсиална марка, да знае потребителят, че това да вземем за пример е грах " Балкански ", сподели Маргаритов.
Авторите признаха, че не са съумели да открият изцяло идентични артикули в България и определените страни да вземем за пример при сирената, по тази причина и те не са включени.
Резултатите от плана ще бъдат показани на Европейска комисия, в това число с анализите и резултатите от изпитванията и ще бъде отправена рекомендация за законодателни промени по повод дефинирането на значителните разлики.
Цените на продуктите у нас и в останалите страни не са били сравнявани по него.
Днес беше показан отчет на Комисия за отбрана на потребителите (КЗП) със относителен разбор от извършените по единна методология проби и проучвания на храни и питиета, купени от Гърция, Португалия, Унгария, Испания, Германия и на аналозите им от комерсиалната мрежа в България.
По думите на ръководителя на КЗП Димитър Маргаритов разликите в качеството са пренебрежимо дребни и това не може да бъде наречено двоен стандарт, защото българите на употребяват нито по-опасни храни, нито с по-лош състав. " Няма двоен стандарт на храни и питиета по оста " Изток - Запад ", заключи Маргаритов.
Резултатите бяха показани от доктор Сергей Иванов, анализирал резултатите по плана " Комплекс от ограничения за определяне на нелоялни търговски практики в България " на КЗП, финансиран в съответствие 50:50 от Програмата на Европейския съюз за потребителите (2014-2020) и Министерството на стопанската система. Проектът е на стойност 169 хиляди евро, а проучванията на храните е направила русенска лаборатория.
Сравнени са 11 продукта от шест групи (макаронени, шоколадови произведения, млечни артикули, консерви, зехтин и спиртни напитки). Сравнявани са етикетите и е осъществено лабораторно проучване по индикаторите: мазнини, наситени мазнини, протеини, въглехидрати, захари, хлориди (сол), енергийност.
При бонбоните " Линдт " в България са открити с 15% повече протеини, което, по думите на доктор Иванов, би могло да се дължи на съществуване на повече изсъхнало мляко и по-малко какао. В шоколада " Милка " има понижено наличие на протеини. При масло " Президент " на българския пазар има с 20% по-малко протеини, само че с 200% повече въглехидрати. " В грамове обаче разликата е минимална - вместо 0.65 са 2.05. Тоест, като % е доста, само че като стойност - не ", изясни Иванов.
При консервите риба звук на " Рио Маре " има с 20% по-малко сол в съпоставяне със същия артикул в Западна Европа. Сериозна разлика има и при консервите грах на " Бондюел ", продавани в България. Наситените мазнини са с към 60% по-малко (от 0.37 на 0.18 гр.), протеините са по-малко, а захарите - доста повече - с към 50%.
Ако има нещо позитивно тук, то е, че на етикета няма лъжлива информация, производителят не е измамил производителя, демонстрира сравнението сред етикетите.
Подобна е картината при консервирана сладка царевица Bonduelle , където също има огромни разлики, само че и те са маркирани на етикета. Въглехидратите са с към 90% повече, протеините - с към 40% по-малко. И въпреки всичко в грамове разликите не са основни.
Защо се разграничават консервираните грах и царевица?
Възможно е лабораторията да е пропуснала да направи разбор на " отцеденото тегло ", уточни доктор Иванов. Освен това по света се култивират стотици сортове грах и царевица. Всеки от тях има собствен, неповторим профил на нутриенти. Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че даже при един вид има разлики според от географската локация на посевите, които се дължат на неповторимите локални почвени и климатични характерности. Затова специалистите предлагат на етикетите да се означават страната на генезис на растенията, страната на произвеждане и сорта на растителния тип.
При друга консерва - риба звук в зехтин Rio Mare - наличието на сол е 20% по-малко у нас, което мисля, че е напълно позитивно, означи доктор Иванов.
Зехтинът Extra Virgin De Cecco на процедура е еднакъв, разминаванията са в границите на статистическата неточност и касаят наситени мазнини.
При трите типа алкохол (водка " Абсолют ", шотландско уиски " Джони Уокър " (Johnnie Walker) и джин Beefeater), включени в проучването, няма разлика, демонстрират резултатите.
" Констатираните разминавания са минимални. Не може да се направи безапелационен извод дали те трансформират качеството на съответните търговски марки в позитивна или негативна тенденция. Етикетите не заблуждават потребителите ", е заключението на специалистите на база проучването.
" По линия сигурност на храните няма никакво подозрение, че това, което се продава е безвредно. Може да има диалози кое какъв брой потребно, нездравословно е, само че изрично се потвърждава, че продуктите са безвредни ", уточни след представянето Димитър Маргаритов.
Според него двоен стандарт няма по оста Изток-Запад.
Той обаче счита, че би трябвало законодателно да се уточни какво тъкмо е " основна разлика ".
" Би трябвало да се вкара формулировка на понятието " основна разлика " в законодателството, да се сложат справедливи граници и когато то е налице, да бъде прието за нелоялна комерсиална процедура и този, който го прави, да бъде глобен.
А в случай че този, който го прави, желае да резервира продукта по този начин, да вземем за пример поради вкусови разлики, той да бъде по този начин добър да го означи - да записва друга комерсиална марка, да знае потребителят, че това да вземем за пример е грах " Балкански ", сподели Маргаритов.
Авторите признаха, че не са съумели да открият изцяло идентични артикули в България и определените страни да вземем за пример при сирената, по тази причина и те не са включени.
Резултатите от плана ще бъдат показани на Европейска комисия, в това число с анализите и резултатите от изпитванията и ще бъде отправена рекомендация за законодателни промени по повод дефинирането на значителните разлики.
Цените на продуктите у нас и в останалите страни не са били сравнявани по него.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ