Коронавирусът върна дебата за минималната заплата в ЕС
Минималната работна заплата в Европейски Съюз, един от най-важните въпроси на комисията на Урсула фон дер Лайен, бе гореща тематика в Европейския съюз при започване на годината, когато удари рецесията с ковид.
Сега, когато настава икономическа рецесия и криза, въпросът е по какъв начин Европейската комисия и страните членки да обезпечат обективни хонорари и порядъчен витален стандарт по време и след коронакризата, написа Evrofound - европейска фондация за възстановяване на изискванията за живот и труд, която се финансира от Европейска комисия.
Най-уязвимите - работещите на минимална заплата
Работещите на минимална заплата обичайно са измежду най-уязвимите категории заети на пазара на труда. Въпреки че при започване на годината минималните заплати бяха увеличени в цяла Европа, 7 от 10 работещи против минимално заплащане имат компликации да свържат двата края спрямо по-малко от половината останали работещи, съгласно данните на EU-SILC от 2018 година Това равнище варира доста в обособените страни - от по-малко от 10% в Дания, Финландия и Швеция до 50- 60% в България, Хърватия и Кипър и до 80% в Гърция.
В същото време работещите на минимална работна заплата в цяла Европа все по-често са призовавани да дават съществени услуги по време на ограниченията против Covid-19. В същото време вероятността да бъдат съкратени или да се разболеят е доста по-голяма заради концентрацията им в мощно наранени браншове.
Сега, когато настава икономическа рецесия и криза, въпросът е по какъв начин Европейската комисия и страните членки да обезпечат обективни хонорари и порядъчен витален стандарт по време и след коронакризата, написа Evrofound - европейска фондация за възстановяване на изискванията за живот и труд, която се финансира от Европейска комисия.
Най-уязвимите - работещите на минимална заплата
Работещите на минимална заплата обичайно са измежду най-уязвимите категории заети на пазара на труда. Въпреки че при започване на годината минималните заплати бяха увеличени в цяла Европа, 7 от 10 работещи против минимално заплащане имат компликации да свържат двата края спрямо по-малко от половината останали работещи, съгласно данните на EU-SILC от 2018 година Това равнище варира доста в обособените страни - от по-малко от 10% в Дания, Финландия и Швеция до 50- 60% в България, Хърватия и Кипър и до 80% в Гърция.
В същото време работещите на минимална работна заплата в цяла Европа все по-често са призовавани да дават съществени услуги по време на ограниченията против Covid-19. В същото време вероятността да бъдат съкратени или да се разболеят е доста по-голяма заради концентрацията им в мощно наранени браншове.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ