КНСБ пише на властта: Бизнесът спекулира! Искаме 1103 лв., минимална заплата
Минималната работна заплата в България да е равна на " Заплатата за прехрана ", която към 2021 година е в размер на 1103 лева нето.
Това се споделя в отворено писмо на синдикатите до вицепремиера и министър на финансите Асен Василев.
" Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България поддържа всички цели на изпълнителната власт за растеж на минималната заплата по метод, който да разрешава нейният размер да бъде задоволителен за издръжката на един работещ и фамилията му. Това е наше дългогодишно искане, което мотивираме на всяко тримесечие посредством проучването " Заплата за прехрана ".
Припомняме, че едвам 30 % от наетите по трудово и служебно правно отношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на " Заплатата за прехрана ". Това постанова провеждането на незабавна догонваща политика по приходите. Част от тази политика е и минималната заплата. За нас това са обективни и почтени претенции, които вицепремиерът, министър на финансите и ръководител на НСТС господин Асен Василев отбрани по време на съвещанието на НСТС на 27.01.2022 година
В същото време настояваме да забележим визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и постигане на нива на Брутният вътрешен продукт и приходите в размер на 60% от средноевропейските равнища (паритет на покупателна способност), както и за растеж на приходите на работещите в бюджетната сфера с най-малко 10%, а на " работещите на терен " с най-малко 15%.
КНСБ припомня, че приходите в бюджета идват главно от налози, плащани от жителите. През 2021 година едвам 3,1 милиарда лева са постъпили в хазната от налог върху облагата и цели 23 милиарда лева от облагане на трудови хонорари, Данък добавена стойност и акцизи.
Въпреки това, национално представителни работодателски организации не престават да спекулират и настояват, че българският служащ не заслужава даже най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата.
Според нас минималната работна заплата в България би трябвало да бъде равна на " Заплатата за прехрана ", която пък отразява нужните средства на всеки работещ, с цел да посрещне своята прехрана на живота. Издръжката на живота е обвързвана с потреблението, а заплатата за прехрана с труда и неговото възмездяване. Следователно, разумно е МРЗ да бъде и заплата за прехрана и да обезпечава издръжката на живота.
При всяко нарастване на МРЗ работодателските организации настояват, че ни чака спад на заетостта, макар че данните през последните няколко години изцяло опровергават тези опасения. Не единствено това, болшинството от емпиричните проучвания по тематиката отхвърлят съществуването на такава взаимозависимост, даже в противен случай - повишаването на МРЗ подтиква растежа на заетостта, потреблението и икономическия напредък.
Като положителни образци от последните месеци, можем да посочим Словакия, където МРЗ за 2021 година бе закрепена на 57% от междинната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата по отношение на СРЗ.
За съпоставяне, в България това съответствие е към 42-44% в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на Европейски Съюз, МРЗ е по-висока по отношение на България с към 20%. Разликата сред най-високата МРЗ в Европейски Съюз (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти.
На този декор продуктивността на труда на един ангажиран към този момент е 50,8% от междинното европейско равнище, или разлика от едвам 1,9 пъти. Всъщност, съгласно данни на МФ от есента на 2021 година, продуктивността на труда през миналата година е най-висока по отношение на предходните 6 години, а вътрешното ползване продължава да бъде главния мотор на растежа, а не частните вложения. Припомняме, че миналата 2021 година беше първата, в която работещите на минимална заплата изгубиха действителна покупателна дарба от цяло десетилетие насам. Нещо повече, бизнесът постоянно има " монополна " мощ на пазара на труда в дребните общини и заплаща по-ниски заплати от пазарните, защото пазарът е от дълго време посредствен.
Според проучване на Евростат, в интервала 2010 – 2015 година, 83% от предприятията в България са заявили, че не са осигурявали никакво образование на своите чиновници. Най-често посочваната причина е, че са си намерили работна ръка с нужните умения и не е нужна спомагателна подготовка. Това по никакъв метод не кореспондира с обществените изяви от последните дни. Точно противоположното, съгласно проучване на БСК от 2012 година 80% от българските работодатели са със приблизително или по-ниско обучение, а от извършените анкети излиза наяве, че изключват вид, в който служащият им да знае повече от тях.
Според изводите от същото проучване бизнесът е подготвен да одобри на стаж възпитаници или студенти единствено в случай че са си платили за това и знаят два непознати езика, имат отлични компютърни умения и дълъг стаж по специалността.
В умозаключение, общоизвестно е, че част от бизнеса се пробва да надхитри системата. Една страна е толкоз богата, колкото е богат нейният най-беден работещ жител. А в България бедните и работещи жители са доста. Минималното възмездяване на работещите в България би трябвало да обезпечава нужната прехрана за техните фамилии ", се споделя още в позицията на КНСБ.
Това се споделя в отворено писмо на синдикатите до вицепремиера и министър на финансите Асен Василев.
" Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България поддържа всички цели на изпълнителната власт за растеж на минималната заплата по метод, който да разрешава нейният размер да бъде задоволителен за издръжката на един работещ и фамилията му. Това е наше дългогодишно искане, което мотивираме на всяко тримесечие посредством проучването " Заплата за прехрана ".
Припомняме, че едвам 30 % от наетите по трудово и служебно правно отношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на " Заплатата за прехрана ". Това постанова провеждането на незабавна догонваща политика по приходите. Част от тази политика е и минималната заплата. За нас това са обективни и почтени претенции, които вицепремиерът, министър на финансите и ръководител на НСТС господин Асен Василев отбрани по време на съвещанието на НСТС на 27.01.2022 година
В същото време настояваме да забележим визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и постигане на нива на Брутният вътрешен продукт и приходите в размер на 60% от средноевропейските равнища (паритет на покупателна способност), както и за растеж на приходите на работещите в бюджетната сфера с най-малко 10%, а на " работещите на терен " с най-малко 15%.
КНСБ припомня, че приходите в бюджета идват главно от налози, плащани от жителите. През 2021 година едвам 3,1 милиарда лева са постъпили в хазната от налог върху облагата и цели 23 милиарда лева от облагане на трудови хонорари, Данък добавена стойност и акцизи.
Въпреки това, национално представителни работодателски организации не престават да спекулират и настояват, че българският служащ не заслужава даже най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата.
Според нас минималната работна заплата в България би трябвало да бъде равна на " Заплатата за прехрана ", която пък отразява нужните средства на всеки работещ, с цел да посрещне своята прехрана на живота. Издръжката на живота е обвързвана с потреблението, а заплатата за прехрана с труда и неговото възмездяване. Следователно, разумно е МРЗ да бъде и заплата за прехрана и да обезпечава издръжката на живота.
При всяко нарастване на МРЗ работодателските организации настояват, че ни чака спад на заетостта, макар че данните през последните няколко години изцяло опровергават тези опасения. Не единствено това, болшинството от емпиричните проучвания по тематиката отхвърлят съществуването на такава взаимозависимост, даже в противен случай - повишаването на МРЗ подтиква растежа на заетостта, потреблението и икономическия напредък.
Като положителни образци от последните месеци, можем да посочим Словакия, където МРЗ за 2021 година бе закрепена на 57% от междинната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата по отношение на СРЗ.
За съпоставяне, в България това съответствие е към 42-44% в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на Европейски Съюз, МРЗ е по-висока по отношение на България с към 20%. Разликата сред най-високата МРЗ в Европейски Съюз (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти.
На този декор продуктивността на труда на един ангажиран към този момент е 50,8% от междинното европейско равнище, или разлика от едвам 1,9 пъти. Всъщност, съгласно данни на МФ от есента на 2021 година, продуктивността на труда през миналата година е най-висока по отношение на предходните 6 години, а вътрешното ползване продължава да бъде главния мотор на растежа, а не частните вложения. Припомняме, че миналата 2021 година беше първата, в която работещите на минимална заплата изгубиха действителна покупателна дарба от цяло десетилетие насам. Нещо повече, бизнесът постоянно има " монополна " мощ на пазара на труда в дребните общини и заплаща по-ниски заплати от пазарните, защото пазарът е от дълго време посредствен.
Според проучване на Евростат, в интервала 2010 – 2015 година, 83% от предприятията в България са заявили, че не са осигурявали никакво образование на своите чиновници. Най-често посочваната причина е, че са си намерили работна ръка с нужните умения и не е нужна спомагателна подготовка. Това по никакъв метод не кореспондира с обществените изяви от последните дни. Точно противоположното, съгласно проучване на БСК от 2012 година 80% от българските работодатели са със приблизително или по-ниско обучение, а от извършените анкети излиза наяве, че изключват вид, в който служащият им да знае повече от тях.
Според изводите от същото проучване бизнесът е подготвен да одобри на стаж възпитаници или студенти единствено в случай че са си платили за това и знаят два непознати езика, имат отлични компютърни умения и дълъг стаж по специалността.
В умозаключение, общоизвестно е, че част от бизнеса се пробва да надхитри системата. Една страна е толкоз богата, колкото е богат нейният най-беден работещ жител. А в България бедните и работещи жители са доста. Минималното възмездяване на работещите в България би трябвало да обезпечава нужната прехрана за техните фамилии ", се споделя още в позицията на КНСБ.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ